Разказ.№ 40. 2020.Valeri. Фантастика.

Разказ.№ 40. 2020.Valeri. Фантастика.

На другия ден, във следобеда Алекс и Палма се разхождаха около корабите. Снеговете се топяха, но това нямаше значение за хората, които носеха ботуши на нозете си. Алекс беше запалил цигара и се радваше на слънчевия ден, а Палма беше в добро настроение. Като направиха една голяма обиколка около корабите, двамата се спряха при предния вход на Volvo, където имаше запален огън, а събраните тук 30 души хапваха печено месо с бира. Ловците бяха доставили тук десетки килограми прясно месо, а от кухнята бяха доставени туби с бира, от производството на кораба. В тези часове от товарната част на кораба Volvo, която беше във висока орбита на 30 км. дистанция, щяха да пристигнат 20 души с едната чиния на кораба, за да се порадват на живота долу, на планетата, а други 40 души оттук щяха да се качат обратно на орбитата при товарната част, със същата летяща чиния. Във същото време Алекс и неговите хора от екип Алфа, пишеха нови задачи и инструкции за тези хора.
Към края на бордовия следобед Алекс и другите от екип Алфа, се бяха събрали в каютата, за да се почерпят и да умуват по бъдещите планове. Момичетата спретваха специално меню и приготвяха трапезата, а мъжете се черпеха с джин и тоник, докато си говореха. В това време Алекс преглеждаше новините за земляните, където и да живеят те из космоса. Сред новините нямаше нищо особено.
*
Два дни по- късно в една бордова вечер, Алекс и Палма се черпеха и слушаха музика в неговия бокс. За по- късно беше насрочена обща вечеря за десетимата- Екип Алфа, включително Алекс и Палма. Изчаквайки събитието двамата си почиваха, докато преглеждат новините. Двата кораба и совалката все още стояха на същото място, едно плато в планините на планетата. Летящата чиния от товарния отсек на кораба Volvo, беше отлетяла обратно към орбитата, със нова смяна охрана и пазачи- 40 души. Корабът обикновено се приземяваше оставяйки товарния сектор в орбита- той беше тежък и невъзможен за приземяване. Там се пазеха огромни запаси от въздух, вода, гориво и провизии, като имаше и стабилна охрана.
Вечерта напредваше, когато момичетата от екипа се заеха да приготвят менюто за вечерята и да подредят трапезата. Алекс се беше изправил пред един люк и наблюдаваше навън, където отново се сипеше сняг. В този час се прибраха и последните хора, ходили навън. Командирът Йон забрани излизането навън, чак до сутринта в 10 часа. Затова пък корабите си имаха свързващ, временен тунел. Алекс запали цигара и се замисли над плановете занапред. На никого не му се тръгваше оттук, но Алекс трябваше да закупи и оборудва нов кораб, за тази негова Бизнес експедиция. Със мисълта- сетне отново да се върнат на тази планета, той вече умуваше от къде и как ще закупи новия си кораб. Изучавайки офертите за нови кораби в зоната наоколо, Алекс разгледа и чертежите на предлаганите кораби. За да купи нов кораб, се налагаше да пътуват отново. Разбира се, със условието- да се завърнат отново на тази планета.
Край на разказ.№ 40. 2020.Valeri.