++++++++++++++++++++++++++++++
Роман 2020. Откъс № 30. Valeri. Фантастика. ++
++++++++++++++++++++++++++++++
Снегът беше натрупал покривка от пет метра, на обед, няколко дни след това. Корабът Volvo все още гостуваше на Град № 1, на Шестата планета. На космодрума беше тихо и спокойно, скоро не беше пристигал кораб или нещо такова друго. Алекс пушеше цигара, седнал зад пулта си и се топлеше на печката си, докато обмисляше нещата от последните времена. В каютата бяха също Палма, Ким и Аш, а се очакваше скоро да пристигнат и останалите шестима от Екип Алфа. Това беше 5020- та Земна Година, началото на месец Декември. Шестата планета на Петата звезда, беше един хубав свят, сред извънземието наоколо. За съжаление, наблизо беше започнала война, а това обезпокои жителите на редица планети, наоколо. Петата звезда на системата Vega, и планетите около нея, известна още под името- Синята звезда, стана сериозно споменавано място, където бяха пристигнали от далеко нашественици със стотици кораби… В тези часове, дежурните на кораба обмисляха отлитането нататък по пътя, според плановете.
В следобеда Алекс се усамоти в бокса си за почивка. Той се зае да провери резервите си в бокса, да си подреди нещата и мислите. Докато шеташе, той си пусна музика от миналото и си припомни много неща. Резултатът от тази ревизия, показа, че Алекс има запаси за около два месеца- въздух, вода, храна и напитки, гориво за личния си дрон и други. Това го зарадва. Ако се наложеше да се евакуира от този кораб, той можеше да издържи до пристигането на помощ, около два месеца, в своя дрон, където местата бяха пет. От тези запаси, зависеше дали ще оцелее след големи проблеми с кораба. Разбира се това беше стратегия за оцеляване, която не биваше да се използва, без основателни причини. Сред личните вещи в багажа си, Алекс се порадва на предварително избрани и закупени от него подаръци за хората си и най- вече- за Палма. Тези подаръци бяха пазени за празници, както и за лоши времена, за повдигане на настроението. Алекс отново навлизаше по нов път на живота си, което налагаше да преосмисли живота си и службата си, като Шеф на Експедицията. Той си събра и подреди мислите, готов за новия, труден път, по който тръгваше, заедно с хората от неговата Експедиция. По някое време Алекс получи решението на командирите- кораба Volvo отлиташе нататък по пътя си, след около два часа. В готовност за излитане бяха всички ангажирани екипи и дежурния екипаж.
В очакване на излитането на кораба, Алекс полежа около един час, като подремна при това. Сетне стана, разсъни се и погледна оперативния екран. До отлитането оставаха броени минути. Той запали цигара, пък зае мястото си в каютата, където вече бяха другите девет души.
*
Докато кораба Volvo набираше височина, будуваха 100 души.
Макар и да вилнееше буря, излитането вървеше стабилно и без големи проблеми. Алекс слушаше музика със слушалки и се радваше на добро настроение. Сетне се зае да напише инструкции за следващите десет дни, за всекиго от Експедицията. Това беше съобразено с вече приетите планове. След около час във набиране на височина, кораба вече се намираше на десетина километра над планетата. След още няколко часа, кораба щеше да бъде на 20 км. височина, където щеше да остане, за да патрулира над планетата, както бяха пожелали тукашните сили на AFJ.
В този час дежурните прослушваха ефира за близки радиостанции на нашествениците. По кодирани канали пък, разговаряха с кораба Nissan и други места. Алекс запали още една цигара, като продължаваше да слуша музика, зает със размислите си. Пред него, на екрана, беше отворена звездната карта на зоната.
++++++++++++++++++++++++++++++++++++
Няма коментари:
Публикуване на коментар