Роман 2020. Откъс № 33. Valeri. Фантастика. ++

++++++++++++++++++++++++++++++

Роман 2020. Откъс № 33. Valeri.  Фантастика. ++

++++++++++++++++++++++++++++++

В един следобед, няколко дни по- късно, двата кораба Volvo  и Nissan, продължаваха да летят към Петата планета, единия със два часа път, по- напред от другия. Новите два кораба на Експедицията- Honda и Maserati, имаха преднина от пет дена полет, като летяха също към Петата планета. Беше уговорено от командирите, да се срещнат със четирите кораба, някъде около тази планета, преди да предприемат каквото и да е. В тези часове Алекс умуваше над плановете занапред, заедно със екипа си. Той запали цигара замислен. До Петата планета, тези два кораба имаха още четири дни полет, най- малко. Предполагаше се, че двата нови кораба, вече са някъде около тази планета, където щяха да изчакват. По това време скоростта на кораба Volvo, беше около 70,000 км/ч., със около 30 % от тягата на двигателите. Тук на кораба никой не смееше да увеличава скоростта, повече от това. Прецизна автоматика лавираше плавно кораба, тъй като всяко трепване можеше да бъде опасно за хората. Почти нямаше движение на хора из кораба, при такава голяма скорост, тъй като трудно се пазеше равновесие. Това обаче не пречеше на Алекс да стои прав пред предния люк и да наблюдава напред, прихванал се яко за помощните лостове, каквито имаше навякъде из кораба. Тъй като не се очертаваха срещи с други обекти из тази зона, Алекс беше донякъде спокоен, но все пак поглеждаше радара и скенера, за да види, ако нещо има наоколо кораба.

Следобедът напредваше, когато Алекс и неговия Екип Алфа, взеха да се почерпят с джин- тоник. Те разпечатаха нова бутилка и се унесоха в мислите си. Бяха поработили добре, над плановете на Експедицията, занапред и доволни от свършеното вдигнаха наздравица, дето се вика- по никое време. Те бързо се стоплиха и развеселиха, а Алекс взе да прегледа архивите си, където имаше описани събития, които предстоеше да се случват, преписани от пророчески летописи и документи на извънземните. В тези архиви бяха описани със лаконични думи и изречения годините около 5020- та Земна Година, т.е. същото време, което живееха сега хората от Експедицията и останалите земляни по световете. Алекс вече знаеше за тази война, как тя ще бъде трудна, как ще се проточи години наред, дори- десетилетие. Знаеха се и ключови ситуации, дати и места, където земляните щяха да побеждават нашествениците и така-  всичко останало. Алекс се зачете в тези архиви и научи много неща за евентуалното бъдеще, включително и за своята Експедиция и тези хора тук- предимно доброволци, както и сред тях- професионалисти. За да не бъде загубена и забравена тази информация от архивите на кораба Volvo, Алекс копира всичко по- ценно и го връчи на всекиго от своята Експедиция, като го изпрати по радио- мрежата на Експедицията, връчи и готови книжки и чипове с памет. Тези хора не се впечатлиха от това, щом прочетоха документите, а по- скоро си спомниха, какво ще се случва с тях и останалите земляни нататък след тази 5020- та Земна Година. Замислени за следващата година- 5021- ва и десетте години години след това, те понаучиха и си припомниха тази дълга, сурова война, която беше се започнала вече и щеше да ги занимава дълго време след това, някъде около десет земни години… Междувременно от кръстосвача Manhattan, току- що беше пристигнало съобщение, което гласеше, че са нападнати от пет вражески кораба. Бяха посочени и координати, а Алекс беше помолен да бързат към кръстосвача, защото ситуацията можела да се влоши…

Командирите дадоха веднага кодиран сигнал за тревога, за всички кораби в зоната, а дежурните започнаха да преизчисляват траекториите на полета, за да бързат към кръстосвача, където всяка минута беше ценна…

Алекс се замисли над случващото се. Временно командир Йон пое командването на Експедицията, за да  могат останалите командири, да се включат след кратка почивка, като преди буря. 

++++++++++++++++++++++++                      

Роман 2020. Откъс № 32. Valeri. Фантастика. ++

++++++++++++++++++++++++++++++

Роман 2020. Откъс № 32. Valeri.  Фантастика. ++

++++++++++++++++++++++++++++++

Няколко дни по- късно, двата кораба Volvo и Nissan се готвеха да отпътуват към Петата планета, като оставяха патрулирането тук, на други два кораба от AFJ, които бяха пристигнали като подкрепление. В ранния следобед, по бордовото време, Алекс пишеше инструкции за хората си, преди да отпътуват от небесата на Шестата планета, нататък към Петата планета. Той запали цигара, доволен от работата си, а инструкциите бяха изпратени по специална радио-  мрежа, до всекиго от Експедицията. Скоро сетне, нататък потегли корабът Nissan, а Volvo щеше да го последва с два часа по- късно. В същото време кръстосвачът Manhattan, се пренасочваше в близост до Четвъртата планета, където войната отново се беше започнала. На тази планета, нашествениците атакуваха вече трети град, откакто други два града бяха превзети одеве. Алекс и Палма се заеха по някое време, да прегледат новите новини, които бяха уловени на двата кораба. Имаше съобщения също, от корабите Honda и Maserati, които от няколко дни, пътуваха към Петата планета. Алекс запали цигара и се замисли, докато слушаше новините. В тези часове екипажите и екипите на четирите кораба на Експедицията, вземаха решения, какво да се прави нататък. След гласуване, се взе решението- кораба Honda, да се опита да се приземи наблизо до единия от превзетите от нашествениците, градове на Четвъртата планета. Разбира се, напред щяха да бъдат пуснати първо, раузнавателни дронове. В същото време в орбита щеше да кръжи кораба Maserati. Алекс одобри този план, а пет екипа се заеха с подробностите около този план. Междувременно до Петата планета имаше още много път, а нататък следваше Четвъртата планета. Между планетите имаше също така, междинни бази, астероиди и луни. Следобедът напредваше, когато кораба Volvo започна да набира скорост в посока към Петата планета. В същата посока пък, кораба Nissan, вече имаше преднина от два часа път. В тези часове, Алекс и другарите му от Екип Алфа, обмисляха, как кораба Honda, да приближи Четвъртата планета, без да усетят нашествениците. Целта беше, да бъдат евакуирани от превзетите градове, земляните, които най- много имат нужда от помощ. Корабът Honda, можеше да събере около 700 души, а в краен случай- още 300 в добавка. Самият кораб беше така подреден, че представляваше своеобразна летяща болница. 

Наближаваше края на бордовия следобед, а полетът вървеше нормално. През следващите 24 часа, кораба Volvo, щеше да набере скорост около 50,000 км/ч. В същото време отбраната на кораба, следеше за доближаващи опасни обекти. С това бяха заети пет екипа. Един екип обикновено имаше десет души, членове. Алекс запали цигара и разпечата нова бутилка джин, за да се почерпи екипа, докато умуват по плановете на Експедицията за напред. До Петата планета имаше много път, а се очакваха и неприятни изненади по пътя, тъй като нашествениците атакуваха по няколко фронта едновременно. Алекс и екипа му, разгледаха изображенията на няколко основни вида извънземни, от които се състояха нашествениците. За тези видове, вече имаше допълнителна информация. Алекс се позатопли на печката си, а сетне увеличи топлината в униформата си. Това беше една машиника, която се състоеше от малък дизелов двигател, динамо и нагреватели за ниско напрежение, които затопляха униформата. Машинката не тежеше много, а горивото й стигаше за около десет часа, при силно натоварване. Газовете от мини- двигателя, преминаваха през филтър и се отделяха навън, без да развалят въздуха. За тази цел също, горивото биваше специално преработено предварително. Със това отопление можеше да се издържи продължително време при ниски температури. Такава униформа имаха мнозина агенти от AFJ (Космическите сили на земляните и техните съюзници.). 

Със приближаването на вечерта на борда на кораба Volvo, настроенията из него ставаха оптимистични. Алекс също беше в добро настроение. Очертаваха няколко денонощия в полет, преди да се спира където й да е.

+++++++++++++++++++++++++

Роман 2020. Откъс № 31. Valeri. Фантастика. ++

++++++++++++++++++++++++++++++
Роман 2020. Откъс № 31. Valeri.  Фантастика. ++
++++++++++++++++++++++++++++++
Няколко дни по- късно, корабът Volvo патрулираше на височина от 40 км. над Шестата планета. Това беше едно сънливо време, когато на борда му будуваха към 100 души. Алекс беше замислен и угрижен в тези часове, по следобедно време, когато тъжни мисли го занимаваха. Иначе патрулирането преминаваше нормално, имаше и радио- връзка със кораба Nissan и кръстосвача Manhattan, които бяха някъде наоколо. Алекс запали една цигара, взе чаша кафе от автомата и се загледа в картинката към Шестата планета. Този ден той биваше тъжен, по неизвестни причини. Опитваше се да разбере защо се получава така, но без успех. За да се разведри и успокои, Алекс си пусна музика в слушалките. В същото време се занимаваше с плановет занапред. Командирите искаха да се продължава със патрулирането още няколко дни, а Алекс се съгласи с това. В същото време кораба Nissan се намираше на около 1,000 км. на изток, патрулиращ на височина от 80 км. Корабите Honda и Maserati, които наскоро бяха закупени за Експедицията, вече набираха скорост към Петата планета. Макар и на дистанция от първите два кораба, вторите два получаваха инструкции от Алекс и командирите на корабите. 
Следобедът напредваше, когато Алекс излезе из кораба на разходка, заедно с Палма, Ким и Аш. Не се забелязваше кой знае какво движение, по коридорите и асансьорите на кораба, с малки изключения. Четиримата крачеха бавно нататък към оранжерията на кораба, като се спираха да погледат на всеки от люковете по пътя си. Столовата беше непосредствено до оранжерията. Те се отбиха първо в столовата, за да хапнат нещо топло, в настъпилите студове. Тук завариха двадесетина души земляни и четирима от извънземните. Единият от тях разказваше някаква история от миналото си, а останалите се черпеха и слушаха. Заслушаха се и четиримата, докато геройски се справяха с топлата чорба на готвачите на кораба. Тъй като чорбата вървеше с ракия, беше направено необходимото. Позатоплени и развеселени четиримата послушаха разказите на извънземният разказвач, пък се постоплиха на една от печките в столовата, преди да тръгнат нататък из кораба. Алекс запали цигара и засили отоплението на униформата си. Сетне влязоха в оранжерията, за да подишат чист, пресен въздух, пък седнаха на една от пейките, под плодови дръвчета, да си отдъхнат, а тук имаше още пет- шест души, дошли да си почиват.
Във началото на бордовата вечер, четиримата се завърнаха в каютата на Екип Алфа, а Алекс седна зад пулта си и се зае да поработи, за да навакса със задачите си. Патрулирането вървеше нормално, а дежурните бяха прихванали нови новини от войната. Затишие се наблюдаваше почти навсякъде из зоната. На Четвъртата планета, силите на земляните и местните извънземни, опитваха да си върнат двата превзети града, от нашествениците. В същото време се укрепваха техните позиции и се засилваше отбраната на останалата част от континента. 
*
По обед, на другия ден, корабите Volvo и Nissan,  продължаваха да патрулират над Шестата планета. Алекс беше обядвал и пушеше след това цигара, докато  наблюдаваше оперативния екран. Новините от Четвъртата планета гласяха, че нашествениците са нападнали още един град, на същия континент, където беше превзел вече два града. Там се водеха люти битки, при температури от –45° C.
Алекс се замисли дълбоко, докато преглеждаше новите новини. 
++++++++++++++++++++++++++++

Роман 2020. Откъс № 30. Valeri. Фантастика. ++

++++++++++++++++++++++++++++++

Роман 2020. Откъс № 30. Valeri.  Фантастика. ++

++++++++++++++++++++++++++++++

Снегът беше натрупал покривка от пет метра, на обед, няколко дни след това. Корабът Volvo все още гостуваше на Град № 1, на Шестата планета. На космодрума беше тихо и спокойно, скоро не беше пристигал кораб или нещо такова друго. Алекс пушеше цигара, седнал зад пулта си и се топлеше на печката си, докато обмисляше нещата от последните времена. В каютата бяха също Палма, Ким и Аш, а се очакваше скоро да пристигнат и останалите шестима от Екип Алфа. Това беше 5020- та Земна Година, началото на месец Декември. Шестата планета на Петата звезда, беше един хубав свят, сред извънземието наоколо. За съжаление, наблизо беше започнала война, а това обезпокои жителите на редица планети, наоколо. Петата звезда на системата Vega, и планетите около нея, известна още под името- Синята звезда, стана сериозно споменавано място, където бяха пристигнали от далеко нашественици със стотици кораби… В тези часове, дежурните на кораба обмисляха отлитането  нататък по пътя, според плановете.

В следобеда Алекс се усамоти в бокса си за почивка. Той се зае да провери резервите си в бокса, да си подреди нещата и мислите. Докато шеташе, той си пусна музика от миналото и си припомни много неща. Резултатът от тази ревизия, показа, че Алекс има запаси за около два месеца- въздух, вода, храна и напитки, гориво за личния си дрон и други. Това го зарадва. Ако се наложеше да се евакуира от този кораб, той можеше да издържи до пристигането на помощ, около два месеца, в своя дрон, където местата бяха пет. От тези запаси, зависеше дали ще оцелее след големи проблеми с кораба. Разбира се това беше стратегия за оцеляване, която не биваше да се използва, без основателни причини. Сред личните вещи в багажа си, Алекс се порадва на предварително избрани и закупени от него подаръци за хората си и най- вече- за Палма. Тези подаръци бяха пазени за празници, както и за лоши времена, за повдигане на настроението. Алекс отново навлизаше по нов път на живота си, което налагаше да преосмисли живота си и службата си, като Шеф на Експедицията. Той си събра и подреди мислите, готов за новия, труден път, по който тръгваше, заедно с хората от неговата Експедиция. По някое време Алекс получи решението на командирите- кораба Volvo отлиташе нататък по пътя си, след около два часа. В готовност за излитане бяха всички ангажирани екипи и дежурния екипаж.

В очакване на излитането на кораба, Алекс полежа около един час, като подремна при това. Сетне стана, разсъни се и погледна оперативния екран. До отлитането оставаха броени минути. Той запали цигара, пък зае мястото си в каютата, където вече бяха другите девет души. 

*

Докато кораба Volvo набираше височина, будуваха 100 души. 

Макар и да вилнееше буря, излитането вървеше стабилно и без големи проблеми. Алекс слушаше музика със слушалки и се радваше на добро настроение. Сетне се зае да напише инструкции за следващите десет дни, за всекиго от Експедицията. Това беше съобразено с вече приетите планове. След около час във набиране на височина, кораба вече се намираше на десетина километра над планетата. След още няколко часа, кораба щеше да бъде на 20 км. височина, където щеше да остане, за да патрулира над планетата, както бяха пожелали тукашните сили на AFJ. 

В този час дежурните прослушваха ефира за близки радиостанции на нашествениците. По кодирани канали пък, разговаряха с кораба Nissan и други места. Алекс запали още една цигара, като продължаваше да слуша музика, зает със размислите си. Пред него, на екрана, беше отворена звездната карта на зоната. 

++++++++++++++++++++++++++++++++++++ 

Роман 2020. Откъс № 29. Valeri. Фантастика. ++

++++++++++++++++++++++++++++++

Роман 2020. Откъс № 29. Valeri.  Фантастика. ++

++++++++++++++++++++++++++++++

Няколко дни по- късно, по обедно време, корабът Volvo продължаваше гостуването си на базата край Град № 1 на земляните от Шестата планета. През изминалото време, в Експедицията бяха приети след изпити, още 180 души, доброволци. Те щаха да попълнят недостига на хора за корабите на Експедицията, които вече бяха четири- Volvo, Nissan, Honda, Maserati. Във същото време, корабът се дозареждаше със запаси от въздух, вода, провизии и гориво, макар, че беше достатъчно зареден. По време на спасителни мисии, не биваше да свършват запасите на Експедицията. Освен това, при евакуация на хора от зоната на войната, трябваше Астероидната база да бъде достатъчно заредена. 

Това се случваше през 5020- та Земна Година, в началото на месец Декември, на няколко Години полет от Земята, някъде из звездната система Vega, по- точно около нейната Пета звезда, известна още под името- Синята звезда. Някъде там беше и Шестата й планета, където гостуваше кораба Volvo, от Експедицията на Алекс, който беше нейният Шеф. Алекс запали цигара, взе си чаша кафе от автомата и се замисли дълбоко. Сетне се зае да обмисля бъдещото обучение на новите си хора, за да могат да бъдат полезни при спасителните мисии, които предстояха на Експедицията. 

В това обмисляне участваха още три екипа с по десет души, от Експедицията. Почти изключено беше, да отпадне нуждата от спасителни мисии, при започналата война, срещу нашествениците в зоната. Това бяха извънземни, пристигащи от голяма дистанция. Следобедът напредваше, а Алекс и другарите му, се черпеха с джин и обмисляха обучението на новите си хора. Със обучението щяха да се занимават четири екипа от кораба Volvo, но само на първо време. Новите попълнения на Експедицията, трябваше да умеят много неща и то важни, за отбраната и воденето на кораба. Разбира се имаше нужда и от други, най- обикновени умения, в най- общ смисъл. След като разгледа характеристиките на всеки от новите хора, Алекс разбра с какви умения и знания, разполагат те. Това щеше да е от полза, да се ангажират те със конкретни задачи, според подготовката и уменията им. Накратко- имаше хора за всичко. Според Алекс, нямаше да имат нужда от още попълнения, на първо време. В такъв състав, Експедицията вече имаше достатъчно хора, за всякакви обстоятелства. 

По някое време Алекс реши да се разходи из базата, като взе със себе си, два охраняващи робота, както и Палма, Ким и Аш, за компания. Те преминаха през свързващия тунел и стъпиха в Централния корпус на базата. Те срещаха много хора, както земляни, така и извънземни. Космодрума не беше затворен, дори в такава буря и силен снеговалеж. Скоро беше се приземил още един пътнически кораб, с туристи от Петнадесетата планета. Тези хора още незнаеха, че са наблизо до фронт на война. Вечерта наближаваше, по бордовото време, когато четиримата, поизморени от разходката си, се завръщаха към кораба си. Те бяха обиколили магазините из Търговския център на града, като си бяха напазарували доволни. Из кораба всичко вървеше нормално. След консултации със тукашните сили на AFJ, беше взето решение, да останат на космодрума още няколко дни. В тези дни, мнозина от екипажите и екипите на кораба Volvo, гостуваха в самия град, срещайки се с много тукашни земляни и също със извънземни. Това им остави незабравими спомени, които ги топлеха месеци наред сетне. 

Във началото на вечерта, Алекс се разположи в креслото си зад пулта и се зае да поработи, след хубавата разходка. Обучението на новите започваше още в тази вечер. Всеки от тях трябваше да умее, някои основни неща в тези кораби. Минимума знания и умения, щяха да бъдат научени за около десетина дни. Екипите заети с тези задачи, вече имаха и планове за първия срок на обучението, десет дни. Алекс запали цигара и се изправи пред външния люк, за да погледа светлинките на замъците и крепостите на Град № 1, който се виждаше в далечината. Там живееха около сто и петдесет хиляди земляни, по равен брой мъже, жени, както също и деца. 

+++++++++++++++++++++++++++++++++              

Роман 2020. Откъс № 28. Valeri. Фантастика. ++

++++++++++++++++++++++++++++++

Роман 2020. Откъс № 28. Valeri.  Фантастика. ++

++++++++++++++++++++++++++++++

Няколко дни по- късно, корабът Volvo се спускаше към планетата, за да посети една от базите на земляните, кацайки на космодрума край град- колония на земляните на Шестата планета. Очакваше се да се приземят във вечерта, същия ден. Планирано беше, там да проведат кампания за набиране на доброволци за Експедицията, поради недостига на хора. В същото време, корабът Nissan оставаше в орбита над планетата, на около 200 км. височина. Алекс пушеше цигара и преглеждаше кандитатурите на около 100 души, които вече бяха заявили молби за приемане във Експедицията. Във одобряването на приемането беше зает целия Екип Алфа, на Алекс. 

Това е история от славните времена на земляните, заселващи космоса през далечната 5020- та година, които воюваха срещу нашественици, за да защитят своите градове- колонии по извънземните планети из космоса и по- точно- звездната система Vega, около нейната Пета звезда, наричана още- Синята звезда. Това се случваше на няколко години полет от древната Земя. Събитията, така се случиха, за Експедицията на Алекс, тръгнала на бизнес пътешествие, че те решиха да помогнат на други земляни, изпаднали в немилост при нашествия над Четвъртата планета, където земляните бяха няколко милиона души, заселени в изградените от тях три града. На Четвъртата планета имаше и селища и градове на извънземните, а нашествениците бяха превзели вече два техни града. 

Така се случи, че Експедицията на Алекс, пътуваща към зоната на войната със своите два кораба Volvo и Nissan, се наложи да патрулира над друга планета, а именно- Шестата планета, около чиято трета луна се укриваха два кораба на нашествениците. Междувременно Експедицията се сдоби със още два кораба- Honda и Maserati, които бяха необходими за изграждането на военна база, на един астероид, където да се довеждат земляни, евакуирани от Четвъртата планета, както болни или ранени. В тези времена, на Астероидната база вече имаше 5,000 места за евакуирани хора, както и много легла за болните и ранените, които щяха да бъдат возени до това място. Самата евакуация, все още не беше започнала…

Към средата на бордовия следобед, корабът Volvo се спускаше към космодрума, край Град № 1, на земляните от Шестата планета. Очертаваше се, само след няколко часа, да пристигнат там, въпреки бурното време над космодрума. 

Алекс пушеше цигара и обмисляше, плановете за своите четири кораба, като Шеф на Експедицията. Заедно със своя Екип Алфа ( общо десет души), Алекс умуваше над бъдещите времена, някак си- предварително. По- рано от предвиденото, корабът Volvo кацна меко на пистата на космодрума. В тази местност вилнееше силна буря, а снеговете бяха достигнали дебелина от три метра. Алекс запали цигара, докато наблюдваше през един люк, навън. Между кораба и базата се разгръщаше временен тунел, който скоро щеше да бъде готов за използване. Алекс наблюдаваше крепостите и замъците на града на земляните и се радваше. Тук живееха към 150 хиляди земляни, както и 2,000 извънземни, които им помагаха, защото това си беше извънземие. Градът беше вече на около 100 години. 

Командир Йон, покани в този час, да заповядат в кораба, кандидатите да бъдат приети в Експедицията, доброволци. 

За тях беше приготвено приемно помещение и малка комисия. Тук щяха да бъдат приети, всички, които имаха поне малки умения и подготовка, съобразено с изискванията. 

Алекс също щеше да наблюдава тяхното приемане. Смяташе се, че след около един час, кандидатите ще започнат да пристигат на борда на кораба Volvo. Алекс разпечата нова бутилка джин, за да се почерпят Екип Алфа, докато следят изпитите пред комисията, на кандидатите за приемане в Експедицията. Веднага ставаше ясно, че тук има достатъчно хора, достатъчно подготвени и притежаващи необходимите умения. 

+++++++++++++++++++++++++++++++++            

Роман 2020. Откъс № 27. Valeri. Фантастика. ++

 ++++++++++++++++++++++++++++++

Роман 2020. Откъс № 27. Valeri.  Фантастика. ++

++++++++++++++++++++++++++++++

Няколко дни след това, патрулирането на двата кораба на Експедицията, продължаваше без съществени проблеми. Беше едно сънливо време, като затишие преди буря. Алекс пушеше цигара, докато преглеждаше новините от изминалите дни. Войната при Четвъртата планета биваше във застой, заради мраз, който беше затиснал машините на нашествениците. Това позволяваше на защитниците на планетата, да се мобилизират и да укрепят позициите си. 

В същото време, към зоната пътуваха няколко кръстосвача на AFJ- Космически сили на земляните и техните съюзници.

Следобедът напредваше, когато Алекс стана от сън, разсъни се с кафе и се наплиска с вода, преди да иде в каютата при другите. Патрулирането на двата кораба, течеше нормално и без инциденти, нямаше и близки опасности. Корабът Volvo летеше с около 200 км/ч. на височина около 20 км. Облаци имаше както при кораба, под него и над него, но те биваха с различни характеристики. Предполагаше се, че в идните часове, ще преминат във зона на бури и урагани. Дежурните, както и пилотите, бяха готови за новата обстановка. Алекс се разположи зад пулта си и погледна отново ситуацията. Имаше и нови новини от Четвъртата планета. След загубата на два града, които бяха превзети от нашествениците, земляните укрепваха позициите си около трети град в опасната зона. Тежката зима и силен мраз бяха блокирали нашествениците и техните наземни машини. Използвайки това положение, земляните събираха нови сили и бойни машини, за да опитат да си върнат обратно двата превзети града. Според прогнозите, тежката зима и мраз щяха да продължават няколко месеца. 

Алекс въздъхна, взе си от автомата чаша кафе и се замисли над случващото се. В каютата се бяха събрали всичките от Екип Алфа- Алекс, Палма, Ким, Аш, Шао, Джейн, Шон, Никита, Браун, Роксана. Те умуваха над новите планове на Експедицията, които целяха правилната отбрана на Шестата планета. В същото време, дежурните поддържаха радиоконтакт със военните на тази планета, както и със кръстосвача. От астероида “Х1” пристигаха новини, че изграждането на база за евакуация на земляни от Четвъртата планета, върви с бързи темпове. Там вече имаше места за настаняване на 5,000 земляни и достатъчно легла, евентуално- за ранени и болни. Летящи чинии зареждаха базата със необходимото- въздух, вода, гориво, провизии и материали. За нуждите на Експедицията и Астероидната база, бяха закупени товаро- пътнически кораби, за сметка на AFJ. От финансова гледна точка, не се очертаваха проблеми. 

Алекс разглеждаше брошурите на новите два кораба, от дистанция. Така някак си набързо, Експедицията се сдоби с нови два кораба. Налагаше се, Алекс да командирова още 100 души от Volvo и Nissan, които да водят двата нови кораба. Зает със избора на 100- те души и тяхното инструктиране, Алекс беше зает с часове. 

Следобедът напредваше, когато Алекс завърши избора на хората, които щеше да изпрати в командировка, за да водят новите кораби- Honda и Maserati. Докато хората се сбогуваха с останалите и си стягаха багажа, две летящи чинии бяха готови да ги отведат към Астероидната база.

Наближаваше бордовата вечер, когато всичките десетима от Екип Алфа, си спретнаха работна закуска, по никое време. Алекс разпредели задачите за по- късно, запали цигара и се загледа в оперативния екран. Патрулирането продължаваше, а стоте души, всеки момент, щяха да се прехвърлят по чиниите и да отпътуват към Астероидната база. Оставайки без летящи чинии, кораба Volvo, ставаше малко по- уязвим при евентуално нападение от нашествениците, но това щеше да се компенсира скоро. Алекс се беше изправил пред предния люк на каютата и наблюдаваше в далечината с бинокъл. С наближаването на бордовата вечер, корабът Volvo навлизаше отново в тъмната страна на Шестата планета. Това прикритие щеше да позволи да си отдъхнат няколко от екипите и екипажите. В намаления си състав, хората на Алекс се стягаха за повече работа.

+++++++++++++++++++++++++++++