++++++++++++++++++++++
Роман 2020. Откъс № 18. Valeri. ++
++++++++++++++++++++++
Няколко дни по- късно, двата кораба продължаваха пътешествието си към Двадесет и първата планета. Алекс беше в лошо настроение и слушаше музика, за настроение, както се беше усамотил в почивния си бокс. Пътуването вървеше нормално, а новините от зоната на войната бяха сравнително нормални. Очакваше се към вечерта, корабът Volvo да доближи междинната станция между 21- та и 16- тата планети. В очакване това да се случи дежурните се прозяваха на мостика на кораба. Пилотите Джони и Джими караха на автопилот, очаквайки междинната станция да се появи на радарите им. Почти всички свободни хора, по двата кораба, почиваха или спяха, в тези дни. В същото време, цели три екипа стратези на Експедицията, преглеждаха плановете за доближаването на двата кораба до Петата планета, което щеше да се случи след около месец, или по- рано. Наближаваше началото на месец Ноември, 5020- та Земна Година. Алекс много разчиташе новият месец да премине нормално. Да бъдеш Шеф и Водач на спасителна Експедиция, по време на война, не беше кой знае колко желано начинание, но хората му така бяха решили. До този момент, компютрите бяха изчислили десетки и стотици сполучливи стратегии, за спасителни мисии във военната зона. Недостига на достатъчно хора във Експедицията, беше голям проблем, който можеше да бъде решен постепенно.
Следобедът наближаваше към средата си, когато Алекс отвори бутилка джин и се загледа в оперативния екран. По това време на входа се появиха и другите трима. Те се почерпиха заедно, а неусетно дойде и бордовата вечер. Докато слушаха музика, Алекс умуваше над проблемите, припомняйки си свои предишни животи, когато също беше ходил на война. Междувременно дежурните на Volvo бяха успели да се свържат със хората от AFJ- (Космическите сили на земляните и техните съюзни цивилизации.). След разговорите по радиото, на Експедицията на Алекс, бяха дадени специални кодове, които да използват в зоната на войната. Алекс също разговаря със хората от AFJ. На техния таен език, той се представи със чина си и завършените от него военни школи. Гласувайки му доверие за поетата отговорност, хората от AFJ, му изпратиха и специални карти на военната зона.
Още няколко дни по- късно двата кораба достигнаха междинната станция, между двете планети- 16- тата и 21- вата. Това бяха лоши времена, както за милионите земляни в зоната, както и за местните извънземни видове и раси, така да се каже. Из станцията отидоха четири екипа на кораба Volvo, за да събират нови хора за Експедицията. Това беше най-важното нещо, за тези дни. Не достигаха хора, за каквото й да е, щом напуснаха корабите мнозина, които не искаха да ходят във зоната на новата война. Алекс прояви разбиране към напускащите от Експедицията, като просто ги освободи. Най- новото по отношение на Експедицията, беше, че Алекс събираше и извънземни към Експедицията, но преди всичко- само от дружелюбни, съюзни раси и цивилизации. Това коренно промени стратегиите за войната, където Експедицията щеше да бъде като спасителна, медицинска единица. От извънземна гледна точка, нещата изглеждаха доста по- иначе. Алекс обаче разбираше включително и извънземните гледни точки…
Един бордови следобед, Алекс пушеше цигара, седнал зад пулта си и изучаваше данните за новите кандидати, за да бъдат включени в неговата Експедиция. Сред тях имаше около 120 извънземни, от няколко приятелски цивилизации от зоната. Микро- преводачи даваха добър превод между земляните и техните извънземни съюзници. Когато първите двадесет извънземни, пристигнаха на борда на кораба Volvo, веднага се появи дъх на химия и извънземие… Това не притесни никого. Из космоса беше нормално да има дъх на извънземие и на химия. Следобедът напредваше, докато специален екип на Алекс, изучаваше извънземните в словесен диалог…
+++++++++++++++++++++++++++++++++
++++++++++++++++++++++
Роман 2020. Откъс № 19. Valeri. ++
++++++++++++++++++++++
В първите дни на Ноември, 5020- та Земна Година, двата кораба на Експедицията на Алекс, приближаваха Двадесет и първата планета. Вече беше решено, какво ще се прави там. Долу към планетата щеше да се спусне само кораба Volvo, натоварен със хората, оставащи именно на тази планета, както и известно количество товари за продан там.
До планетата оставаха няколко дни път, когато Volvo се откачи от тежкотоварния си отсек, за да започне спускането. В следобеда Алекс беше запалил цигара и умуваше, над звездните карти на зоната. Тази Експедиция, имаше вече общо 600 души, екипи и екипажи. От тях 120 биваха извънземни. Във този състав, двата кораба заминаваха на помощ на земляните от Четвъртата планета, забъркани в новата война. Разбира се, имаха малко задачи на Двадесет и първата планета, преди това.
*
Ноември напредваше, когато корабът Volvo, пристигна в базата на земляните на Двадесет и първата планета. Беше все още бордова сутрин, когато от кораба излязоха три екипа по десетима души, за да разговарят с военните от тази база. До града на земляните пък, заминаха с дронове още три екипа от Volvo. Алекс се беше събрал със Палма, Ким и Аш, като заедно обмисляха новите положения. Други четири екипа пък, подготвяха кораба за далечен полет и медицинско- спасителни мисии, на далечна дистанция. Участието на извънземни в тези мисии на Експедицията на Алекс, беше неочаквано решение, за мнозина от екипите й, както и изненада за военните от AFJ. Това обаче не притесняваше Алекс. В някои случаи, това решение щеше да бъде печеливша карта на Експедицията в бъдещето. Алекс запали цигара и се загледа в звездните карти, разгънати пред него, дълбоко замислен…
*
На Двадесет и първата планета, Експедицията се забави близо десет дни. В това време корабът Volvo беше специално подготвен за спасителни мисии на далечна дистанция. Другият кораб- Nissan, също беше подготвен, но високо в орбита над планетата. В тези времена се обсъждаше тръгването на далечен път, към Петата планета. За по- голяма сигурност на Експедицията, към двата кораба беше добавена по една летяща чиния, изцяло извънземна. Според предварителните планове, двата кораба тръгваха на път, след още няколко дни.
В един бордови следобед, Алекс пушеше цигара и слушаше музика, докато двата кораба се скачваха един към друг, високо над планетата. Двете летящи чинии, също биваха скачени. В такъв състав започваха далечен полет. Преглеждайки последните действия на екипажите, Алекс слушаше музика, зает да си припомня свои предишни животи. Тръгването беше насрочено за късно вечерта, бордово Земно време. Във последните времена, Алекс ясно си помнеше свой живот, случил се през далечната в бъдещето: 8020- та Земна Година. Това всъщност щеше да се случи след 3000 години, но пък вече се беше случвало, по принцип. Знаейки много неща от тогавашния си живот, Алекс някак си, знаеше много събития, някои в бъдещето, други в миналото. Хрумването му- да напише своите знания от бъдещето, беше добра идея, която той се зае да осъществява. За целта той добре се запаси със търпение, намери свободно време и започна отново да пише и да пише отново, така да се каже. Това бяха славните времена, когато земляните заселваха нови и нови планети, някои от тях – заселени вече със извънземни. Алекс лично познаваше стотина извънземни раси и видове. Във “Пътеводителя” бяха описани много неща около расите и видовете из космоса. Децата го изучаваха още от най- ранна възраст. Там бяха описани и всички заселени вече планети, от земляните. На практика, голяма част от новите поколения земляни, вече бяха родени по корабите и по колониите на земляните из космоса.
+++++++++++++++++++++++++++++++
Роман 2020. Откъс № 18. Valeri. ++
++++++++++++++++++++++
Няколко дни по- късно, двата кораба продължаваха пътешествието си към Двадесет и първата планета. Алекс беше в лошо настроение и слушаше музика, за настроение, както се беше усамотил в почивния си бокс. Пътуването вървеше нормално, а новините от зоната на войната бяха сравнително нормални. Очакваше се към вечерта, корабът Volvo да доближи междинната станция между 21- та и 16- тата планети. В очакване това да се случи дежурните се прозяваха на мостика на кораба. Пилотите Джони и Джими караха на автопилот, очаквайки междинната станция да се появи на радарите им. Почти всички свободни хора, по двата кораба, почиваха или спяха, в тези дни. В същото време, цели три екипа стратези на Експедицията, преглеждаха плановете за доближаването на двата кораба до Петата планета, което щеше да се случи след около месец, или по- рано. Наближаваше началото на месец Ноември, 5020- та Земна Година. Алекс много разчиташе новият месец да премине нормално. Да бъдеш Шеф и Водач на спасителна Експедиция, по време на война, не беше кой знае колко желано начинание, но хората му така бяха решили. До този момент, компютрите бяха изчислили десетки и стотици сполучливи стратегии, за спасителни мисии във военната зона. Недостига на достатъчно хора във Експедицията, беше голям проблем, който можеше да бъде решен постепенно.
Следобедът наближаваше към средата си, когато Алекс отвори бутилка джин и се загледа в оперативния екран. По това време на входа се появиха и другите трима. Те се почерпиха заедно, а неусетно дойде и бордовата вечер. Докато слушаха музика, Алекс умуваше над проблемите, припомняйки си свои предишни животи, когато също беше ходил на война. Междувременно дежурните на Volvo бяха успели да се свържат със хората от AFJ- (Космическите сили на земляните и техните съюзни цивилизации.). След разговорите по радиото, на Експедицията на Алекс, бяха дадени специални кодове, които да използват в зоната на войната. Алекс също разговаря със хората от AFJ. На техния таен език, той се представи със чина си и завършените от него военни школи. Гласувайки му доверие за поетата отговорност, хората от AFJ, му изпратиха и специални карти на военната зона.
Още няколко дни по- късно двата кораба достигнаха междинната станция, между двете планети- 16- тата и 21- вата. Това бяха лоши времена, както за милионите земляни в зоната, както и за местните извънземни видове и раси, така да се каже. Из станцията отидоха четири екипа на кораба Volvo, за да събират нови хора за Експедицията. Това беше най-важното нещо, за тези дни. Не достигаха хора, за каквото й да е, щом напуснаха корабите мнозина, които не искаха да ходят във зоната на новата война. Алекс прояви разбиране към напускащите от Експедицията, като просто ги освободи. Най- новото по отношение на Експедицията, беше, че Алекс събираше и извънземни към Експедицията, но преди всичко- само от дружелюбни, съюзни раси и цивилизации. Това коренно промени стратегиите за войната, където Експедицията щеше да бъде като спасителна, медицинска единица. От извънземна гледна точка, нещата изглеждаха доста по- иначе. Алекс обаче разбираше включително и извънземните гледни точки…
Един бордови следобед, Алекс пушеше цигара, седнал зад пулта си и изучаваше данните за новите кандидати, за да бъдат включени в неговата Експедиция. Сред тях имаше около 120 извънземни, от няколко приятелски цивилизации от зоната. Микро- преводачи даваха добър превод между земляните и техните извънземни съюзници. Когато първите двадесет извънземни, пристигнаха на борда на кораба Volvo, веднага се появи дъх на химия и извънземие… Това не притесни никого. Из космоса беше нормално да има дъх на извънземие и на химия. Следобедът напредваше, докато специален екип на Алекс, изучаваше извънземните в словесен диалог…
+++++++++++++++++++++++++++++++++
++++++++++++++++++++++
Роман 2020. Откъс № 19. Valeri. ++
++++++++++++++++++++++
В първите дни на Ноември, 5020- та Земна Година, двата кораба на Експедицията на Алекс, приближаваха Двадесет и първата планета. Вече беше решено, какво ще се прави там. Долу към планетата щеше да се спусне само кораба Volvo, натоварен със хората, оставащи именно на тази планета, както и известно количество товари за продан там.
До планетата оставаха няколко дни път, когато Volvo се откачи от тежкотоварния си отсек, за да започне спускането. В следобеда Алекс беше запалил цигара и умуваше, над звездните карти на зоната. Тази Експедиция, имаше вече общо 600 души, екипи и екипажи. От тях 120 биваха извънземни. Във този състав, двата кораба заминаваха на помощ на земляните от Четвъртата планета, забъркани в новата война. Разбира се, имаха малко задачи на Двадесет и първата планета, преди това.
*
Ноември напредваше, когато корабът Volvo, пристигна в базата на земляните на Двадесет и първата планета. Беше все още бордова сутрин, когато от кораба излязоха три екипа по десетима души, за да разговарят с военните от тази база. До града на земляните пък, заминаха с дронове още три екипа от Volvo. Алекс се беше събрал със Палма, Ким и Аш, като заедно обмисляха новите положения. Други четири екипа пък, подготвяха кораба за далечен полет и медицинско- спасителни мисии, на далечна дистанция. Участието на извънземни в тези мисии на Експедицията на Алекс, беше неочаквано решение, за мнозина от екипите й, както и изненада за военните от AFJ. Това обаче не притесняваше Алекс. В някои случаи, това решение щеше да бъде печеливша карта на Експедицията в бъдещето. Алекс запали цигара и се загледа в звездните карти, разгънати пред него, дълбоко замислен…
*
На Двадесет и първата планета, Експедицията се забави близо десет дни. В това време корабът Volvo беше специално подготвен за спасителни мисии на далечна дистанция. Другият кораб- Nissan, също беше подготвен, но високо в орбита над планетата. В тези времена се обсъждаше тръгването на далечен път, към Петата планета. За по- голяма сигурност на Експедицията, към двата кораба беше добавена по една летяща чиния, изцяло извънземна. Според предварителните планове, двата кораба тръгваха на път, след още няколко дни.
В един бордови следобед, Алекс пушеше цигара и слушаше музика, докато двата кораба се скачваха един към друг, високо над планетата. Двете летящи чинии, също биваха скачени. В такъв състав започваха далечен полет. Преглеждайки последните действия на екипажите, Алекс слушаше музика, зает да си припомня свои предишни животи. Тръгването беше насрочено за късно вечерта, бордово Земно време. Във последните времена, Алекс ясно си помнеше свой живот, случил се през далечната в бъдещето: 8020- та Земна Година. Това всъщност щеше да се случи след 3000 години, но пък вече се беше случвало, по принцип. Знаейки много неща от тогавашния си живот, Алекс някак си, знаеше много събития, някои в бъдещето, други в миналото. Хрумването му- да напише своите знания от бъдещето, беше добра идея, която той се зае да осъществява. За целта той добре се запаси със търпение, намери свободно време и започна отново да пише и да пише отново, така да се каже. Това бяха славните времена, когато земляните заселваха нови и нови планети, някои от тях – заселени вече със извънземни. Алекс лично познаваше стотина извънземни раси и видове. Във “Пътеводителя” бяха описани много неща около расите и видовете из космоса. Децата го изучаваха още от най- ранна възраст. Там бяха описани и всички заселени вече планети, от земляните. На практика, голяма част от новите поколения земляни, вече бяха родени по корабите и по колониите на земляните из космоса.
+++++++++++++++++++++++++++++++
Няма коментари:
Публикуване на коментар