Разказ.№ 20. 2020.Valeri.
Няколко дни двата кораба добиваха въздух с добро качество из газовите облаци, които намериха край малко астероидно поле, което всъщност обикаляше около звездата Vega 4. Нагнетиха новия въздух навсякъде, където беше възможно, защото цената му обикновено беше висока из космоса. Това бяха малки и по- големи бутилки, контейнери и цистерни, както и помещения, които рядко се използваха. На петия ден, всичкото място беше ангажирано със новия въздух и се налагаше, да спрат добива, поради липса на свободно място по корабите.
Във един бордови следобед Алекс и Палма седяха зад пултовете си и следяха параметрите на полета, който беше възобновен след края на добива на въздух от газовото поле. Командирът Йон искаше да разгледат десетте астероида, около които намериха въздух. До първия астероид имаше няколко часа полет, без да се бърза. Напред дежурните пуснаха няколко разузнавателни дронове, а скоро получиха и картинка от тях. По всичко се виждаше, че там освен специфичната, локална атмосфера, има също й някаква флора и фауна. Дежурните изчакваха по- близки картинки, със нетърпение. Формите на живот и растителност на първия астероид, бяха любопитни за дежурните, както й за онези от екипажите, които бяха на линия в тези часове. А Алекс запали цигара, взе си чаша с нес кафе и се загледа в първите картинки от астероида, макар й снимани от далеко. Товарната част на кораба Volvo, почти нямаше свободно място за каквото й да е. Въпреки това, Алекс искаше да разгледат астероидите, както беше казал й командира Йон.
Следобедът напредваше неусетно, а при Алекс бяха всичките девет най- приближени хора на кораба. Обедът беше закъснял, та си спретнаха трапеза, хем да разглеждат астероида и неговите вълшебства от флора и фауна. Те си пуснаха и музика, а някакво такова празнично настроение, не им липсваше. Междувременно в тези часове на кораба будуваха 100 души, а 80 предимно спяха. Отделни индивиди си ходеха на гости.
Растителният и животински свят на първия от астероидите малко шокира наблюдаващите хора от кораба. Това беше една такава джунгла, разположена на астероид със дължини 3,000 км. и 1,500 км. Тук се намериха едни симпатични животинки, които ги наблюдаваха с любопитство. В следващите часове специален екип отлетя от кораба към астероида със десетместен дрон, със универсални реактивни дюзи, позволяващи да лети дори без налична атмосфера. Алекс се занимаваше с делата си, докато наблюдаваше картината от дрона на хората, изпратени там. По искане на командир Йон, обратно щяха да бъдат доведени отделни екземпляри от животинския и растителен свят там.
По някое време Алекс се изправи пред предния люк на каютата, откъдето се виждаше добре астероида, дори с просто около, а със телескопите се виждаха добре и животинките. Нещо като панди, по- скоро коали. Изненадващо- животинките се оказаха... говорящи...
Край на разказ.№ 20. 2020.Valeri.
Няма коментари:
Публикуване на коментар