петък, 31 януари 2020 г.
Разказ.№ 13. 2020.Valeri.
Разказ.№ 13. 2020.Valeri.
Няколко дни след това, двата кораба- Volvo и Пиза, летяха един след друг към планетата Vega 4.125. Във следобеда на един ден, Алекс беше малко тъжен и угрижен, като го беше хванала до известна степен, носталгия и меланхолия. Той седеше зад пулта си в компанията на Палма, Ким и Аш. Те заедно обмисляха какво ще правят екипажите, когато достигнат най- близката междинна станция, няколко часа по- късно. Алекс се беше заел да напише задачи и инструкции за всички от неговия кораб. Това му отне около един час време, а сетне той изпрати поща до всекиго от кораба, по общата радиомрежа на кораба. Със напредването на следобеда Алекс отвори бутилка джин и тоник, за да се почерпят четиримата, а за вечерта щяха да дойдат също Шао, Джейн, Шон и Никита, както също Браун и Моника. Алекс запали цигара и провери параметрите на полета. Дежурните на кораба Volvo, по това време бяха успели да се свържат с междинната станция по радиото. Оказа се, че там всичко е нормално. Във оставащите часове до достигането до междинната станция, Алекс и другарите му, обмислиха подробно плановете за действия на екипажите, при пристигането до междинната станция. Както обикновено имаха стоки за продан, както и стоки за закупуване там. От друга гледна точка пък, на междинната станция живееха 4000 земляни, на които кораба Volvo щеше да гостува. Алекс запали цигара по някое време, зае се със преглед на новините, като подготви и новини от кораба Volvo, които по- късно дежурните щяха да излъчат с мощния, основен предавател на кораба. След всичко това, Алекс се захвана на изучава архивите си и предишните свои животи. От това той достигаше високи нива на мъдрост и познания в редица науки, в техниката и т.н., трупайки огромен опит включително също и от други времена, когато беше живял някога преди. По пътя до тук, на борда на кораба бяха произведени нови количества роботи, компютри, пътнически дронове и други машини, предназначени предимно за продан. Разбира се тежестта щеше да падне на продажбата на тонове скъпоценни камъни, които добиха одеве, на онзи астероид. Вече беше проверено дали се изкупват скъпоценни камъни, на близката междинна станция, а също- какви са цените. Според информацията, на тези цени, рудата за продан, с която разполагаше Алекс и кораба Volvo, възлизаше на космическа сума. На тази станция Алекс щеше да продаде само част от рудата, опасявайки се, че на друго място, цената й може да е чувствително по- висока.
Със напредването на следобеда, при Алекс дойдоха и другите шестима, за да бъдат заедно и да обмислят нещата, а сетне щяха да вечерят също заедно. Междувременно дистанцията до станцията, ставаше все по- близка. Алекс се изправи до един люк, по някое време, за да забие поглед в далечината, където вече се виждаха светлините на междинната станция. Той запали цигара и замислен постоя близо час там, обмисляйки нещата, по- скоро радостен, отколкото угрижен.
Край на разказ.№ 13. 2020.Valeri.
сряда, 29 януари 2020 г.
Разказ.№ 12. 2020.Valeri.
Разказ.№ 12. 2020.Valeri.
Двата кораба останаха на астероида още една седмица бордово време. Във един бордови следобед командирите на кораба Volvo решиха да оставят на астероида, опознавателна пирамида за собственост, както също десет охранителни робота. Те имаха намерение да се завърнат отново тук след време, за да продължат добива на руда. Заедно със командирите на кораба Пиза, беше взето решение, двата кораба да тръгнат заедно към планетата Vega 4.125. За старт беше насрочено времето в ранната вечер, същия ден. Във оставащите часове до старта, Алекс запали цигара и отвори бутилка джин, за да се почерпят заедно със Палма, Ким и Аш. Траекториите на полета бяха вече готови, корабите също бяха готови, както и екипажите. В тези часове Алекс заедно със Палма, Ким и Аш, направиха проверка, какво количество скъпоценна руда бяха добили от този астероид. След като сметнаха това количество във валути, стана ясно, че сумата е огромна...
Със наближаването на вечерта, двата кораба бяха готови за отлитане. Пръв се откачи от астероида, кораба Volvo, а кораба Пиза го подледва. Докато набираха скорост, двата кораба се ориентираха в посоката към планетата Vega 4.125. Алекс се беше пристегнал с коланите към креслото си зад пулта и наблюдаваше началото на полета, заедно с Палма, Ким и Аш. Всички системи на кораба бяха във изправност, а полета започваше нормално, със пилотите Джони и Джими и помощник пилоти Манхатън и Сюзън. Алекс си взе чаша нес- кафе от автомата до себе си, запали цигара и се зае да проверява плановете на полета за следващите дни. Очакваше се да набират скорост още два дни, докато достигнат добра скорост за междупланетния полет. Сетне Алекс се зае да напише задачи и инструкции за хората си, като щеше да се възобнови производството на дронове, на борда на кораба. Тези дронове биваха търсени навсякъде, където кораба гостуваше. За един ден на кораба, биваха сглобявани десет пътнически дрона. Алекс се гордееше със производството на кораба. Така се уплътняваше времето на хората му, а от това се печелеха много пари. Във същото време производството от оранжерията, със нейните бързорастящи растения, плодове и зеленчуци биваше също печелившо занимание. На борда също имаше рибарник и стопанство със дивеч, за добив на месо.
Вечерта напредваше, докато Алекс, Палма, Ким и Аш, се черпеха с джин и наблюдаваха началото на полета. Сетне Алекс се зае да прегледа новините, а това му отне още два часа. Животът на земляните из космоса вървеше нормално, като проблемите им се решаваха успешно. Колкото до икономическото състояние на земляните из космоса, то нещата вървяха нормално и успешно. Това беше 8020- та Земна Година, а в тези времена нямаше съществени войни и напрежение между хората- земляни и извънземните раси и видове.
Със напредването на времето Алекс се зае отново да изобретява разни машини, предимно за себе си и за кораба Volvo, като някои негови машини, достигаха и до серийно производство, със цел- бизнес.
Леко пийнал, гладко избръснат и стегнат в нова униформа, Алекс беше радостен в тези часове...
Край на разказ.№ 12. 2020.Valeri.
вторник, 28 януари 2020 г.
Разказ.№ 11. 2020.Valeri.
Разказ.№ 11. 2020.Valeri.
Няколко дни по- късно, двата кораба все още бяха закрепени един до друг, на един от по- големите астероиди наоколо, в астероидното поле, по пътя към планетата Vega 4.250. Във следобеда Алекс запали цигара, докато се черпеха с джин и обмисляше плановете за напред, заедно със Палма, Ким и Аш. По някое време четиримата излязоха пред единия вход на кораба, където имаше запален огън, а там хората пийваха бира и похапваха печено месо. Тук имаше около 30 души от двата кораба. Във същото време с добиване на руда се занимаваха други 20 души и 100 робота. Работата вървеше нормално. Това беше към края на Януари, 8020- та Земна Година, някъде из звездната система Vega. Хората от кораба Пиза, смятаха да си заминават в следващите дни. Алекс и командир Йон дълго ги умоляваха да останат поне десет дни тук, за да имат хората компания. Командира на кораба Пиза, обеща да помисли по въпроса. Алекс нападна халба бира и си взе няколко пържоли от скарата, да се почерпи, докато оглеждаше наоколо. Астероидът беше леко осветен от близката синя звезда, като всичко беше окъпано в приятни цветове. Алекс се заслуша в разговорите около себе си и се замисли над проблемите от последните времена. Край огъня беше приятно и някак си романтично. От време на време към входа на кораба преминаваха роботи с колички, пълни със скъпоценни камъни и диаманти. Добивът беше разпределен във денонощен режим на работа.
По някое време четиримата се прибраха в каютата си, а Алекс се зае да напише задачи и инструкции за хората си. Това му отне около час, а сетне той се занима да прегледа новините. Това бяха такива времена, когато земляните бяха заселили вече различни планети из космоса. Ставаше все по- трудно да се завръщат до Земята- люлката на земните цивилизации. Хората искаха поне да получават новини от далечните дистанции, където имаше хора. За целта всички кораби и всички земни колонии разполагаха със мощни антени за радиопредаване и радиоприемане. Алекс се беше замислил дълбоко над проблемите около големите дистанции. Сетне той отново се зае да изучава архивите. От архивите той научаваше много за предишни свои животи. Един от неговите предишни животи беше около 7020- та Земна Година, като за този му живот бяха изписани подробни хроники. Алекс добре си спомняше подробности от този си живот. Това беше минало преди около 1000 години, в предишен негов живот.
Във началото на бордовата вечер Алекс и Палма, заедно със Ким и Аш, отидоха във столовата, където и тази вечер щеше да има веселба на екипажите от двата кораба. Тук вече звучеше хубава музика, а трапезите бяха готови за веселбата, като вече бяха дошли към 180 души, а се очакваха и останалите, със изключение на дежурните.
Алекс запали цигара, докато оглеждаше наоколо. На дансинга вече имаше танцуващи хора. В очакване на хубава вечер, прииждаха още хора. Все още не беше решено, колко дни още ще бъде тук кораба Пиза.
Край на разказ.№ 11. 2020.Valeri.
понеделник, 27 януари 2020 г.
Разказ.№ 10. 2020.Valeri.
Това беше следващия ден, след като кораба Volvo и кораба Пиза се срещнаха на един голям астероид, някъде по пътя към планетата Vega 4.250. Във вечерта всички екипажи без дежурните, имаха празнична вечеря на борда на кораба Volvo. Това беше 8020- та Земна Година. Във кораба Пиза имаше 200 души, а кораба Volvo имаше 180 души. След веселбата продължила до сутринтта по бордово време, екипажите си почиваха, със изключение на дежурните. Във следобеда Алекс и Палма, заедно със Ким и Аш, обмисляха добива на руда за следващите десет дни. Алекс запали цигара, отвори нова бутилка джин и тоник, отпи глътка и се загледа в плановете на астероида, където след сканирането бяха отбелязани находищата на диаманти и други скъпоценни камъни. Беше решено да останат на този астероид неограничено време, за да добият повече от скъпоценностите. По ориентировъчни изчисления, Алекс вече разполагаше с пари, за още един подобен кораб, както той самия мислеше да закупи, по- нататък. Бонуси имаше и за всички хора от кораба Volvo. Междувременно дежурните от кораба Volvo проверяваха къде ще могат да продават скъпоценните камъни, добите на този астероид. Едно от такива места за търговия със скъпоценни камъни се оказа, междинната станция над планетата Vega 4.250. Дежурните провериха и какви са цените на стоката. Алекс беше доволен от всичко това. Неочакваното богатство, което му се натрупа напоследък, беше извънредно и непредвидено, но това нямаше кой знае какво значение. В този ден се започна и сглобяването на още роботи за добива на скъпоценните камъни. Освен стоте робота, с които кораба разполагаше, се очакваха още петдесет да бъдат сглобени и тествани до края на този ден. В същото време долу при единия вход на кораба, все още гореше огън, където хората се топлеха и похапваха печено месо. Добива на руда вървеше нормално. По някое време Алекс се зае да напише нови задачи и инструкции за хората си. Сетне той раздаде задачите и се зае да изучва архивите както винаги.
Към края на следобеда екипажите на двата кораба се събраха отново в столовата на Volvo, където щяха да имат отново обща, празнична трапеза за вечерта. Момичета от кораба Volvo сервираха сръчно по масите в столовата, а менюто отново беше празнично. Щом всички, без дежурните, се събраха отново в столовата, тук беше пусната хубава музика, а вечерта започваше с танци, музика и разговори, както и похапване. Алекс беше в добро настроение и в тази вечер. Той запали цигара и огледа столовата, заедно с Палма, Ким и Аш. За известно време четиримата седнаха в столовата, за да присъстват на веселбата. За по- късно Алекс имаше подготвена реч, която да каже пред всички тук. Докато похапваха, четиримата следяха разговорите около себе си. Алекс се беше замислил над проблемите от последните времена. Скоро се разбра, че кораба Пиза, ще може да остане на това място, още няколко дни, по принцип. Това беше добра новина- хората от кораба Volvo, щяха да имат гости още няколко дни.
Край на разказ.№ 10. 2020.Valeri.
неделя, 26 януари 2020 г.
Разказ.№ 9. 2020.Valeri.
Във следобеда на другия ден кораба Volvo все още беше закрепен към големия астероид. По решение на екипажите на кораба, бяха започнали да добиват руда от този астероид. Оказа се, че тук има огромни залежи от диаманти и скъпоценни камъни. След гласуване се взе решение, временно да останат на този астероид, за да го проучат добре и да добият известни количества скъпоценни камъни. Междувременно към мястото се приближаваше някакъв земен кораб, който щеше да се отклони от пътя си, за да се срещнат двата кораба и техните екипажи. Този кораб щеше да пристигне след около пет часа. Дежурните разговаряха с този кораб, за да научат подробности. Радиовръзката беше стабилна в тези часове, а екипажите очакваха срещата, насрочена за късно вечерта, бордово време. На борда на другия земен кораб имаше близо 200 души екипажи. Алекс заръча да се подготви празнично меню, и да се подреди столовата за празнична вечеря, между екипажите на корабите. Името на другия кораб беше Пиза. Скоро се разбра, че този кораб пътува също към планетата Vega 4.125.
Следобедът напредваше неусетно, когато Алекс запали цигара и повика Палма, Ким и Аш, да проверят как е подредена столовата за празничната вечеря. Докато крачеха из коридорите към столовата, срещаха колегите си, които тръпнеха в очакване на срещата между двата кораба. Столовата беше идеално подредена за срещата, а менюто вече се приготвяше. Алекс беше развързал кесията си, за да бъде срещата подобаваща и запомняща се. От складовете бяха приготвени и подаръци за гостуващите екипажи, а това бяха компютри, радиокасетофони, роботи и дронове, както и друга техника. Алекс остана доволен от подготовката за празничната среща. В същото време по радиото продължаваха разговорите между двата кораба.
По някое време Алекс и Палма, Ким и Аш, се завърнаха в тяхната каюта, където се заловиха да напишат задачи и инструкции за екипажите на кораба Volvo. През цялото време, долу при единия вход на кораба, все още се поддържаше огън, където имаше към двадесет души. Със рудодобива бяха заети други 20 души и 100 робота. Добива на диаманти и други скъпоценни камъни, носеше страшни печалби за кораба и за Алекс. На практика не се бързаше за никъде, а положението беше- “Ден, година храни.“. Алекс очакваше рекордни печалби и приходи от рудодобива. Плановете на кораба не бяха заети със никакви задължения занапред така, че можеше спокойно да останат тук неограничено време. Алекс отвори сетне нова бутилка с джин и тоник, за да се почерпят четиримата, докато обмисляха плановете за добиването на руда, за идните дни. Алекс запали цигара и се загледа в плановете на астероида. Сканирането показваше, наличието на големи масиви с подходяща руда. Докато се черпеха с джин, четиримата преглеждаха данните, дадени им от кораба Пиза. Това бяха предимно учени и малък брой военни, които също бяха на пътешествие, със научни цели. Алекс си подготвяше кратко слово, което щеше да говори във вечерта, пред всички. Леко пиян и гладко обръснат, Алекс се надяваше на добри времена занапред...
Край на разказ.№ 9. 2020.Valeri.
събота, 25 януари 2020 г.
Разказ.№ 8. 2020.Valeri.
Няколко дни по- късно корабът Volvo продължаваше полета си към планетата Vega 4.125. Това беше към края на Януари, 8020- та Земна Година. Във бордовия следобед кораба приближаваше астероидно поле, малко настрани от курса си. Екипажите бяха гласували, корабът да посети някои от астероидите там. За тази цел кораба плавно намаляваше скоростта си. Очакваше се до няколко часа кораба да навлезе в астероидното поле. В тези часове Алекс седеше зад пулта си в компанията на Палма, Ким и Аш. Четиримата бяха заети да изчисляват траекториите на кораба, при навлизането в астероидното поле, както и приближаването до някой по- голям от астероидите. Алекс запали цигара и отвори нова бутилка с джин и тоник, за да се почерпят четиримата, докато обмислят предстоящите действия на екипажите, в астероидното поле. Със напредването на следобеда, четиримата набелязаха един от по- големите астероиди, където смятаха да закрепят кораба, за да огледат самия астероид. В същото време товарният отсек на кораба щеше да изчаква наблизо, воден и охраняван от 15 души.
Към края на бордовия следобед корабът Volvo със 180 души на борда си, се скачи към един от големите астероиди наоколо, във астероидното поле. Алекс и Палма почти веднага след това се показаха на терасата на каютата, за да огледат астероида. Без да вдигат стъклената стена, двамата се почерпиха с джин, а Алекс запали и цигара. Гледката беше невероятна, а астероида разполагаше със собствен малък свят, флора и фауна, както и атмосфера, макар и разредена. Един час по- късно, двадесетима души спуснаха единия вход на кораба- асансьор, долу до повърхността и излязоха навън. По това време там излязоха също Алекс, Палма, Ким и Аш. Въздухът беше добър за дишане, а хората се огледаха наоколо, малко стресирани от животинките, които щъкаха наоколо. Алекс запали цигара, а двамина от хората запалиха малък огън със дръвца, намерени наоколо. Няколко души изнесоха навън чувал със сурово месо и туба с бира. Докато се черпеха и хапваха, хората се оглеждаха наоколо, стиснали автоматите си. Възможно беше тук да има и по- опасни хищници. Единият диаметър на астероида имаше около 4,000 км. дължина, а другия по- малко от това. Пенливата бира и печеното месо, се харесаха на хората, а в тези часове навън вече бяха около 80 души от кораба. Алекс седна на един пън, край огъня и се постопли, докато слушаше разговорите на другарите си. Беше решено идната нощ кораба да нощува именно на това място. Леко пийнали и свежи, хората се забавляваха около огъня. Някои от тях обиколиха зоната до към 5 км. дистанция, без да забележат нищо особено там. Други петима от хората намериха водно изворче, а водата му беше бистра и чиста.
Наближаваше края на следобеда, а Алекс изпрати петима души да огледат каква руда може да се добива на този астероид. Сетне той се замисли дълбоко, докато се канеше на халба пенлива бира и десетина пържоли в купата си...
Край на разказ.№ 8. 2020.Valeri.
петък, 24 януари 2020 г.
Разказ.№ 7. 2020.Valeri.
Няколко дни по- късно, корабът Volvo летеше нататък по пътя си, в посока към планетата Vega 4.125. Към края на бордовия следобед Алекс седеше зад пулта си заедно с Палма, Ким и Аш. Четиримата обмисляха плановете на кораба за напред. На борда на кораба хората вече бяха 180 души, след като Алекс беше приел нови хора от предишната планета, където гостуваха. Алекс лично прие новите 50 души и прегледа техните умения и възможности, за да им намери работа за вършене. При далечните полети между планетите, беше особено важно хората да имат подходящи занимания. Останалото време се запълваше просто със почивка и сън. Алекс запали цигара, докато четиримата обмисляха задачите за новите хора, а и на останалите. Във тези часове наблизо нямаше кой знае каква материя, но все пак трябваше да се внимава, защото скоростта на кораба беше доста висока. Кораба пилотираха в тези дни, Джими и Джони, най- опитните пилоти на борда. Техни помощници бяха Манхатън и Сюзън. По- късно Алекс написа и инструкции за всички хора на борда на кораба и ги раздаде по радиоканала на кораба. По общата честота на кораба, четиримата следяха разговорите, за да знаят какво е положението. Очакваше се няколко денонощия да нямат никакви спирки по пътя си. Междувременно дежурните на кораба бяха приели новини от близките планети. Четиримата сетне се заеха да прегледат тези новини, към които имаше говор, текст, снимки, клипове. Общата дължина на тези новини беше около два часа. От новините четиримата научиха и разбраха много нови неща. До новините имаха свободен достъп всички хора от кораба.
Във началото на вечерта четиримата отвориха бутилка джин и тоник, за да се почерпят, докато умуват над тазните теми за размисъл от последните времена. За вечерта щяха да се съберат десетима, за обща вечеря. Скоро пристигнаха Шао, Джейн, Шон и Никита. Браун и Моника щяха да закъснеят още два часа. Момичетата се заеха да спретнат трапезата, за общата вечеря, а време имаха достатъчно на разположение. Алекс запали още една цигара и се зае да изучава архивите, от които разбираше много неща. Дълбоко замислен той си припомняше няколко от предишните си животи, описани отчасти в някои текстове от архивите. Алекс добре си спомняше някои от тези предишни свои животи, но най- ясни му бяха времената около 7020- та Земна Година, т.е. около 1000 години, по- рано... Скъпоценните текстове, описващи тези времена, върнаха паметта му, за тези негови животи, описани в архивите подробно. Онези времена бяха наситени със събития и битки, които земляните бяха водили, защитавайки се от вражески извънземни видове. Тогава Алекс беше бил висш военен от Земните сили. По принцип Алекс и в това настояще беше военен, но това пътешествие, организирано и финансирано предимно от него, беше предимно със цивилни цели, по- скоро неговият бизнес. Алекс се замисли дълбоко и отпи глътка джин...
Край на разказ.№ 7. 2020.Valeri.
четвъртък, 23 януари 2020 г.
Разказ.№ 6. 2020.Valeri.
Минаваше обедното време, а кораба Volvo все още гостуваше на земляните на планетата Vega 4.130, а годината беше 8020- та Земна Година. Колонията на земляните тук беше на територии взети на изплащане, а всъщност това беше един цял автономен остров. На този остров земляните имаха три града, както също оранжерии, месокомбинат и фабрика за техника. Алекс пушеше цигара, изправен до един от люковете на каютата и наблюдаваше града в далечината. Неговите крепости и замъци, бяха уникално явление за архитектурата въобще. Алекс се беше замислил дълбоко над плановете на кораба занапред. Пътешествието, което той беше организирал и финансирал, беше предимно със цивилни цели, по- скоро бизнес. Във общочовешки смисъл това пътешествие служеше да се изучават различните колонии на земляните из космоса. Във този смисъл от кораба Volvo, се излъчваха пресни новини, почти всеки ден, със описание докъде е стигнал кораба във своето пътешествие. От този кораб се излъчваха и другите новини, които той беше прихванал по пътя си. Това излъчване стигаше, включително и чак до Земята, като навсякъде беше известно под името- “Хрониките на кораба Volvo“. За да стигнат тези хроники чак до Земята, те биваха предавани чрез ретланслатори и от разни кораби, та чак до там. Като особено търсени хроники, те биваха излъчвани до навсякъде, където имаше земляни. Алекс отпи глътка джин и заби поглед в далечината. Във каютата бяха също Палма, Ким и Аш. В тези часове четиримата обмисляха плановете на кораба за напред. След кратко гласуване, беше взето решението- кораба да напусне тази планета, в ранната вечер на същия ден. Екипажите вече се готвеха за отлитането, готвеха и самия кораб. Алекс се зае да напише задачите за всеки един човек от кораба, както и инструкции. След като разпредели тези задачи и инструкции до всекиго, Алекс си почина малко, пък се зае да изучава архивите, от където научаваше много неща. Плановете за отлитане от тази планета вече се проиграваха на компютрите, като груби грешки не бяха забелязани. Междувременно се изчакваше разрешение за напускане на планетата.
Следобедът напредваше, когато кораба Volvo беше напълно готов за отлитане, беше дадено и разрешение за излитане от Кулата. Алекс и командир Йон изчакваха подходящ момент за начало на отлитането, вероятно след около час- два. Алекс се беше затегнал с коланите зад пулта си и проверяваше еднин по един всички възли и системи на кораба, преди отлитането. Изчакването преди излитане беше нормално явление.
Когато излитането беше разрешено от командир Йон и от Алекс, кораба започна плавно да набира височина, и със ускорение напред. Излитането започваше нормално, а се очакваше да набират височина близо 48 часа. Алекс следеше параметрите на новия полет, а пилотите Джони и Джими нямаха почти никакви съществени проблеми в тези часове.
Край на разказ.№ 6. 2020.Valeri.
сряда, 22 януари 2020 г.
Разказ.№ 5. 2020.Valeri.
Разказ.№ 5. 2020.Valeri.
На други ден, малко след обеда, Алекс и Палма, заедно със Ким и Аш бяха излезли на разходка из близкия град на земляните. Това беше 8020- та Земна Година, а планетата беше Vega 4.130. Крепостите и замъците в този град на земляните, бяха изключително явление във архитектурата. Земята, закупена на изплащане от тукашните извънземни, за колония на земляните, представляваше автономен остров със собствени запаси на вода, дивеч, дървета, както също петрол и въглища, пък и други ценни материали. В същото време тук работеха няколко мегаоранжерии, със производителност- пет тона на ден, плодове и зеленчуци. Тук имаше и месокомбинат със производителност десет тона различни меса на ден. Жителите на острова на земляните наброяваха около 300,000 души.
Във началото на вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш седяха в каютата си и се черпеха, докато обмисляха нещата. Пътешествието със кораба Volvo беше предимно със цивилен характер, организирано от Алекс. Като Шеф на кораба, той имаше сериозна отговорност на раменете си. В тези часове Алекс отново изучаваше архивите, а от тях научаваше много неща за земляните и техните пътища из космоса. Това беше 8020- та Земна Година, но навсякъде имаха по няколко календара, освен Земния. По чуждите планети календарите бяха съобразени със денонощието, месеца и годината на конкретната планета. В същото време се наблюдаваше и Земния календар. Така денят на земляните ставаше изключително сложен, повлиян от най- малко два календара, едновременно. Алекс запали цигара и отпи глътка джин, докато проверяваше ситуацията около кораба си. Със идването на вечерта, всички хора от кораба Volvo вече се бяха прибрали на борда му. Командирът Йон беше дал и забрана, да се напуска кораба, до утрото. Алекс сетне се занима да пише задачи и инструкции за екипажите на кораба. Час след това той разпредели задачите и инструкциите персонално до всекиго от хората си. Тъй като кораба беше предимно негов, той имаше свободата да управлява хората от трите му екипажа. Корабът Volvo носеше много товари, предимно от най- необходимите, а на борда си имаше малка оранжерия и малка ферма за дивеч, както и рибарник. Това даваше гаранция, че няма да останат без храна и вода по пътя си, независимо дали се спират някъде за да пазаруват. Алекс всеки ден проверяваше запасите на кораба си, както и здравето на хората си. Освен всичко останало, на борда на Volvo беше възможно да се сглобяват различни машини, като компютри, роботи, дронове и т.н.
С напредването на вечерта Алекс и неговата компания- Палма, Ким и Аш, си бяха приготвили трапезата, за да вечерят заедно и да обмислят плановете за идващите дни. На борда на Volvo имаше 130 души общо. Алекс имаше намерения да приема и още хора за кораба си, а в случай, че спечелят достатъчно валута от дейността си, той беше намислил да закупи втори кораб. В тези часове Алекс прослушваше новините и обмисляше нещата, заедно с хората си.
Край на разказ.№ 5. 2020.Valeri.
вторник, 21 януари 2020 г.
Разказ.№ 4. 2020.Valeri.
Във вечерта, два дни по- късно, кораба Volvo се приземи на космодрума край единия от градовете на земляните, тук на планетата Vega 4.130. Това беше 8020- та Земна Година. На борда на кораба имаше три екипажа, общо 130 души, както и стотина робота. В часовете след приземяването, Алекс запали цигара и се изправи пред един от люковете на каютата, за да погледа навън. Това гостуване на кораба при земната колония тук, беше предимно със търговска цел, както и за да се опознаят земляните из тази звездна система. Алекс се беше замислил, докато разглеждаше града в далечината и неговите замъци и крепости. На кораба скоро щяха да гостуват десет души земляни от колонията. На празничната трапеза щяха да бъдат обмислени търговските дела между кораба и колонията тук. За празничната вечер, командира на кораба- Йон беше избрал десет представители от този кораб. Все още не се знаеше, какви решения ще се вземат в тази вечер.
Вечерта напредваше, а Алекс се беше усамотил в компанията на Палма, Ким и Аш, за да направят плановете на кораба, за бъдещите десетина дни. Междувременно навън нямаше нито един човек от кораба Volvo. Четиримата се черпеха с джин, докато умуваха, а Алекс слушаше разговорите по общия радиоканал на кораба. Скоро момичетата щяха да спретнат и вечеря за четиримата, като не се очакваше да ходят някъде в скоро време. Сетне Алекс написа задачи и инструкции за хората от кораба и ги разпредели по радиото. По- късно четиримата прегледаха и новините от последните времена. Алекс беше мрачен и в тази вечер. Той отново преглеждаше архивите на кораба и своите също, за да разбере какво се е случвало преди. Темата за предишните времена и животи, продължаваше да занимава Алекс. Във архивите той намираше текстове от преди хиляди години, където се описваха отново подобни времена и събития. Това явление не шокираше никого. Времена с компютри, кораби и роботи, се срещаха доста често във Времето, след времена на регрес и упадък, когато отново следваше ренесанс и разцвет със бързо развитие на науката и техниката. Това, че се редуваха добри със лоши времена и отново и отново, не изненадваше никого. Алекс имаше на врата си медалион, предаван от дядовците на внуците им, от незапомнени времена. В неговия медалион имаше чертежи- как да се направи компютър, робот и редица други особено ценни машини. Именно от този медалион, този път земляните бяха достигнали отново ренесанс и високотехнологични времена. Всички знаеха за този древен медалион, донесъл добри времена за всички земляни. Всички обаче се чудеха, защо всъщност бяха изчезнали компютрите поредния път... По темата умуваха и мъдреци и учени, като добре знаеха, че добри времена беше имало и преди... Загадката биваше неразрешена, въпреки всички усилия. Затова пък хората си правеха нови и нови подобни медалиони- как да се направи всичко от нулата, от нищото...
Алекс запали цигара отново и заби поглед в своя пулт.
Край на разказ.№ 4. 2020.Valeri.
понеделник, 20 януари 2020 г.
Разказ № 3. 2020.Valeri.
Беше вечерта на другия ден. Корабът Volvo все още гостуваше на междинната станция разположена над планетата Vega 4.130. И в този ден Алекс беше в лошо настроение. Той се разхождаше из станцията, заедно с Палма, Ким и Аш. Техният дрон беше оставен на една площадка на станцията, където го пазеха два техни робота. Четиримата разглеждаха станцията, и тук- там разговаряха с тукашните минувачи, научавайки много новини за системата Vega. За охрана четиримата бяха придружени от два техни робота. Алекс беше намислил нещо, но потъваше в мълчание, дори за най- близките си на този кораб. Докато вървяха и разглеждаха станцията, Алекс наблюдаваше хората тук- земни и извънземни. От предварителна подготовка, той имаше достатъчно информация, от кой вид или раса, какво може да се очаква, включително и за земляните. Определено някои лица, Алекс възприемаше, като опасни. Това беше предпазен механизъм, за да знае къде и кога да внимава с чуждите хора, пък били те и извънземни. По някое време четиримата влязоха в тукашно кафене, за да се почерпят и да си отдъхнат. По същото време от кораба навън бяха близо 30 души, които имаха няколко свободни часа, отпуснати от командира Йон.
На тази станция живееха близо 5,000 земляни. Със някои от тях екипажите на Volvo бяха разговаряли по видеоканал. Междувременно други двадесет души от Volvo се срещнаха с десетина земляни от станцията. Новините и от едните и от другите бяха прегледани заедно. Земляните от станцията разполагаха и със своя музикална банда, а музиката им се хареса на хората от кораба Volvo.
Вечерта напредваше, когато четиримата и техните роботи се прибраха с дрона обратно на кораба Volvo. Сетне Алекс се усамоти в своя бокс, за да премисли нещата и да събере мислите си. Макар и да беше в лошо настроение, Алекс беше Шеф на този кораб и имаше доста задачи пред себе си. След като по- късно си почина в койката си близо два часа, той стана и се разсъни, за да напише инструкции и задачи за екипажите на кораба. Това му отне още един час. Сетне Алекс запали цигара и отиде в каютата, където завари Палма, Ким и Аш. Вечерта щяха да прекарат заедно, обмисляйки плановете на кораба за напред. Из кораба всички се готвеха за спускането към планетата, насрочено за другия ден. Дежурните изчисляваха в тези часове най- подходящите траектории за приземяването, също проверяваха радиовръзките със планетата. Междувременно прогнозите за времето на планетата бяха в границите на допустимото, за правилното приземяване на кораба Volvo, като в орбита щеше да остане товарната част на кораба, охранявана от роботи и петнадесет души. След като всеки си получи задачите и инструкциите, на хората от кораба Volvo им останаха свободни часове, които прекараха заедно в столовата, с изключение на дежурните.
Късно вечерта Алекс си пишеше по едни бели листи хартия, разни свои идеи и планове за напред, замислен дълбоко.
Край на разказ № 3. 2020.Valeri.
неделя, 19 януари 2020 г.
Разказ № 2. 2020.Valeri.
В следобеда на другия ден, кораба Volvo беше приет на междинната станция, над планетата Vega 4.130. Из станцията излязоха десет души от екипажите на кораба, за да търгуват със наличните стоки на борда и да закупят нови стоки за кораба. Със тях имаше двадесет робота, които щяха да товарят стоките. По това време Алекс също беше из станцията, заедно със Палма, Ким и Аш. Четиримата разглеждаха станцията и наличните стоки по магазините тук. Алекс запали цигара, докато се оглеждаха наоколо из коридорите на станцията. Тук беше пълно с хора- земляни и извънземни, които биваха най- различни, но всеки със своите задачи из станцията и наоколо. Станцията беше осветена от едната луна на планетата, която имаше светло зелен цвят. Докато разглеждаха станцията и нейните магазини, четиримата си избираха и подаръци, които да използват по- късно, при необходимост. Във трудни времена и часове, няколо подходящи подаръци за близките хора, биваха безценни. Докато се прибираха към кораба, по- късно, четиримата се разговаряха с минувачи, от които разбираха много неща от последните времена. С тях вървяха четири робата, които дърпаха количките със закупените стоки. Алекс беше в добро настроение и доволен от разходката и закупените стоки от тази станция. Доволни бяха също Палма, Ким и Аш. Щом се прибраха в кораба, Алекс разгледа новите си придобивки и ги прибра, за да ги ползва по- късно, или в лоши времена. Междувременно дежурните бяха получили новини от близо и далече, които Алекс се зае да прегледа. Как живееха земляните из космоса, беше основната тема из новините. Да прегледат новините се заеха също Палма, Ким и Аш. Неусетно настъпваше бордовата вечер. В столовата се събраха почти всички от трите екипажа на кораба. Те трябваше заедно да обмислят плановете за напред. В същото време Алекс изучаваше архивите на кораба, в които бяха описани събитията от преди 200 години, та до тези времена – 8020- та Година. От тези архиви Алекс разбираше много неща за земляните и техните пътища из космоса. По темата за предишните му животи, Алекс научаваше и си припомняше събития, случвали се с него, дори с подробности. За разлика от другите му животи, то в сегашните му времена, той нямаше информация за бъдещето си. Дълбоко замислен над неизвестността на бъдещето си, Алекс правеше нови планове за кораба и неговото пътешествие из космоса. Трите екипажа на кораба Volvo се състояха от опитни и проверени хора. Самото пътешествие на тези хора и кораба им, беше тайна и мистерия. Целта на пътешествието на кораба Volvo по време на 8020- тата Земна Година, също беше загадка.
В началото на бордовата вечер Алекс запали цигара и се изправи пред стенния екран, за да провери нещата. Корабът щеше да нощува тук, при междинната станция. Скоро всички се прибраха в кораба, където щяха да нощуват, със забрана за излизане навън, та чак до сутринта.
Край на разказ № 2. 2020.Valeri.
събота, 18 януари 2020 г.
Разказ № 1. 2020.Valeri.
Това беше един бордови следобед. Корабът Volvo със стотина души на борда си, наближаваше планетата Vega 4.130. Алекс се беше замислил за изминалите първи дни от Новата 8020- та Земна Година, които екипажите на кораба бяха прекарали заедно по пътя към Vega 4.130. Пътуваха вече 10 месеца от планетата Orixon 88 нататък. Тази планета беше известна още под името Третата Земя, а там тези екипажи имаха роднини и приятели, със далечен произход от Земята. Алекс беше тъжен през първите дни на Новата Година. В неговата каюта беше и Палма, която следеше на пулта си, пилотирането на дежурните и пилотите Джими и Джони. Планетата Vega 4.130 беше една от новите планети, където имаше колония на земляните, а там прииждаха нови и нови преселници- земляни. Местните извънземни приемаха земляните гостоприемно и дори им бяха дали земя на изплащане, за тяхната нова Земна колония. Никой незнаеше защо кораба Volvo пристигаше на тази планета. Самият Шеф на кораба- Алекс, беше загадъчен човек. Докато приближаваха планетата, Алекс се беше замислил над своите стотици предишни животи.
Времето напредваше, а Алекс запали цигара, докато седеше зад пулта си. Корабът се намираше на 700 км. от планетата. В тези часове дежурните от Volvo опитваха да се свържат с планетата, но до момента без успех. Алекс преглеждаше данните за Vega 4.130, във Пътеводителя на стопаджията. До него седеше Палма и слушаше хубава музика. Зад тях по пултовете си седяха Аш и Ким. Двамата бяха заети да изчисляват приземяването към планетата, но преди това кораба щеше да гостува на близката междинна станция.
Към средата на следобеда на борда на кораба Volvo, Алекс и Палма излязоха из кораба на разходка. Те преминаха през тунела, който опасваше кораба от външната му страна. Почти на всеки 20 метра имаше люк, където двамата се спираха, за да погледат навън. Те си носеха и джин, за да се черпят по пътя, като имаха и задачи из кораба, във връзка със проверката на неговите различни възли и системи. Докато се занимаваха с това, неусетно изминаха два часа време. Леко пийнали и доволни двамата се озоваха в столовата на кораба, където поседнаха, за да поговорят с колеги и приятели, а също и да хапнат.
Когато по- късно се прибраха в каютата, завариха там Ким и Аш, както също Шао, Джейн, Шон и Никита. Очакваше се да пристигнат също Браун и Моника.
Във началото на вечерта десетимата се заеха да направят плановете на кораба за идните десетина дни. Алекс се беше замислил, докато следеше разговорите тук.
Край на разказ № 1. 2020.Valeri.
Абонамент за:
Публикации (Atom)