++++++++++++++++++++++
Роман 2020. Откъс № 4. Valeri. ++
++++++++++++++++++++++
Във следобеда на другия ден, времето навън се беше стоплило внезапно, поради горещи ветрове от западната посока (по принцип). Жегата, която настъпи в последните 10 часа, започна да изпарява водното ниво при летището, което беше наводнено от проливни дъждове, одеве. Нивото до момента беше спаднало до 3.5 метра и продължаваше да спада. Алекс, Палма, Ким и Аш стояха на терасата на дежурната каюта и наблюдаваха наоколо, докато се радваха на хубавото време. Алекс запали цигара и се загледа в единия часовник на ръката си, умувайки нещо важно, както изглеждаше. По това време отново се появиха облаци и заваля дъжд. Това зарадва хората от Експедицията, а мнозина от тях се оттеглиха за да поспят. До града на земляните пък бяха отишли 72-ма души, които скоро щяха да се приберат по корабите на Експедицията.
Със приближаването на вечерта, Алекс се усамоти в бокса си, за почивка, както й да си събере мислите и да се занимае със обмисляне на нещата. Междувременно той се беше съгласил да организира редовен транспорт между Шестнадесетата планета и Двадесет и първата планета, както му бяха предложили военните от базата тук. Двата кораба на Експедицията вече се готвеха за първия курс до Двадесет и първата планета. Със двата кораба щяха да пътуват общо 500 души пътници, както и тонове стоки и материали. В тези часове дежурните записваха тези пътници и раздаваха транспортни билети за тях. Навън пък се товареха стоките за към другата планета. Алекс прегледа всичко и насрочи час за отлитането, късно същата вечер. Дистанцията до другата планета щеше да бъде около 20 дни. Алекс излезе на терасата си, запали цигара и се загледа в дъждовното летище, премисляйки пътуването до Двадесет и първата планета на Петата звезда от системата Vega. До часа на отлитането имаше още часове, в които Алекс щеше да направи проверка на пътниците.
Горе над планетата ги чакаха товарните сектори на двата коаба, със около 40 души охрана и пилоти.
*
Със настъпването на вечерта, двата кораба вече бяха готови за отлитането. Напред тръгваше Nissan, а с два часа след него отлиташе и Volvo. Алекс току- що беше приключил със проверката на пътниците, по данните от тяхното записване за пътуването. Тези хора бяха всякакви, имаше сред тях и извънземни. Във последните минути, преди отлитането на кораба Nissan, Алекс даде последните си инструкции за дежурните и пилотите.
++++++++++++++++++++++++++++++++++++
++++++++++++++++++++++
Роман 2020. Откъс № 3. Valeri. ++
++++++++++++++++++++++
Във началото на вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш се бяха настанили около трапезата, за да вечерят и да поумуват, какво да бъде бъдещето на Експедицията. По това време по двата кораба се бяха прибрали всички, които бяха ходили навън в този ден. Дежурните пуснаха алармените системи, защитните и отбранителните системи, както и камуфлажните системи, за спокойно нощуване, тук на летището, до града на земляните, на тази планета- Vega 5.16, а двата асансьора- входове, бяха повдигнати до горното си положение, на 20 метра над земята. Алекс запали цигара, докато наблюдаваше екрана пред себе си. От тукашния Щаб на AFJ, му бяха предложили, неговите кораби да станат редовна линия между Шестнадесетата планета и Двадесет и първата планета, намиращи се на около 20 дни дистанция помежду си. Именно по този въпрос, четиримата трябваше да помислят в тази вечер. Алекс по принцип беше съгласен с това предложение, което беше добре финансирано, още предварително, но искаше да чуе думата на останалите хора от Експедицията. Вечертта напредваше на борда на двата кораба на Алекс и Експедицията му- Volvo и Nissan, когато той стана от стола си и погледна навън. Палма, Ким и Аш се бяха умълчали и почти задремваха, та Алекс пусна свеж въздух от външната атмосфера, за да се разведрят. Беше намислил да поработи до късно, след като освободи другите трима, но те решиха да останат с него, колкото трябва в нощта.
*
Във следобеда на другия ден, Алекс и Аш плуваха около корабите, със гумена лодка, заедно със Ким и Аш. Денят приключваше, огрян от Синята Звезда- Vega 5. Това беше 5020- та Земна Година, на дистанция от 4 години път от Земята. Алекс и неговите другари водеха Експедицията, заедно със 500 души и двата си кораба- Volvo и Nissan. Тази Експедиция имаше предимно търговски и бизнес цели, но поради липсата на достатъчно кораби и хора, Алекс и хората му бяха съгласни и на военни и други задачи в тази зона. Алекс запали цигара, отпи глътка джин и се загледа около себе си. Двигателите на лодката бръмчаха приглушено, а скоростта на лодката беше около 50 км/ч. Около двата кораба на Алекс, бяха разположени още към десетина кораби, със различна големина, а Алекс се беше заел- да изучи чии са тези кораби и с какво се занимават.
Наближаваше вечерта, когато четиримата се прибраха в кораба Volvo, прибраха лодката в хамбара й, и влязоха в дежурната каюта, зарадвани от разходката си. Алекс предложи да хапнат, а момичетата се заеха да приготвят една ранна вечеря за четиримата. Докато чакаше, Алекс провери всички екипи на Експедицията. Все още навън имаше неприбрали се общо 86 души. Алекс сигнализира да им напомнят, всички да се прибират по корабите си.
По някое време при Алекс пристигна командир Йон, а тук го поканиха да вечеря с тях, докато говорят по задачите за близките няколко дни. Командир Йон беше от расата на “зелените човечета”, същество на възраст над 500 земни години, по принцип, със огромен опит. Командир Йон владееше свободно няколко земни езика и над 100 извънземни езици. Разговорите в дежурната каюта на Алекс и неговите съветници, вървяха около темите за няколко дни напред. Трапезата беше готова скоро и петимата се заеха да хапнат, докато умуват.
По някое време Алекс запали цигара и се загледа в часовника си, където имаше всякаква информация за Експедицията и други неща. Той наблюдава така около двадесет минути, пък въздъхна и стана от масата, за да се разтъпче наоколо. Междувременно навън тъкмо се приземяваше пътнически кораб на земляните, който носеше освен пътници, също и стоки от близките планети. Алекс погледна какви са хората, техния брой и други неща за този кораб. Беше се замислил загледан в картинката към пристигналия кораб, а навън все още грееше Синята Звезда.
+++++++++++++++++++++++++++++++++++
++++++++++++++++++++++
Роман 2020. Откъс № 2. Valeri. ++
++++++++++++++++++++++
На сутринтта , малко преди обеда, Алекс и Аш се разхождаха из корпуса на базата, тук на планетата Vega 5.16. Зад тях вървяха Палма и Ким, а четиримата се охраняваха от два бойни робота от Експедицията на Алекс. Из Централния корпус на базата, се разхождаха всякакви същества, включително и извънземни хуманоиди. Космическите сили на земляните и техните съюзници, както ги наричаха- Агенция AFJ, преговаряха със извънземни от различни раси и видове, за да сключват военни съюзи и договори за ненападение помежду си и участие в общи военни мисии. Именно военните съюзи гарантираха на земляните, бъдеще, спокойствие и стабилност из космоса. Алекс запали цигара, както вървяха по коридорите на корпуса. Тук бяха разположени и много магазини, както на извънземните, така й на земляните. Четиримата разглеждаха предлаганите стоки, като си избираха оригинални предмети, храна и напитки. Колонията на земляните, която беше разположена на около десетина километра от летището, предлагаше също своя музика и филми, както също- книги и списания. Четиримата си избраха най- доброто, предлагано из магазините на корпуса. Докато се прибираха към кораба, със гумена лодка- амфибия, четиримата бяха радостни от разходката си и пазаруването си в корпуса.
По обедно, бордово време, Алекс се беше прибрал в бокса си и разглеждаше своите покупки. Много от нещата, щяха да бъдат подаръци за неговите колеги и приятели, във специални моменти, или лоши времена. Той запали цигара и се изправи пред единия си люк, за да се порадва на гледката към базата и близкия град- колония на земляните. Това беше 5020- та Земна Година, когато Експедицията на Алекс гостуваше на планетата Vega 5.16, която се намираше на четири години дистанция от Земята…
След като дремна около два часа, Алекс се събуди от сън и погледна часовника си- около двата му кораба и Експедицията, всичко беше нормално. До града бяха пуснати да се разходят 50 души, със разрешението на командира Йон. Водното ниво при корабите Volvo и Nissan, наближаваше към пет метра, но това не преставляваше опасност за тях и екипажите им. Тези кораби биваха със височина към 20 метра, а до повърхността се слизаше със асансьори, със променлива височина, според ситуацията.
Алекс стана от койката си и запали цигара. Той смяташе да покани Палма при себе си, във идните часове, а сетне да поканят също Ким и Аш. За момента около корабите на Експедицията се търгуваше на едро, като имаха и покупки и продажби, тъй като Експедицията се занимаваше предимно със търговия. Със малка, но универсална поточна линия, всеки от двата кораба имаше своя продукция, предимно техника, а също имаха оранжерии и ферми за дивеч и риба, на борда си.
Палма пристигна при Алекс по някое време, леко сънлива и весела. За срещата за вечеря със Ким и Аш, двамата се заловиха да приготвят меню и да подредят масата за гостите си. Те си пуснаха музика и си “запретнаха ръкавите” за работа. Алекс гаврътна юнашка глътка джин с тоник и започна да избира нещата за вечерното меню.
++++++++++++++++++++++++++++++++++++++
++++++++++++++++++++++
Роман 2020. Откъс № 1. Valeri. ++
++++++++++++++++++++++
Беше един бордови следобед, на кораба Volvo, който приближаваше летището на една военна база на земляните от планетата Vega 5.16. Това беше шестнадесетата планета, около петата звезда, във системата Vega. Корабът прелиташе през силна буря, наближавайки летището. Нямаше никакви проблеми за доброто приземяване, което щеше да се случи след около един час. Алекс запали цигара, докато изчакваше приземяването на кораба. До него седяха Палма, Ким и Аш, които тъкмо обмисляха какво ще се прави в базата, след приземяването. След кацането, което стана малко твърдо, но успешно, Алекс изчака пълното успокояване на кораба, след което се показа на терасата към дежурната каюта и погледна около кораба. Навън валеше силен проливен дъжд, а летището беше вече наводнено, със около два метра ниво на водата. Когато Алекс и другите трима излязоха от кораба със малка гумирана лодка с двигател, те се насочиха към централния корпус на летището, където ги чакаха двама души от базата. Вторият кораб на Експедицията на Алекс, който се казваше Nissan, се очакваше да се приземи след около три часа. Експедицията имаше няколко основни цели, които осмисляха нейното съществуване и развитие. Това беше 5020- та Земна Година. Експедицията разполагаше със два кораба и 500 души екипажи. Алекс, като Шеф на Експедицията, в този ден щеше да обмисля заедно със хора от базата, за целите на неговата Експедиция. Човечеството сравнително от скоро беше достигнало звездната система Vega, където вече имаше около двадесет колонии, разположени по няколко планети.
Двамата офицери от базата, посрещнаха Алекс, Палма, Ким и Аш, на входа на базата. Те завързаха лодката към един пилон и заедно влязоха нататък из корпуса. Асансьорът ги качи на двадесетия етаж, където ги чакаше екип от десет души, за разговори и обмисляне на бъдещето. Около кръглата маса Алекс и другите трима, разположиха компютрите си, а там имаше и напитки и лакомства за съвещанието. Алекс попита дали може да запали цигара, а те му разрешиха. Сетне се замисли над бъдещето на земляните и бъдещето на своята Експедиция. Съвещанието започна нормално, а навън валеше силен проливен дъжд, като нивото на водата достигна постепенно към три метра. Следобедът беше към своя край, а съвещанието продължаваше. Междувременно от кораба Nissan се обадиха на Алекс, че ще кацнат във близките минути.
*
Във бордовия следобед на другия ден, Алекс и тримата му съветници- Палма, Ким и Аш, стояха изправени на терасата на дежурната каюта и се радваха на хубавия дъжд, който валеше безспирно. Наводнението на летището достигаше вече четири метра. Алекс запали цигара, докато умуваше- какво ще правят във следващите дни, тук- във военната база.
