Разказ.№ 27. 2020.Valeri.

Разказ.№ 27. 2020.Valeri.

Във следобеда на другия ден, корабът Volvo прелиташе над планински масиви, при силна буря, носеща мраз и сковаваща всичко по пътя си. Дежурните бяха подсилени със още хора, та дежуряха 50 души. Четиримата пилоти внимаваха да не стане гаф, далеко от всякаква цивилизация, дето да ти изпрати помощ при необходимост...
Алекс се черпеше с джин и пушеше цигара, а в краката му грееше портативна печка за отопление. Компания му правеха Палма, Ким и Аш. Картината от близо десет външни камери, разположени по корпуса на кораба, показваше природа, дори невиждана от никого до този момент... Температурата под кораба в джунглата там, варираше около  -70’ C. Далечната синя звезда Vega 4, от тази си посока грееше съвсем слабо, като в синкав сумрак. Очакваше се в идните дни, да се увеличи силата й и да стане по- топло, относително казано.
По някое време, както си пушеше цигарата, Алекс подскочи от виковете на Аш.
         -Какво става, Аш?- попита Алекс, поизплашен.
         -Някакъв дракон щеше да ни блъсне! – каза Аш.
         -Какъв дракон?!- каза Алекс.
         -Да! Дракон!...- каза Палма.- Дълъг е около три метра и не ни забеляза...
         Алекс се озадачи и замисли, преди да каже:
        -Пуснете два дрона, да го приберат на кораба!
*
Драконът не се беше предал лесно на двата дрона. След едночасова гонитба и преследване, дроновете го заловиха в мрежите си и прибраха обратно, на борда на кораба Volvo. Вече в изолатора за чужди същества, на кораба, драконът се позарадва, че все още е жив, а на това място е доста топло. Той поспа малко от упойката и като се събуди, час по- късно, се изненада на дар, който намери в клетката. Това бяха плодове.
         -А! Банани!- каза си драконът.- Скоро не съм виждал банани!...
 Докато похапваше, драконът се позамисли, какво става, но не беше много сигурен в това. Той предположи, че е позагазил май...
Алекс запали нова цигара, докато наблюдаваше дракона.
       -Струва ми се, че драконът е говорящ!- каза Ким.
       -Нищо особено, та дори да е  говорящ.- каза Палма.
Алекс се поразкърши из коридора при клетката на дракона, а някой забеляза, че драконът е мъжки екземпляр. Някой допусна, че този дракон би могъл да има женска, та и малки...
*
Следобедът напредваше. По идея на командир Йон, дракона беше оставен на топло и му беше дадена още храна. Някой пък му пусна и тиха музика. Временно забравиха за дракона, понеже изпиука още някаква аларма на пулта на Алекс. Докато умуваха над двете, вече, загадъчни аларми, на пръв поглед нищо съществено не се случваше...
Сетне съвсем забравиха за дракона, докато се мъчеха да изключат алармата, а Алекс си запуши ушите...
Край на разказ.№ 27. 2020.Valeri.