++++++++++++++++++++++
Роман 2020. Откъс № 22. Valeri. ++
++++++++++++++++++++++
Към средата на месец Ноември, 5020- та Земна Година, по бордовия календар и часовник, Експедицията на Алекс, продължаваше пътуването си към зоната на войната около Четвъртата планета на Петата звезда, от звездната система Vega. На там заминаваха тези общо 700 души, предимно земляни, за да помагат във спасителните мисии, за спасяването на земляни, от военната зона. Там беше се разгоряла война, след нашествието на извънземни от далеко. Алекс прекарваше една от вечерите си, в компанията на Палма, Ким и Аш. Двата кораба на Експедицията, бяха скачени един към друг, както и две извънземни чинии, които бяха предназначени за екстремални ситуации. Алекс се беше затоплил добре, леко сънлив, след кратката си дрямка, зад пулта. Скоростта на корабите беше достигнала 60,000 км/ч., което позволяваше управление само със автоматика. Всяко трепване на руля, би било катастрофално за Експедицията. В това време Палма пусна музика и отвори нова бутилка джин. Сред екипажите и екипите беше забелязан грип, и то- извънземен грип, но до момента бяха заразени само пет души, докато извънземните тук, имаха по начало защита от подобен грип, защото бяха извънземни и със друга анатомия. Също така се забелязваше неясна умора сред хората в Експедицията, без никакво обяснение за това. Командир Йон разреши в тези дни, над 60 % от личния състав, предимно да се почиват и спят, освободени от задачи и задължения.
*
Една бордова вечер, четиримата се топлеха в каютата и се черпеха с джин, докато слушаха музика. Около двата кораба нямаше почти никаква друга материя. Някъде в далечината се очакваше да имат близост до един от кръстосвачите на AFJ, който пътуваше също към зоната на войната. За този момент нямаше радиовръзка с този кръстосвач. Новината зарадва хората от Експедицията. Това означаваше, че нямаше да действат сами в зоната, в близките времена. Кръстосвачите на AFJ и на самите земляни, всъщност, бяха сериозни бойни машини. Те носеха около 1,000 души и сериозна бойна техника и боеприпаси. На новината се зарадва и самия Алекс. Изминаха няколко дни, докато двата кораба на Експедицията достигнат кръстосвача на AFJ, който носеше името Manhattan. Още в първите часове от срещата, три екипа от Експедицията на Алекс, се заеха да обмислят със военните, своите действия в зоната на войната, макар че бяха все още надалеко от там. Военните им обясниха, че е възможно да се наложи да воюват, за да спасяват земляни от зоната. Оказваше се, че пътуват в една и съща посока. Това беше зоната около Петата планета, на Петата звезда, известна също като Синята звезда. Също така, войната все още беше само на Четвъртата планета. Тъй като на кръстосвача имаше 1,000 души, то на двата кораба на Алекс и неговата Експедиция хората бяха 700, със известен процент извънземни, съюзници. Така, че от гледна точка на работната ръка, нямаха недостиг на хора и техника. Командир Йон- Командващ Експедицията, определи още четири екипа от своите хора, за да умуват заедно по плановете за нататък. Освен това, личния състав започна редовни учения по стрелба и бойни изкуства.
Една бордова вечер, Алекс пушеше цигара, докато преглеждаше най- сполучливите стратегии за спасителните мисии. Като Шеф на Експедицията, той беше горд, че отиват да спасяват земляните в зоната на войната, поне с каквито сили разполагат. Отдалечеността от каквато и да е приятелска цивилизация наоколо, освен Петата планета, щеше да доведе до недостиг на основни суровини за осигуряването на мисиите, но това щеше да стане реалност, след минимум шест Земни месеца. Подсигуряването на спасителните мисии, за момента беше готово. Също така се очакваше, Петата планета, да може да предложи стоки от първа необходимост. Колкото до кръстосвача, там нещата бяха осигурени за продължителен срок.
++++++++++++++++++++++++++
++++++++++++++++++++++
Роман 2020. Откъс № 23. Valeri. ++
++++++++++++++++++++++
Беше един суров следобед, няколко дни след това. Алекс беше в лошо настроение, топлеше се на своята печка и умуваше за следващите времена, когато се очертаваше да бъде още по- сурово време, по принцип. Той се беше усамотил и изрично отказваше да приеме гости. Имаше дълго да обмисля плановете на Експедицията, а в това бяха заети още пет екипа, по десет души. Някакво напрежение се усещаше, някъде напред по курса на корабите, там където беше зоната на войната. Това усещане уловиха мнозина от хората в Експедицията. Безспорно идваха лоши, сурови времена, а Експедицията трябваше да е готова за това. Алекс въздъхна и отново погледна как върви активирането на още двадесет бойни робота, в хамбара на кораба Volvo. Тези роботи щяха да охраняват екипите, когато се наложеше да стъпят извън корабите. Следобедът напредваше, когато Алекс взе, та си пусна музика, за добро настроение, а сетне отвори бутилка джин и покани Палма, Ким и Аш, при себе си. Беше се изморил от самота, за да може да си събере мислите и да си подреди нещата. Из двата кораба будуваха към 150 души, в тези часове. Останалите си почиваха, за да са във форма, когато потрябват. По някое време четиримата се заеха да хапнат, по идея на Ким- със пици. Това беше едно сънливо време, когато почти нямаше будни хора наоколо, със известни изключения. Пилотите отново се бяха сменили със следващите смени, а дежурните дебнеха за неприятности наоколо. Три дни след това, в един следобед, кръстосвачът Manhattan съобщи за астероид, който приближаваха. Големината на този астероид предполагаше добив на материя, каквато не беше излишна за земляните, така далеко от Земята. Предварително не можеше да се каже, каква материя има на този астероид, но по принцип, дори вода можеше да бъде от полза. Дължината му беше около 10 км. и на места ширина около 5 км. По решение на командирите, Експедицията и кръстосвача, предприеха намаляване на скоростта, за да доближат астероида.
По някое време във този следобед, Алекс запали цигара и се изправи пред предния люк на каютата, за да погледне със бинокъл към астероида, а той също така се забелязваше вече на радарите и скенерите. Бяха изчислявани нови траектории на доближаване, извън първоначалните. Това не затрудни дежурните. Кръстосвачът беше със около десет часа полет, доста по- напред, а още по- нататък беше изпратен разузнавателен, безпилотиран дрон, със средна големина по принцип. Астероидът летеше настрани, отдалечавайки се от пътя на корабите, но това нямаше никакво значение. Втори дрон, със два робота, също беше изпратен нататък. Докато се спореше, дали този астероид е необходим за кръстосвача и Експедицията, дежурните имаха няколко напрегнати часове, готови за варианти.
Следобедът напредваше, когато беше взето решение, този астероид да се използва за временна база, при отстъпление от зоната на войната, както и за евакуацията на земляни. Това пренасочи усилията за астероида, той да бъде пригоден за база със съответните подземия, така да се каже. Спорове имаше и по този въпрос, докато командващите вземаха решения. Алекс стоеше настрани от тази тема, опитвайки се да прецени, колко полезен може да бъде астероида. Скоро се появиха първите изчисления, къде ще бъде същия астероид, само месец по- късно. Резултатите показваха, че подобна временна база е възможна и допустима.
Междувременно командир Йон също изпрати роботи с дрон, нататък към астероида. За по- удобно сложиха име на астероида, да бъде “Х 1”. Към началото на бордовата вечер, десетина екипа обмисляха, как ще бъде използван астероида за временна база. След няколко дена щеше да бъде ясно, каква материя има този астероид. Алекс отново отвори бутилка джин и се замисли по проблемите напоследък.
Вечерта напредваше, когато Алекс извика десетимата си помощници, Екип Алфа, както бяха известни.
+++++++++++++++++++++++++++++++++
Няма коментари:
Публикуване на коментар