Роман 2020. Откъс № 33. Valeri. Фантастика. ++

++++++++++++++++++++++++++++++

Роман 2020. Откъс № 33. Valeri.  Фантастика. ++

++++++++++++++++++++++++++++++

В един следобед, няколко дни по- късно, двата кораба Volvo  и Nissan, продължаваха да летят към Петата планета, единия със два часа път, по- напред от другия. Новите два кораба на Експедицията- Honda и Maserati, имаха преднина от пет дена полет, като летяха също към Петата планета. Беше уговорено от командирите, да се срещнат със четирите кораба, някъде около тази планета, преди да предприемат каквото и да е. В тези часове Алекс умуваше над плановете занапред, заедно със екипа си. Той запали цигара замислен. До Петата планета, тези два кораба имаха още четири дни полет, най- малко. Предполагаше се, че двата нови кораба, вече са някъде около тази планета, където щяха да изчакват. По това време скоростта на кораба Volvo, беше около 70,000 км/ч., със около 30 % от тягата на двигателите. Тук на кораба никой не смееше да увеличава скоростта, повече от това. Прецизна автоматика лавираше плавно кораба, тъй като всяко трепване можеше да бъде опасно за хората. Почти нямаше движение на хора из кораба, при такава голяма скорост, тъй като трудно се пазеше равновесие. Това обаче не пречеше на Алекс да стои прав пред предния люк и да наблюдава напред, прихванал се яко за помощните лостове, каквито имаше навякъде из кораба. Тъй като не се очертаваха срещи с други обекти из тази зона, Алекс беше донякъде спокоен, но все пак поглеждаше радара и скенера, за да види, ако нещо има наоколо кораба.

Следобедът напредваше, когато Алекс и неговия Екип Алфа, взеха да се почерпят с джин- тоник. Те разпечатаха нова бутилка и се унесоха в мислите си. Бяха поработили добре, над плановете на Експедицията, занапред и доволни от свършеното вдигнаха наздравица, дето се вика- по никое време. Те бързо се стоплиха и развеселиха, а Алекс взе да прегледа архивите си, където имаше описани събития, които предстоеше да се случват, преписани от пророчески летописи и документи на извънземните. В тези архиви бяха описани със лаконични думи и изречения годините около 5020- та Земна Година, т.е. същото време, което живееха сега хората от Експедицията и останалите земляни по световете. Алекс вече знаеше за тази война, как тя ще бъде трудна, как ще се проточи години наред, дори- десетилетие. Знаеха се и ключови ситуации, дати и места, където земляните щяха да побеждават нашествениците и така-  всичко останало. Алекс се зачете в тези архиви и научи много неща за евентуалното бъдеще, включително и за своята Експедиция и тези хора тук- предимно доброволци, както и сред тях- професионалисти. За да не бъде загубена и забравена тази информация от архивите на кораба Volvo, Алекс копира всичко по- ценно и го връчи на всекиго от своята Експедиция, като го изпрати по радио- мрежата на Експедицията, връчи и готови книжки и чипове с памет. Тези хора не се впечатлиха от това, щом прочетоха документите, а по- скоро си спомниха, какво ще се случва с тях и останалите земляни нататък след тази 5020- та Земна Година. Замислени за следващата година- 5021- ва и десетте години години след това, те понаучиха и си припомниха тази дълга, сурова война, която беше се започнала вече и щеше да ги занимава дълго време след това, някъде около десет земни години… Междувременно от кръстосвача Manhattan, току- що беше пристигнало съобщение, което гласеше, че са нападнати от пет вражески кораба. Бяха посочени и координати, а Алекс беше помолен да бързат към кръстосвача, защото ситуацията можела да се влоши…

Командирите дадоха веднага кодиран сигнал за тревога, за всички кораби в зоната, а дежурните започнаха да преизчисляват траекториите на полета, за да бързат към кръстосвача, където всяка минута беше ценна…

Алекс се замисли над случващото се. Временно командир Йон пое командването на Експедицията, за да  могат останалите командири, да се включат след кратка почивка, като преди буря. 

++++++++++++++++++++++++                      

Роман 2020. Откъс № 32. Valeri. Фантастика. ++

++++++++++++++++++++++++++++++

Роман 2020. Откъс № 32. Valeri.  Фантастика. ++

++++++++++++++++++++++++++++++

Няколко дни по- късно, двата кораба Volvo и Nissan се готвеха да отпътуват към Петата планета, като оставяха патрулирането тук, на други два кораба от AFJ, които бяха пристигнали като подкрепление. В ранния следобед, по бордовото време, Алекс пишеше инструкции за хората си, преди да отпътуват от небесата на Шестата планета, нататък към Петата планета. Той запали цигара, доволен от работата си, а инструкциите бяха изпратени по специална радио-  мрежа, до всекиго от Експедицията. Скоро сетне, нататък потегли корабът Nissan, а Volvo щеше да го последва с два часа по- късно. В същото време кръстосвачът Manhattan, се пренасочваше в близост до Четвъртата планета, където войната отново се беше започнала. На тази планета, нашествениците атакуваха вече трети град, откакто други два града бяха превзети одеве. Алекс и Палма се заеха по някое време, да прегледат новите новини, които бяха уловени на двата кораба. Имаше съобщения също, от корабите Honda и Maserati, които от няколко дни, пътуваха към Петата планета. Алекс запали цигара и се замисли, докато слушаше новините. В тези часове екипажите и екипите на четирите кораба на Експедицията, вземаха решения, какво да се прави нататък. След гласуване, се взе решението- кораба Honda, да се опита да се приземи наблизо до единия от превзетите от нашествениците, градове на Четвъртата планета. Разбира се, напред щяха да бъдат пуснати първо, раузнавателни дронове. В същото време в орбита щеше да кръжи кораба Maserati. Алекс одобри този план, а пет екипа се заеха с подробностите около този план. Междувременно до Петата планета имаше още много път, а нататък следваше Четвъртата планета. Между планетите имаше също така, междинни бази, астероиди и луни. Следобедът напредваше, когато кораба Volvo започна да набира скорост в посока към Петата планета. В същата посока пък, кораба Nissan, вече имаше преднина от два часа път. В тези часове, Алекс и другарите му от Екип Алфа, обмисляха, как кораба Honda, да приближи Четвъртата планета, без да усетят нашествениците. Целта беше, да бъдат евакуирани от превзетите градове, земляните, които най- много имат нужда от помощ. Корабът Honda, можеше да събере около 700 души, а в краен случай- още 300 в добавка. Самият кораб беше така подреден, че представляваше своеобразна летяща болница. 

Наближаваше края на бордовия следобед, а полетът вървеше нормално. През следващите 24 часа, кораба Volvo, щеше да набере скорост около 50,000 км/ч. В същото време отбраната на кораба, следеше за доближаващи опасни обекти. С това бяха заети пет екипа. Един екип обикновено имаше десет души, членове. Алекс запали цигара и разпечата нова бутилка джин, за да се почерпи екипа, докато умуват по плановете на Експедицията за напред. До Петата планета имаше много път, а се очакваха и неприятни изненади по пътя, тъй като нашествениците атакуваха по няколко фронта едновременно. Алекс и екипа му, разгледаха изображенията на няколко основни вида извънземни, от които се състояха нашествениците. За тези видове, вече имаше допълнителна информация. Алекс се позатопли на печката си, а сетне увеличи топлината в униформата си. Това беше една машиника, която се състоеше от малък дизелов двигател, динамо и нагреватели за ниско напрежение, които затопляха униформата. Машинката не тежеше много, а горивото й стигаше за около десет часа, при силно натоварване. Газовете от мини- двигателя, преминаваха през филтър и се отделяха навън, без да развалят въздуха. За тази цел също, горивото биваше специално преработено предварително. Със това отопление можеше да се издържи продължително време при ниски температури. Такава униформа имаха мнозина агенти от AFJ (Космическите сили на земляните и техните съюзници.). 

Със приближаването на вечерта на борда на кораба Volvo, настроенията из него ставаха оптимистични. Алекс също беше в добро настроение. Очертаваха няколко денонощия в полет, преди да се спира където й да е.

+++++++++++++++++++++++++

Роман 2020. Откъс № 31. Valeri. Фантастика. ++

++++++++++++++++++++++++++++++
Роман 2020. Откъс № 31. Valeri.  Фантастика. ++
++++++++++++++++++++++++++++++
Няколко дни по- късно, корабът Volvo патрулираше на височина от 40 км. над Шестата планета. Това беше едно сънливо време, когато на борда му будуваха към 100 души. Алекс беше замислен и угрижен в тези часове, по следобедно време, когато тъжни мисли го занимаваха. Иначе патрулирането преминаваше нормално, имаше и радио- връзка със кораба Nissan и кръстосвача Manhattan, които бяха някъде наоколо. Алекс запали една цигара, взе чаша кафе от автомата и се загледа в картинката към Шестата планета. Този ден той биваше тъжен, по неизвестни причини. Опитваше се да разбере защо се получава така, но без успех. За да се разведри и успокои, Алекс си пусна музика в слушалките. В същото време се занимаваше с плановет занапред. Командирите искаха да се продължава със патрулирането още няколко дни, а Алекс се съгласи с това. В същото време кораба Nissan се намираше на около 1,000 км. на изток, патрулиращ на височина от 80 км. Корабите Honda и Maserati, които наскоро бяха закупени за Експедицията, вече набираха скорост към Петата планета. Макар и на дистанция от първите два кораба, вторите два получаваха инструкции от Алекс и командирите на корабите. 
Следобедът напредваше, когато Алекс излезе из кораба на разходка, заедно с Палма, Ким и Аш. Не се забелязваше кой знае какво движение, по коридорите и асансьорите на кораба, с малки изключения. Четиримата крачеха бавно нататък към оранжерията на кораба, като се спираха да погледат на всеки от люковете по пътя си. Столовата беше непосредствено до оранжерията. Те се отбиха първо в столовата, за да хапнат нещо топло, в настъпилите студове. Тук завариха двадесетина души земляни и четирима от извънземните. Единият от тях разказваше някаква история от миналото си, а останалите се черпеха и слушаха. Заслушаха се и четиримата, докато геройски се справяха с топлата чорба на готвачите на кораба. Тъй като чорбата вървеше с ракия, беше направено необходимото. Позатоплени и развеселени четиримата послушаха разказите на извънземният разказвач, пък се постоплиха на една от печките в столовата, преди да тръгнат нататък из кораба. Алекс запали цигара и засили отоплението на униформата си. Сетне влязоха в оранжерията, за да подишат чист, пресен въздух, пък седнаха на една от пейките, под плодови дръвчета, да си отдъхнат, а тук имаше още пет- шест души, дошли да си почиват.
Във началото на бордовата вечер, четиримата се завърнаха в каютата на Екип Алфа, а Алекс седна зад пулта си и се зае да поработи, за да навакса със задачите си. Патрулирането вървеше нормално, а дежурните бяха прихванали нови новини от войната. Затишие се наблюдаваше почти навсякъде из зоната. На Четвъртата планета, силите на земляните и местните извънземни, опитваха да си върнат двата превзети града, от нашествениците. В същото време се укрепваха техните позиции и се засилваше отбраната на останалата част от континента. 
*
По обед, на другия ден, корабите Volvo и Nissan,  продължаваха да патрулират над Шестата планета. Алекс беше обядвал и пушеше след това цигара, докато  наблюдаваше оперативния екран. Новините от Четвъртата планета гласяха, че нашествениците са нападнали още един град, на същия континент, където беше превзел вече два града. Там се водеха люти битки, при температури от –45° C.
Алекс се замисли дълбоко, докато преглеждаше новите новини. 
++++++++++++++++++++++++++++

Роман 2020. Откъс № 30. Valeri. Фантастика. ++

++++++++++++++++++++++++++++++

Роман 2020. Откъс № 30. Valeri.  Фантастика. ++

++++++++++++++++++++++++++++++

Снегът беше натрупал покривка от пет метра, на обед, няколко дни след това. Корабът Volvo все още гостуваше на Град № 1, на Шестата планета. На космодрума беше тихо и спокойно, скоро не беше пристигал кораб или нещо такова друго. Алекс пушеше цигара, седнал зад пулта си и се топлеше на печката си, докато обмисляше нещата от последните времена. В каютата бяха също Палма, Ким и Аш, а се очакваше скоро да пристигнат и останалите шестима от Екип Алфа. Това беше 5020- та Земна Година, началото на месец Декември. Шестата планета на Петата звезда, беше един хубав свят, сред извънземието наоколо. За съжаление, наблизо беше започнала война, а това обезпокои жителите на редица планети, наоколо. Петата звезда на системата Vega, и планетите около нея, известна още под името- Синята звезда, стана сериозно споменавано място, където бяха пристигнали от далеко нашественици със стотици кораби… В тези часове, дежурните на кораба обмисляха отлитането  нататък по пътя, според плановете.

В следобеда Алекс се усамоти в бокса си за почивка. Той се зае да провери резервите си в бокса, да си подреди нещата и мислите. Докато шеташе, той си пусна музика от миналото и си припомни много неща. Резултатът от тази ревизия, показа, че Алекс има запаси за около два месеца- въздух, вода, храна и напитки, гориво за личния си дрон и други. Това го зарадва. Ако се наложеше да се евакуира от този кораб, той можеше да издържи до пристигането на помощ, около два месеца, в своя дрон, където местата бяха пет. От тези запаси, зависеше дали ще оцелее след големи проблеми с кораба. Разбира се това беше стратегия за оцеляване, която не биваше да се използва, без основателни причини. Сред личните вещи в багажа си, Алекс се порадва на предварително избрани и закупени от него подаръци за хората си и най- вече- за Палма. Тези подаръци бяха пазени за празници, както и за лоши времена, за повдигане на настроението. Алекс отново навлизаше по нов път на живота си, което налагаше да преосмисли живота си и службата си, като Шеф на Експедицията. Той си събра и подреди мислите, готов за новия, труден път, по който тръгваше, заедно с хората от неговата Експедиция. По някое време Алекс получи решението на командирите- кораба Volvo отлиташе нататък по пътя си, след около два часа. В готовност за излитане бяха всички ангажирани екипи и дежурния екипаж.

В очакване на излитането на кораба, Алекс полежа около един час, като подремна при това. Сетне стана, разсъни се и погледна оперативния екран. До отлитането оставаха броени минути. Той запали цигара, пък зае мястото си в каютата, където вече бяха другите девет души. 

*

Докато кораба Volvo набираше височина, будуваха 100 души. 

Макар и да вилнееше буря, излитането вървеше стабилно и без големи проблеми. Алекс слушаше музика със слушалки и се радваше на добро настроение. Сетне се зае да напише инструкции за следващите десет дни, за всекиго от Експедицията. Това беше съобразено с вече приетите планове. След около час във набиране на височина, кораба вече се намираше на десетина километра над планетата. След още няколко часа, кораба щеше да бъде на 20 км. височина, където щеше да остане, за да патрулира над планетата, както бяха пожелали тукашните сили на AFJ. 

В този час дежурните прослушваха ефира за близки радиостанции на нашествениците. По кодирани канали пък, разговаряха с кораба Nissan и други места. Алекс запали още една цигара, като продължаваше да слуша музика, зает със размислите си. Пред него, на екрана, беше отворена звездната карта на зоната. 

++++++++++++++++++++++++++++++++++++ 

Роман 2020. Откъс № 29. Valeri. Фантастика. ++

++++++++++++++++++++++++++++++

Роман 2020. Откъс № 29. Valeri.  Фантастика. ++

++++++++++++++++++++++++++++++

Няколко дни по- късно, по обедно време, корабът Volvo продължаваше гостуването си на базата край Град № 1 на земляните от Шестата планета. През изминалото време, в Експедицията бяха приети след изпити, още 180 души, доброволци. Те щаха да попълнят недостига на хора за корабите на Експедицията, които вече бяха четири- Volvo, Nissan, Honda, Maserati. Във същото време, корабът се дозареждаше със запаси от въздух, вода, провизии и гориво, макар, че беше достатъчно зареден. По време на спасителни мисии, не биваше да свършват запасите на Експедицията. Освен това, при евакуация на хора от зоната на войната, трябваше Астероидната база да бъде достатъчно заредена. 

Това се случваше през 5020- та Земна Година, в началото на месец Декември, на няколко Години полет от Земята, някъде из звездната система Vega, по- точно около нейната Пета звезда, известна още под името- Синята звезда. Някъде там беше и Шестата й планета, където гостуваше кораба Volvo, от Експедицията на Алекс, който беше нейният Шеф. Алекс запали цигара, взе си чаша кафе от автомата и се замисли дълбоко. Сетне се зае да обмисля бъдещото обучение на новите си хора, за да могат да бъдат полезни при спасителните мисии, които предстояха на Експедицията. 

В това обмисляне участваха още три екипа с по десет души, от Експедицията. Почти изключено беше, да отпадне нуждата от спасителни мисии, при започналата война, срещу нашествениците в зоната. Това бяха извънземни, пристигащи от голяма дистанция. Следобедът напредваше, а Алекс и другарите му, се черпеха с джин и обмисляха обучението на новите си хора. Със обучението щяха да се занимават четири екипа от кораба Volvo, но само на първо време. Новите попълнения на Експедицията, трябваше да умеят много неща и то важни, за отбраната и воденето на кораба. Разбира се имаше нужда и от други, най- обикновени умения, в най- общ смисъл. След като разгледа характеристиките на всеки от новите хора, Алекс разбра с какви умения и знания, разполагат те. Това щеше да е от полза, да се ангажират те със конкретни задачи, според подготовката и уменията им. Накратко- имаше хора за всичко. Според Алекс, нямаше да имат нужда от още попълнения, на първо време. В такъв състав, Експедицията вече имаше достатъчно хора, за всякакви обстоятелства. 

По някое време Алекс реши да се разходи из базата, като взе със себе си, два охраняващи робота, както и Палма, Ким и Аш, за компания. Те преминаха през свързващия тунел и стъпиха в Централния корпус на базата. Те срещаха много хора, както земляни, така и извънземни. Космодрума не беше затворен, дори в такава буря и силен снеговалеж. Скоро беше се приземил още един пътнически кораб, с туристи от Петнадесетата планета. Тези хора още незнаеха, че са наблизо до фронт на война. Вечерта наближаваше, по бордовото време, когато четиримата, поизморени от разходката си, се завръщаха към кораба си. Те бяха обиколили магазините из Търговския център на града, като си бяха напазарували доволни. Из кораба всичко вървеше нормално. След консултации със тукашните сили на AFJ, беше взето решение, да останат на космодрума още няколко дни. В тези дни, мнозина от екипажите и екипите на кораба Volvo, гостуваха в самия град, срещайки се с много тукашни земляни и също със извънземни. Това им остави незабравими спомени, които ги топлеха месеци наред сетне. 

Във началото на вечерта, Алекс се разположи в креслото си зад пулта и се зае да поработи, след хубавата разходка. Обучението на новите започваше още в тази вечер. Всеки от тях трябваше да умее, някои основни неща в тези кораби. Минимума знания и умения, щяха да бъдат научени за около десетина дни. Екипите заети с тези задачи, вече имаха и планове за първия срок на обучението, десет дни. Алекс запали цигара и се изправи пред външния люк, за да погледа светлинките на замъците и крепостите на Град № 1, който се виждаше в далечината. Там живееха около сто и петдесет хиляди земляни, по равен брой мъже, жени, както също и деца. 

+++++++++++++++++++++++++++++++++              

Роман 2020. Откъс № 28. Valeri. Фантастика. ++

++++++++++++++++++++++++++++++

Роман 2020. Откъс № 28. Valeri.  Фантастика. ++

++++++++++++++++++++++++++++++

Няколко дни по- късно, корабът Volvo се спускаше към планетата, за да посети една от базите на земляните, кацайки на космодрума край град- колония на земляните на Шестата планета. Очакваше се да се приземят във вечерта, същия ден. Планирано беше, там да проведат кампания за набиране на доброволци за Експедицията, поради недостига на хора. В същото време, корабът Nissan оставаше в орбита над планетата, на около 200 км. височина. Алекс пушеше цигара и преглеждаше кандитатурите на около 100 души, които вече бяха заявили молби за приемане във Експедицията. Във одобряването на приемането беше зает целия Екип Алфа, на Алекс. 

Това е история от славните времена на земляните, заселващи космоса през далечната 5020- та година, които воюваха срещу нашественици, за да защитят своите градове- колонии по извънземните планети из космоса и по- точно- звездната система Vega, около нейната Пета звезда, наричана още- Синята звезда. Това се случваше на няколко години полет от древната Земя. Събитията, така се случиха, за Експедицията на Алекс, тръгнала на бизнес пътешествие, че те решиха да помогнат на други земляни, изпаднали в немилост при нашествия над Четвъртата планета, където земляните бяха няколко милиона души, заселени в изградените от тях три града. На Четвъртата планета имаше и селища и градове на извънземните, а нашествениците бяха превзели вече два техни града. 

Така се случи, че Експедицията на Алекс, пътуваща към зоната на войната със своите два кораба Volvo и Nissan, се наложи да патрулира над друга планета, а именно- Шестата планета, около чиято трета луна се укриваха два кораба на нашествениците. Междувременно Експедицията се сдоби със още два кораба- Honda и Maserati, които бяха необходими за изграждането на военна база, на един астероид, където да се довеждат земляни, евакуирани от Четвъртата планета, както болни или ранени. В тези времена, на Астероидната база вече имаше 5,000 места за евакуирани хора, както и много легла за болните и ранените, които щяха да бъдат возени до това място. Самата евакуация, все още не беше започнала…

Към средата на бордовия следобед, корабът Volvo се спускаше към космодрума, край Град № 1, на земляните от Шестата планета. Очертаваше се, само след няколко часа, да пристигнат там, въпреки бурното време над космодрума. 

Алекс пушеше цигара и обмисляше, плановете за своите четири кораба, като Шеф на Експедицията. Заедно със своя Екип Алфа ( общо десет души), Алекс умуваше над бъдещите времена, някак си- предварително. По- рано от предвиденото, корабът Volvo кацна меко на пистата на космодрума. В тази местност вилнееше силна буря, а снеговете бяха достигнали дебелина от три метра. Алекс запали цигара, докато наблюдваше през един люк, навън. Между кораба и базата се разгръщаше временен тунел, който скоро щеше да бъде готов за използване. Алекс наблюдаваше крепостите и замъците на града на земляните и се радваше. Тук живееха към 150 хиляди земляни, както и 2,000 извънземни, които им помагаха, защото това си беше извънземие. Градът беше вече на около 100 години. 

Командир Йон, покани в този час, да заповядат в кораба, кандидатите да бъдат приети в Експедицията, доброволци. 

За тях беше приготвено приемно помещение и малка комисия. Тук щяха да бъдат приети, всички, които имаха поне малки умения и подготовка, съобразено с изискванията. 

Алекс също щеше да наблюдава тяхното приемане. Смяташе се, че след около един час, кандидатите ще започнат да пристигат на борда на кораба Volvo. Алекс разпечата нова бутилка джин, за да се почерпят Екип Алфа, докато следят изпитите пред комисията, на кандидатите за приемане в Експедицията. Веднага ставаше ясно, че тук има достатъчно хора, достатъчно подготвени и притежаващи необходимите умения. 

+++++++++++++++++++++++++++++++++            

Роман 2020. Откъс № 27. Valeri. Фантастика. ++

 ++++++++++++++++++++++++++++++

Роман 2020. Откъс № 27. Valeri.  Фантастика. ++

++++++++++++++++++++++++++++++

Няколко дни след това, патрулирането на двата кораба на Експедицията, продължаваше без съществени проблеми. Беше едно сънливо време, като затишие преди буря. Алекс пушеше цигара, докато преглеждаше новините от изминалите дни. Войната при Четвъртата планета биваше във застой, заради мраз, който беше затиснал машините на нашествениците. Това позволяваше на защитниците на планетата, да се мобилизират и да укрепят позициите си. 

В същото време, към зоната пътуваха няколко кръстосвача на AFJ- Космически сили на земляните и техните съюзници.

Следобедът напредваше, когато Алекс стана от сън, разсъни се с кафе и се наплиска с вода, преди да иде в каютата при другите. Патрулирането на двата кораба, течеше нормално и без инциденти, нямаше и близки опасности. Корабът Volvo летеше с около 200 км/ч. на височина около 20 км. Облаци имаше както при кораба, под него и над него, но те биваха с различни характеристики. Предполагаше се, че в идните часове, ще преминат във зона на бури и урагани. Дежурните, както и пилотите, бяха готови за новата обстановка. Алекс се разположи зад пулта си и погледна отново ситуацията. Имаше и нови новини от Четвъртата планета. След загубата на два града, които бяха превзети от нашествениците, земляните укрепваха позициите си около трети град в опасната зона. Тежката зима и силен мраз бяха блокирали нашествениците и техните наземни машини. Използвайки това положение, земляните събираха нови сили и бойни машини, за да опитат да си върнат обратно двата превзети града. Според прогнозите, тежката зима и мраз щяха да продължават няколко месеца. 

Алекс въздъхна, взе си от автомата чаша кафе и се замисли над случващото се. В каютата се бяха събрали всичките от Екип Алфа- Алекс, Палма, Ким, Аш, Шао, Джейн, Шон, Никита, Браун, Роксана. Те умуваха над новите планове на Експедицията, които целяха правилната отбрана на Шестата планета. В същото време, дежурните поддържаха радиоконтакт със военните на тази планета, както и със кръстосвача. От астероида “Х1” пристигаха новини, че изграждането на база за евакуация на земляни от Четвъртата планета, върви с бързи темпове. Там вече имаше места за настаняване на 5,000 земляни и достатъчно легла, евентуално- за ранени и болни. Летящи чинии зареждаха базата със необходимото- въздух, вода, гориво, провизии и материали. За нуждите на Експедицията и Астероидната база, бяха закупени товаро- пътнически кораби, за сметка на AFJ. От финансова гледна точка, не се очертаваха проблеми. 

Алекс разглеждаше брошурите на новите два кораба, от дистанция. Така някак си набързо, Експедицията се сдоби с нови два кораба. Налагаше се, Алекс да командирова още 100 души от Volvo и Nissan, които да водят двата нови кораба. Зает със избора на 100- те души и тяхното инструктиране, Алекс беше зает с часове. 

Следобедът напредваше, когато Алекс завърши избора на хората, които щеше да изпрати в командировка, за да водят новите кораби- Honda и Maserati. Докато хората се сбогуваха с останалите и си стягаха багажа, две летящи чинии бяха готови да ги отведат към Астероидната база.

Наближаваше бордовата вечер, когато всичките десетима от Екип Алфа, си спретнаха работна закуска, по никое време. Алекс разпредели задачите за по- късно, запали цигара и се загледа в оперативния екран. Патрулирането продължаваше, а стоте души, всеки момент, щяха да се прехвърлят по чиниите и да отпътуват към Астероидната база. Оставайки без летящи чинии, кораба Volvo, ставаше малко по- уязвим при евентуално нападение от нашествениците, но това щеше да се компенсира скоро. Алекс се беше изправил пред предния люк на каютата и наблюдаваше в далечината с бинокъл. С наближаването на бордовата вечер, корабът Volvo навлизаше отново в тъмната страна на Шестата планета. Това прикритие щеше да позволи да си отдъхнат няколко от екипите и екипажите. В намаления си състав, хората на Алекс се стягаха за повече работа.

+++++++++++++++++++++++++++++

                                                        

Роман 2020. Откъс № 26. Valeri. Фантастика. ++

 ++++++++++++++++++++++++++++++

Роман 2020. Откъс № 26. Valeri. Фантастика. ++
++++++++++++++++++++++++++++++

Няколко дни след това, двата кораба на Алекс продължаваха да патрулират в небесата на Шестата планета на Петата звезда, известна по друго име- Синята звезда, от системата Vega. Това се случваше на дистанция от няколко Земни години полет от Земята, във 5020- та Земна Година, към началото на месец Декември. Експедицията на Алекс имаше два кораба, както и 700 души, сред които стотина извънземни от съюзни цивилизации. По стечение на обстоятелствата, Експедицията, която се занимаваше с бизнес между планетите, се озова наблизо до започваща война, застрашаваща милиони земляни. Така се случи, че хората от тази Експедиция, решиха да помагат и евакуират земляните от зоната на войната, започнала като нашествие със стотина вражески кораба, нападнали една от планетите, заселени със земляни, а именно Четвъртата планета. Нашествениците идеха от много далеко, със цел да превземат планети, колкото умеят да превземат…
Беше все още сутрин на борда на кораба Volvo, когато Алекс пушеше цигара, преглеждайки доклада на дежурните от изминалата нощ, преминала във патрулиране над Шестата планета. До този час, нашествениците не бяха нападнали Шестата планета, но два техни кораба печелеха време около едната луна на Шестата планета. Новините от Четвъртата планета бяха относително добри, а там нашествениците се опитаваха да атакуват няколко града до момента.
В ранния следобед Алекс се оттегли да почива няколко часа в бокса си. Той си пусна музика и взе да си подрежда нещата и мислите си. Сетне полежа малко, пък стана пак, за да обмисли нещата. Експедицията му се намираше страшно наблизо до зоната на войната. Можеше съвсем скоро, да се наложи, да се стреля по нашествениците. По всички машини за стрелба на двата кораба, вече дежуреха на смени, опитни стрелци. Някои неща бяха напълно автоматизирани.
Алекс запали цигара и въздъхна. Военният му опит беше достатъчен, за да води успешно своята Експедиция по новия път. Разбира се, той имаше достатъчно помощници и заместници, като пазеше властта си, за сериозни решения, когато потрябва. В тези часове той отново се зае да си припомня предишните си животи. Най- интересните му спомени бяха от бъдещето- 8020- та Земна Година, където вече беше живял. Там също бяха воювали заедно, с кораби на AFJ, срещу нашественици. В онези бъдещи и бурни времена, той беше живял около 80 години, изключително по бойни кораби. Все още си спомняше голяма част от живота си тогава. С напредването на следобеда, Алекс седна зад пулта си в каютата, където вече бяха дошли Палма, Ким и Аш. Двата кораба продължаваха и в тези дни, патрулирането над планетата. До момента не се случваха никакви изненади. Аш отвори бутилка джин, да се почерпят, докато обмислят нещата. Очакваше се едната летяща чиния на Volvo, да пристигне скоро със запаси от гориво за кораба. Зареждането ставаше в ситуация на свободен полет. Докато изчакваха чинията, четиримата подробно обмисляха всичко от плановете за идните десетина дни. В също време, три екипа се занимаваха със стратегиите за действия при непосредствена близост до корабите на нашествениците.
Вече бяха подготвени десет бойни дрона, които можеха да бъдат полезни във всякаква ситуация. Тези машини можеха да нападат и отбраняват, както самостоятелно, така и с дистанционно управление. По- късно в следобеда Алекс написа и раздаде инструкции до хората в неговата Експедиция. Това бяха както персонални задачи, така и задачи до всеки екип и всеки екипаж. Междувременно дежурните разговаряха с кръстосвача, както и със наземните бази на земляните. Отбраната на Шестата планета вече беше заета с плановете си за защита от нашествениците. В небесата на тази планета, скоро се появиха още четири кораба на AFJ, които бяха подготвени от състава на отбраната на тази планета. По някое време Алекс пусна пред себе си, звездната карта на зоната и дълго обмисля плановете на Експедицията, забил поглед в екраните.
++++++++++++++++++++++++++++++

Роман 2020. Откъс № 24 и 25. Valeri. Фантастика. ++

 ++++++++++++++++++++++++++++++

Роман 2020. Откъс № 24. Valeri. Фантастика. ++
++++++++++++++++++++++++++++++

Към края на месец Ноември, 5020-та Земна Година, Експедицията на Алекс продължи по пътя си към Петата планета. На астероида бяха оставени 100 строителни робота, два хеликоптера и 40 души, които да ръководят построяването на временната база. От кръстосвача пък оставиха охрана от 20 робота, два хеликоптера и 30 души, както и провизии и материали. В един следобед, Алекс се топлеше на печката си край пулта и работеше по плановете на Експедицията. Както обикновено му помагаха Палма, Ким и Аш. Алекс запали цигара, отпи джин и се загледа напред по курса на двата кораба. Най- близкото материално нещо наоколо, беше една междинна станция, разположена сред газовите облаци на малка луна. На станцията живееха около 1,000 извънземни от съюзните цивилизации. Те приемаха посетители, а също добиваха руда от луната си. Там имаше и оранжерии, разположени под лъчите на Синята звезда. Нататък пък се намираше Шестата планета. Докато пътуваха към междинната станция, Алекс беше ангажиран да прецени, със още два екипа, какво точно ще правят там. Кръстосвачът пък нямаше да спира там. Той щеше да остане наблизо, където да изчака Експедицията. В тези времена Алекс биваше в добро настроение. Той си пусна музика и се заплесна в екраните пред себе си. А дежурните, в намален състав, разговаряха със междинната станция, със луната на Шестата планета, както и със кръстосвача, по кодирани линии. Все още имаше добра връзка и със онзи астероид. По някое време Алекс отиде да тренира бойни изкуства, със един от екипите си и специални обучаващи роботи. В добра форма в тези времена, Алекс потренира до насита.
Няколко дни по- късно, корабът Volvo, приближаваше междинната станция, а корабът Nissan, беше вече там. Посещението беше предимно за зареждане на корабите със стоки, както и за разузнаване и събиране на информация за войната и зоната, около нея. Алекс запали цигара, дълбоко замислен. Индикаторите показваха, че наблизо има сили на нашествениците. Предполагаше се, че те имат два кораба около луната на Шестата планета. Заради повишена сигурност, кръстосвачът изпрати около луната, няколко дрона за разузнаване. От своя страна, Експедицията изпрати три дрона, водени дистанционно от трите най- добри екипа по дронове, в Експедицията. Следобедът напредваше, когато кораба Volvo, получи разрешение за скачване към станцията, на един свободен док. Докато това се случи, Алекс стоеше пред един люк и наблюдаваше станцията, със бинокъл. Той отново запали цигара, отвори бутилка джин и сетне изпрати навън няколко екипа, за разузнаване. Оказваше се, че наблизо, около луната, наистина има два кораба на нашествениците…
Към края на следобеда, командир Йон изпрати инструкции до всички екипи и екипажи на Експедицията. Във ситуация на близка близост до нашествениците, се въвеждаше извънредно положение. Разрешаваше се при необходимост- стрелба. Сетне Алекс разгледа изображенията на петте основни вида, сред нашествениците. Междувременно кръстосвача разполагаше бойни станции около луната.
Вечерта настъпваше, по бордовото време на Volvo, когато четири екипа започваха да товарят стоки за двата кораба. Обикновено екипите имаха десет души. Същевременно из станцията се събираше информация за войната, а също така се търсеха и доброволци за Експедицията. Алекс се топлеше в каютата си, заедно със Палма, Ким и Аш, докато преглеждаха плановете за нататък. Непосредствената близост до сили на нашествениците, предполагаше непосредствена опасност. Това налагаше повишено внимание и охрана, както наблизо, така и на дистанция.
В същото време, наоколо Експедицията имаше дронове и роботи, за повишена степен на безопасност. Последните новини, прихванати от дежурните на Експедицията, бяха относително добри. Войната все още димеше, само на Четвъртата планета.
++++++++++++++++++++++++++++++
++++++++++++++++++++++++++++++
Роман 2020. Откъс № 25. Valeri. Фантастика. ++
++++++++++++++++++++++++++++++

Десетина дни по- късно, двата кораба на Експедицията, започнаха спускане към Шестата планета. По молба на AFJ и кръстосвача Manhattan, Експедицията щеше временно да патрулира над тази планета, заради двата кораба на нашествениците, които бяха наблизо. Алекс беше одобрил тази идея, а екипажите и екипите на Експедицията, одобриха това решение, със 62%- “за”, от 85%- гласували.
Във ранния следобед по бордово време, Алекс пушеше цигара и се черпеше с джин- тоник, заедно с Палма, Ким и Аш. Бяха си пуснали музика, докато дебнеха, да не се появят някъде наблизо, силите на нашественците. Двата кораба на Алекс, бяха готови за битки и можеха да стрелят, по всяко време, ако се наложеше това. Както командир Йон заповяда, корабът Volvo щеше да патрулира на височина от 20 км., а корабът Nissan, на височина от 30 км. над Шестата планета. В същото време кръстосвачът се готвеше да неутрализира двата кораба на нашествениците. Това нямаше да бъде проблем за кръстосвача.
Следобедът напредваше, когато Алекс се изправи пред един люк и погледна надолу под кораба Volvo, където през облаците се виждаха части от джунглата на Шестата планета, окъпани в синята светлина на Синята звезда. Алекс дълго наблюдава това с бинокъла си. За момента мисията на Експедицията беше- да патрулира и охранява тази планета, но само временно, преди да пристигнат още сили на AFJ, във подкрепление. Няколко дни след това, двата кораба патрулираха над Шестата планета. Във един следобед на борда на кораба Volvo, Алекс пушеше цигара и наблюдаваше картините към планетата, долу. Из атмосферата нямаше много обекти, със известни изключения. Облачност имаше тук там и на разни височини. Алекс се беше замислил над проблемите от последните времена. Все още нямаше директни сблъсъци с двата кораба на нашествениците, които печелеха време наблизо до луната. В тези дни кръстосвача Manhattan, обмисляше как да неутрализира двата кораба на нашествениците. Тъй като на Шестата планета живееха близо четири милиона земляни, то се налагаха специални мерки за сигурност. Тази планета всъщност имаше и свои сили за отбрана, с които Експедицията и кръстосвача започнаха разговори по кодирани линии.
В началото на бордовата вечер, корабът Volvo навлезе в тъмната страна на планетата, на около 20 км. височина. Очакваше се да нощуват в полет все така. Поддържаше се около 200 км/ч. скорост. Алекс беше запалил цигара, докато се черпеха с джин и обмисляха нещата. В небесата на Шестата планета патрулираха и кораби на тукашните сили за отбрана, включително и местните извънземни. Дежурните от Експедицията редовно разговаряха с тях по кодирани канали, за да бъдат координирани действията нататък.
С напредването на вечерта, на борда на Volvo, будуваха 200 души, повечето от които дебнеха наоколо, да не се появят вражеските сили. От извънземните същества в Експедицията, десетина помагаха в плановете занапред. Те биваха оптимисти за действията на Експедицията, тъй като имаха пророчески възможности. Алекс често се съветваше с тях. Извънземните същества биваха обикновено мъдри и с богат опит. На борда на кораба Volvo, присъстваха 80 броя от тях. Те помагаха с каквото могат, а много харесваха кухнята на земляните и техните напитки. По някое време Алекс се занима да разгледа някои книги на извънземните. Особено го впечатли “книгата за войните”, където беше обяснен техния военен опит. Алекс всеки път се стряскаше, щом видеше извънземни, макар да беше свикнал с това. В Справочника на AFJ, известен и като Пътеводителя, бяха описани над 200 вида и раси извънземни същества, като беше отбелязано- кои от тях са съюзници и кои- не. Алекс се беше постарал да запомни тези основни познания.
Вечерта напредваше все повече, а при двата кораба на Алекс, всичко си течеше нормално. Няколко екипажа и екипи, бяха пуснати да почиват и спят.
+++++++++++++++++++++++++++++++

Роман 2020. Откъс № 22 и 23 . Valeri. ++

++++++++++++++++++++++
Роман 2020. Откъс № 22. Valeri. ++
++++++++++++++++++++++

Към средата на месец Ноември, 5020- та Земна Година, по бордовия календар и часовник, Експедицията на Алекс, продължаваше пътуването си към зоната на войната около Четвъртата планета на Петата звезда, от звездната система Vega. На там заминаваха тези общо 700 души, предимно земляни, за да помагат във спасителните мисии, за спасяването на земляни, от военната зона. Там беше се разгоряла война, след нашествието на извънземни от далеко. Алекс прекарваше една от вечерите си, в компанията на Палма, Ким и Аш. Двата кораба на Експедицията, бяха скачени един към друг, както и две извънземни чинии, които бяха предназначени за екстремални ситуации. Алекс се беше затоплил добре, леко сънлив, след кратката си дрямка, зад пулта. Скоростта на корабите беше достигнала 60,000 км/ч., което позволяваше управление само със автоматика. Всяко трепване на руля, би било катастрофално за Експедицията. В това време Палма пусна музика и отвори нова бутилка джин. Сред екипажите и екипите беше забелязан грип, и то- извънземен грип, но до момента бяха заразени само пет души, докато извънземните тук, имаха по начало защита от подобен грип, защото бяха извънземни и със друга анатомия. Също така се забелязваше неясна умора сред хората в Експедицията, без никакво обяснение за това. Командир Йон разреши в тези дни, над 60 % от личния състав, предимно да се почиват и спят, освободени от задачи и задължения.
*
Една бордова вечер, четиримата се топлеха в каютата и се черпеха с джин, докато слушаха музика. Около двата кораба нямаше почти никаква друга материя. Някъде в далечината се очакваше да имат близост до един от кръстосвачите на AFJ, който пътуваше също към зоната на войната. За този момент нямаше радиовръзка с този кръстосвач. Новината зарадва хората от Експедицията. Това означаваше, че нямаше да действат сами в зоната, в близките времена. Кръстосвачите на AFJ и на самите земляни, всъщност, бяха сериозни бойни машини. Те носеха около 1,000 души и сериозна бойна техника и боеприпаси. На новината се зарадва и самия Алекс. Изминаха няколко дни, докато двата кораба на Експедицията достигнат кръстосвача на AFJ, който носеше името Manhattan. Още в първите часове от срещата, три екипа от Експедицията на Алекс, се заеха да обмислят със военните, своите действия в зоната на войната, макар че бяха все още надалеко от там. Военните им обясниха, че е възможно да се наложи да воюват, за да спасяват земляни от зоната. Оказваше се, че пътуват в една и съща посока. Това беше зоната около Петата планета, на Петата звезда, известна също като Синята звезда. Също така, войната все още беше само на Четвъртата планета. Тъй като на кръстосвача имаше 1,000 души, то на двата кораба на Алекс и неговата Експедиция хората бяха 700, със известен процент извънземни, съюзници. Така, че от гледна точка на работната ръка, нямаха недостиг на хора и техника. Командир Йон- Командващ Експедицията, определи още четири екипа от своите хора, за да умуват заедно по плановете за нататък. Освен това, личния състав започна редовни учения по стрелба и бойни изкуства.
Една бордова вечер, Алекс пушеше цигара, докато преглеждаше най- сполучливите стратегии за спасителните мисии. Като Шеф на Експедицията, той беше горд, че отиват да спасяват земляните в зоната на войната, поне с каквито сили разполагат. Отдалечеността от каквато и да е приятелска цивилизация наоколо, освен Петата планета, щеше да доведе до недостиг на основни суровини за осигуряването на мисиите, но това щеше да стане реалност, след минимум шест Земни месеца. Подсигуряването на спасителните мисии, за момента беше готово. Също така се очакваше, Петата планета, да може да предложи стоки от първа необходимост. Колкото до кръстосвача, там нещата бяха осигурени за продължителен срок.
++++++++++++++++++++++++++
++++++++++++++++++++++
Роман 2020. Откъс № 23. Valeri. ++
++++++++++++++++++++++

Беше един суров следобед, няколко дни след това. Алекс беше в лошо настроение, топлеше се на своята печка и умуваше за следващите времена, когато се очертаваше да бъде още по- сурово време, по принцип. Той се беше усамотил и изрично отказваше да приеме гости. Имаше дълго да обмисля плановете на Експедицията, а в това бяха заети още пет екипа, по десет души. Някакво напрежение се усещаше, някъде напред по курса на корабите, там където беше зоната на войната. Това усещане уловиха мнозина от хората в Експедицията. Безспорно идваха лоши, сурови времена, а Експедицията трябваше да е готова за това. Алекс въздъхна и отново погледна как върви активирането на още двадесет бойни робота, в хамбара на кораба Volvo. Тези роботи щяха да охраняват екипите, когато се наложеше да стъпят извън корабите. Следобедът напредваше, когато Алекс взе, та си пусна музика, за добро настроение, а сетне отвори бутилка джин и покани Палма, Ким и Аш, при себе си. Беше се изморил от самота, за да може да си събере мислите и да си подреди нещата. Из двата кораба будуваха към 150 души, в тези часове. Останалите си почиваха, за да са във форма, когато потрябват. По някое време четиримата се заеха да хапнат, по идея на Ким- със пици. Това беше едно сънливо време, когато почти нямаше будни хора наоколо, със известни изключения. Пилотите отново се бяха сменили със следващите смени, а дежурните дебнеха за неприятности наоколо. Три дни след това, в един следобед, кръстосвачът Manhattan съобщи за астероид, който приближаваха. Големината на този астероид предполагаше добив на материя, каквато не беше излишна за земляните, така далеко от Земята. Предварително не можеше да се каже, каква материя има на този астероид, но по принцип, дори вода можеше да бъде от полза. Дължината му беше около 10 км. и на места ширина около 5 км. По решение на командирите, Експедицията и кръстосвача, предприеха намаляване на скоростта, за да доближат астероида.
По някое време във този следобед, Алекс запали цигара и се изправи пред предния люк на каютата, за да погледне със бинокъл към астероида, а той също така се забелязваше вече на радарите и скенерите. Бяха изчислявани нови траектории на доближаване, извън първоначалните. Това не затрудни дежурните. Кръстосвачът беше със около десет часа полет, доста по- напред, а още по- нататък беше изпратен разузнавателен, безпилотиран дрон, със средна големина по принцип. Астероидът летеше настрани, отдалечавайки се от пътя на корабите, но това нямаше никакво значение. Втори дрон, със два робота, също беше изпратен нататък. Докато се спореше, дали този астероид е необходим за кръстосвача и Експедицията, дежурните имаха няколко напрегнати часове, готови за варианти.
Следобедът напредваше, когато беше взето решение, този астероид да се използва за временна база, при отстъпление от зоната на войната, както и за евакуацията на земляни. Това пренасочи усилията за астероида, той да бъде пригоден за база със съответните подземия, така да се каже. Спорове имаше и по този въпрос, докато командващите вземаха решения. Алекс стоеше настрани от тази тема, опитвайки се да прецени, колко полезен може да бъде астероида. Скоро се появиха първите изчисления, къде ще бъде същия астероид, само месец по- късно. Резултатите показваха, че подобна временна база е възможна и допустима.
Междувременно командир Йон също изпрати роботи с дрон, нататък към астероида. За по- удобно сложиха име на астероида, да бъде “Х 1”. Към началото на бордовата вечер, десетина екипа обмисляха, как ще бъде използван астероида за временна база. След няколко дена щеше да бъде ясно, каква материя има този астероид. Алекс отново отвори бутилка джин и се замисли по проблемите напоследък.
Вечерта напредваше, когато Алекс извика десетимата си помощници, Екип Алфа, както бяха известни.
+++++++++++++++++++++++++++++++++

Роман 2020. Откъс № 20 & 21. Valeri.

 ++++++++++++++++++++++

Роман 2020. Откъс № 20. Valeri.  ++

++++++++++++++++++++++

Десетина дни по- късно, Експедицията пътуваше нататък по пътя си, набирайки скорост. До момента скоростта на кораба Volvo достигаше 50,000 км/ч., без съществени проблеми за пилотите и дежурните. Очакваше още по- висока скорост да бъде достигната в следващите дни. По това време Алекс слушаше музика, зает със спомените си. Темата за онзи негов живот, около 8020- тата Година, му даваше изключително важни знания и умения. Тъй като все още беше само 5020- тата Година, ставаше възможно, много неща и събития, да бъдат обработени предварително. В този смисъл, имаше достатъчно време, всичко да бъде преосмислено предварително и записано в специални архиви. Алекс се беше одремъл постепенно, унесен в спомените и музиката. От дрямката го изведе Палма, която тихо влезе в каютата, заета с някаква задача. По- късно пристигнаха също Ким и Аш, които ставаха току- що от сън. В тези времена, Експедицията имаше общо 700 души, пренасочени според възможностите си и подготовката си, за всякакви дейности из корабите. Няколко екипа се занимаваха да сглобяват и пускат в действие, бойни роботи от складовете на двата кораба. Друг екип подготвяше тези роботи, за реални действия в бъдещите времена. Четиримата отвориха нова бутилка джин с тоник и се разположиха около печката да се стоплят. В каютата беше топло и уютно. Музиката пулсираше в тонколоните, напомняйки им изминалите хубави времена, преди да се появят нашествениците в зоната и преди войната да е започнала. Тъй като не се очаваше да има спирки в скоро време, екипажите на двата кораба, предимно си почиваха, преди да се е започнало сетне, във военната зона.

Един бордови следобед, пътешествието продължаваше без съществени проблеми. Алекс се беше затоплил в каютата си, докато умуваше по плановете, за напред. 

Пътешествието имаше за първа цел, приближаването до Петата планета, която се намираше най- наблизо до Четвъртата планета, където вече беше пламнала война. 

В тези часове, преди вечерта, новините от фронтовете, бяха умерено добри. Неочаквана люта зима, беше затиснала нашествениците по техните кораби- няколко стотин, на брой. 

В това време извънземни и земляни, жители на Четвъртата планета, се укрепваха, за продължителна война. Това бяха около 1.5 милиона земляни и около 3.2 милиона местни извънземни. Присъстващите около планетата сили на AFJ, бяха само 800 човека, със три бойни кораба, които само разузнаваха в зоната. Всичката информация биваше кодирана. Предавателите се пускаха за около половин час, сетне се спираха и преместваха другаде. 

Във вечерта четиримата седнаха да похапнат пици със бира, преди да започнат работа. Обстановката при Четвъртата планета биваше нажежена, въпреки лютите зими. Трябваше всичко да се проверява и обмисля сериозно. 

По някое време Алекс запали цигара, загледан в картите на зоната, разгънати пред него. Триизмерните изображения даваха усещане за реалност. Някъде там беше Четвъртата планета, а със точица беше отбелязано къде са двата кораба на Експедицията. Алекс потръпна докато четеше за температурите на фронта, около – 67’ C. Подготвяйки се за сериозен студ, всички екипи на Експедицията, си готвеха стабилно облекло. Алекс не оставаше назад от това. Той си приготвяше облекло със вътрешно отопление, захранвани от мини- дизелов двигател и динамо. Това тежеше само килограм, а топлеше добре, изчислено за – 100’ C. Резервоарът тежеше още един килограм и издържаше около 5 часа, при умерено натоварване. Зареждането с гориво, можеше да става по няколко начина. Доволен от приготовленията си за бъдещите мисии, Алекс се стягаше за сурови времена. Вечерта напредваше, когато четиримата направиха проверка на личния състав, а командир Йон раздаде задачи за 24 часа нататък. 

+++++++++++++++++++++++++

++++++++++++++++++++++

Роман 2020. Откъс № 21. Valeri.  ++

++++++++++++++++++++++

Настъпиха дни на оптимизъм, по двата кораба на Експедицията на Алекс. Това се случваше през Ноември, 5020- та Земна Година, според календара на двата кораба. Намираха се на Три години и седем месеца дистанция от самата Земя, някъде из звездната система Vega 5, т.е. около Петата звезда тук, която беше известна и под името: Синьото слънце. В един хубав следобед, Алекс седеше зад удобния си пулт, в компанията на Палма, Ким и Аш. Тук беше топло и уютно, въпреки, че пътуваха надалеко, за да спасяват земляни, попаднали насред войната около Четвъртата планета на Петата звезда. До покрайнините на военната зона, оставаха около двадесет дни път, т.е. полет. Алекс слушаше музика и се радваше на добро настроение, напук на суровите времена, из зоната. Следобедът напредваше, когато четиримата отвориха нова бутилка с джин- тоник, за да се подкрепят със наближаването на вечерта. Очакваше се след около четири часа, да доближат преминаващ наблизо кораб на извънземни, тръгнали на пътешествие. Не беше изключено, да забавят скоростта си, за да си побъбрят по радиотелефона. Именно това обмисляха три от екипите на Експедицията. Пък Алекс запали цигара отново и се зае да изучава архивите на кораба Volvo, където имаше какви ли не интересни неща, още от първите времена на земния интернет. В онези далечни времена, хората от Земята, тепърва се бяха научили да знаят всичко, поне така да се каже… Именно от тогава та до 5020- тата сегашна година, земляните продължаваха да трупат знания, умения и опит… По някое време Алекс погледна към картинката от предните камери на корабите, където се очакваше да видят като точка на екрана, извънземния кораб, който те приближаваха, по принцип. Общуване, из нищото, никога не беше излишно. 

*

*

По обедно време, няколко дни след това, двата кораба на Експедицията, намалиха скоростта си, поне за десетина часа, да бъдат наблизо до извънземния кораб, с който се разминаваха. Скачване не беше планирано, но щеше да има видеоканали, на разположение на екипажите. Алекс слушаше разсеян разговорите, а преводачите бяха добри. Както обикновено, предварително бяха проверени кодовете на този кораб. Това бяха едни от съюзните цивилизации на земляните и на AFJ- Земните космически сили. Очакваше се, връзката да бъде добра, до десетина часа, преди корабът на извънземните отмине по пътя си. Бордовият следобед напредваше, когато Алекс стоеше пред външния люк и гледаше към извънземния кораб. В тези часове, той научи много неща от тях. Научиха много неща и дежурните, които разговаряха с тях. След разминаването с кораба на извънземните, двата кораба на Експедицията, продължиха нататък по пътя си, със ускоряване на скоростта си. Неочаквано Алекс изпита внезапен студ, потръпна и засили отоплението си. Сетне запали цигара и се змаисли отново. В тези дни, със наблюдаване на околното пространство, около корабите, бяха заети пет екипа, от по десет души. Те се занимаваха единствено с това, като дебнеха за опасности наоколо, със мощни радари, телескопи, скенери и какво ли не още. Преслушваше се и радиоефира, по всички възможни честоти. За момента наблизо нямаше кой знае какво опасно. 

Екипажите и екипите на корабите, бяха готови да реагират, ако опасност се появи все пак. Разбира се, това рано или късно щеше да се случи, както е възможно, във една военна зона. Наближаваше вечерта, а Алекс беше във компанията на Палма, Ким и Аш. Те си почиваха с музика и джин, преди да започнат отново да поработят по пултовете си. Работа имаше много, а в последните времена те се занимаваха и със бойни изкуства, което можеше да се наложи, при спасителните дейности. Същевременно и също така, се активираха все повече нови, бойни роботи, за мисиите нататък. 

++++++++++++++++++++++++++ 

                                   

Роман 2020. Откъс № 18, № 19. Valeri.

++++++++++++++++++++++
Роман 2020. Откъс № 18. Valeri.  ++
++++++++++++++++++++++ 
Няколко дни по- късно, двата кораба продължаваха пътешествието си към Двадесет и първата планета. Алекс беше в лошо настроение и слушаше музика, за настроение, както се беше усамотил в почивния си бокс. Пътуването вървеше нормално, а новините от зоната на войната бяха сравнително нормални. Очакваше се към вечерта, корабът Volvo да доближи междинната станция между 21- та и 16- тата планети. В очакване това да се случи дежурните се прозяваха на мостика на кораба. Пилотите Джони и Джими караха на автопилот, очаквайки междинната станция да се появи на радарите им. Почти всички свободни хора, по двата кораба, почиваха или спяха, в тези дни. В същото време, цели три екипа стратези на Експедицията, преглеждаха плановете за доближаването на двата кораба до Петата планета, което щеше да се случи след около месец, или по- рано. Наближаваше началото на месец Ноември, 5020- та Земна Година. Алекс много разчиташе новият месец да премине нормално. Да бъдеш Шеф и Водач на спасителна Експедиция, по време на война, не беше кой знае колко желано начинание, но хората му така бяха решили. До този момент, компютрите бяха изчислили десетки и стотици сполучливи стратегии, за спасителни мисии във военната зона. Недостига на достатъчно хора във Експедицията, беше голям проблем, който можеше да бъде решен постепенно. 
Следобедът наближаваше към средата си, когато Алекс отвори бутилка джин и се загледа в оперативния екран. По това време на входа се появиха и другите трима. Те се почерпиха заедно, а неусетно дойде и бордовата вечер. Докато слушаха музика, Алекс умуваше над проблемите, припомняйки си свои предишни животи, когато също беше ходил на война. Междувременно дежурните на Volvo бяха успели да се свържат със хората от AFJ- (Космическите сили на земляните и техните съюзни цивилизации.). След разговорите по радиото, на Експедицията на Алекс, бяха дадени специални кодове, които да използват в зоната на войната. Алекс също разговаря със хората от AFJ. На техния таен език, той се представи със чина си и завършените от него военни школи. Гласувайки му доверие за поетата отговорност, хората от AFJ, му изпратиха и специални карти на военната зона. 
Още няколко дни по- късно двата кораба достигнаха междинната станция, между двете планети- 16- тата и 21- вата. Това бяха лоши времена, както за милионите земляни в зоната, както и за местните извънземни видове и раси, така да се каже. Из станцията отидоха четири екипа на кораба Volvo, за да събират нови хора за Експедицията. Това беше най-важното нещо, за тези дни. Не достигаха хора, за каквото й да е, щом напуснаха корабите мнозина, които не искаха да ходят във зоната на новата война. Алекс прояви разбиране към напускащите от Експедицията, като просто ги освободи. Най- новото по отношение на Експедицията, беше, че Алекс събираше и извънземни към Експедицията, но преди всичко- само от дружелюбни, съюзни раси и цивилизации. Това коренно промени стратегиите за войната, където Експедицията щеше да бъде като спасителна, медицинска единица. От извънземна гледна точка, нещата изглеждаха доста по- иначе. Алекс обаче разбираше включително и извънземните гледни точки… 
Един бордови следобед, Алекс пушеше цигара, седнал зад пулта си и изучаваше данните за новите кандидати, за да бъдат включени в неговата Експедиция. Сред тях имаше около 120 извънземни, от няколко приятелски цивилизации от зоната. Микро- преводачи даваха добър превод между земляните и техните извънземни съюзници. Когато първите двадесет извънземни, пристигнаха на борда на кораба Volvo, веднага се появи дъх на химия и извънземие… Това не притесни никого. Из космоса беше нормално да има дъх на   извънземие и на химия. Следобедът напредваше, докато специален екип на Алекс, изучаваше извънземните в словесен диалог… 
+++++++++++++++++++++++++++++++++ 
++++++++++++++++++++++
Роман 2020. Откъс № 19. Valeri.  ++
++++++++++++++++++++++
В първите дни на Ноември, 5020- та Земна Година, двата кораба на Експедицията на Алекс, приближаваха Двадесет и първата планета. Вече беше решено, какво ще се прави там. Долу към планетата щеше да се спусне само кораба Volvo, натоварен със хората, оставащи именно на тази планета, както и известно количество товари за продан там. 
До планетата оставаха няколко дни път, когато Volvo се откачи от тежкотоварния си отсек, за да започне спускането. В следобеда Алекс беше запалил цигара и умуваше, над звездните карти на зоната. Тази Експедиция, имаше вече общо 600 души, екипи и екипажи. От тях 120 биваха извънземни. Във този състав, двата кораба заминаваха на помощ на земляните от Четвъртата планета, забъркани в  новата война. Разбира се, имаха малко задачи на Двадесет и първата планета, преди това. 
*
Ноември напредваше, когато корабът Volvo, пристигна в базата на земляните на Двадесет и първата планета. Беше все още бордова сутрин, когато от кораба излязоха три екипа по десетима души, за да разговарят с военните от тази база. До града на земляните пък, заминаха с дронове още три екипа от Volvo. Алекс се беше събрал със Палма, Ким и Аш, като заедно обмисляха новите положения. Други четири екипа пък, подготвяха кораба за далечен полет и медицинско- спасителни мисии, на далечна дистанция. Участието на извънземни в тези мисии на Експедицията на Алекс, беше неочаквано решение, за мнозина от екипите й, както и изненада за военните от AFJ. Това обаче не притесняваше Алекс. В някои случаи, това решение щеше да бъде печеливша карта на Експедицията в бъдещето. Алекс запали цигара и се загледа в звездните карти, разгънати пред него, дълбоко замислен…
*
На Двадесет и първата планета, Експедицията се забави близо десет дни. В това време корабът Volvo беше специално подготвен за спасителни мисии на далечна дистанция. Другият кораб- Nissan, също беше подготвен, но високо в орбита над планетата. В тези времена се обсъждаше тръгването на далечен път, към Петата планета. За по- голяма сигурност на Експедицията, към двата кораба беше добавена по една летяща чиния, изцяло извънземна. Според предварителните планове, двата кораба тръгваха на път, след още няколко дни.
В един бордови следобед, Алекс пушеше цигара и слушаше музика, докато двата кораба се скачваха един към друг, високо над планетата. Двете летящи чинии, също биваха скачени. В такъв състав започваха далечен полет. Преглеждайки последните действия на екипажите, Алекс слушаше музика, зает да си припомня свои предишни животи. Тръгването беше насрочено за късно вечерта, бордово Земно време. Във последните времена, Алекс ясно си помнеше свой живот, случил се през далечната в бъдещето: 8020- та Земна Година. Това всъщност щеше да се случи след 3000 години, но пък вече се беше случвало, по принцип. Знаейки много неща от тогавашния си живот, Алекс някак си, знаеше много събития, някои в бъдещето, други в миналото. Хрумването му- да напише своите знания от бъдещето, беше добра идея, която той се зае да осъществява. За целта той добре се запаси със търпение, намери свободно време и започна отново да пише и да пише отново, така да се каже. Това бяха славните времена, когато земляните заселваха нови и нови планети, някои от тях – заселени вече със извънземни. Алекс лично познаваше стотина извънземни раси и видове. Във “Пътеводителя” бяха описани много неща около расите и видовете из космоса. Децата го изучаваха още от най- ранна възраст. Там бяха описани и всички заселени вече планети, от земляните. На практика, голяма част от новите поколения земляни, вече бяха родени по корабите и по колониите на земляните из космоса. 
+++++++++++++++++++++++++++++++ 
                                       
 

Роман 2020. Откъс № 16, №17. Valeri. ++

++++++++++++++++++++++
Роман 2020. Откъс № 16. Valeri.  ++
++++++++++++++++++++++
Няколко дни, по- късно, по обедно време, кораба Volvo, намери тежкотоварния си отсек и се скачиха, преди да полетят нататък по пътя. Междувременно корабът Nissan се беше отклонил към междинната станция, където имаха работа, преди полета  към Двадесет и първата планета. 
В тези часове Алекс и другите трима, се занимаваха със плана за пътешествието нататък, докато се черпеха с джин- тоник и осолени лимони. Алекс беше взел решение, да участват във онази война при Четвъртата планета, но само като медицинска, спасителна единица. След като се гласува от всички екипи на Експедицията, решението беше одобрено със 62% гласове- за. Щом получи новината, Алекс обяви състояние на “бойна тревога” , а двата кораба се готвеха за сериозни опасности по време на дълъг път. 
Следобедът напредваше, когато Алекс запали цигара, а в каютата беше топло и уютно. Три от екипите на кораба Volvo, обмисляха навлизането след време, във зоната на войната. В тези часове със изчисляване на траектории и стратегии бяха натоварени 70% от компютрите на кораба Volvo. Други три екипа готвеха физическа подготовка на екипите, за бъдещи спасителни действия в зоната на войната. Също така, бяха приети в екипите на Експедицията, още 84 души от пътниците, които пожелаха да се включат в спасителните мисии на Експедицията. В края на бордовия следобед, кораба Volvo забави скоростта си покрай междинната станция на Шестнадесетата планета, за да изчака втория кораб. Това щеше да отнеме няколко дни. Алекс се черпеше с джин и пушеше цигара заедно с хората си, заети да пресяват стратегиите от компютрите, за бъдещите спасителни действия около Четвъртата планета, но до там щеше да бъде дълъг и опасен път. По някое време четиримата излязоха на разходка из кораба. 
Навсякъде беше пълно с народ. Хората измежду пътниците, бяха развълнувани от новината, че могат да кандидатстват за мисиите на Експедицията, около войната около Четвъртата планета. Беше им обещано, че мнозина от тях, ще бъдат приети, но след специални тестове. По някое време Аш предложи да вземат единия хеликоптер и да прескочат до станцията, четиримата и два робота за пилотиране и охрана. Съгласиха се и четиримата и се отправиха към левия хеликоптер на кораба Volvo. Имаха път  няколко часа, до там. Щом се настаниха в хеликоптера, Алекс запали цигара, а единия робот пое управлението. Докато отлитаха от кораба, Алекс провери, дали хеликоптера е добре зареден. Палма пусна хубава музика от миналото, а Ким спретна бърза закуска за четиримата. Около междинната станция имаше към 200 кораба, както по- големи, също и по- малки. Някъде там, се намираше и кораба Nissan. Бяха намислили да им гостуват сетне. Вечерта започваше, когато наближаваха станцията. Поради сравнително малките габарити на хеликоптера, бяха приети веднага, на един малък док на станцията. Хапнаха, преди да излязат из станцията на разходка. Под прозрачните куполи на станцията беше оживено и шумно, а въздуха- малко дъхаше на химия, както навсякъде из извънземието. Тук имаше всякакви същества, както по формата си, така и по силата си и богатството си. Четиримата разгледаха отново станцията и нейните магазини. Накупуваха си лакомства и напитки и дълго се разхождаха из парка под купола. Алекс си беше пуснал подслушвателите, за да разбере, какво ново има наоколо. По принцип не научи кой знае какво, но пък беше забавно да чуе разговорите около себе си. Щом намериха свободна пейка из парка, четиримата се поспряха да почиват, а Алекс запали цигара. Неусетно бордовата вечер на четиримата напредваше. Те не бързаха за никъде. Бяха се разбрали с дежурните на Nissan, че ще им гостуват за бордовата нощ. 
Като се прибираха към хеликоптера си, все още беше оживено навсякъде по пътя. 
+++++++++++++++++++++++++++++ 

++++++++++++++++++++++
Роман 2020. Откъс № 17. Valeri.  ++
++++++++++++++++++++++
Няколко дни, Алекс и другите трима, прекараха на междинната станция, ту в хеликоптера си, ту навън из станцията, ту на гости на кораба Nissan. Във един бордови следобед, четиримата се качиха на хеликоптера и се отправиха обратно към кораба Volvo, който се намираше на дистанция от пет- шест часа, по- нататък. Алекс запали цигара, отвори нова бутилка с джин и се загледа навън, през люка, наляво от него. След като си пробиха път сред корабите, за да напуснат зоната на станцията, нататък пътя беше свободен. Алекс пусна музика и се замечта, по принцип, а Палма и Ким се занимаха да приготвят закуска, докато Аш преслушваше новините от последните часове и дни. Вече със сигурност беше ясно, че предстои да пътуват към Петата планета- най- близката, до военната зона, около Четвъртата планета. Настъпваха лоши времена за Експедицията на Алес, но не само за тях, ами за милиони земляни, които бяха заселили планетите наоколо Синята звезда, т.е. Vega 5. , известна още под името- Петата звезда. Започваше се война, със нашественици от далеко- диви зверове, достигнали умения и развитие, та чак до компютрите и космическите кораби, като някакъв странен парадокс… В един следобед Алекс пушеше цигара, в компанията на Палма, Ким и Аш. Двата кораба на Експедицията пътуваха първо към Двадесет и първата планета, а оттам- към далечната Пета планета- най- близкото място до военната зона около Четвъртата планета. 
Няколко дни след това, двата кораба на Експедицията отпътуваха от междинната станция на Шестнадесетата планета, нататък по пътя си, към Двадесет и първата планета. Това беше 5020- та Земна Година, някъде надалеко из космоса, на няколко години път от Земята, във системата Vega и нейната Пета звезда, известна като: Синята звезда. 
Алекс пушеше цигара и преглеждаше плановете, за доближаването на Петата планета, на границата на новата война. Бяха решили, след като гостуват на Двадесет и първата планета, да тръгнат на дълъг път, към именно Петата планета. Експедицията на Алекс неможеше да си позволи кой знае какви действия, но поне минимум действия като спасителна- медицинска единица, в тази война. Това се налагаше, защото във войната бяха застрашени милиони земляни- заселници из тази система. До тези дни, във войната бяха замесени предимно Четвъртата планета и нейните луни и междинни станции. Нашествениците идеха от далеко и имаха стотина кораба. Това бяха диви зверове, достигнали развитие, като някакъв парадокс. Следобедът започваше, когато Алекс се изправи пред предния люк на каютата и погледна напред по курса на кораба Volvo. Там някъде ги очакваха други земляни. Няколко милиона от тях населяваха колонии и градове на Четвъртата планета и много скоро щяха да имат нужда от евакуация и помощ… 
Алекс се замисли дълбоко, отвори нова бутилка с джин и се замисли отново. Няколко дни след това, пътуването на Експедицията продължаваше. В един от безкрайните следобеди на борда на кораба Volvo, Алекс си почиваше в койката си и размишляваше. Бяха настъпили едни такива мързеливи дни, по пътя към Двадесет и първата планета. В тези дни екипажите на двата кораба и пътниците в тях, бяха ангажирани да решават дали ще останат на двата кораба, заминавайки в зоната на войната, или да се откажат от това и да останат на Двадесет и първата планета. Командир Йон им беше дал срок- до вечерта да решат това, след като бяха имали цели пет дни за размисъл. Очакваше се сред екипажите и екипите на Експедицията да останат 400 души, както и стотина пътници. Това намаляваше чувствително хората по корабите, като се налагаше да дирят нови хора. Със проблема със намирането на още хора за екипите на Експедицията, бяха заети три екипа от по десет души. Те се занимаваха да намерят такива, свежи сили, разговаряйки продължително по радиото със близки планети, междинни станции и кораби. 
+++++++++++++++++++++++++++++

Роман 2020. Откъс № 15. Valeri. ++

++++++++++++++++++++++

Роман 2020. Откъс № 15. Valeri.  ++

++++++++++++++++++++++ 

Няколко дни след това, двата кораба на Алекс, неговата Експедиция, бяха готови за отлитане, въпреки все още силните ветрове над планетата. Чрез извънземните стабилизатори, монтирани по двата кораба, те вече нямаше да се влияят от силни ветрове. По обедно време Алекс запали цигара и даде разрешение за излитане на кораба Volvo. Вторият кораб щеше да изчака около два часа, преди да излети също,  от базата на земляните, на Шестнадесетата планета. Корабът се разклати бавно, а реактивните му двигатели запращяха и забълваха огън надолу, докато той започна да набира височина. Полетът започваше нормално, а Алекс седеше в удобното си кресло и следеше параметрите на полета, в условията на силни ветрове извън него. Стабилизаторите работеха на 15 % тяга, но това вече се усещаше, в едно безупречно отлитане без силни вибрации и без трудно управление на кораба. Алекс разпечата нова бутилка с джин и взеха та се почерпиха четиримата тук. 

Следобедът напредваше, както и височината на полета. Джинът стопли четиримата, а из кораба всичко течеше нормално. Алекс се беше замислил по плановете на пътуването, отново до Двадесет и първата планета, което вече течеше. Освен екипажите на кораба, на борда си кораба Volvo носеше също 500 пътници. Специални екипи, заедно със бойни роботи от кораба, следяха да няма криминални събития по време на пътуването. В същото време, на желаещите от пътниците, беше намерена работа, по време на пътуването. Така на борда се произвеждаха роботи, пътнически дронове, компютри и др. От финансова гледна точка, Експедицията печелеше нормално от тази дейност, по време на продължителните полети, между планетите. 

В началото на вечерта четиримата се бяха замислили дълбоко, по темата за войната при Четвъртата планета. 

Най- новите новини от тази планета, описваха първите битки срещу нашествениците. Освен основното население на тази планета, там живееха и около два милиона земляни. Именно заради тях, земляните от околните планети, както и AFJ (Космическите сили на земляните и техните съюзници), започваха да планират военни действия. 

*

Вечерта напредваше, когато Алекс се изправи пред предния люк на каютата и се загледа навън. Очакваше се някъде към полунощ, бордово време, да достигнат височина от 40 километра. По- нагоре щеше да бъде още по- лесно. 

Алекс запали цигара, замислен над пътуването. В тези часове дежурните на кораба опитваха радиовръзка със Щаба на AFJ, във тази зона, за да поискат официално разрешение, да проведат спасителни действия около Четвъртата планета. В очакване на радиовръзката, Алекс си готвеше кратка реч. Като военен с голям опит и чин, Алекс изпитваше дълг, да участва със Експедицията си, в тази война, макар и само като медицинска спасителна единица. 

По някое време, той извика Палма, за да се разходят из кораба, както и да огледат новите стабилизатори, които имаше вече кораба. Докато крачеха по коридорите и асансьорите на кораба, двамата се черпеха с джин. Срещаха по някой колега по пътя си, както и охраната или роботи, заети със техни задачи. Като се спряха при един от външните люкове на кораба, двамата се загледаха навън. Там ги обхвана носталгия, по изминалите времена. Това беше 5020- та Земна Година, към края на месец Октомври, някъде далече от Земята, на около три години път- дистанция. Двамата все още помнеха тръгването си от планетата Orixon 44, откъдето бяха тръгнали на Експедиция. Тази планета беше широко известна със името си- Новата Земя. В тази зона имаше много земни кораби и колонии. Алекс се беше оттеглил от военната служба, с идеята да подхване бизнес. Така беше измислил и създал своята експедиция, която имаше два бойни кораба и към 500 души, разпределени в няколко екипажа и няколко екипа. 

+++++++++++++++++++++++++++++++  

Роман 2020. Откъс № 14. Valeri. ++

++++++++++++++++++++++
Роман 2020. Откъс № 14. Valeri.  ++
++++++++++++++++++++++
Беше една бордова вечер, когато Алекс седеше в каютата, зад пулта си и обмисляше нещата. Наскоро беше дошла новината от разузнаването на Експедицията, за интересна машина за неутрализиране на влияния от бури и урагани. Със подобна машина, двата кораба на Алекс, биха могли да излетят по пътя си, въпреки ураганните ветрове. Алекс лично разгледа брошурата за тази машина, като разбра, че тя е от извънземен характер. Междувременно командир Йон беше решил да покани на борда на кораба Volvo, двама представители на тази машина. По- сетне Алекс се съгласи с тази идея. 
На следващия ден, по обедно време, Алекс и неговите съветници и помощници, посрещнаха двама извънземни, които търгуваха с машини за кораби, стабилизатори при силни бури и урагани. Машинният преводач, даваше добър превод между земляните и извънземните бизнесмени. Техният стабилизатор за кораби- защита от урагани и екстремални природни стихии, беше представен добре от тях, чрез обяснения, снимки и филми. Машината имаше няколко контейнера, които се разполагаха из кораба. Цената на машината беше приемлива за Експедицията на Алекс. Така започнаха преговори относно покупката и инсталирането на тази машина. Всъщност машините трябваше да са две- по една за всеки от корабите на Алекс и неговата Експедиция. 
Денят напредваше, когато сделката за специалните машини, беше приключена и извънземните със няколко робота, започнаха инсталирането им по корабите. Алекс, Палма, Ким и Аш, следяха как вървят нещата. Стабилизаторите щяха да бъдат готови, до няколко денонощия. 
По някое време в следобеда , Алекс запали цигара и се изправи пред единия външен люк на каютата, за да погледне навън, а там вилнееше буря, малко по- слаба от последните дни. Вече можеше да се предполага, че ураганите ще започнат да утихват. Докато си пушеше цигарата, Алекс умуваше по темата за войната при Четвъртата планета, където нашественици бяха струпали своите кораби и започваха да атакуват. На въпросната планета, живееха милиони земляни, а това караше Алекс и екипажите от Експедицията, да обмислят спасителна мисия, за същата планета. Алекс въздъхна и се разположи в креслото си, за да помисли за предтоящото пътешествие към Двадесет и първата планета, отново. След няколко дни стабилизаторите щяха да са напълно инсталирани и годни за експлоатация, а това щеше да направи тръгването възможно. 
Към края на бордовия следобед, Алекс повика Палма, Ким и Аш, за да се разходят из корабите, свързани с временни тунели. Междувременно корабите набираха пътници за към Двадесет и първата планета. До този час, кандидатстваха около 400 дущи. Очакваха се още толкова до сутринта. Алекс преглеждаше документите на всеки от кандидатите за пътници към Двадесет и първата планета. Отказ беше даден на 27 души, до момента, поради криминално минало. В същото време се товареха стоки и товари към онази планета. Сглобените на космодрума нови ракетни дюзи за изкачване в орбита, бяха готови за отлитането. 
В началото на вечерта, стабилизаторите на кораба Volvo, бяха вече готови и изпробвани. Същевременно продължаваше монтирането на стабилизаторите за кораба Nissan. Алекс запали цигара и се зае да проверява плановете на пътуването нататък, което предстоеше в идните дни. 
Аш пък се зае да изучава информацията за видовете, характерни за нашествениците при Четвъртата планета. Това бяха в повечето случаи- нехуманоидни същества. Земляните добре изучиха в тези дни характерните особености на извънземните нашественици. Най- общо казано, това бяха диви зверове, достигнали до компютрите и космическите кораби, в някакъв своеобразен парадокс, във развитието си. Алекс въздъхна и отвори нова бутилка с джин.     +++++++++++++++++++++++ 
                    

Роман 2020. Откъс № 13. Valeri. ++

++++++++++++++++++++++

Роман 2020. Откъс № 13. Valeri.  ++
++++++++++++++++++++++
Към началото на Октомври месец, двата кораба на Експедицията се намираха приземени в една от базите на AFJ, на Шестнадесетата планета. Годината беше 5020- та Земна Година. Шефът на Експедицията- Алекс, тъкмо пушеше цигара изправен пред един люк и забил поглед към замъците в далечината. Екипажите на двата кораба бяха общо 500 души- земляни, до голяма степен със произход от Земята. Пътниците от Двадесет и първата планета, вече си бяха заминали от двата кораба, а стоките за тази планета, бяха разтоварени. Каквато беше договорката на Алекс със управата на земната колония тук, за пътуването между двете планети, той получи заплащане във няколко валути, злато и други начини. Той направи набързо ревизия на своята Експедиция, а резултатът беше много добър. 
Във началото на бордовата вечер, Алекс и другарите му- Палма, Ким и Аш, се разхождаха из базата.
Към средата на месец Октомври, а двата кораба все още си стояха на космодрума при града на земляните на Шестнадесетата планета. Силни бури и урагани задържаха Експедицията долу на планетата все още. Нямаше опасност нито за града на земляните тук, нито на корабите, останали на космодрума. Поради относително малкия опит на синоптиците тук, все още не се знаеше, кога ще настъпи по- спокойно време, което да позволи на Експедицията, да поднови своите пътешествия. Лошото време, което блокира на този космодрум, двадесет и пет кораба, създаде обаче, свободно време за безкрайни празници и веселие, между екипажите им. 
Във един бордови следобед, Алекс и неговите трима съветници- Палма, Ким и Ащ, се разхождаха из корабите, свързани с временни тунели помежду им. В тези часове из коридорите и тунелите на космодрума беше оживено. Земни и извънземни се разхождаха, почти навсякъде тук. 
Алекс въздъхна и запали една цигара, пък се спря край входа на един от корабите. Нещо го привлече към точно този кораб, който се оказа, да е на земляни, от една по- далечна планета, тръгнали на пътешествие. 
*
Един бордови следобед, Алекс пушеше цигара, изправен пред един от външните люкове на кораба Volvo. Беше към средата на Октомври, а корабите все още неможеха да напуснат Шестнадесетата планета, заради ураганите тук. 
Алекс се беше замислил нещо, докато пушеше цигарата, а при него в каютата бяха Палма, Ким и Аш. Вече се обмисляше план за действия, ако ураганите не спрат скоро. От финансова гледна точка, Експедицията нямаше да има проблеми, оставайки дълго време на тази планета, но се бавеше транспортната връзка към Двадесет и първата планета и междинните станции наоколо, която Експедицията беше поела. Алекс не се впечатляваше от забавените пътешествия. Рано или късно ураганите трябваше да спрат. 
Аш във тези времена се беше захванал, да обмисля евентуално намесване във войната около Четвъртата планета. Всекидневно тук се получаваха новините от войната, които базата на AFJ, на Шестнадесетата планета, прихващаше с мощни антени и усилватели. Понякога се получаваше сигнал, дори от Четвъртата планета, макар й много слаб. Новини се получаваха и на двата кораба на Алекс и неговата Експедиция- Volvo и Nissan. Градът на земляните тук, живееше своя си живот, въпреки ураганите. Тук продължаваше производството на храни и напитки, продължаваше добива на горива и акумулиране на енергия. 
Следобедът напредваше, а Алекс имаше все още неизпълени задачи, пред себе си. Тръгвайки отново по нов път във живота си, той обмисляше отново нещата и живота си. Замислен той отново пренареждаше нещата си и проверяваше запасите си и запасите на двата кораба. Експедицията беше във добра форма, въпреки усложненията.
++++++++++++++++++++++++++++