Разказ.№ 42. 2020.Valeri. Фантастика.
Четвърти бордови ден, кораба Volvo нямаше радиовръзка със своя тежкотоварен сектор. Вероятно се бяха отдалечили надалеко от него, при издигането си до орбиталната височина. На борда на кораба настъпваха едни такива мързеливи времена. Освен пилотите и дежурните, будуваха само двадесет души, заети със производството на роботи, дронове и компютри, които се търсеха навсякъде из космоса. Бордовата мини- линия за производството на техника, беше създадена по последните висши технологии на земляните и на извънземните, не тежеше кой знае колко, нито пък заемаше прекалено много място. Енергията необходима за поточната мини- линия, се доставяше от бордовите, ядрени, портативни реактори- генератори на ток. Заради липса на свободно място в трюмовете на кораба, заетите в това производство, работеха във облекчен режим- по 5 часа на ден. А пък други десет души бяха заети да наглеждат роботите, които прибираха новата реколта от бордовата оранжерия, рибарника и фермата за дивеч.
Във следобеда Алекс стана от кратък сън, протегна се мързеливо и се прозина, а сетне се наплиска с вода на чешмата и си взе чаша нес- кафе. Докато пушеше цигара и се разсънваше, той забеляза, че Палма все още спи на нейната койка в бокса. Мислеше да я събуди, но сетне се отказа от тази идея. Вместо това, Алекс се зае да прегледа новините и да види- какво става из кораба. Зелената детелина на часовника му показваше, че по принцип всичко на кораба е под контрол. Той се изправи пред оперативния екран и се убеди във същото. Из новините нямаше нищо съществено. Това, което забеляза по- късно, беше, че на далечната планета Vega 12.7 назрява война... Подробности около тази новина липсваше, а Алекс по- късно се замисли по темата...
Следобедът напредваше, когато Алекс и Аш се разхождаха из коридорите на кораба и разговаряха по плановете занапред. Аш беше стар приятел на Алекс, от незапомнени времена. Алекс стискаше жезъла си в ръка и на моменти се подпираше с него, докато крачеше напред. Този жезъл беше със много функции, създаден от високи технологии на бъдещето. Алекс вече знаеше, как да използва жезъла и не го оставяше никъде.
Към края на следобеда Алекс и Палма, както също Аш и Ким, седнаха в каютата за да се почерпят и да обмислят плановете на експедицията занапред. Липсата на радиовръзка със тежкотоварния сектор на кораба, затрудняваше плановете, забавяйки тяхното изпълнение, но това не беше кой знае какъв проблем. Алекс отново отвори данните за новия кораб, който се канеха да купят и се замечта пред неговото изображение. Това беше стабилен, боен кораб, малко по- голям от кораба Volvo, със редица луксове и екстри. Междувременно се осъществи радиовръзка с кораба Пиза, който само след пет часа, щеше да бъде съвсем наблизо до кораба Volvo.
По някое време Алекс се загледа напред по курса на кораба, който летеше бавно на орбита от 100 км. над планетата.
Край на разказ.№ 42. 2020.Valeri.
Няма коментари:
Публикуване на коментар