Роман 2020. Откъс № 15. Valeri. ++

++++++++++++++++++++++

Роман 2020. Откъс № 15. Valeri.  ++

++++++++++++++++++++++ 

Няколко дни след това, двата кораба на Алекс, неговата Експедиция, бяха готови за отлитане, въпреки все още силните ветрове над планетата. Чрез извънземните стабилизатори, монтирани по двата кораба, те вече нямаше да се влияят от силни ветрове. По обедно време Алекс запали цигара и даде разрешение за излитане на кораба Volvo. Вторият кораб щеше да изчака около два часа, преди да излети също,  от базата на земляните, на Шестнадесетата планета. Корабът се разклати бавно, а реактивните му двигатели запращяха и забълваха огън надолу, докато той започна да набира височина. Полетът започваше нормално, а Алекс седеше в удобното си кресло и следеше параметрите на полета, в условията на силни ветрове извън него. Стабилизаторите работеха на 15 % тяга, но това вече се усещаше, в едно безупречно отлитане без силни вибрации и без трудно управление на кораба. Алекс разпечата нова бутилка с джин и взеха та се почерпиха четиримата тук. 

Следобедът напредваше, както и височината на полета. Джинът стопли четиримата, а из кораба всичко течеше нормално. Алекс се беше замислил по плановете на пътуването, отново до Двадесет и първата планета, което вече течеше. Освен екипажите на кораба, на борда си кораба Volvo носеше също 500 пътници. Специални екипи, заедно със бойни роботи от кораба, следяха да няма криминални събития по време на пътуването. В същото време, на желаещите от пътниците, беше намерена работа, по време на пътуването. Така на борда се произвеждаха роботи, пътнически дронове, компютри и др. От финансова гледна точка, Експедицията печелеше нормално от тази дейност, по време на продължителните полети, между планетите. 

В началото на вечерта четиримата се бяха замислили дълбоко, по темата за войната при Четвъртата планета. 

Най- новите новини от тази планета, описваха първите битки срещу нашествениците. Освен основното население на тази планета, там живееха и около два милиона земляни. Именно заради тях, земляните от околните планети, както и AFJ (Космическите сили на земляните и техните съюзници), започваха да планират военни действия. 

*

Вечерта напредваше, когато Алекс се изправи пред предния люк на каютата и се загледа навън. Очакваше се някъде към полунощ, бордово време, да достигнат височина от 40 километра. По- нагоре щеше да бъде още по- лесно. 

Алекс запали цигара, замислен над пътуването. В тези часове дежурните на кораба опитваха радиовръзка със Щаба на AFJ, във тази зона, за да поискат официално разрешение, да проведат спасителни действия около Четвъртата планета. В очакване на радиовръзката, Алекс си готвеше кратка реч. Като военен с голям опит и чин, Алекс изпитваше дълг, да участва със Експедицията си, в тази война, макар и само като медицинска спасителна единица. 

По някое време, той извика Палма, за да се разходят из кораба, както и да огледат новите стабилизатори, които имаше вече кораба. Докато крачеха по коридорите и асансьорите на кораба, двамата се черпеха с джин. Срещаха по някой колега по пътя си, както и охраната или роботи, заети със техни задачи. Като се спряха при един от външните люкове на кораба, двамата се загледаха навън. Там ги обхвана носталгия, по изминалите времена. Това беше 5020- та Земна Година, към края на месец Октомври, някъде далече от Земята, на около три години път- дистанция. Двамата все още помнеха тръгването си от планетата Orixon 44, откъдето бяха тръгнали на Експедиция. Тази планета беше широко известна със името си- Новата Земя. В тази зона имаше много земни кораби и колонии. Алекс се беше оттеглил от военната служба, с идеята да подхване бизнес. Така беше измислил и създал своята експедиция, която имаше два бойни кораба и към 500 души, разпределени в няколко екипажа и няколко екипа. 

+++++++++++++++++++++++++++++++