понеделник, 30 март 2020 г.
Разказ.№ 49. 2020.Valeri. Фантастика.
Разказ.№ 49. 2020.Valeri. Фантастика.
Няколко бордови дни по- късно, трите кораба стояха приземени на летището на един от градовете на земляните, на планетата Vega 6.17. Това беше 8020- та Земна Година, началото на месец Април, а тук на тази планета живееха около 400,000 души- земляни, включително и със по- далечен произход от Земята. Случи се дъждовен период, тук на тази планета. Леко огряна от Зелена луна, базата на земляните край летището, кипеше от живот. На хората от експедицията бяха дошли гости, така да се каже. Експедицията приемаше гости и на двата си кораба, а столовите бяха подредени като ресторанти. Гости приемаше и кораба Пиза, който имаше 200 души- предимно учени- земляни. Отделно в базата, до летището беше отворена за срещи голяма зала, на вид като киносалон. Алекс, Палма, Ким и Аш се разхождаха със скафандри из парковете на базата, а дъждът ги радваше. Алекс стискаше в ръката си своя жезъл, докато умуваше разни сложни неща. Тук грижливо бяха оформени асфалтирани пътеки, кръстосващи из парковете. Дъждът не пречеше тук да се разхождат много хора, въпреки, че се случи понеделник, по единия от тукашните календари. По другия календар се отбелязваше 25- тата Година, във смисъл- от идването тук на първите преселници- земляни. Освен, че беше 25- та Година, беше и Дългият Дъждовен и Зелен период, който имаше около 40 земни дни. Алекс запли цигара, въпреки скафандъра си и се замисли, наблюдавайки всичко около себе си, сякаш не беше виждал далечни светове друг път. Четиримата се бяха изморили от ходене, когато тъкмо намериха павилион за цигари, закуски и напитки, по принцип. Поспряха се под навеса, да пият по чаша кафе, а павилона беше автоматичен и добре зареден, както се правеше навсякъде, където живееха земляни, независимо- колко далечен произход от Земята. Касата на павилона приемаше каквато и да бъде валута, вещи, материя, дори чекове, написани набързо или пък съвсем професионални, също златни монети и т.н. Тук можеше да се пусне поща, да се използва радиовръзка с голяма мощност, можеше да получиш скромна сума, както и да дариш пък ти, скромна сума и т.н.
Алекс пушеше с кафето си, а по навик стоеше изправен, вместо да седне на пейките. Аш разглеждаше картата на земните територии на тази планета, а Ким разглеждаше, какво предлага павилона, докато Палма се изкуши да си набере свежи, извънземни цветя, имаше информация, че не са отровни, а можеше да се засадят и във оранжерията на кораба.
Четиримата си починаха добре на павилиона, а тук имаше и други хора, които също се бяха поспряли за да си починат, а няколко въждушни таксита- дронове, прелетяха в посока към града. Следобедът (по принцип), напредваше, когато четиримата тръгнаха да се завръщат обратно на кораба Volvo. Двата бойни робота, които ги охраняваха, мислеха да извикат дрон от кораба, за лесно завръщане, но Алекс отказа, трябваше да са в добра физическа форма. По някое време четиримата съвсем се измориха, но наоколо нямаше друго, освен сгъваемите им столчета, на които седнаха по пътя... Алекс беше доволен, че посетиха тази планета.
Край на разказ.№ 49. 2020.Valeri.
неделя, 29 март 2020 г.
Разказ.№ 48. 2020.Valeri. Фантастика.
Разказ.№ 48. 2020.Valeri. Фантастика.
Няколко дни по- късно, двата кораба на Алекс се спускаха надолу към планетата Vega 6.17, където Алекс смяташе да набере още нови хора за своята експедиция. Корабът на учените пък, следваше корабите на Алекс, със закъснение от четири часа и дистанция на траекторията около 2,000 км. Това бяха предпазни мерки, от евентуален сблъсък по време на приземяване. Алекс беше в добро настроение в следобеда. Той седеше зад пулта си, заендо с Палма, Ким и Аш, докато наблюдаваха как върви спускането. Алекс запали цигара и погледна през люка, в ляво от себе си, за да види гледката. Спускането вървеше нормално, като пилотите Джони и Джими, не срещаха съществени проблеми. Сетне Алекс се зае да напише новите задачи и инструкции, за своите екипи на тези два кораба.
Следобедът напредваше, когато Алекс тъкмо преглеждаше информацията за тази планета, преди още да са се приземили. Там живееха около 400,000 души- земляни, включително и от по- далечен произход. Те имаха два града, а икономиката им вървеше нормално. Извънземните там бяха около 1,2 милиона души, във други свои пет града. Алекс се замисли за тези хора- и земните и извънземните. Той усещаше тяхното присъствие, там долу, усещаше техните настроения и биотокове и биовълни. Добро настроение завладяваше трите кораба. Във същото време земляните долу, вече бяха научили, че им идват три кораба на гости. Понеже пък те се зарадваха на тази новина, биовълните наоколо, вече излизаха извън контрол. Усетил и това, Алекс подпали една нова цигара, сипа си джин с тоник, взе си и горещо нес- кафе, докато Палма пускаше музика по силните тонколони, на тяхната каюта.
Към края на бордовия следобед корабът Volvo приближаваше първото и основно летище, където можеха да ги посрещнат, по принцип. Имаше и резервен вариант със едно по- малко летище, по- нататък със около 1,000 км. Хората от експедицията се затегнаха в предпазните надуваеми колани и зачакаха да отмине и кацането. Очакваше се това да се сбъдне около два часа по- сетне. Корабът леко се раздруса, попадайки в буря при приземинаването, но това не стресна никой. Алекс отпи една юнашка глътка джин и погледна оперативния си екран. Вече имаха разрешение за кацане. По настояване на командир Йон, с което Алекс се съгласи, корабът Volvo щеше да бъде приземен от четиримата пилоти на кораба, а не от Кулата, долу на земята.
Планетата ги посрещаше с бурини и силен дъжд, както и гъсти мъглавини. След като Volvo се приземи успешно, летището се готвеше, да посрещне втория кораб, т.е. Lamborghini. Алекс се беше изправил пред един люк и се радваше на хубавата гледка, към близкия град на земляните на тази планета. След това Алекс се разпореди, какво да бъде направено и излезе заедно с Палма, Ким и Аш, на терасата към каютата, за да подишат чист и свеж въздух. Извънземният дъжд ги зарадва и впечатли, а Алекс се замисли и замечта. Ето, че гостуваха на още един далечен свят...
Край на разказ.№ 48. 2020.Valeri.
събота, 28 март 2020 г.
Разказ.№ 47. 2020.Valeri. Фантастика.
Разказ.№ 47. 2020.Valeri. Фантастика.
Седмица по – късно, изпитанията на новия кораб- Lamborghini, които правеха стоте души от експедицията на Алекс, приключиха със отлични резулатати. По същото време търговията на тази междинна станция приключи за кораба Volvo. Затова пък започваше оборудването на новия кораб. Той трябваше да има всичко необходимо за дълъг полет. От рекламните документи на станцията, Алекс забеляза, че тук има всичко необходимо, каквото е нужно за новия му кораб. Заедно с другите от Екип Алфа, Алекс направи списък на материалите, които трябваха за новия кораб, а сетне написаха и задачи и инструкции, по темата за оборудването.
*
В един бордови следобед, хората от новия кораб- Lamborghini, както го кръстиха, пренасяха и монтираха цялото ново оборудване за кораба. От финансова гледна точка, Алекс беше осигурил необходимото, а това беше сравнително евтино, както забелязваше самия той, а й експертите. Изморен от цялото тичане около новия кораб, Алекс се разположи в креслото си, за да се отпусне и да си почине със едно нес- кафе и една цигара. До него седеше в креслото Палма и слушаше музика, със мощните усилватели на каютата. Останалите от Екип Алфа, се занимаваха с дистанционно подпомагане на оборудването на новия кораб- Lamborghini.
*
Следобедът напредваше, когато Алекс се зае да инспектира всичко в новия кораб. Екип Алфа пристигна на борда на кораба Lamborghini със единия десетместен дрон на Volvo. Уникално беше усещането и настроението на борда на новия кораб. Усещане за мощен, боен кораб, чисто нов, при това, скоро излязъл от завода, действаше на земляните тук също като наркотик, по- скоро- опияняващо. Екипът Алфа, начело със Алекс, прекосиха целия кораб и разгледаха всичко, но това им отне няколко часа. Оборудването на кораба скоро приключи, а всичко беше както по плана, по местата си. Екипът се разположи в една от свободните каюти за десет души, а престоя им тук щеше да бъде няколко дни, както беше първоначалния им план. Междувременно вече нищо не ги задържаше при тази междинна станция. Екипът Алфа си почиваха още няколко часа, преди да седнат да умуват по плановете занапред, като всичко все още не беше измислено и нито планирано.
*
Наближаваше вечерта, а Алекс тъкмо преглеждаше плановете занапред, както си ги беше подредил, първоначално като идеи. Неговата експедиция вече имаше два кораба, единия чисто нов, а втория- на около петнадесет години, което не беше много за подобен кораб. Предстоеше да наберат още хора за новия кораб, а по това време общо хората в експедицията бяха триста души. Алекс се зае да обмисля, къде да търсят нови хора за неговата експедиция и как щеше да ги приема, след евентуални тестове. Унесен в мислите си, Алекс запали цигара и леко така, се замечта...
Край на разказ.№ 47. 2020.Valeri.
петък, 27 март 2020 г.
Разказ.№ 46. 2020.Valeri. Фантастика.
Разказ.№ 46. 2020.Valeri. Фантастика.
Два дни по- късно Алекс и екип Алфа се разхождаха из новия кораб, заедно със четиримата извънземни, които им продаваха кораба. Екип Алфа беше охраняван от десет бойни робота, създадени на борда на Volvo, някъде по пътя из космоса. Алекс беше решил, новия кораб да носи името: Lamborghini. Всички екипи от експедицията се съгласиха името да е именно това. Тук вече бяха всичките сто души от експедицията на Алекс, които щяха да управляват и стопанисват новия кораб. Преди да приключат търговската операция, Алекс и останалите тръгваха на първите изпитания с новия кораб, преди да го платят.
*
Във следобеда, новия кораб заедно с екипа на Алекс и четиримата извънземни, направиха изпитания на кораба в свободен полет около планетата Vega 6.17. Според експертите, корабът работеше нормално. Алекс и екипа му останаха доволни от новия кораб. Те разгледаха кораба и неговите системи, много внимателно, преди да се решат да сключат договора за закупуването на кораба. Стоте души от експедицията на Алекс, които вече бяха в кораба, започнаха да приемат неговото управление. Според нормите за закупуване и изпитания на нови кораби, този полет трябваше да продължава четири дни, без никакви проблеми около него.
*
Във началото на вечерта Алекс и Палма седяха на креслата в мостика на кораба, заедно с другите и се черпеха с джин- тоник. Алекс запали цигара, докато разговаряха с извънземните. Преводачът нямаше никакви затруднения във превода на разговорите. По това време Алекс започна пазаренето около покупката. Извънземните искаха плащането да бъде във няколко основни валути, известно количество злато, като избраха и една от валутите на земляните – Златният долар. Освен това те искаха допълнително, да им бъде дадена храна в определени количества, както също вода и гориво. Алекс изчисли набързо колко ще му струва това и посочи ориентировъчно подробностите около покупката. След дребни корекции, всичко беше одобрено и от двете страни, а договора беше подписан и подпечатан. Всички бяха във очакване да пристигне едната летяща чиния на експедицията на Алекс от кораба Volvo, за да донесат необходимото около заплащането.
*
Пет дни след това, корабът вече беше закупен от Алекс и неговата експедиция. Той смяташе, че сделката е била успешна за него, а понеже беше доволен, той даде и дарове и подаръци на извънземните производители. Както бяха нарекли новия си кораб- Lamborghini, вече беше собственост на Алекс и неговата експедиция. Предстояха още изпитания, но трудната част вече беше преодоляна.
Във една бордова вечер Алекс запали цигара, докато чинията ги прибираше на борда на кораба Volvo. Той беше радостен от добиването на кораба Lamborghini…
Край на разказ.№ 46. 2020.Valeri.
четвъртък, 26 март 2020 г.
Разказ.№ 45. 2020.Valeri. Фантастика.
Разказ.№ 45. 2020.Valeri. Фантастика.
Планетата Vega 6.17, т.е. седемнадесетата планета на звездата Vega 6, беше долу под кораба Volvo, на около 700 км. Това беше един бордови следобед, към края на месец Март, през земната 8020- та година. На борда на кораба имаше 300 души, предимно от далечната планета Orixon 88, но те биваха със корени от далечната Земя- люлката на всичките земни цивилизации. Това беше Бизнес експедицията на Алекс, която до този ден имаше невероятни финансови успехи, по своя път. Тук при седемнадесетата планета, ги беше довела амбицията на Алекс- техния водач, който беше решил да закупи втори, съвсем нов кораб, за своята експедиция. От финансова гледна точка, Алекс нямаше никакви проблеми, които да пречат да закупи втори, нов кораб, за експедицията си. Именно тук при тази планета, на междинната станция над нея, предлагаха подобен кораб, който Алекс беше набелязал от близо месец време, откакто му връчиха рекламните материали за новите кораби в зоната. Със кораба на Алекс- Volvo, пътуваше и друг кораб- Пиза, със 200 души, предимно учени, тръгнали на Научно пътешествие, но те нямаха общо със експедицията на Алекс, а само пътуваха заедно от близо два месеца време, предимно заради добрата компания по пътя.
Следобедът напредваше, а до междинната станция имаше около три часа път, но там се очакваше да има опашка от кораби, чакащи реда си да се закачат към свободен док. Алекс пушеше цигара, а Палма му беше компания в тези часове, както обикновено. Двамата се черпеха и оглеждаха договора за покупката на новия кораб. Във една от точките на договора пишеше, че със кораба ще има двама души, специалисти около този кораб, а те ще пътуват с кораба, цяла година за своя сметка и със своя грижа- как да се приберат обратно. Алекс и Палма смятаха да исзползват и екстрите към кораба, така щом имаха достатъчно финанси на разположение. Унесени между мечти и реалност, двамата забравиха за всичко друго в тези часове.
По някое време двамата оставиха всичко и излязоха на разходка из кораба. Алекс никъде не оставяше жезъла си, който му служеше за много неща, щото беше със много функции и по технологиите на бъдещето. Жезълът беше донесен от специален терминатор, изпратен да охранява Алекс и неговите най- близки на кораба Volvo, но не стана ясно- защо. Терминаторът идеше от хиляда години напред във времето и се казваше Буун. Той служеше във така наречената Агенция AFJ (Космически сили на Земята и нейните съюзни цивилизации.).
Алекс всъщност също беше военен и то във същата Агенция, но това знаеха малцина. Какво го беше накарало да тръгне на Бизнес експедиция, а не на военна, малцина знаеха. Тук той пишеше задачите, той даваше инструкции, той даваше парите.
Към края на следобеда, корабът Volvo приближаваше междинната станция, като се очертаваше голямо чакане на ред. Алекс запали цигара, взе си чаша нес- кафе и отвори нова бутилка джин и тоник, за да се почерпят с Палма, Ким и Аш, като се очакаваха и останалите шестима души от екипа Алфа.
Край на разказ.№ 45. 2020.Valeri.
сряда, 25 март 2020 г.
Разказ.№ 44. 2020.Valeri. Фантастика.
Разказ.№ 44. 2020.Valeri. Фантастика.
Във следобеда на другия ден Алекс стана от сън, беше спал четири часа. Той се наплиска с вода на чешмата и погледна какво става из кораба. По това време корабът Volvo тъкмо се скачваше със своят тежкотоварен отсек, преди да продължат заедно към планетата Vega 6.17. А Палма спеше все още в койката си. Алекс си взе от автомата чаша нес- кафе и запали цигара, седнал зад пулта си. Той провери хората си, кой къде е и какво прави, а сетне взе да напише нови задачи и инструкции за всеки един от тях. Корабът Пиза се намираше на два часа дистанция наоколо, в очакване да пътуват заедно нататък. Следобедът напредваше, когато кораба беше скачен към тежкотоварния си отсек и започваше полет нататък по пътя си. Алекс и Палма се черпеха на топло, в бокса им и се радваха на добро настроение, а слушаха и хубава музика. Сетне те разгледаха последните новини за земляните из космоса. На планетата Vega 12.7 назряваше война. Това накара двамата да се замислят. Скоро не беше имало война със замесени земляни, но този път това можеше да се случи, за беда. Алекс се зае да прочете информацията за тази планета и сетне двамата дълго четоха данните за нея. Наближаваше бордовата вечер, когато кораба набираше скорост, за бърз преход към планетата Vega 6.17, където щяха да купуват нов- втори кораб за експедицията на Алекс. Не само Алекс се вълнуваше , а и всичките 300 души от кораба Volvo, както и другите 200 души от кораба Пиза. Тук бяха налични изображенията на новия кораб, както и информацията за него. В тези часове Алекс потвърди списъка със сто души, които щяха да поемат новия кораб, веднага след като бъде закупен. Тези хора бяха най- добрите му хора и най- добре подготвени, да управляват чисто нов кораб. Със напредването на вечерта Екип Алфа се готвеше за работна вечеря в каютата на екипа. Това бяха най- добрите приятели и съветници на Алекс, заедно с него общо десетима. Момичетата от екипа се заеха да спретнат трапезата, както и да приготвят специално меню за целта. По същото време Алекс и Палма излязоха на разходка из кораба. Из коридорите те срещнаха само охраната и роботи, които прибираха новата реколта от оранжерията, рибарника и фермата за дивеч. Двамата се спряха до един от люковете на коридора, със гледка напред по курса на кораба и запалиха по цигара. До планетата имаше около пет дни полет. Докато си говореха за предстоящите дни на борда на кораба, и двамата бяха с добро настроение. Преди да се завърнат в каютата, на общата работна вечеря на Екип Алфа, двамата надзърнаха в оранжерията, където освен роботи имаше и десет души, които помагаха.
Общата вечеря на екипа започваше нормално, със лека музика и трапеза- мечта. Десетимата имаха да обмислят нещата и плановете за напред на експедицията. Междувременно при тях се появи за кратко време и термнаторът Буун, който разположи навсякъде нова техника, с която щеше да охранява Алекс. А Алекс се замисли дълбоко и се зае да си събере и подреди мислите, преди покупката на новия кораб...
Край на разказ.№ 44. 2020.Valeri.
вторник, 24 март 2020 г.
Разказ.№ 43. 2020.Valeri. Фантастика.
Разказ.№ 43. 2020.Valeri. Фантастика.
Беше бордовия следобед на другия ден, когато дежурните от кораба Volvo успяха да се свържат със тежкотоварния отсек на кораба. Оказа се, че той се намира на около четири часа път нататък, в посока към звездата Vega 7. Пилотите на кораба веднага взеха курс нататък и започнаха ускоряването на скоростта. В това време Алекс запали цигара, взе си чаша нес- кафе и се загледа в оперативния екран на стената. В главата му се въртеше мисълта за новия кораб, който скоро щяха да закупят, а неговите изображения изплуваха пред погледа му. Алекс имаше три варианта около новия кораб, за неговата Бизнес експедиция. Първият вариант предполагаше да се приближат до планетата Vega 6.17, където предлагаха, най- добрия вариант на новия кораб за експедицията, като го продаваха на междинната станция над тази планета.
Следобедът напредваше, когато Алекс и Палма се заеха да напишат нови задачи и инструкции за екипажите на кораба. По това време корабът Пиза ги следваше на дистанция от един час полет. Дежурните от Пиза бяха в постоянна връзка с дежурните от Volvo. Очакваше се във вечерта да достигнат тежкотоварния отсек на Volvo. Алекс беше доволен от финансовото състояние на своята Бизнес експедиция. Той беше доволен от много неща, както и от своите екипи във експедицията, и отделно от всеки един човек. А сетне Алекс се зае да увеличи заплатите на хората си, както и безплатните дажби за тях. Това малко по- късно зарадва екипите на кораба Volvo. Освен, че предстоеше да купят нов кораб за експедицията, трябваше да бъдат обучени незабавно едни сто души, които да поемат новия кораб, а сетне трябваше да приемат нови хора, както за единия, така и за втория кораб на експедицията.
По някое време Алекс си взе още една чаша нес- кафе и се замисли над плановете занапред. Предстоеше скоро Екип алфа да се съберат в каютата на екипа, за да хапнат и да се почерпят докато обмислят нещата занапред. Закупуването на новия кораб и обучението на стоте души за него, никак не беше лесна работа, но Алекс не се страхуваше от това, като имаше доверие в хората си. Именно тези теми имаха да обмислят десетимата от Екип Алфа. По това време момичетата от екипа се заеха да подредят трапезата за работната вечеря на екипа, като спретнаха и подходящо меню за целта.
Алекс се беше замислил и замечтал, докато отпиваше глътла джин с тоник. Новият кораб беше невероятен, а за първите екипи за този кораб, Алекс искаше да бъдат избрани най- добрите от хората си. Може би след време тези хора биха се върнали обратно на Volvo. Докато обмисляха кои да бъдат тези сто души, Алекс преглеждаше списъка им, докато се колебаеше при избора на всеки един от тях. Това му отне около два часа време, а тогава трапезата вече беше готова, та десетимата заеха местата си, отвориха джобни компютри, готови за работа и почерпката. Алекс беше радостен в тези времена.
Край на разказ.№ 43. 2020.Valeri.
понеделник, 23 март 2020 г.
Разказ.№ 42. 2020.Valeri. Фантастика.
Разказ.№ 42. 2020.Valeri. Фантастика.
Четвърти бордови ден, кораба Volvo нямаше радиовръзка със своя тежкотоварен сектор. Вероятно се бяха отдалечили надалеко от него, при издигането си до орбиталната височина. На борда на кораба настъпваха едни такива мързеливи времена. Освен пилотите и дежурните, будуваха само двадесет души, заети със производството на роботи, дронове и компютри, които се търсеха навсякъде из космоса. Бордовата мини- линия за производството на техника, беше създадена по последните висши технологии на земляните и на извънземните, не тежеше кой знае колко, нито пък заемаше прекалено много място. Енергията необходима за поточната мини- линия, се доставяше от бордовите, ядрени, портативни реактори- генератори на ток. Заради липса на свободно място в трюмовете на кораба, заетите в това производство, работеха във облекчен режим- по 5 часа на ден. А пък други десет души бяха заети да наглеждат роботите, които прибираха новата реколта от бордовата оранжерия, рибарника и фермата за дивеч.
Във следобеда Алекс стана от кратък сън, протегна се мързеливо и се прозина, а сетне се наплиска с вода на чешмата и си взе чаша нес- кафе. Докато пушеше цигара и се разсънваше, той забеляза, че Палма все още спи на нейната койка в бокса. Мислеше да я събуди, но сетне се отказа от тази идея. Вместо това, Алекс се зае да прегледа новините и да види- какво става из кораба. Зелената детелина на часовника му показваше, че по принцип всичко на кораба е под контрол. Той се изправи пред оперативния екран и се убеди във същото. Из новините нямаше нищо съществено. Това, което забеляза по- късно, беше, че на далечната планета Vega 12.7 назрява война... Подробности около тази новина липсваше, а Алекс по- късно се замисли по темата...
Следобедът напредваше, когато Алекс и Аш се разхождаха из коридорите на кораба и разговаряха по плановете занапред. Аш беше стар приятел на Алекс, от незапомнени времена. Алекс стискаше жезъла си в ръка и на моменти се подпираше с него, докато крачеше напред. Този жезъл беше със много функции, създаден от високи технологии на бъдещето. Алекс вече знаеше, как да използва жезъла и не го оставяше никъде.
Към края на следобеда Алекс и Палма, както също Аш и Ким, седнаха в каютата за да се почерпят и да обмислят плановете на експедицията занапред. Липсата на радиовръзка със тежкотоварния сектор на кораба, затрудняваше плановете, забавяйки тяхното изпълнение, но това не беше кой знае какъв проблем. Алекс отново отвори данните за новия кораб, който се канеха да купят и се замечта пред неговото изображение. Това беше стабилен, боен кораб, малко по- голям от кораба Volvo, със редица луксове и екстри. Междувременно се осъществи радиовръзка с кораба Пиза, който само след пет часа, щеше да бъде съвсем наблизо до кораба Volvo.
По някое време Алекс се загледа напред по курса на кораба, който летеше бавно на орбита от 100 км. над планетата.
Край на разказ.№ 42. 2020.Valeri.
неделя, 22 март 2020 г.
Разказ.№ 41. 2020.Valeri. Фантастика.
Разказ.№ 41. 2020.Valeri. Фантастика.
Два дни по- късно, корабът Volvo отлетя от планетата Vega 4.125, като набираше височина към орбитата, където го чакаше неговия тежкотоварен сектор. Това беше 8020- та Земна Година, а корабът Volvo със 300 души екипажи, се намираше във Бизнес експедиция, по волята и финансирането на Алекс, предимно. Планетата напускаше и втори кораб- Пиза, който със 200 души- предимно учени, се намираше във Научно пътешествие. Екипажите от тези два кораба се бяха срещнали одеве, преди повече от два месеца, и от тогава летяха заедно. Започващия полет, се налагаше, по волята на Алекс, тъй като той имаше намерение да закупи втори кораб за своята Бизнес експедиция.
*
Още два дни по- късно корабът Volvo наближаваше орбитална височина от 100 км. Нататък дежурните на кораба опитваха да намерят тежкотоварния сектор на кораба. Във тези часове радовръзките бяха нарушени, та кораба неуспяваше да се свърже със тежкотоварния си сектор. Липсваха и връзките със летящите чинии на кораба, както и връзките със кораба Пиза и със земляните от планетата долу. В часовете на бордовия следобед, Алекс се беше усамотил в бокса си и преглеждаше новините и архивите на кораба. От планетата долу му бяха дали рекламни материали за наличните нови кораби в зоната, та той ги разглеждаше в тези часове и се чудеше кой кораб да купи за експедицията си. Неусетно се беше замечтал и абстрахирал от действителността. Той запали цигара, отвори нова бутилка джин и отпи юнашка глътка. Унесен във мислите си, Алекс се загледа навън, през люка в ляво от себе си.
Следобедът напредваше, а Алекс тъкмо пишеше нови задачи и инструкции за екипажите на кораба Volvo. Предстоеше да закупят и оборудват новия- втори кораб на неговата Бизнес експедиция. Това беше трудоемка задача, но пък Алекс разполагаше със достатъчно хора и със достатъчно финанси, за тази цел. Логиката на Алекс не беше изцяло базирана на бизнес интереси. Той беше все пак военен и за него беше по- важно да заведе хората си до други земни градове и колонии из космоса, за да видят как живеят те, да търгуват с тях и да се повеселят заедно. Тези срещи се записваха на видео и се изпращаха до всякъде по радиоканалите на земляните, като сигналът минаваше през поредица от ретланслатори на кораби, на градове и светове, както междинни станции и космически сонди, разположени и пръснати навсякъде около местата, където живееха земляни.
Наближаваше бордовата вечер. Корабът Volvo плуваше с ниска скорост, около координатите, където евентуално би се намирал неговия тежкотоварен сектор. Все още нямаше радиоконтакт с никого. Алекс умуваше как да постъпи сетне. Вече беше избрал подходящия нов кораб за своята експедиция, но имаше и два резервни плана за други възможни кораби. Финансите на Алекс и неговата експедиция бяха умопомрачителни, особено в последните времена, след добиването на диаманти и скъпоценни камъни на онзи астероид. Спечелиха много и на тази планета, останала някъде долу под кораба.
Край на разказ.№ 41. 2020.Valeri.
петък, 20 март 2020 г.
Разказ.№ 40. 2020.Valeri. Фантастика.
Разказ.№ 40. 2020.Valeri. Фантастика.
На другия ден, във следобеда Алекс и Палма се разхождаха около корабите. Снеговете се топяха, но това нямаше значение за хората, които носеха ботуши на нозете си. Алекс беше запалил цигара и се радваше на слънчевия ден, а Палма беше в добро настроение. Като направиха една голяма обиколка около корабите, двамата се спряха при предния вход на Volvo, където имаше запален огън, а събраните тук 30 души хапваха печено месо с бира. Ловците бяха доставили тук десетки килограми прясно месо, а от кухнята бяха доставени туби с бира, от производството на кораба. В тези часове от товарната част на кораба Volvo, която беше във висока орбита на 30 км. дистанция, щяха да пристигнат 20 души с едната чиния на кораба, за да се порадват на живота долу, на планетата, а други 40 души оттук щяха да се качат обратно на орбитата при товарната част, със същата летяща чиния. Във същото време Алекс и неговите хора от екип Алфа, пишеха нови задачи и инструкции за тези хора.
Към края на бордовия следобед Алекс и другите от екип Алфа, се бяха събрали в каютата, за да се почерпят и да умуват по бъдещите планове. Момичетата спретваха специално меню и приготвяха трапезата, а мъжете се черпеха с джин и тоник, докато си говореха. В това време Алекс преглеждаше новините за земляните, където и да живеят те из космоса. Сред новините нямаше нищо особено.
*
Два дни по- късно в една бордова вечер, Алекс и Палма се черпеха и слушаха музика в неговия бокс. За по- късно беше насрочена обща вечеря за десетимата- Екип Алфа, включително Алекс и Палма. Изчаквайки събитието двамата си почиваха, докато преглеждат новините. Двата кораба и совалката все още стояха на същото място, едно плато в планините на планетата. Летящата чиния от товарния отсек на кораба Volvo, беше отлетяла обратно към орбитата, със нова смяна охрана и пазачи- 40 души. Корабът обикновено се приземяваше оставяйки товарния сектор в орбита- той беше тежък и невъзможен за приземяване. Там се пазеха огромни запаси от въздух, вода, гориво и провизии, като имаше и стабилна охрана.
Вечерта напредваше, когато момичетата от екипа се заеха да приготвят менюто за вечерята и да подредят трапезата. Алекс се беше изправил пред един люк и наблюдаваше навън, където отново се сипеше сняг. В този час се прибраха и последните хора, ходили навън. Командирът Йон забрани излизането навън, чак до сутринта в 10 часа. Затова пък корабите си имаха свързващ, временен тунел. Алекс запали цигара и се замисли над плановете занапред. На никого не му се тръгваше оттук, но Алекс трябваше да закупи и оборудва нов кораб, за тази негова Бизнес експедиция. Със мисълта- сетне отново да се върнат на тази планета, той вече умуваше от къде и как ще закупи новия си кораб. Изучавайки офертите за нови кораби в зоната наоколо, Алекс разгледа и чертежите на предлаганите кораби. За да купи нов кораб, се налагаше да пътуват отново. Разбира се, със условието- да се завърнат отново на тази планета.
Край на разказ.№ 40. 2020.Valeri.
Съобщение. 20.III.2020.
Съобщение. 20.III.2020.
Добър ден, Дами и Господа, приятели!
Искам да направя проверка, колко души виждат моите публикации. Моля да пишете на този електронен адрес:
E- mail: valeriwaxus@mail.bg
Благодаря!
вторник, 17 март 2020 г.
Разказ.№ 39. 2020.Valeri. Фантастика.
Разказ.№ 39. 2020.Valeri. Фантастика.
Десетина дни по- късно, във един дъждовен следобед, Алекс пушеше цигара и наблюдаваше през предния люк на каютата, а тук бяха също Палма, Ким и Аш. Това беше 8020- та Земна Година, а двата кораба и совалката от града на земляните, се намираха на едно плато, в планините на планетата Vega 4.125. Корабът Volvo имаше 300 души екипажи, тръгнали заедно с Алекс, на неговата Бизнес Експедиция. Корабът Пиза имаше 200 души, предимно учени, тръгнали на Научно пътешествие. Съдбата беше събрала заедно тези екипажи от двата кораба. Със совалката от града на земляните, тук бяха 50 души. На тази планета живееха 0.6 милиона извънземни и 50,000 земляни, във техни отделени градове. Въпреки това се оказа, че тази планета не е изучавана от никого. Със тази задача се зае Алекс, заедно с кораба си и неговите екипажи от земляни. От бизнес гледна точка, експедицията на Алекс не можеше да се оплаче от нищо. Имаха и достатъчно време за изучаване на тази планета. Сутрин излизаха четири екипа на лов, както и два екипа, които отиваха с хеликоптрите, да изучават около платото, където лежаха корабите.
Следобедът напредваше, а Алекс запали нова цигара и се замисли дълбоко. На тази планета имаше всичко необходимо, за дълъг период от време. Това отлагаше полета на корабите нататък по пътя, който имаха планиран първоначално. Въпреки студеното и бурно време навън, животът в двата кораба и совалката вървеше нормално, като между тях имаше и разгънати тунели за гостуване помежду им на екипажите. Времето се използваше разумно, като вървеше производство на техника за продан. Тукашните извънземни проявяваха интерес към няколко вида машини, от произведените на борда на кораба Volvo. Това бяха- компютри, роботи, дронове и машини за музика и филми.
Към края на следобеда Алекс и Палма излязоха на терасата да подишат чист и свеж въздух. Навън беше студено, а валеше и дъжд. Двамата се замечтаха, загледани навън, към хубавата гледка, а Алекс извади джобна бутилка с джин и отпи юнашка глътка, за настроение. Тук двамата постояха около един час време, докато се почерпиха и поговориха за бъдещите планове на експедицията. Щом се прибраха в каютата на топло, там вече се бяха събрали всички от Екип Алфа- общо десетима. Тази вечер екипа щяха да вечерят заедно и да обмислят плановете занапред. Докато момичетата приготвяха менюто и трапезата за вечерята, мъжете започнаха да се черпят с напитки, докато си говореха. Алекс се зае да прегледа новините, получени на борда на кораба през изминалите десетина дни. Сред тези новини нямаше нищо особено. Животът на земляните си вървеше навсякъде из космоса, където имаха колонии и градове.
Със напредването на следобеда, Алекс написа и приготви новите задачи и инструкции за хората си от експедицията. Производството на техника, плодове и зеленчуци на кораба, даваше добри резултати. Ловът на дивеч, навън, също беше добър, а месото с добри качества.
Край на разказ.№ 39. 2020.Valeri.
петък, 13 март 2020 г.
сряда, 11 март 2020 г.
Разказ.№ 38. 2020.Valeri. Фантастика.
Разказ.№ 38. 2020.Valeri. Фантастика.
Няколко дни по- късно, към началото на бордовата вечер, Алекс и Екип алфа, се завръщаха с десетместен дрон, обратно към кораба Volvo. Те бяха оглеждали зоната около корабите, а по това време имаха още два часа път до кораба. Алекс запали цигара и се загледа вляво, където през люка се виждаше навън. Десетимата се бяха разходили добре в този ден, започвайки полета още в зори. Докато си пушеше цигарата, Алекс преглеждаше новините от изминалите няколко дни. Това бяха новини от навсякъде, където живееха земляни, из космоса. Отне му цял час време, докато разгледа тези новини. Дронът неусетно приближаваше платото в планините на планетата, където се намираха двата кораба- Volvo и Пиза. Алекс беше доволен от разходката, която Екип алфа си направиха в този ден. Този екип включваше Алекс, Палма, Ким, Аш, Шон, Никита, Шао, Джейн, Браун и Моника. Доволни бяха от разходката и те. В оставащия час път до кораба, Алекс разпечата бутилка джин и отпи юнашка глътка. Той не беше пил алкохол от няколко дни. Веселяшкото настроение прихвана Алекс, а той пусна музика и заби поглед в люка до себе си, радвайки се на хубавата гледка.
*
Щом се прибраха на борда на кораба, Алекс се усамоти заедно с Палма в бокса си, за да си събере и подреди мислите, както и нещата си. Сетне той си почина около час, пък се зае да напише новите задачи и инструкции за хората си. Палма беше пуснала музика, докато се черпеха двамата, а другите момичета от екипа Алфа, спретваха трапеза за вечерята на екипа, в каютата.
*
Беше вечерта на другия ден. Алекс и Палма се бяха усамотили в неговия бокс, след като се завърнаха от разходка с джета на Екип алфа. Алекс пусна музика и запали цигара, а Палма сипа по чаша джин с тоник, за да се почерпят, докато обмислят плановете занапред. Във бокса беше топло и уютно, а скоро щяха да пристигнат също Ким и Аш. Тази вечер четиримата щяха да вечерят заедно тук, обмисляйки плановете занапред. По някое време Алекс се зае да прегледа новините, прихванати от дежурните на двата кораба. Нещата бяха нормални, общо взето. Сетне четиримата написаха нови задачи и инструкции за хората от експедицията на Алекс с кораба Volvo.
*
Вечерта напредваше, а Алекс стоеше изправен пред предния люк на бокса си и наблюдаваше навън, а гледката беше изумителна. В тези часове на кораба се завърнаха и последните, излязли навън. Беше дадена забрана за излизане, до обеда на другия ден. Разбира се, между двата кораба и совалката бяха опънати тунели за връзка.
Алекс се замисли дълбоко, радостен в тази вечер и доволен от разходката.
Край на разказ.№ 38. 2020.Valeri.
понеделник, 9 март 2020 г.
Разказ.№ 37. 2020.Valeri. Фантастика.
Разказ.№ 37. 2020.Valeri. Фантастика.
Беше следобеда на другия ден, когато Алекс и Палма, както също Ким и Аш се разхождаха около двата кораба, оглеждайки ги за повреди в корпуса. Времето беше хубаво, със температури около – 10‘ C, а се сипеше обилен сняг. Стражата на двата кораба се беше събрала около огъня, запален наблизо до предния вход на кораба Volvo. Като минаваха наблизо до тях, четиримата се поспряха, за да поговорят с тях и да пият чай, а Алекс запали и цигара. Край огъня се бяха събрали около 30 души, когато четиримата се прибраха в кораба.
*
Следобедът напредваше, когато Алекс стана от сън и седна зад пулта си, за да поработи. Той прегледа новините от изминалите дни, а сетне се зае да напише задачи и инструкции, за хората от неговата експедиция. Хората от двата кораба и гостите от совалката, в тези дни си гостуваха и веселяха, с много музика, танци и хапване. Тази планета беше като златна мина за експедицията на Алекс. В същото време извънземните искаха само скромните 25% от добитите материали от екипажите на Алекс, на територията на тяхната планета. Алекс умуваше как да използват ресурсите на планетата Vega 4.125, по най- добрия начин.
*
Към края на следобеда, навън беше около +0’ C. Край огъня до предния вход на кораба Volvo се бяха събрали към 100 души, на почерпка, музика и танци. По това време се прибраха двата десетместни дрона на Volvo, които отново бяха оглеждали наоколо. Междувременно из под ледовете, наблизо до кораба, се беше открил пълноводен поток, със чиста и бистра вода. Алекс изпрати до там единия дрон със бидони и туби, за да заредят свежа вода, за запасите на кораба. А във столовата на Volvo се подреждаше трапеза за 300 души, които щяха да празнуват тук заедно. В същото време охраната на двата кораба и совалката с гостите от града, беше подсилена, както с още хора, така и със още бойни роботи. По това време се завърнаха и двадесет ловци, които бяха стреляли по дивеч и натрупали към пет тона месо, за този ден. За превоз те използваха хеликоптера на кораба.
*
По някое време Алекс запали цигара и погледа как е подредена и украсена столовата на кораба. Той разгледа и менюто на готвачите за тази вечеря, като остана доволен от добрия избор. Алекс и Палма излязоха на терасата на каютата и погледаха навън около кораба. В това време отново заваля сняг, който зарадва повечето от хората тук. Вечерта постепенно наближаваше, като през нощта, корабите щяха да бъдат осветени от Синята луна на планетата, та чак до обедно, бордово време. Алекс се беше замислил в тези часове.
*
Във началото на бордовата вечер започваше веселбата в столовата на кораба Volvo. По това време охраната беше подсилена, както отвън така и вътре в корабите. Алекс се беше оттеглил за размисъл, заедно с Палма, Ким и Аш. Веселбата щеше да продължи до полунощ, по решение на командирите.
Край на разказ.№ 37. 2020.Valeri.
четвъртък, 5 март 2020 г.
Разказ.№ 36. 2020.Valeri. Фантастика.
Разказ.№ 36. 2020.Valeri. Фантастика.
Във един следобед, Алекс беше усамотен в бокса си, малко тъжен и угрижен. В тези часове, два екипа с дронове изучаваха около корабите, в дълбочина на 1,000 км. в радиус. Времето беше хубаво, със температури около – 10’ C. На единия вход на кораба Volvo беше запален огън, където ловците и още към 60 души от двата кораба, се черпеха с бира и печено месо. Алекс се беше замислил над плановете занапред. Запасите от новото месо, вече бяха достатъчни и за продан, там където би се търсело месо, някъде из следващите спирки на двата кораба, но това се отлагаше напред във времето, заради изучаването на планетата, което ги задържаше на това плато в планините на Vega 4.125. Алекс запали цигара и стана да се разходи из кораба. Бяха едни мързеливи часове, когато повечето му хора почиваха и спяха. Той се поразходи из коридорите и асансьорите на кораба, и слезе долу на предния вход на кораба, където при огъня намери Аш и Ким. Взе и той да се почерпи с бира и печено месо, докато слушаше разговорите наоколо. Сетне тук ги намери и Палма, която беше поспала и беше тръгнала да се разтъпче. Четиримата се разположиха около огъня, за да се почерпят тук, сред близо 80 души от двата кораба.
Следобедът напредваше, когато двата екипа се завърнаха от разузнаването наоколо, с двата десетместни дрона. Те бяха картографирали зоната наоколо, като имаха и филм, заснет по вереме на разходката си. По това време Алекс и Палма, заедно със Ким и Аш се прибраха ва каютата, за да напишат новите задачи и инструкции за хората от експедицията. Алекс сетне се зае да прегледа новините от изминалите дни.
*
Във началото на вечерта, при двата кораба на планинското плато, се приземи совалка със 50 души- земляни от града. Те пристигаха тук по идея и покана от Алекс, за да прекарат известно време заедно тук. Посрещнаха ги край огъня навън, където ги отведоха за да се почерпят с хората тук. Пуснаха и музика, край огъня, като имаше и столове за сядане. Земляните- гости останаха доволни от посрещането, като оставиха няколко души, да охраняват совалката, а останалите се разходиха и седнаха край огъня. В тези дни на борда на Volvo имаше 300 души, а на кораба Пиза – 200 души. Това беше началото на Март месец, 8020- та Земна Година.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма излязоха отново навън на разходка и се спряха край огъня, да видят гостите от града на земляните. Тук се бяха събрали към 100 души в тези часове. Очакваха се още толкова да се съберат по- късно тук. Хубавата музика кънтеше из планините наоколо, а веселбата имаше за краен час- полунощ, както командирите бяха разрешили.
Алекс запали цигара по някое време, седнал до огъня, край скарата. Той слушаше музиката замислен и в добро настроение тази вечер. Палма пък разговаряше с хора от совалката, които се радваха, че са пристигнали тук.
Край на разказ.№ 36. 2020.Valeri.
сряда, 4 март 2020 г.
Разказ.№ 35. 2020.Valeri. Фантастика.
Разказ.№ 35. 2020.Valeri. Фантастика.
Седмица по- късно двата кораба продължаваха да стоят на платото в планините на планетата Vega 4.125, а това беше 8020- та Земна Година, началото на месец Март. В следобеда Алекс се беше усамотил в бокса си заедно с Палма, която спеше в койката си. Той изучаваше новините от последните десетина дни и умуваше, какво да се предприеме за бъдещите дни. От финансова гледна точка, неговата експедиция беше доста печеливша. От друга гледна точка, тази планета изкушаваше хората- да бъде изучена и разгледана. Да бъде направено това, гласуваха близо 70 % от хората на Алекс. Той самия беше готов да отпусне дори по- високи заплати на хората си, но планетата да бъде изучена, поне до известна степен. Още от сутринта, навън излизаха два екипа от ловци, които до обеда бяха готови със улова на около 0.5 тона месо, необходимо за изхранването на двата кораба, като оставаше и запас от месо, за черни дни и за продан. Алекс се беше замислил дълбоко, по какъв път да тръгне неговата Бизнес експедиция. Животът, който водеха напоследък, можеше да продължава неограничено време- екипажите имаха всичко необходимо за да живеят добре, изучавайки тази планета. Тукашния дивеч, беше с добри вкусови показатели, а това осигуряваше безплатната прехрана на екипажите на двата кораба.
Още в ранния бордови следобед, два екипа заминаха със дроновете си, за да разглеждат зоната около корабите, на дистанция от 500 км. в радиус. В същото време се правеше карта на тази зона. Градът на земляните, които бяха там 50,000 души, се намираше на около 3,000 км. от това планинско плато. Алекс си пусна музика, докато проверяваше със какви запаси разполага кораба. Откакто не бяха летяли наникъде, запасите си оставаха почти същите. В същото време на борда продължаваше производството на техника за продан. Очакваха се солидни печалби от това производство.
Със напредването на следобеда, Алекс излезе на терасата на каютата за да огледа наоколо и да изпуши цигара. Долу при единия вход на кораба, имаше към 40 души, които си печаха месо на огън, запален там и се черпеха с бира. Времето беше студено, със около -15’ C температури, а се сипеше ситен сняг. Щом се прибра на топло в каютата, Алекс се зае да изучава архивите си, като от това научаваше много полезни неща. В същото време, той обмисляше плановете за следващите дни, като пишеше задачи и инструкции за хората си. За бордовата вечер беше планорано десетимата от Екип алфа, да се съберат да се почерпят и да умуват над плановете на Алекс.
*
По някое време при Алекс пристигнаха Палма, Ким и Аш. Те щяха да се заемат да приготвят трапезата за наближаващата вечеря на десетимата. А Алекс отвори бутилка джин и тоник, за да се почерпят през това време. Той погледна менюто за вечерта и остана доволен от избора на готвачите. Замислен над плановете, той седна зад пулта си и се заслуша в музиката...
Край на разказ.№ 35. 2020.Valeri.
Абонамент за:
Публикации (Atom)