Времето сега:

сряда, 28 октомври 2020 г.

Роман 2020. Откъс № 16, №17. Valeri. ++


++++++++++++++++++++++
Роман 2020. Откъс № 16. Valeri.  ++
++++++++++++++++++++++
Няколко дни, по- късно, по обедно време, кораба Volvo, намери тежкотоварния си отсек и се скачиха, преди да полетят нататък по пътя. Междувременно корабът Nissan се беше отклонил към междинната станция, където имаха работа, преди полета  към Двадесет и първата планета. 
В тези часове Алекс и другите трима, се занимаваха със плана за пътешествието нататък, докато се черпеха с джин- тоник и осолени лимони. Алекс беше взел решение, да участват във онази война при Четвъртата планета, но само като медицинска, спасителна единица. След като се гласува от всички екипи на Експедицията, решението беше одобрено със 62% гласове- за. Щом получи новината, Алекс обяви състояние на “бойна тревога” , а двата кораба се готвеха за сериозни опасности по време на дълъг път. 
Следобедът напредваше, когато Алекс запали цигара, а в каютата беше топло и уютно. Три от екипите на кораба Volvo, обмисляха навлизането след време, във зоната на войната. В тези часове със изчисляване на траектории и стратегии бяха натоварени 70% от компютрите на кораба Volvo. Други три екипа готвеха физическа подготовка на екипите, за бъдещи спасителни действия в зоната на войната. Също така, бяха приети в екипите на Експедицията, още 84 души от пътниците, които пожелаха да се включат в спасителните мисии на Експедицията. В края на бордовия следобед, кораба Volvo забави скоростта си покрай междинната станция на Шестнадесетата планета, за да изчака втория кораб. Това щеше да отнеме няколко дни. Алекс се черпеше с джин и пушеше цигара заедно с хората си, заети да пресяват стратегиите от компютрите, за бъдещите спасителни действия около Четвъртата планета, но до там щеше да бъде дълъг и опасен път. По някое време четиримата излязоха на разходка из кораба. 
Навсякъде беше пълно с народ. Хората измежду пътниците, бяха развълнувани от новината, че могат да кандидатстват за мисиите на Експедицията, около войната около Четвъртата планета. Беше им обещано, че мнозина от тях, ще бъдат приети, но след специални тестове. По някое време Аш предложи да вземат единия хеликоптер и да прескочат до станцията, четиримата и два робота за пилотиране и охрана. Съгласиха се и четиримата и се отправиха към левия хеликоптер на кораба Volvo. Имаха път  няколко часа, до там. Щом се настаниха в хеликоптера, Алекс запали цигара, а единия робот пое управлението. Докато отлитаха от кораба, Алекс провери, дали хеликоптера е добре зареден. Палма пусна хубава музика от миналото, а Ким спретна бърза закуска за четиримата. Около междинната станция имаше към 200 кораба, както по- големи, също и по- малки. Някъде там, се намираше и кораба Nissan. Бяха намислили да им гостуват сетне. Вечерта започваше, когато наближаваха станцията. Поради сравнително малките габарити на хеликоптера, бяха приети веднага, на един малък док на станцията. Хапнаха, преди да излязат из станцията на разходка. Под прозрачните куполи на станцията беше оживено и шумно, а въздуха- малко дъхаше на химия, както навсякъде из извънземието. Тук имаше всякакви същества, както по формата си, така и по силата си и богатството си. Четиримата разгледаха отново станцията и нейните магазини. Накупуваха си лакомства и напитки и дълго се разхождаха из парка под купола. Алекс си беше пуснал подслушвателите, за да разбере, какво ново има наоколо. По принцип не научи кой знае какво, но пък беше забавно да чуе разговорите около себе си. Щом намериха свободна пейка из парка, четиримата се поспряха да почиват, а Алекс запали цигара. Неусетно бордовата вечер на четиримата напредваше. Те не бързаха за никъде. Бяха се разбрали с дежурните на Nissan, че ще им гостуват за бордовата нощ. 
Като се прибираха към хеликоптера си, все още беше оживено навсякъде по пътя. 
+++++++++++++++++++++++++++++ 

++++++++++++++++++++++
Роман 2020. Откъс № 17. Valeri.  ++
++++++++++++++++++++++
Няколко дни, Алекс и другите трима, прекараха на междинната станция, ту в хеликоптера си, ту навън из станцията, ту на гости на кораба Nissan. Във един бордови следобед, четиримата се качиха на хеликоптера и се отправиха обратно към кораба Volvo, който се намираше на дистанция от пет- шест часа, по- нататък. Алекс запали цигара, отвори нова бутилка с джин и се загледа навън, през люка, наляво от него. След като си пробиха път сред корабите, за да напуснат зоната на станцията, нататък пътя беше свободен. Алекс пусна музика и се замечта, по принцип, а Палма и Ким се занимаха да приготвят закуска, докато Аш преслушваше новините от последните часове и дни. Вече със сигурност беше ясно, че предстои да пътуват към Петата планета- най- близката, до военната зона, около Четвъртата планета. Настъпваха лоши времена за Експедицията на Алес, но не само за тях, ами за милиони земляни, които бяха заселили планетите наоколо Синята звезда, т.е. Vega 5. , известна още под името- Петата звезда. Започваше се война, със нашественици от далеко- диви зверове, достигнали умения и развитие, та чак до компютрите и космическите кораби, като някакъв странен парадокс… В един следобед Алекс пушеше цигара, в компанията на Палма, Ким и Аш. Двата кораба на Експедицията пътуваха първо към Двадесет и първата планета, а оттам- към далечната Пета планета- най- близкото място до военната зона около Четвъртата планета. 
Няколко дни след това, двата кораба на Експедицията отпътуваха от междинната станция на Шестнадесетата планета, нататък по пътя си, към Двадесет и първата планета. Това беше 5020- та Земна Година, някъде надалеко из космоса, на няколко години път от Земята, във системата Vega и нейната Пета звезда, известна като: Синята звезда. 
Алекс пушеше цигара и преглеждаше плановете, за доближаването на Петата планета, на границата на новата война. Бяха решили, след като гостуват на Двадесет и първата планета, да тръгнат на дълъг път, към именно Петата планета. Експедицията на Алекс неможеше да си позволи кой знае какви действия, но поне минимум действия като спасителна- медицинска единица, в тази война. Това се налагаше, защото във войната бяха застрашени милиони земляни- заселници из тази система. До тези дни, във войната бяха замесени предимно Четвъртата планета и нейните луни и междинни станции. Нашествениците идеха от далеко и имаха стотина кораба. Това бяха диви зверове, достигнали развитие, като някакъв парадокс. Следобедът започваше, когато Алекс се изправи пред предния люк на каютата и погледна напред по курса на кораба Volvo. Там някъде ги очакваха други земляни. Няколко милиона от тях населяваха колонии и градове на Четвъртата планета и много скоро щяха да имат нужда от евакуация и помощ… 
Алекс се замисли дълбоко, отвори нова бутилка с джин и се замисли отново. Няколко дни след това, пътуването на Експедицията продължаваше. В един от безкрайните следобеди на борда на кораба Volvo, Алекс си почиваше в койката си и размишляваше. Бяха настъпили едни такива мързеливи дни, по пътя към Двадесет и първата планета. В тези дни екипажите на двата кораба и пътниците в тях, бяха ангажирани да решават дали ще останат на двата кораба, заминавайки в зоната на войната, или да се откажат от това и да останат на Двадесет и първата планета. Командир Йон им беше дал срок- до вечерта да решат това, след като бяха имали цели пет дни за размисъл. Очакваше се сред екипажите и екипите на Експедицията да останат 400 души, както и стотина пътници. Това намаляваше чувствително хората по корабите, като се налагаше да дирят нови хора. Със проблема със намирането на още хора за екипите на Експедицията, бяха заети три екипа от по десет души. Те се занимаваха да намерят такива, свежи сили, разговаряйки продължително по радиото със близки планети, междинни станции и кораби. 
+++++++++++++++++++++++++++++


сряда, 21 октомври 2020 г.

Роман 2020. Откъс № 15. Valeri. ++


++++++++++++++++++++++

Роман 2020. Откъс № 15. Valeri.  ++
++++++++++++++++++++++ 

Няколко дни след това, двата кораба на Алекс, неговата Експедиция, бяха готови за отлитане, въпреки все още силните ветрове над планетата. Чрез извънземните стабилизатори, монтирани по двата кораба, те вече нямаше да се влияят от силни ветрове. По обедно време Алекс запали цигара и даде разрешение за излитане на кораба Volvo. Вторият кораб щеше да изчака около два часа, преди да излети също,  от базата на земляните, на Шестнадесетата планета. Корабът се разклати бавно, а реактивните му двигатели запращяха и забълваха огън надолу, докато той започна да набира височина. Полетът започваше нормално, а Алекс седеше в удобното си кресло и следеше параметрите на полета, в условията на силни ветрове извън него. Стабилизаторите работеха на 15 % тяга, но това вече се усещаше, в едно безупречно отлитане без силни вибрации и без трудно управление на кораба. Алекс разпечата нова бутилка с джин и взеха та се почерпиха четиримата тук. 
Следобедът напредваше, както и височината на полета. Джинът стопли четиримата, а из кораба всичко течеше нормално. Алекс се беше замислил по плановете на пътуването, отново до Двадесет и първата планета, което вече течеше. Освен екипажите на кораба, на борда си кораба Volvo носеше също 500 пътници. Специални екипи, заедно със бойни роботи от кораба, следяха да няма криминални събития по време на пътуването. В същото време, на желаещите от пътниците, беше намерена работа, по време на пътуването. Така на борда се произвеждаха роботи, пътнически дронове, компютри и др. От финансова гледна точка, Експедицията печелеше нормално от тази дейност, по време на продължителните полети, между планетите. 
В началото на вечерта четиримата се бяха замислили дълбоко, по темата за войната при Четвъртата планета. 
Най- новите новини от тази планета, описваха първите битки срещу нашествениците. Освен основното население на тази планета, там живееха и около два милиона земляни. Именно заради тях, земляните от околните планети, както и AFJ (Космическите сили на земляните и техните съюзници), започваха да планират военни действия. 
*
Вечерта напредваше, когато Алекс се изправи пред предния люк на каютата и се загледа навън. Очакваше се някъде към полунощ, бордово време, да достигнат височина от 40 километра. По- нагоре щеше да бъде още по- лесно. 
Алекс запали цигара, замислен над пътуването. В тези часове дежурните на кораба опитваха радиовръзка със Щаба на AFJ, във тази зона, за да поискат официално разрешение, да проведат спасителни действия около Четвъртата планета. В очакване на радиовръзката, Алекс си готвеше кратка реч. Като военен с голям опит и чин, Алекс изпитваше дълг, да участва със Експедицията си, в тази война, макар и само като медицинска спасителна единица. 
По някое време, той извика Палма, за да се разходят из кораба, както и да огледат новите стабилизатори, които имаше вече кораба. Докато крачеха по коридорите и асансьорите на кораба, двамата се черпеха с джин. Срещаха по някой колега по пътя си, както и охраната или роботи, заети със техни задачи. Като се спряха при един от външните люкове на кораба, двамата се загледаха навън. Там ги обхвана носталгия, по изминалите времена. Това беше 5020- та Земна Година, към края на месец Октомври, някъде далече от Земята, на около три години път- дистанция. Двамата все още помнеха тръгването си от планетата Orixon 44, откъдето бяха тръгнали на Експедиция. Тази планета беше широко известна със името си- Новата Земя. В тази зона имаше много земни кораби и колонии. Алекс се беше оттеглил от военната служба, с идеята да подхване бизнес. Така беше измислил и създал своята експедиция, която имаше два бойни кораба и към 500 души, разпределени в няколко екипажа и няколко екипа. 
+++++++++++++++++++++++++++++++  

вторник, 20 октомври 2020 г.

Роман 2020. Откъс № 14. Valeri. ++


++++++++++++++++++++++
Роман 2020. Откъс № 14. Valeri.  ++
++++++++++++++++++++++
Беше една бордова вечер, когато Алекс седеше в каютата, зад пулта си и обмисляше нещата. Наскоро беше дошла новината от разузнаването на Експедицията, за интересна машина за неутрализиране на влияния от бури и урагани. Със подобна машина, двата кораба на Алекс, биха могли да излетят по пътя си, въпреки ураганните ветрове. Алекс лично разгледа брошурата за тази машина, като разбра, че тя е от извънземен характер. Междувременно командир Йон беше решил да покани на борда на кораба Volvo, двама представители на тази машина. По- сетне Алекс се съгласи с тази идея. 
На следващия ден, по обедно време, Алекс и неговите съветници и помощници, посрещнаха двама извънземни, които търгуваха с машини за кораби, стабилизатори при силни бури и урагани. Машинният преводач, даваше добър превод между земляните и извънземните бизнесмени. Техният стабилизатор за кораби- защита от урагани и екстремални природни стихии, беше представен добре от тях, чрез обяснения, снимки и филми. Машината имаше няколко контейнера, които се разполагаха из кораба. Цената на машината беше приемлива за Експедицията на Алекс. Така започнаха преговори относно покупката и инсталирането на тази машина. Всъщност машините трябваше да са две- по една за всеки от корабите на Алекс и неговата Експедиция. 
Денят напредваше, когато сделката за специалните машини, беше приключена и извънземните със няколко робота, започнаха инсталирането им по корабите. Алекс, Палма, Ким и Аш, следяха как вървят нещата. Стабилизаторите щяха да бъдат готови, до няколко денонощия. 
По някое време в следобеда , Алекс запали цигара и се изправи пред единия външен люк на каютата, за да погледне навън, а там вилнееше буря, малко по- слаба от последните дни. Вече можеше да се предполага, че ураганите ще започнат да утихват. Докато си пушеше цигарата, Алекс умуваше по темата за войната при Четвъртата планета, където нашественици бяха струпали своите кораби и започваха да атакуват. На въпросната планета, живееха милиони земляни, а това караше Алекс и екипажите от Експедицията, да обмислят спасителна мисия, за същата планета. Алекс въздъхна и се разположи в креслото си, за да помисли за предтоящото пътешествие към Двадесет и първата планета, отново. След няколко дни стабилизаторите щяха да са напълно инсталирани и годни за експлоатация, а това щеше да направи тръгването възможно. 
Към края на бордовия следобед, Алекс повика Палма, Ким и Аш, за да се разходят из корабите, свързани с временни тунели. Междувременно корабите набираха пътници за към Двадесет и първата планета. До този час, кандидатстваха около 400 дущи. Очакваха се още толкова до сутринта. Алекс преглеждаше документите на всеки от кандидатите за пътници към Двадесет и първата планета. Отказ беше даден на 27 души, до момента, поради криминално минало. В същото време се товареха стоки и товари към онази планета. Сглобените на космодрума нови ракетни дюзи за изкачване в орбита, бяха готови за отлитането. 
В началото на вечерта, стабилизаторите на кораба Volvo, бяха вече готови и изпробвани. Същевременно продължаваше монтирането на стабилизаторите за кораба Nissan. Алекс запали цигара и се зае да проверява плановете на пътуването нататък, което предстоеше в идните дни. 
Аш пък се зае да изучава информацията за видовете, характерни за нашествениците при Четвъртата планета. Това бяха в повечето случаи- нехуманоидни същества. Земляните добре изучиха в тези дни характерните особености на извънземните нашественици. Най- общо казано, това бяха диви зверове, достигнали до компютрите и космическите кораби, в някакъв своеобразен парадокс, във развитието си. Алекс въздъхна и отвори нова бутилка с джин.     +++++++++++++++++++++++ 
                    


понеделник, 19 октомври 2020 г.

Роман 2020. Откъс № 13. Valeri. ++

++++++++++++++++++++++

Роман 2020. Откъс № 13. Valeri.  ++
++++++++++++++++++++++
Към началото на Октомври месец, двата кораба на Експедицията се намираха приземени в една от базите на AFJ, на Шестнадесетата планета. Годината беше 5020- та Земна Година. Шефът на Експедицията- Алекс, тъкмо пушеше цигара изправен пред един люк и забил поглед към замъците в далечината. Екипажите на двата кораба бяха общо 500 души- земляни, до голяма степен със произход от Земята. Пътниците от Двадесет и първата планета, вече си бяха заминали от двата кораба, а стоките за тази планета, бяха разтоварени. Каквато беше договорката на Алекс със управата на земната колония тук, за пътуването между двете планети, той получи заплащане във няколко валути, злато и други начини. Той направи набързо ревизия на своята Експедиция, а резултатът беше много добър. 
Във началото на бордовата вечер, Алекс и другарите му- Палма, Ким и Аш, се разхождаха из базата.
Към средата на месец Октомври, а двата кораба все още си стояха на космодрума при града на земляните на Шестнадесетата планета. Силни бури и урагани задържаха Експедицията долу на планетата все още. Нямаше опасност нито за града на земляните тук, нито на корабите, останали на космодрума. Поради относително малкия опит на синоптиците тук, все още не се знаеше, кога ще настъпи по- спокойно време, което да позволи на Експедицията, да поднови своите пътешествия. Лошото време, което блокира на този космодрум, двадесет и пет кораба, създаде обаче, свободно време за безкрайни празници и веселие, между екипажите им. 
Във един бордови следобед, Алекс и неговите трима съветници- Палма, Ким и Ащ, се разхождаха из корабите, свързани с временни тунели помежду им. В тези часове из коридорите и тунелите на космодрума беше оживено. Земни и извънземни се разхождаха, почти навсякъде тук. 
Алекс въздъхна и запали една цигара, пък се спря край входа на един от корабите. Нещо го привлече към точно този кораб, който се оказа, да е на земляни, от една по- далечна планета, тръгнали на пътешествие. 
*
Един бордови следобед, Алекс пушеше цигара, изправен пред един от външните люкове на кораба Volvo. Беше към средата на Октомври, а корабите все още неможеха да напуснат Шестнадесетата планета, заради ураганите тук. 
Алекс се беше замислил нещо, докато пушеше цигарата, а при него в каютата бяха Палма, Ким и Аш. Вече се обмисляше план за действия, ако ураганите не спрат скоро. От финансова гледна точка, Експедицията нямаше да има проблеми, оставайки дълго време на тази планета, но се бавеше транспортната връзка към Двадесет и първата планета и междинните станции наоколо, която Експедицията беше поела. Алекс не се впечатляваше от забавените пътешествия. Рано или късно ураганите трябваше да спрат. 
Аш във тези времена се беше захванал, да обмисля евентуално намесване във войната около Четвъртата планета. Всекидневно тук се получаваха новините от войната, които базата на AFJ, на Шестнадесетата планета, прихващаше с мощни антени и усилватели. Понякога се получаваше сигнал, дори от Четвъртата планета, макар й много слаб. Новини се получаваха и на двата кораба на Алекс и неговата Експедиция- Volvo и Nissan. Градът на земляните тук, живееше своя си живот, въпреки ураганите. Тук продължаваше производството на храни и напитки, продължаваше добива на горива и акумулиране на енергия. 
Следобедът напредваше, а Алекс имаше все още неизпълени задачи, пред себе си. Тръгвайки отново по нов път във живота си, той обмисляше отново нещата и живота си. Замислен той отново пренареждаше нещата си и проверяваше запасите си и запасите на двата кораба. Експедицията беше във добра форма, въпреки усложненията.
++++++++++++++++++++++++++++  



               


Роман 2020. Откъс № 12. Valeri. ++


++++++++++++++++++++++
Роман 2020. Откъс № 12. Valeri. ++
++++++++++++++++++++++


Няколко дни по- късно, двата кораба на Експедицията, летяха нататък към Шестнадесетата планета. Пътуването преминаваше нормално, а будуваха около 30 % от хората на Алекс. Пасажерите по двата кораба си почиваха в тези дни, след като беше взето решение- да се пестят силите им, та ако се наложи да се ходи на война, то да бъдат отпочинали и свежи. Алекс стоеше изправен пред един люк и наблюдаваше напред, замислен. Все още не беше взето решение- дали ще се ходи на война, но Алекс имаше намерение да поиска по- скорошно решение, след гласуване. Неговите съветници и помощници, препоръчваха, да се изчака поне десет- петнадесет дни, преди гласуването. Той се съгласи, но все пак продължи да умува по този въпрос.
Към края на следобеда Алекс и другите трима седяха по пултовете си и наблюдаваха как върви полета на двата кораба. Напред летеше кораба Nissan, а след него и кораба Volvo. Алекс запали цигара, отвори бутилка джин и заби поглед в екрана, където картинката беше от предните камери на кораба. По курса на кораба нямаше нищо необикновено.
*
Още няколко дни по- късно, във началото на вечерта, двата кораба пътуваха все още към Шестандесетата планета. Алекс се беше усамотил в каютата си, черпеше се с джин, очаквайки Палма, и умуваше по разни теми. Той запали цигара, докато наблюдаваше картината напред, по курса на кораба. До планетата оставаха няколко дни все още. По въпроса за започващата война около Четвъртата планета, беше взето решение- да не се тръгва на война, преди продължително обмисляне на това. Това успокои временно много хора от екипажите на Експедицията. Но обратно на взетото решение, Алекс започна да обмисля войната, със своите помощници и съветници.
+++++
Докато си пушеше цигарата, той се беше замислил, а пред него, обемната карта на зоната, показваше разположението на планетите и корабите на нашествениците. Това бяха няколко основни извънземни видове, разпознати като “ Особено враждебни”. От разузнаването на AFJ- (Земните космически сили), идваше информация за анатомията на няколко от преобладаващите видове, сред нашествениците. Останалата информация все още не беше систематизирана.
Алекс опиваше кодирана връзка с корабите на AFJ, които бяха наблизо до Четвъртата планета. Специално за целта бяха разгънати големите пеленгатори на кораба Volvo.
Палма пристигна в каютата, леко сънена. След нея се появиха също Ким и Аш. Алекс им кимна кисело и като се настаниха, се заловиха за работа. Специален екип от кораба започваше да следи денонощно пристигащата информация, за войната.
Със напредването на бородвата вечер, четиримата се бяха умислили, загледани във картата на зоната около Петата звезда.
*
Към края на Септември, двата кораба на Експедицията, наближаваха междинната станция, която плуваше на 2,000 км. над Шестнадесетата планета. Там имаха около няколко дни работа, преди отново да се спуснат на тази планета. Алекс пушеше цигара, докато основният сектор на кораба Volvo, изчакваше, преди да се скачи към станцията. Разни мисли се мотаеха из главата му и беше малко сънлив. Компания му бяха Палма, Ким и Аш. Умуването на стратезите на тази Експедиция, беше на два фронта- при намеса във войната, както й- без намеса във войната. Това раздвояване се случваше и в ума на Алекс. Пристигналата до този час информация от Четвъртата планета и силите на AFJ, наоколо, беше оскъдна. Нашествениците спускаха десет свои кораба към планетата.
++++++++++++++++++++++++++