Разказ.№ 15. 2020.Valeri.

Разказ.№ 15. 2020.Valeri.

Във средата на следобеда,  на същия бордови ден на кораба Volvo, а годината тук беше 8020- та Земна Година, като кораба се намираше някъде по пътя към планетата Vega 4.125, на една междинна станция. Тук беше и кораба Пиза, с който се бяха срещнали по пътя насам, по- точно на един голям астероид, където екипажите си бяха спретнали веселба, та няколко дни наред. Във часовете преди вечерта в този изморителен ден, Алекс и другите деветима, се бяха събрали в каютата, за да се почерпят и да обмислят плановете занапред. По това време всички търговски операции на кораба и станцията, вече бяха приключили, а товаренето беше завършено. Алекс си почиваше, докато разговаряха по плановете занапред. Той запали цигара и се загледа през люка в ляво от него. От тази позиция той виждаше голяма част от станцията. Междувременно навън бяха все още 90 души от състава на кораба Volvo, а те си прекарваха добре из станцията, но до два часа най- късно, трябваше всички да са се прибрали в кораба, както Алекс беше заповядал. С това Алекс искаше да бъде спокоен за хората си, че са в безопасност, и на борда на кораба. Времето напредваше, когато Алекс се зае да изучава отново архивите, там докъдето беше стигнал през вчерашния ден. Той гледаше на тези архиви, като на учебник, от където научаваше много неща, припомняше си много неща и много неща разбираше. По някое време десетимата си пуснаха хубава музика и вдигнаха наздравица, за добрите времена и за добрите приятели. За вечерта на борда на кораба бяха поканени 100 души от кораба Пиза. Междувременно кухнята работеше по специалното меню за скъпи гости. Два екипа пък приготвяха столовата, където се очакваше да се съберат във вечерта, близо 300 души. Столовата беше празнично украсена и спретната, като скъп ресторант. В очакване на събитието най- нетърпеливите бече бяха пристигнали. Алекс се беше замислил за нещо само свое, когато  часовника на лявата му ръка, неочаквано изсвири някаква аларма, а щом той погледна, забеляза, че това е повикване по радиочестота, използвана от специалните космически сили- AFJ. Алекс прие повикването и се заслуша. Чу се сравнително с добро качество, мъжки глас:
        -Здравейте! Търся господин Alex Maxell, кораба Volvo!
        -Да, това съм аз!- каза Алекс.- А вие кой сте?
        -Аз съм специален терминатор от AFJ. Пристигам от 9020- та Година, за да ви охранявам известно време и да ви донеса един апарат. Работата е на живот и смърт!
        -Разбирам, но какви гаранции давате, че не сте просто някаква откачалка?- каза Алекс.
        -Разполагам със кодове за идентификация!
        -Какво мога да направя за вас?- попита Алекс.
        -Не е необходимо.- каза гласът.- Скоро ще се обадя отново. До скоро, аз много бързам!
Алекс затвори телефона и заби поглед в люка до себе си, видимо озадачен от странното обаждане.
Край на разказ.№ 15. 2020.Valeri.