Няколко дни по- късно корабът Volvo продължаваше полета си към планетата Vega 4.125. Това беше към края на Януари, 8020- та Земна Година. Във бордовия следобед кораба приближаваше астероидно поле, малко настрани от курса си. Екипажите бяха гласували, корабът да посети някои от астероидите там. За тази цел кораба плавно намаляваше скоростта си. Очакваше се до няколко часа кораба да навлезе в астероидното поле. В тези часове Алекс седеше зад пулта си в компанията на Палма, Ким и Аш. Четиримата бяха заети да изчисляват траекториите на кораба, при навлизането в астероидното поле, както и приближаването до някой по- голям от астероидите. Алекс запали цигара и отвори нова бутилка с джин и тоник, за да се почерпят четиримата, докато обмислят предстоящите действия на екипажите, в астероидното поле. Със напредването на следобеда, четиримата набелязаха един от по- големите астероиди, където смятаха да закрепят кораба, за да огледат самия астероид. В същото време товарният отсек на кораба щеше да изчаква наблизо, воден и охраняван от 15 души.
Към края на бордовия следобед корабът Volvo със 180 души на борда си, се скачи към един от големите астероиди наоколо, във астероидното поле. Алекс и Палма почти веднага след това се показаха на терасата на каютата, за да огледат астероида. Без да вдигат стъклената стена, двамата се почерпиха с джин, а Алекс запали и цигара. Гледката беше невероятна, а астероида разполагаше със собствен малък свят, флора и фауна, както и атмосфера, макар и разредена. Един час по- късно, двадесетима души спуснаха единия вход на кораба- асансьор, долу до повърхността и излязоха навън. По това време там излязоха също Алекс, Палма, Ким и Аш. Въздухът беше добър за дишане, а хората се огледаха наоколо, малко стресирани от животинките, които щъкаха наоколо. Алекс запали цигара, а двамина от хората запалиха малък огън със дръвца, намерени наоколо. Няколко души изнесоха навън чувал със сурово месо и туба с бира. Докато се черпеха и хапваха, хората се оглеждаха наоколо, стиснали автоматите си. Възможно беше тук да има и по- опасни хищници. Единият диаметър на астероида имаше около 4,000 км. дължина, а другия по- малко от това. Пенливата бира и печеното месо, се харесаха на хората, а в тези часове навън вече бяха около 80 души от кораба. Алекс седна на един пън, край огъня и се постопли, докато слушаше разговорите на другарите си. Беше решено идната нощ кораба да нощува именно на това място. Леко пийнали и свежи, хората се забавляваха около огъня. Някои от тях обиколиха зоната до към 5 км. дистанция, без да забележат нищо особено там. Други петима от хората намериха водно изворче, а водата му беше бистра и чиста.
Наближаваше края на следобеда, а Алекс изпрати петима души да огледат каква руда може да се добива на този астероид. Сетне той се замисли дълбоко, докато се канеше на халба пенлива бира и десетина пържоли в купата си...
Край на разказ.№ 8. 2020.Valeri.
Няма коментари:
Публикуване на коментар