Разказ.№ 30. 2020.Valeri.
Наближаваше бордовата вечер, а навън все още биваше синкав сумрак, който нямаше да се промени съществено и през дългата и трудна бордова нощ. Алекс беше решил лично да се поразходи до близките пещери, на около два километра, източно от кораба Volvo. Междувременно на платото се беше приземил и кораба Пиза, преди около час време. Докато Алекс и хората му се екипираха за рискованата разходка навън, с тях щеше да тръгне и втори екип от 20 души. От кораба Пиза, изпратиха със тях още десет души- учени от Земята.
*
Трите екипа тръгнаха от корабите заедно и със десет робота, които да носят екипировката. Алекс и Палма вървяха след четиримата водачи на групата. За момента не се забелязваха опасни зверове и хищници наоколо, а снежните преспи не поддаваха от тежестта на хората и техните роботи. Над главите им летяха на автопилот няколко четириместни дрона. Можеха да ги ползват, ако нещо се провалеше. Алекс изпитваше остра нужда от цигара, но сега не беше удобно да пали цигара. Той се зарадва при физическия контакт със този див и невиждан свят. До пещерите имаше много път. На някои места настилката се хлъзгаше, а шпайковете им опитваха да залепнат в леда. Със Алекс и Палма вървяха също Ким и Аш, като се движеха всички по двойки, а понякога и един след друг.
*
Входовете на пещерите бяха достъпни за влизане, но вътре бяха изпратени само екип от десет души, които внимателно надникваха в пещерите- първо едната от тях. Алекс беше измислил как да изпуши една цигара, а щом го стори, тютюнът го удари чак до петите. Доволен той раздаде заповеди и инструкции на хората си и се поспря за да почине от дългия път. Някой запали огън, с намерените в пещерата съчки и дръвца, които вятър беше издухал до това място, през топлия сезон, по принцип, кой знае кога точно. Огънят ободри групите, които бяха пристигнали на това място. Те си позатоплиха закуски и кафе, за да хапнат, след трудния преход до това място. Командир Йон заповяда на екипа влязъл в първата пещера, да излязат навън най- късно след един час, каквото са успели да видят там, за да могат всички да се приберат навреме по корабите, преди наближаващата буря, както им обясни пък говорящия дракон одеве...
*
Вечерта напредваше, когато всички екипи започнаха да се прибират на борда на корабите си, като бяха използвани и пътническите дронове. Бурята не успя да ги изненада. Успяха да се завърнат навреме. Още щом се прибра ва каютата, Алекс седна да си почине и запали цигара. В каютата на Екип Алфа беше топло и уютно. Командир Йон заповяда всички екипи да отложат всякакво излизане навън, до обедното време на следващия ден. Алекс беше доволен от разходката, а момичетата се заловиха да приготвят вкусна трапеза за вечерята на десетимата от Екип Алфа...
Край на разказ.№ 30. 2020.Valeri.
Няма коментари:
Публикуване на коментар