Роман 2020. Откъс № 3. Valeri. ++

++++++++++++++++++++++
Роман 2020. Откъс № 3. Valeri.  ++
++++++++++++++++++++++
         
Във началото на вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш се бяха настанили около трапезата, за да вечерят и да поумуват, какво да бъде бъдещето на Експедицията. По това време по двата кораба се бяха прибрали всички, които бяха ходили навън в този ден. Дежурните пуснаха алармените системи, защитните и отбранителните системи, както и камуфлажните системи, за спокойно нощуване, тук на летището, до града на земляните, на тази планета- Vega 5.16, а двата асансьора- входове, бяха повдигнати до горното си положение, на 20 метра над земята. Алекс запали цигара, докато наблюдаваше екрана пред себе си. От тукашния Щаб на AFJ, му бяха предложили, неговите кораби да станат  редовна линия между Шестнадесетата планета и Двадесет и първата планета, намиращи се на около 20 дни дистанция помежду си. Именно по този въпрос, четиримата трябваше да помислят в тази вечер. Алекс по принцип беше съгласен с това предложение, което беше добре финансирано, още предварително, но искаше да чуе думата на останалите хора от Експедицията. Вечертта напредваше на борда на двата кораба на Алекс и Експедицията му- Volvo и Nissan, когато той стана от стола си и погледна навън. Палма, Ким и Аш се бяха умълчали и почти задремваха, та Алекс пусна свеж въздух от външната атмосфера, за да се разведрят. Беше намислил да поработи до късно, след като освободи другите трима, но те решиха да останат с него, колкото трябва в нощта. 
*
Във следобеда на другия ден, Алекс и Аш плуваха около корабите, със гумена лодка, заедно със Ким и Аш. Денят приключваше, огрян от Синята Звезда- Vega 5. Това беше 5020- та Земна Година, на дистанция от 4 години път от Земята. Алекс и неговите другари водеха Експедицията, заедно със 500 души и двата си кораба- Volvo и Nissan. Тази Експедиция имаше предимно търговски и бизнес цели, но поради липсата на достатъчно кораби и хора, Алекс и хората му бяха съгласни и на военни и други задачи в тази зона. Алекс запали цигара, отпи глътка джин и се загледа около себе си. Двигателите на лодката бръмчаха приглушено, а скоростта на лодката беше около 50 км/ч. Около двата кораба на Алекс, бяха разположени още към десетина кораби, със различна големина, а Алекс се беше заел- да изучи чии са тези кораби и с какво се занимават. 
Наближаваше вечерта, когато четиримата се прибраха в кораба Volvo, прибраха лодката в хамбара й, и влязоха в дежурната каюта, зарадвани от разходката си. Алекс предложи да хапнат, а момичетата се заеха да приготвят една ранна вечеря за четиримата. Докато чакаше, Алекс провери всички екипи на Експедицията. Все още навън имаше неприбрали се общо 86 души. Алекс сигнализира да им напомнят, всички да се прибират по корабите си. 
По някое време при Алекс пристигна командир Йон, а тук го поканиха да вечеря с тях, докато говорят по задачите за близките няколко дни. Командир Йон беше от расата на “зелените човечета”, същество на възраст над 500 земни години, по принцип, със огромен опит. Командир Йон владееше свободно няколко земни езика и над 100 извънземни езици. Разговорите в дежурната каюта на Алекс и неговите съветници, вървяха около темите за няколко дни напред. Трапезата беше готова скоро и петимата се заеха да хапнат, докато умуват. 
По някое време Алекс запали цигара и се загледа в часовника си, където имаше всякаква информация за Експедицията и други неща. Той наблюдава така около двадесет минути, пък въздъхна и стана от масата, за да се разтъпче наоколо. Междувременно навън тъкмо се приземяваше пътнически кораб на земляните, който носеше освен пътници, също и стоки от близките планети. Алекс погледна какви са хората, техния брой и други неща за този кораб. Беше се замислил загледан в картинката към пристигналия кораб, а навън все още грееше Синята Звезда.
+++++++++++++++++++++++++++++++++++