Разказ.№ 28. 2020.Valeri.
На другия ден екипажите на кораба продължаваха разглеждането на планетата, докато корабът летеше бавно над повърхността й, над планини и реки. Алекс беше малко сънлив в тези часове, на следобеда. Той се беше замислил над започващото разглеждане на планетата, като се питаше, до какво ли ще ги доведе подобно начинание и дейност. Беше седнал в креслото си, а до него Палма слушаше музика и разглеждаше параметрите на полета. Ким и Аш се бяха захванали да приготвят вкусотии за вечерята, макар и да беше далеко до нея. Междувременно специален екип разговаряше със дракона, уловен одеве. Опитваха се да научат от него повече неща.
Следобеда на кораба Volvo напредваше, а дежурните малко се одремваха по местата си, в сивия ден.
*
Бордовата вечер започваше, а кораба плавно плуваше над планини и гори и реки. Навън беше синкав сумрак, а скоро нямаше да бъде нито по- светло, нито по- топло от -70’ C. Алекс беше мрачен, по неизвестни причини. Той запали цигара и отвори нова бутилка с джин. В каютата бяха също Палма, Ким и Аш. В главата му се въртяха мрачни мисли. Той си сипа джин с тоник и си взе чаша нес кафе от автомата зад себе си, погледна в ляво, където имаше външен люк и погледна навън. Този свят наоколо все още никой не беше виждал, с изключение на дивите животни тук, включително и говорящите дракони... Мрачното настроение в кораба беше заразно. При шамана Джи- лечителя на този кораб, се бяха оплакали общо 20 души със мрачно настроение и неразположение. Шаманът взимаше мерки за тяхното здраве.
Вечерта напредваше по бордовия часовник, когато Алекс се изправи пред предния люк и заби поглед навън, угрижен и замислен. По принцип нямаше нищо проблемно за кораба и неговата Бизнес Експедиция. Той се зачуди от къде идва вълната от мрачно настроение, която вече мореше хората му...
По някое време Алекс заповяда да се търси причината за вълната от лошо настроение и нераположение на хората от неговата Експедиция, което мореше хората му в тези дни и започваше да става епидемия...
Междувременно пристигна новина от кораба Пиза- там също имаха проблеми със здравето на екипажите им... Алекс се позамисли, без да предприема нищо. Той предположи, че новите здравни проблеми са причинени от някаква алергия към този извънземен свят, където гостуваха...
По- късно вечерта, Алекс тъкмо пишеше задачи и инструкции за екипажите си, когато на входа се появи терминаторът Бууна и каза:
-Какво става Алекс?
-Нападна ни неразположение и мрачно настроение...- каза Алекс.
-Спокойно, Алекс! И това ще мине! –каза Буун.- Аз съм винаги наблизо!
Алекс се позамисли, а терминаторът Буун огледа каютата и си отиде.
Във въздуха остана някаква неясна мъглявина след него, но това беше само илюзия...
Край на разказ.№ 28. 2020.Valeri.
Няма коментари:
Публикуване на коментар