++++++++++++++++++++++
Роман 2020. Откъс № 16. Valeri. ++
++++++++++++++++++++++
Няколко дни, по- късно, по обедно време, кораба Volvo, намери тежкотоварния си отсек и се скачиха, преди да полетят нататък по пътя. Междувременно корабът Nissan се беше отклонил към междинната станция, където имаха работа, преди полета към Двадесет и първата планета.
В тези часове Алекс и другите трима, се занимаваха със плана за пътешествието нататък, докато се черпеха с джин- тоник и осолени лимони. Алекс беше взел решение, да участват във онази война при Четвъртата планета, но само като медицинска, спасителна единица. След като се гласува от всички екипи на Експедицията, решението беше одобрено със 62% гласове- за. Щом получи новината, Алекс обяви състояние на “бойна тревога” , а двата кораба се готвеха за сериозни опасности по време на дълъг път.
Следобедът напредваше, когато Алекс запали цигара, а в каютата беше топло и уютно. Три от екипите на кораба Volvo, обмисляха навлизането след време, във зоната на войната. В тези часове със изчисляване на траектории и стратегии бяха натоварени 70% от компютрите на кораба Volvo. Други три екипа готвеха физическа подготовка на екипите, за бъдещи спасителни действия в зоната на войната. Също така, бяха приети в екипите на Експедицията, още 84 души от пътниците, които пожелаха да се включат в спасителните мисии на Експедицията. В края на бордовия следобед, кораба Volvo забави скоростта си покрай междинната станция на Шестнадесетата планета, за да изчака втория кораб. Това щеше да отнеме няколко дни. Алекс се черпеше с джин и пушеше цигара заедно с хората си, заети да пресяват стратегиите от компютрите, за бъдещите спасителни действия около Четвъртата планета, но до там щеше да бъде дълъг и опасен път. По някое време четиримата излязоха на разходка из кораба.
Навсякъде беше пълно с народ. Хората измежду пътниците, бяха развълнувани от новината, че могат да кандидатстват за мисиите на Експедицията, около войната около Четвъртата планета. Беше им обещано, че мнозина от тях, ще бъдат приети, но след специални тестове. По някое време Аш предложи да вземат единия хеликоптер и да прескочат до станцията, четиримата и два робота за пилотиране и охрана. Съгласиха се и четиримата и се отправиха към левия хеликоптер на кораба Volvo. Имаха път няколко часа, до там. Щом се настаниха в хеликоптера, Алекс запали цигара, а единия робот пое управлението. Докато отлитаха от кораба, Алекс провери, дали хеликоптера е добре зареден. Палма пусна хубава музика от миналото, а Ким спретна бърза закуска за четиримата. Около междинната станция имаше към 200 кораба, както по- големи, също и по- малки. Някъде там, се намираше и кораба Nissan. Бяха намислили да им гостуват сетне. Вечерта започваше, когато наближаваха станцията. Поради сравнително малките габарити на хеликоптера, бяха приети веднага, на един малък док на станцията. Хапнаха, преди да излязат из станцията на разходка. Под прозрачните куполи на станцията беше оживено и шумно, а въздуха- малко дъхаше на химия, както навсякъде из извънземието. Тук имаше всякакви същества, както по формата си, така и по силата си и богатството си. Четиримата разгледаха отново станцията и нейните магазини. Накупуваха си лакомства и напитки и дълго се разхождаха из парка под купола. Алекс си беше пуснал подслушвателите, за да разбере, какво ново има наоколо. По принцип не научи кой знае какво, но пък беше забавно да чуе разговорите около себе си. Щом намериха свободна пейка из парка, четиримата се поспряха да почиват, а Алекс запали цигара. Неусетно бордовата вечер на четиримата напредваше. Те не бързаха за никъде. Бяха се разбрали с дежурните на Nissan, че ще им гостуват за бордовата нощ.
Като се прибираха към хеликоптера си, все още беше оживено навсякъде по пътя.
+++++++++++++++++++++++++++++
++++++++++++++++++++++
Роман 2020. Откъс № 17. Valeri. ++
++++++++++++++++++++++
Няколко дни, Алекс и другите трима, прекараха на междинната станция, ту в хеликоптера си, ту навън из станцията, ту на гости на кораба Nissan. Във един бордови следобед, четиримата се качиха на хеликоптера и се отправиха обратно към кораба Volvo, който се намираше на дистанция от пет- шест часа, по- нататък. Алекс запали цигара, отвори нова бутилка с джин и се загледа навън, през люка, наляво от него. След като си пробиха път сред корабите, за да напуснат зоната на станцията, нататък пътя беше свободен. Алекс пусна музика и се замечта, по принцип, а Палма и Ким се занимаха да приготвят закуска, докато Аш преслушваше новините от последните часове и дни. Вече със сигурност беше ясно, че предстои да пътуват към Петата планета- най- близката, до военната зона, около Четвъртата планета. Настъпваха лоши времена за Експедицията на Алес, но не само за тях, ами за милиони земляни, които бяха заселили планетите наоколо Синята звезда, т.е. Vega 5. , известна още под името- Петата звезда. Започваше се война, със нашественици от далеко- диви зверове, достигнали умения и развитие, та чак до компютрите и космическите кораби, като някакъв странен парадокс… В един следобед Алекс пушеше цигара, в компанията на Палма, Ким и Аш. Двата кораба на Експедицията пътуваха първо към Двадесет и първата планета, а оттам- към далечната Пета планета- най- близкото място до военната зона около Четвъртата планета.
Няколко дни след това, двата кораба на Експедицията отпътуваха от междинната станция на Шестнадесетата планета, нататък по пътя си, към Двадесет и първата планета. Това беше 5020- та Земна Година, някъде надалеко из космоса, на няколко години път от Земята, във системата Vega и нейната Пета звезда, известна като: Синята звезда.
Алекс пушеше цигара и преглеждаше плановете, за доближаването на Петата планета, на границата на новата война. Бяха решили, след като гостуват на Двадесет и първата планета, да тръгнат на дълъг път, към именно Петата планета. Експедицията на Алекс неможеше да си позволи кой знае какви действия, но поне минимум действия като спасителна- медицинска единица, в тази война. Това се налагаше, защото във войната бяха застрашени милиони земляни- заселници из тази система. До тези дни, във войната бяха замесени предимно Четвъртата планета и нейните луни и междинни станции. Нашествениците идеха от далеко и имаха стотина кораба. Това бяха диви зверове, достигнали развитие, като някакъв парадокс. Следобедът започваше, когато Алекс се изправи пред предния люк на каютата и погледна напред по курса на кораба Volvo. Там някъде ги очакваха други земляни. Няколко милиона от тях населяваха колонии и градове на Четвъртата планета и много скоро щяха да имат нужда от евакуация и помощ…
Алекс се замисли дълбоко, отвори нова бутилка с джин и се замисли отново. Няколко дни след това, пътуването на Експедицията продължаваше. В един от безкрайните следобеди на борда на кораба Volvo, Алекс си почиваше в койката си и размишляваше. Бяха настъпили едни такива мързеливи дни, по пътя към Двадесет и първата планета. В тези дни екипажите на двата кораба и пътниците в тях, бяха ангажирани да решават дали ще останат на двата кораба, заминавайки в зоната на войната, или да се откажат от това и да останат на Двадесет и първата планета. Командир Йон им беше дал срок- до вечерта да решат това, след като бяха имали цели пет дни за размисъл. Очакваше се сред екипажите и екипите на Експедицията да останат 400 души, както и стотина пътници. Това намаляваше чувствително хората по корабите, като се налагаше да дирят нови хора. Със проблема със намирането на още хора за екипите на Експедицията, бяха заети три екипа от по десет души. Те се занимаваха да намерят такива, свежи сили, разговаряйки продължително по радиото със близки планети, междинни станции и кораби.
+++++++++++++++++++++++++++++
Роман 2020. Откъс № 16. Valeri. ++
++++++++++++++++++++++
Няколко дни, по- късно, по обедно време, кораба Volvo, намери тежкотоварния си отсек и се скачиха, преди да полетят нататък по пътя. Междувременно корабът Nissan се беше отклонил към междинната станция, където имаха работа, преди полета към Двадесет и първата планета.
В тези часове Алекс и другите трима, се занимаваха със плана за пътешествието нататък, докато се черпеха с джин- тоник и осолени лимони. Алекс беше взел решение, да участват във онази война при Четвъртата планета, но само като медицинска, спасителна единица. След като се гласува от всички екипи на Експедицията, решението беше одобрено със 62% гласове- за. Щом получи новината, Алекс обяви състояние на “бойна тревога” , а двата кораба се готвеха за сериозни опасности по време на дълъг път.
Следобедът напредваше, когато Алекс запали цигара, а в каютата беше топло и уютно. Три от екипите на кораба Volvo, обмисляха навлизането след време, във зоната на войната. В тези часове със изчисляване на траектории и стратегии бяха натоварени 70% от компютрите на кораба Volvo. Други три екипа готвеха физическа подготовка на екипите, за бъдещи спасителни действия в зоната на войната. Също така, бяха приети в екипите на Експедицията, още 84 души от пътниците, които пожелаха да се включат в спасителните мисии на Експедицията. В края на бордовия следобед, кораба Volvo забави скоростта си покрай междинната станция на Шестнадесетата планета, за да изчака втория кораб. Това щеше да отнеме няколко дни. Алекс се черпеше с джин и пушеше цигара заедно с хората си, заети да пресяват стратегиите от компютрите, за бъдещите спасителни действия около Четвъртата планета, но до там щеше да бъде дълъг и опасен път. По някое време четиримата излязоха на разходка из кораба.
Навсякъде беше пълно с народ. Хората измежду пътниците, бяха развълнувани от новината, че могат да кандидатстват за мисиите на Експедицията, около войната около Четвъртата планета. Беше им обещано, че мнозина от тях, ще бъдат приети, но след специални тестове. По някое време Аш предложи да вземат единия хеликоптер и да прескочат до станцията, четиримата и два робота за пилотиране и охрана. Съгласиха се и четиримата и се отправиха към левия хеликоптер на кораба Volvo. Имаха път няколко часа, до там. Щом се настаниха в хеликоптера, Алекс запали цигара, а единия робот пое управлението. Докато отлитаха от кораба, Алекс провери, дали хеликоптера е добре зареден. Палма пусна хубава музика от миналото, а Ким спретна бърза закуска за четиримата. Около междинната станция имаше към 200 кораба, както по- големи, също и по- малки. Някъде там, се намираше и кораба Nissan. Бяха намислили да им гостуват сетне. Вечерта започваше, когато наближаваха станцията. Поради сравнително малките габарити на хеликоптера, бяха приети веднага, на един малък док на станцията. Хапнаха, преди да излязат из станцията на разходка. Под прозрачните куполи на станцията беше оживено и шумно, а въздуха- малко дъхаше на химия, както навсякъде из извънземието. Тук имаше всякакви същества, както по формата си, така и по силата си и богатството си. Четиримата разгледаха отново станцията и нейните магазини. Накупуваха си лакомства и напитки и дълго се разхождаха из парка под купола. Алекс си беше пуснал подслушвателите, за да разбере, какво ново има наоколо. По принцип не научи кой знае какво, но пък беше забавно да чуе разговорите около себе си. Щом намериха свободна пейка из парка, четиримата се поспряха да почиват, а Алекс запали цигара. Неусетно бордовата вечер на четиримата напредваше. Те не бързаха за никъде. Бяха се разбрали с дежурните на Nissan, че ще им гостуват за бордовата нощ.
Като се прибираха към хеликоптера си, все още беше оживено навсякъде по пътя.
+++++++++++++++++++++++++++++
++++++++++++++++++++++
Роман 2020. Откъс № 17. Valeri. ++
++++++++++++++++++++++
Няколко дни, Алекс и другите трима, прекараха на междинната станция, ту в хеликоптера си, ту навън из станцията, ту на гости на кораба Nissan. Във един бордови следобед, четиримата се качиха на хеликоптера и се отправиха обратно към кораба Volvo, който се намираше на дистанция от пет- шест часа, по- нататък. Алекс запали цигара, отвори нова бутилка с джин и се загледа навън, през люка, наляво от него. След като си пробиха път сред корабите, за да напуснат зоната на станцията, нататък пътя беше свободен. Алекс пусна музика и се замечта, по принцип, а Палма и Ким се занимаха да приготвят закуска, докато Аш преслушваше новините от последните часове и дни. Вече със сигурност беше ясно, че предстои да пътуват към Петата планета- най- близката, до военната зона, около Четвъртата планета. Настъпваха лоши времена за Експедицията на Алес, но не само за тях, ами за милиони земляни, които бяха заселили планетите наоколо Синята звезда, т.е. Vega 5. , известна още под името- Петата звезда. Започваше се война, със нашественици от далеко- диви зверове, достигнали умения и развитие, та чак до компютрите и космическите кораби, като някакъв странен парадокс… В един следобед Алекс пушеше цигара, в компанията на Палма, Ким и Аш. Двата кораба на Експедицията пътуваха първо към Двадесет и първата планета, а оттам- към далечната Пета планета- най- близкото място до военната зона около Четвъртата планета.
Няколко дни след това, двата кораба на Експедицията отпътуваха от междинната станция на Шестнадесетата планета, нататък по пътя си, към Двадесет и първата планета. Това беше 5020- та Земна Година, някъде надалеко из космоса, на няколко години път от Земята, във системата Vega и нейната Пета звезда, известна като: Синята звезда.
Алекс пушеше цигара и преглеждаше плановете, за доближаването на Петата планета, на границата на новата война. Бяха решили, след като гостуват на Двадесет и първата планета, да тръгнат на дълъг път, към именно Петата планета. Експедицията на Алекс неможеше да си позволи кой знае какви действия, но поне минимум действия като спасителна- медицинска единица, в тази война. Това се налагаше, защото във войната бяха застрашени милиони земляни- заселници из тази система. До тези дни, във войната бяха замесени предимно Четвъртата планета и нейните луни и междинни станции. Нашествениците идеха от далеко и имаха стотина кораба. Това бяха диви зверове, достигнали развитие, като някакъв парадокс. Следобедът започваше, когато Алекс се изправи пред предния люк на каютата и погледна напред по курса на кораба Volvo. Там някъде ги очакваха други земляни. Няколко милиона от тях населяваха колонии и градове на Четвъртата планета и много скоро щяха да имат нужда от евакуация и помощ…
Алекс се замисли дълбоко, отвори нова бутилка с джин и се замисли отново. Няколко дни след това, пътуването на Експедицията продължаваше. В един от безкрайните следобеди на борда на кораба Volvo, Алекс си почиваше в койката си и размишляваше. Бяха настъпили едни такива мързеливи дни, по пътя към Двадесет и първата планета. В тези дни екипажите на двата кораба и пътниците в тях, бяха ангажирани да решават дали ще останат на двата кораба, заминавайки в зоната на войната, или да се откажат от това и да останат на Двадесет и първата планета. Командир Йон им беше дал срок- до вечерта да решат това, след като бяха имали цели пет дни за размисъл. Очакваше се сред екипажите и екипите на Експедицията да останат 400 души, както и стотина пътници. Това намаляваше чувствително хората по корабите, като се налагаше да дирят нови хора. Със проблема със намирането на още хора за екипите на Експедицията, бяха заети три екипа от по десет души. Те се занимаваха да намерят такива, свежи сили, разговаряйки продължително по радиото със близки планети, междинни станции и кораби.
+++++++++++++++++++++++++++++
Няма коментари:
Публикуване на коментар