Разказ.№ 48. 2020.Valeri. Фантастика.

Разказ.№ 48. 2020.Valeri. Фантастика.  

Няколко дни по- късно, двата кораба на Алекс се спускаха надолу към планетата Vega 6.17, където Алекс смяташе да набере още нови хора за своята експедиция. Корабът на учените пък, следваше корабите на Алекс, със закъснение от четири часа и дистанция на траекторията около 2,000 км. Това бяха предпазни мерки, от евентуален сблъсък по време на приземяване. Алекс беше в добро настроение в следобеда. Той седеше зад пулта си, заендо с Палма, Ким и Аш, докато наблюдаваха как върви спускането. Алекс запали цигара и погледна  през люка, в ляво от себе си, за да види гледката. Спускането вървеше нормално, като пилотите Джони и Джими, не срещаха съществени проблеми. Сетне Алекс се зае да напише новите задачи и инструкции, за своите екипи на тези два кораба.
Следобедът напредваше, когато Алекс тъкмо преглеждаше информацията за тази планета, преди още да са се приземили. Там живееха около 400,000 души- земляни, включително и от по- далечен произход. Те имаха два града, а икономиката им вървеше нормално. Извънземните там бяха около 1,2 милиона души, във други свои пет  града. Алекс се замисли за тези хора- и земните и извънземните. Той усещаше тяхното присъствие, там долу, усещаше техните настроения и биотокове и биовълни. Добро настроение завладяваше трите кораба. Във същото време земляните долу, вече бяха научили, че им идват три кораба на гости. Понеже пък те се зарадваха на тази новина, биовълните наоколо, вече излизаха извън контрол. Усетил и това, Алекс подпали една нова цигара, сипа си джин с тоник, взе си и горещо нес- кафе, докато Палма пускаше музика по силните тонколони, на тяхната каюта.
Към края на бордовия следобед корабът Volvo приближаваше първото и основно летище, където можеха да ги посрещнат, по принцип. Имаше и резервен вариант със едно по- малко летище, по- нататък със около 1,000 км. Хората от експедицията се затегнаха в предпазните надуваеми колани и зачакаха да отмине и кацането. Очакваше се това да се сбъдне около два часа по- сетне. Корабът леко се раздруса, попадайки в буря при приземинаването, но това не стресна никой. Алекс отпи една юнашка глътка джин и погледна оперативния си екран. Вече имаха разрешение за кацане. По настояване на командир Йон, с което Алекс се съгласи, корабът Volvo щеше да бъде приземен от четиримата  пилоти на кораба, а не от Кулата, долу на земята.
Планетата ги посрещаше с бурини и силен дъжд, както и гъсти мъглавини. След като Volvo се приземи успешно, летището се готвеше, да посрещне втория кораб, т.е. Lamborghini. Алекс се беше изправил пред един люк и се радваше на хубавата гледка, към близкия град на земляните на тази планета. След това Алекс се разпореди, какво да бъде направено и излезе заедно с Палма, Ким и Аш, на терасата към каютата, за да подишат чист и свеж въздух. Извънземният дъжд ги зарадва и впечатли, а Алекс се замисли и замечта. Ето, че гостуваха на още един далечен свят...
Край на разказ.№ 48. 2020.Valeri.