++++++++++++++++++++++
Роман 2020. Откъс № 20. Valeri. ++
++++++++++++++++++++++
Десетина дни по- късно, Експедицията пътуваше нататък по пътя си, набирайки скорост. До момента скоростта на кораба Volvo достигаше 50,000 км/ч., без съществени проблеми за пилотите и дежурните. Очакваше още по- висока скорост да бъде достигната в следващите дни. По това време Алекс слушаше музика, зает със спомените си. Темата за онзи негов живот, около 8020- тата Година, му даваше изключително важни знания и умения. Тъй като все още беше само 5020- тата Година, ставаше възможно, много неща и събития, да бъдат обработени предварително. В този смисъл, имаше достатъчно време, всичко да бъде преосмислено предварително и записано в специални архиви. Алекс се беше одремъл постепенно, унесен в спомените и музиката. От дрямката го изведе Палма, която тихо влезе в каютата, заета с някаква задача. По- късно пристигнаха също Ким и Аш, които ставаха току- що от сън. В тези времена, Експедицията имаше общо 700 души, пренасочени според възможностите си и подготовката си, за всякакви дейности из корабите. Няколко екипа се занимаваха да сглобяват и пускат в действие, бойни роботи от складовете на двата кораба. Друг екип подготвяше тези роботи, за реални действия в бъдещите времена. Четиримата отвориха нова бутилка джин с тоник и се разположиха около печката да се стоплят. В каютата беше топло и уютно. Музиката пулсираше в тонколоните, напомняйки им изминалите хубави времена, преди да се появят нашествениците в зоната и преди войната да е започнала. Тъй като не се очаваше да има спирки в скоро време, екипажите на двата кораба, предимно си почиваха, преди да се е започнало сетне, във военната зона.
Един бордови следобед, пътешествието продължаваше без съществени проблеми. Алекс се беше затоплил в каютата си, докато умуваше по плановете, за напред.
Пътешествието имаше за първа цел, приближаването до Петата планета, която се намираше най- наблизо до Четвъртата планета, където вече беше пламнала война.
В тези часове, преди вечерта, новините от фронтовете, бяха умерено добри. Неочаквана люта зима, беше затиснала нашествениците по техните кораби- няколко стотин, на брой.
В това време извънземни и земляни, жители на Четвъртата планета, се укрепваха, за продължителна война. Това бяха около 1.5 милиона земляни и около 3.2 милиона местни извънземни. Присъстващите около планетата сили на AFJ, бяха само 800 човека, със три бойни кораба, които само разузнаваха в зоната. Всичката информация биваше кодирана. Предавателите се пускаха за около половин час, сетне се спираха и преместваха другаде.
Във вечерта четиримата седнаха да похапнат пици със бира, преди да започнат работа. Обстановката при Четвъртата планета биваше нажежена, въпреки лютите зими. Трябваше всичко да се проверява и обмисля сериозно.
По някое време Алекс запали цигара, загледан в картите на зоната, разгънати пред него. Триизмерните изображения даваха усещане за реалност. Някъде там беше Четвъртата планета, а със точица беше отбелязано къде са двата кораба на Експедицията. Алекс потръпна докато четеше за температурите на фронта, около – 67’ C. Подготвяйки се за сериозен студ, всички екипи на Експедицията, си готвеха стабилно облекло. Алекс не оставаше назад от това. Той си приготвяше облекло със вътрешно отопление, захранвани от мини- дизелов двигател и динамо. Това тежеше само килограм, а топлеше добре, изчислено за – 100’ C. Резервоарът тежеше още един килограм и издържаше около 5 часа, при умерено натоварване. Зареждането с гориво, можеше да става по няколко начина. Доволен от приготовленията си за бъдещите мисии, Алекс се стягаше за сурови времена. Вечерта напредваше, когато четиримата направиха проверка на личния състав, а командир Йон раздаде задачи за 24 часа нататък.
+++++++++++++++++++++++++
++++++++++++++++++++++
Роман 2020. Откъс № 21. Valeri. ++
++++++++++++++++++++++
Настъпиха дни на оптимизъм, по двата кораба на Експедицията на Алекс. Това се случваше през Ноември, 5020- та Земна Година, според календара на двата кораба. Намираха се на Три години и седем месеца дистанция от самата Земя, някъде из звездната система Vega 5, т.е. около Петата звезда тук, която беше известна и под името: Синьото слънце. В един хубав следобед, Алекс седеше зад удобния си пулт, в компанията на Палма, Ким и Аш. Тук беше топло и уютно, въпреки, че пътуваха надалеко, за да спасяват земляни, попаднали насред войната около Четвъртата планета на Петата звезда. До покрайнините на военната зона, оставаха около двадесет дни път, т.е. полет. Алекс слушаше музика и се радваше на добро настроение, напук на суровите времена, из зоната. Следобедът напредваше, когато четиримата отвориха нова бутилка с джин- тоник, за да се подкрепят със наближаването на вечерта. Очакваше се след около четири часа, да доближат преминаващ наблизо кораб на извънземни, тръгнали на пътешествие. Не беше изключено, да забавят скоростта си, за да си побъбрят по радиотелефона. Именно това обмисляха три от екипите на Експедицията. Пък Алекс запали цигара отново и се зае да изучава архивите на кораба Volvo, където имаше какви ли не интересни неща, още от първите времена на земния интернет. В онези далечни времена, хората от Земята, тепърва се бяха научили да знаят всичко, поне така да се каже… Именно от тогава та до 5020- тата сегашна година, земляните продължаваха да трупат знания, умения и опит… По някое време Алекс погледна към картинката от предните камери на корабите, където се очакваше да видят като точка на екрана, извънземния кораб, който те приближаваха, по принцип. Общуване, из нищото, никога не беше излишно.
*
*
По обедно време, няколко дни след това, двата кораба на Експедицията, намалиха скоростта си, поне за десетина часа, да бъдат наблизо до извънземния кораб, с който се разминаваха. Скачване не беше планирано, но щеше да има видеоканали, на разположение на екипажите. Алекс слушаше разсеян разговорите, а преводачите бяха добри. Както обикновено, предварително бяха проверени кодовете на този кораб. Това бяха едни от съюзните цивилизации на земляните и на AFJ- Земните космически сили. Очакваше се, връзката да бъде добра, до десетина часа, преди корабът на извънземните отмине по пътя си. Бордовият следобед напредваше, когато Алекс стоеше пред външния люк и гледаше към извънземния кораб. В тези часове, той научи много неща от тях. Научиха много неща и дежурните, които разговаряха с тях. След разминаването с кораба на извънземните, двата кораба на Експедицията, продължиха нататък по пътя си, със ускоряване на скоростта си. Неочаквано Алекс изпита внезапен студ, потръпна и засили отоплението си. Сетне запали цигара и се змаисли отново. В тези дни, със наблюдаване на околното пространство, около корабите, бяха заети пет екипа, от по десет души. Те се занимаваха единствено с това, като дебнеха за опасности наоколо, със мощни радари, телескопи, скенери и какво ли не още. Преслушваше се и радиоефира, по всички възможни честоти. За момента наблизо нямаше кой знае какво опасно.
Екипажите и екипите на корабите, бяха готови да реагират, ако опасност се появи все пак. Разбира се, това рано или късно щеше да се случи, както е възможно, във една военна зона. Наближаваше вечерта, а Алекс беше във компанията на Палма, Ким и Аш. Те си почиваха с музика и джин, преди да започнат отново да поработят по пултовете си. Работа имаше много, а в последните времена те се занимаваха и със бойни изкуства, което можеше да се наложи, при спасителните дейности. Същевременно и също така, се активираха все повече нови, бойни роботи, за мисиите нататък.
++++++++++++++++++++++++++
Няма коментари:
Публикуване на коментар