Времето сега:

вторник, 21 януари 2020 г.

Разказ.№ 4. 2020.Valeri.

Разказ.№ 4. 2020.Valeri.

Във вечерта, два дни по- късно, кораба Volvo се приземи на космодрума край единия от градовете на земляните, тук на планетата Vega 4.130. Това беше 8020- та Земна Година. На борда на кораба имаше три екипажа, общо 130 души, както и стотина робота. В часовете след приземяването, Алекс запали цигара и се изправи пред един от люковете на каютата, за да погледа навън. Това гостуване на кораба при земната колония тук, беше предимно със търговска цел, както и за да се опознаят земляните из тази звездна система. Алекс се беше замислил, докато разглеждаше града в далечината и неговите замъци и крепости. На кораба скоро щяха да гостуват десет души земляни от колонията. На празничната трапеза щяха да бъдат обмислени търговските дела между кораба и колонията тук. За празничната вечер, командира на кораба- Йон беше избрал десет представители от този кораб. Все още не се знаеше, какви решения ще се вземат в тази вечер.
Вечерта напредваше, а Алекс се беше усамотил в компанията на Палма, Ким и Аш, за да направят плановете на кораба, за бъдещите десетина дни. Междувременно навън нямаше нито един човек от кораба
Volvo. Четиримата се черпеха с джин, докато умуваха, а Алекс слушаше разговорите по общия радиоканал на кораба. Скоро момичетата щяха да спретнат и вечеря за четиримата, като не се очакваше да ходят някъде в скоро време. Сетне Алекс написа задачи и инструкции за хората от кораба и ги разпредели по радиото. По- късно четиримата прегледаха и новините от последните времена. Алекс беше мрачен и в тази вечер. Той отново преглеждаше архивите на кораба и своите също, за да разбере какво се е случвало преди. Темата за предишните времена и животи, продължаваше да занимава Алекс. Във архивите той намираше текстове от преди хиляди години, където се описваха отново подобни времена и събития. Това явление не шокираше никого. Времена с компютри, кораби и роботи, се срещаха доста често във Времето, след времена на регрес и упадък, когато отново следваше ренесанс и разцвет със бързо развитие на науката и техниката. Това, че се редуваха добри със лоши времена и отново и отново, не изненадваше никого. Алекс имаше на врата си медалион, предаван от дядовците на внуците им, от незапомнени времена. В неговия медалион имаше чертежи- как да се направи компютър, робот и редица други особено ценни машини. Именно от този медалион, този път земляните бяха достигнали отново ренесанс и високотехнологични времена. Всички знаеха за този древен медалион, донесъл добри времена за всички земляни. Всички обаче се чудеха, защо всъщност бяха изчезнали компютрите поредния път... По темата умуваха и мъдреци и учени, като добре знаеха, че добри времена беше имало и преди... Загадката биваше неразрешена, въпреки всички усилия. Затова пък хората си правеха нови и нови подобни медалиони- как да се направи всичко от нулата, от нищото...
Алекс запали цигара отново и заби поглед в своя пулт.

Край на разказ.№ 4. 2020.
Valeri.

Няма коментари:

Публикуване на коментар