Разказ.№ 14. 2020.Valeri.

Разказ.№ 14. 2020.Valeri. 

На следващия ден, двата кораба бяха приети на междинната станция по пътя им. Алекс и Палма излязоха на терасата на каютата, за да погледнат навън. Станцията беше голяма и по нея бяха прикачени стотици кораби- малки и големи. Алекс огледа добре станцията, преди да поиска радиовръзка с Кулата. Той беше определил два екипа, които щяха да търгуват с тази станция. Инструкциите му бяха дадени и оставаше да се търгува. Въпреки неговите опасения, тук цените бяха съвсем нормални. Специалистът на станцията, за търговия с ценни камъни, се зарадва на предложените от Алекс руди за продан. Според този специалист, трябваше поне няколко часа да огледат камъните, за да определят параметрите на търгуването. Алекс лично подписа договора за продаването на ценни руди и диманти, като остана доволен и зарадван от оценката на специалиста, както и от получената сума във няколко вида валути и злато. Сетне започнаха да зареждат кораба с основните необходими стоки, а за продан бяха показани роботи, компютри, пътнически дронове и други машини, произведени на борда на Volvo. Очакваше се търговията да продължи няколко часа, както и товаренето на стоки за кораба. Сред основните необходими стоки бяха- въздух, вода, провизии и гориво. Според изчисленията, след търговските операции, сумата оставаща на разположение на Алекс, щеше да стигне не за един, а по принцип за още два подобни кораба и зареждането им за път. Алекс имаше сериозни намерения да закупи още един подобен на Volvo кораб, но това все още не беше на дневен ред. Трябваше да мине известно време, да приеме нови хора за екипажите на кораба си, та чак тогава да мисли за закупуването на още един нов кораб. Наближаваше обедно бордово време, когато Алекс се оттегли в каютата си, заедно със Палма, за да си починат и да прегледат отново резултатите от днешните търговски операции. Без да бъде алчен, Алекс само за около месец време достигна сериозни икономически резултати. Беше намислил да определи и бонуси за хората си, тъй като беше доволен от тях. А хората му се зарадваха на бонусите. Времето напредваше, когато Алекс запали цигара и пусна повечето от хората си, да се разходят из станцията, като заедно със командир Йон им определиха пет свободни часа за тази цел. Сетне Алекс се занима със прегледа на новините, както и написването на новини от хрониките на кораба Volvo. До вечерта тези новини от кораба Volvo, щяха да бъдат излъчени във редица посоки със мощната антена- предавател на кораба. Сетне Алекс покани десетимата си най- близки на кораба, да се съберат заедно за да се почерпят и обмислят плановете за напред. Скоро те се разположиха на трапезата, а момичетата сервираха приготвеното меню току- що. Докато умуваха по плановете занапред, времето неусетно напредваше. Беше взето решение, да се остане още известно време при тази междинна станция. Междувременно екипажите на Volvo си намериха занимания на тази станция, а твърде не им се заминаваше нататък по пътя. Алекс и командир Йон решиха да се остане още поне денонощие тук.      
Край на разказ.№ 14. 2020.Valeri.