Времето сега:
сряда, 5 февруари 2020 г.
Разказ.№ 19. 2020.Valeri.
Разказ.№ 19. 2020.Valeri.
Няколко дни по- късно, двата кораба се бяха скачили помежду си, по време на полета. Разгънатия тунел между тях давеше възможност екипажите да си гостуват. Това бяха кораба на Алекс- Volvo, както и чуждия кораб- Пиза, с който се бяха срещнали някъде по пътя към планетата Vega 4.125. Това беше 8020- та Земна Година. Екипажите на двата кораба вече се познаваха до голяма степен. Докато обаче кораба на Алекс беше негов и се занимаваше с бизнес, предимно, то кораба Пиза се водеше от учени от Земята, тръгнали на пътешествие със научни цели. На кораба Volvo имаше 180 души, а на кораба Пиза имаше 200 души, към тези времена.
В следобеда на този бордови ден Алекс седеше сам зад пулта си, а до него Палма седеше и дремеше във креслото си. Алекс тъкмо изпробваше нова програма за роботите си, която той беше създал.
Към края на следобеда във каютата се събраха десетимата, за да обмислят нещата занапред и да се почерпят. Алекс беше малко замислен, до известна степен и угрижен до някъде. Той умуваше заедно с другарите си, по плановете занапред. Вече се бяха появили известни разногласия сред екипажите на кораба Volvo. Някои от хората искаха да се върне кораба на онзи астероид, за да добиват още руда, за да припечелят от това. Други поискаха да тръгнат обратно към планетата Orixon 88, тъй като скоро не бяха ходили там. Алекс се беше замислил по въпроса. Той позволяваше да се гласува сред хората от кораба, но този път имаше други планове за бъдещето. Тези екипажи, с които той разполагаше, имаха с него сключени договори и спогодби. На първо време, Алекс им обеща да освободи всеки, който има други планове за себе си, извън кораба му и бизнеса му. По това време, Алекс си спомни и подходящите дума за неговата работа- Бизнес експедиция. Въпреки всичко, нищо не застрашаваше Бизнес екпедицията на Алекс, като по принцип той би загубил около 60 души от екипажите си, но не повече от това и нищо друго. За да се предпази от бунтове, Алекс активира десет бойни робота, с които разполагаше... Около бизнеса му и неговото пътешествие из космоса, нямаше нищо незаконно, а това му даваше известни права...
Вечерта напредваше, а из корабите се срещаха хората, ходеха си на гости, през временния тунел- връзка. Алекс и другите деветима все още обмисляха нещата, а момичетата спретнаха трапезата за вечерта, която вече напредваше. Наблизо до двата, скачени един към друг кораба, нямаше почти никаква близка материя. Точно в тези часове дежурните забелязаха наблизо газови облаци, зад които не се забелязваше дали има някакав материя. Сканирането даде резултат, че сред облаците има отделни зони, с доста добра чистота на кислород и други съставки, на обикновения въздух. Това откритие наложи на дежурните веднага да започнат намаляване на скоростта, за да се установят сред облаците и да добиват въздух, така да се каже. Новината зарадва всички. Въздуха беше сериозно ценен из космоса...
Алекс се беше замислил нещо, проверявайки за колко човекодни- въздух, биха могли да нагнетят в наличните цистерни на кораба...
Край на разказ.№ 19. 2020.Valeri.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар