Разказ.№ 29. 2020.Valeri.
Във следобеда на другия ден, корабът Volvo се приземи успешно на едно избрано плато в планините на планетата Vega 4.125. Пилоните за приземяването се забиха на дълбоко в преспите от сняг, замръзнали от месеци наред. Корабът се закрепи устойчиво на това плато, а Алекс побърза да излезе на терасата на каютата за да огледа района. Това беше неговата Бизнес Експедиция, чрез кораба му Volvo, който носеше 300 души на борда си, а годината беше 8020- та Земна Година. Вторият кораб със 200 души, предимно учени от Земята, придружаваше Експедицията на Алекс, но само временно. Този кораб се казваше Пиза и беше тръгнал на Научно Пътешествие. Бяха се срещнали около месец по- рано, по някаква случайност и сетне пътуваха заедно, та чак до тази планета. Намереният и заловен от хората на Алекс, говорящ дракон, разговаряше с дежурния екип, изпратен да го разпитва, хранеха го добре, а той знаеше страшно много неща изобщо...
*
Следобедът напредваше, а Алекс запали цигара и погледна към картината от външните камери на кораба. Единият вход- асансьор на кораба беше спуснат до достигане на повърхността под кораба, а навън излязоха десет души, обордувани със скафандрите си и оръжие, за да огледат наоколо. Скафандрите имаха вътрешно отопление, та бяха топли, въпреки темературата сега: - 45’ C. Това беше един свят където никой не беше стъпвал до сега, със изключение на дивите животни и говорящите дракони, въпреки, че на планетата живееха 0.6 милиона извънземни и 50,000 земляни. Планетата не беше изучавана, дори и от извънземните, които живееха тук...
*
По някое време Алекс заповяда да изпратят дронове за сканиране наоколо. Според говорящия дракон, следваше по- топъл период, като маса снежни преспи щели да се топят интензивно. Но това щяло да бъде само временно... Драконът обясняваше, че има женска и малки, пет на брой. Той описваше обществото от говорящи дракони, като общо около 500 екземпляра. Те имали големи проблеми със изхранването, силния мраз и със размножаването си... Хората, изучаващи драконите и изобщо- този съвсем невиждан свят, дадоха надежди на дракона, че ще помислят по тези проблеми, поне докато са тук- на тази планета... Драконът имаше дължина около три метра и тежеше около 300 кг., но всъщност биваше добряк, относително казано...
*
Около два часа по- късно, изпратения навън екип от десет души, се завърна на кораба. Бяха ходили върху преспите, които бяха замръзнали и не поддаваха от тяхната тежест, при гравитация от + 2,3 G. Тази силна гравитация се регулираше от скафандрите на хората, та да не им бъде прекалено тежко всичко, та й живота... Това, което този екип беше видял наоколо, не беше нищо особено. Бяха открили наблизо пещери, все още със достъпни входове, въпреки силния мраз и преспите от сняг. Предстоеше да бъде изпратен нов екип, за да изучи пещерите там...
Край на разказ.№ 29. 2020.Valeri.
Няма коментари:
Публикуване на коментар