Разказ.№ 49. 2020.Valeri. Фантастика.

Разказ.№ 49. 2020.Valeri. Фантастика.

Няколко бордови дни по- късно, трите кораба стояха приземени на летището на един от градовете на земляните, на планетата Vega 6.17. Това беше 8020- та Земна Година, началото на месец Април, а тук на тази планета живееха около 400,000 души- земляни, включително и със по- далечен произход от Земята. Случи се дъждовен период, тук на тази планета. Леко огряна от Зелена луна, базата на земляните край летището, кипеше от живот. На хората от експедицията бяха дошли гости, така да се каже. Експедицията приемаше гости и на двата си кораба, а столовите бяха подредени като ресторанти. Гости приемаше и кораба Пиза, който имаше 200 души- предимно учени- земляни. Отделно в базата, до летището беше отворена за срещи голяма зала, на вид като киносалон. Алекс, Палма, Ким и Аш се разхождаха със скафандри из парковете на базата, а дъждът ги радваше. Алекс стискаше в ръката си своя жезъл, докато умуваше разни сложни неща. Тук грижливо бяха оформени асфалтирани пътеки, кръстосващи из парковете. Дъждът не пречеше тук да се разхождат много хора, въпреки, че се случи понеделник, по единия от тукашните календари. По другия календар се отбелязваше 25- тата Година, във смисъл- от идването тук на първите преселници- земляни. Освен, че беше 25- та Година, беше и Дългият Дъждовен и Зелен период, който имаше около 40 земни дни. Алекс запли цигара, въпреки скафандъра си и се замисли, наблюдавайки всичко около себе си, сякаш не беше виждал далечни светове друг път. Четиримата се бяха изморили от ходене, когато тъкмо намериха павилион за цигари, закуски и напитки, по принцип. Поспряха се под навеса, да пият по чаша кафе, а павилона беше автоматичен и добре зареден, както се правеше навсякъде, където живееха земляни, независимо- колко далечен произход от Земята. Касата на павилона приемаше каквато и да бъде валута, вещи, материя, дори чекове, написани набързо или пък съвсем професионални, също златни монети и т.н. Тук можеше да се пусне поща, да се използва радиовръзка с голяма мощност, можеше да получиш скромна сума, както и да дариш пък ти, скромна сума и т.н.
Алекс пушеше с кафето си, а по навик стоеше изправен, вместо да седне на пейките. Аш разглеждаше картата на земните територии на тази планета, а Ким разглеждаше, какво предлага павилона, докато Палма се изкуши да си набере свежи, извънземни цветя, имаше информация, че не са отровни, а можеше да се засадят и във оранжерията на кораба.
Четиримата си починаха добре на павилиона, а тук имаше и други хора, които също се бяха поспряли за да си починат, а няколко въждушни таксита- дронове, прелетяха в посока към града. Следобедът (по принцип), напредваше, когато четиримата тръгнаха да се завръщат обратно на кораба Volvo. Двата бойни робота, които ги охраняваха, мислеха да извикат дрон от кораба, за лесно завръщане, но Алекс отказа, трябваше да са в добра физическа форма. По някое време четиримата съвсем се измориха, но наоколо нямаше друго, освен сгъваемите им столчета, на които седнаха по пътя... Алекс беше доволен, че посетиха тази планета.
Край на разказ.№ 49. 2020.Valeri.