++++++++++++++++++++++++++++++
Роман 2020. Откъс № 33. Valeri. Фантастика. ++
++++++++++++++++++++++++++++++
В един следобед, няколко дни по- късно, двата кораба Volvo и Nissan, продължаваха да летят към Петата планета, единия със два часа път, по- напред от другия. Новите два кораба на Експедицията- Honda и Maserati, имаха преднина от пет дена полет, като летяха също към Петата планета. Беше уговорено от командирите, да се срещнат със четирите кораба, някъде около тази планета, преди да предприемат каквото и да е. В тези часове Алекс умуваше над плановете занапред, заедно със екипа си. Той запали цигара замислен. До Петата планета, тези два кораба имаха още четири дни полет, най- малко. Предполагаше се, че двата нови кораба, вече са някъде около тази планета, където щяха да изчакват. По това време скоростта на кораба Volvo, беше около 70,000 км/ч., със около 30 % от тягата на двигателите. Тук на кораба никой не смееше да увеличава скоростта, повече от това. Прецизна автоматика лавираше плавно кораба, тъй като всяко трепване можеше да бъде опасно за хората. Почти нямаше движение на хора из кораба, при такава голяма скорост, тъй като трудно се пазеше равновесие. Това обаче не пречеше на Алекс да стои прав пред предния люк и да наблюдава напред, прихванал се яко за помощните лостове, каквито имаше навякъде из кораба. Тъй като не се очертаваха срещи с други обекти из тази зона, Алекс беше донякъде спокоен, но все пак поглеждаше радара и скенера, за да види, ако нещо има наоколо кораба.
Следобедът напредваше, когато Алекс и неговия Екип Алфа, взеха да се почерпят с джин- тоник. Те разпечатаха нова бутилка и се унесоха в мислите си. Бяха поработили добре, над плановете на Експедицията, занапред и доволни от свършеното вдигнаха наздравица, дето се вика- по никое време. Те бързо се стоплиха и развеселиха, а Алекс взе да прегледа архивите си, където имаше описани събития, които предстоеше да се случват, преписани от пророчески летописи и документи на извънземните. В тези архиви бяха описани със лаконични думи и изречения годините около 5020- та Земна Година, т.е. същото време, което живееха сега хората от Експедицията и останалите земляни по световете. Алекс вече знаеше за тази война, как тя ще бъде трудна, как ще се проточи години наред, дори- десетилетие. Знаеха се и ключови ситуации, дати и места, където земляните щяха да побеждават нашествениците и така- всичко останало. Алекс се зачете в тези архиви и научи много неща за евентуалното бъдеще, включително и за своята Експедиция и тези хора тук- предимно доброволци, както и сред тях- професионалисти. За да не бъде загубена и забравена тази информация от архивите на кораба Volvo, Алекс копира всичко по- ценно и го връчи на всекиго от своята Експедиция, като го изпрати по радио- мрежата на Експедицията, връчи и готови книжки и чипове с памет. Тези хора не се впечатлиха от това, щом прочетоха документите, а по- скоро си спомниха, какво ще се случва с тях и останалите земляни нататък след тази 5020- та Земна Година. Замислени за следващата година- 5021- ва и десетте години години след това, те понаучиха и си припомниха тази дълга, сурова война, която беше се започнала вече и щеше да ги занимава дълго време след това, някъде около десет земни години… Междувременно от кръстосвача Manhattan, току- що беше пристигнало съобщение, което гласеше, че са нападнати от пет вражески кораба. Бяха посочени и координати, а Алекс беше помолен да бързат към кръстосвача, защото ситуацията можела да се влоши…
Командирите дадоха веднага кодиран сигнал за тревога, за всички кораби в зоната, а дежурните започнаха да преизчисляват траекториите на полета, за да бързат към кръстосвача, където всяка минута беше ценна…
Алекс се замисли над случващото се. Временно командир Йон пое командването на Експедицията, за да могат останалите командири, да се включат след кратка почивка, като преди буря.
++++++++++++++++++++++++