Разказ.№ 17. 2020.Valeri.

Разказ.№ 17. 2020.Valeri.

Започваше бордовата нощ, когато Алекс стана от няколкочасов сън. Той се разсънваше с кафе и цигара, докато проверяваше положението. Корабът Volvo все още беше при междинната станция. След разговор със онзи терминатор, на сутринта, се бяха разбрали Алекс да го изчака на същото място, където по- късно той ще дойде със неговата летяща чиния. По- късно Палма също стана от сън и попита какво става. Алекс очакваше терминатора да пристигне скоро. Дежурните на кораба наблюдаваха откъде ще се появи терминатора със летящата си чиния. Алекс и Палма си пуснаха музика и скоро се бяха разсънили добре.
Наближаваше късната доба по бордовото време на кораба Volvo. Из станцията кипеше живот, като всички общности тук бяха по собствен часовник и календар. На борда на кораба будуваха около 30 души, сред които и охраната. Бяха изминали около два часа време, когато дежурните на кораба приеха летяща чиния, разполагаща със кодовете на AFJ, което я легитимираше и идентифицираше напълно. Пристигаше специален терминатор на Агенцията AFJ, със специални разрешителни. Скоро чинията се прикачи над кораба, а два робота от охраната посрещнаха терминатора. Алекс прие терминатора в каютата за специални цели. Със него бяха Палма, Ким и Аш, както и техните охранителни роботи.
           -Alex Maxell!- каза Терминаторът и погледна наоколо, а той беше специално оборудван за всякакви специални цели.
           -Да, това съм аз именно.- каза Алекс.
           -Можете да ме наричате Буун!- каза Терминаторът, огледа се отново и постави раницата си и оръжието до стената. – Ето този апарат нося специално за вас, Алекс, от 9020- та Година! Трябва да го изучите основно и да го криете и пазите! А аз трябва да ви охранявам известно време, може да отиде и цяла година време!... Накратко- това са времената, когато вие сте в опасност, а животът ви е важен за нас... Не ни подценявайте. Трябва да бъда със вашия кораб дълго време нататък, не се безпокойте. Ще бъда винаги наблизо! Все пак се пазете!
           Алекс погледна апарата и се усмихна- това беше жезъл, но жезъл със уникални възможности. Алекс си спомняше какво се прави със такъв жезъл, както беше чел и учил от архивите. Той прие жезъла и опита да провери неговото тегло. Жезълът добре пасваше на тялото и силата на Алекс. Сетне той закрепи жезъла в колана, на гърба си и погледна щастливо другите.
            -Мога да ви благодаря.- каза Алекс.- Аз всъщност знам какво се прави със такъв жезъл и за какво служи!...
             Терминаторът Буун кимна и се оттегли към изхода на каютата:
             -До скоро! Ще бъда наблизо! Ако има проблеми- тук съм!
           *
           Остатъка от нощта Алекс основно изучаваше жезъла си- подарък от Бъдещето, със 1000 години напред... Това нещо струваше луди пари, дори като музейна ценност, без да се смята, че е всъщност- супероръжие и суперкомпютър...
Край на разказ.№ 17. 2020.Valeri.