Времето сега:
събота, 29 февруари 2020 г.
Разказ.№ 34. 2020.Valeri. Фантастика.
Разказ.№ 34. 2020.Valeri. Фантастика.
Няколко дни по- късно, болестта нападнала двата кораба, вече отминаваше. Екипажите на двата кораба усилено изучаваха зоната около корабите, на дистанция от 200 км. в радиус, като използваха пътническите си дронове. Шаманът Джи, който беше и до известна степен пророк и медиум, виждаше, че наоколо има нещо загадъчно и странно, каквото й да е то. Алекс пушеше цигара в следобеда на кораба и умуваше около финансовата страна на плановете занапред. Всъщност кораба беше добре зареден, но това щеше да трае около месец, преди запасите да намалеят до известна степен.
*
Следобедът напредваше, когато Алекс и Палма се разхождаха около двата кораба. Снегът под ботушите им беше замръзнал и не се потъваше. Двамата следваха Ким и Аш, докато оглеждаха корпуса на кораба Volvo. На десетина места корпуса имаше малки пукнатини, които роботите ремонтираха. На единия вход на кораба имаше запален огън, където ловците си печаха месо, а някой беше донесъл туби с бира. Наличните десет четириместни дрона на кораба Volvo се готвеха за обикаляне наоколо. По това време Говорящият дракон Буун, обясняваше как той и неговите близки, живеят на тази планета. Никой незнаеше откъде са се зародили тук, но според него, това е било от хиляди години.
*
Към края на следобеда Алекс беше в компанията на Палма, Ким и Аш. Той седеше зад пулта си и преглеждаше новините от изминалите дни. В същото време имаше информация от дроновете, които изучаваха зоната около корабите. Командир Йон беше заповядал всички екипи да се приберат в кораба, още преди късната бордова вечер. Това бяха земи и територии, където все още никой не беше идвал. Извънземните жители на планетата, не смятаха за необходимо да изучават тази планета. Със тяхното разрешение, експедицията на Алекс имаше уникална възможност да изучи тези територии, въпреки ниските температури, бури и мраз.
Със наближаването на бордовата вечер, край масата в каютата се събраха десетимата- Екип алфа. Те се черпеха, докато обмислят плановете занапред. Според някои хора от корабите, беше най- добре, корабите да си стоят на място, докато добре си отдъхнат всички, след проблемите напоследък и дългия път до тази планета. След поредица от гласувания, беше решено, да се почива поне седмица, но разбира се, някои екипи щяха да разглеждат зоната всеки ден. В тези часове Говорящият дракон Буун, както му казваха, беше освободен да се прибере в пещерите на своите близки, със разрешение- да дойде по- късно отново. Щом драконът си отлетя, всички се натъжиха, по неизвестни причини.
*
По някое време Алекс се усамоти, за да си събере и подреди мислите и нещата, тръгвайки отново по нов път от живота си...
Край на разказ.№ 34. 2020.Valeri.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар