Разказ.№ 21. 2020.Valeri.
Няколко дни по- късно корабите Volvo и Пиза, си заминаха от астероидното и газово поле, нататък към планетата Vega 4.125. Във един следобед Алекс беше в лошо настроение. Той запали цигара, изправен пред предния люк на каютата и се замисли над плановете на кораба занапред, докато наблюдаваше нататък из космоса. Усещането за неприятности, които приближаваха, го караше да изпада в това лошо настроение. Това беше 8020- та Земна Година, а корабът Volvo беше във Бизнес експедиция, организаирана именно от Алекс. Корабът Пиза пък беше на научна експедиция, като там имаше 200 души, предимно учени. Двата кораба и техните екипажи, се бяха срещнали из космоса, а сетне се бяха сприятелили. Смяташе се, че скоро ще тръгнат по различни пътища, а това вече ставаше проблем за екипажите. На всеки от двата кораба имаше по няколко екипажа, които се редуваха на дежурства за воденето на корабите им. Алекс въздъхна тежко и си спомни за няколкото животинчета- коали, които взеха от един астероид по пътя. Те се бяха оказали говорящи и вече изучава земни езици, за да могат да общуват с хората от кораба. Малките коали се намираха до известна степен на чуждо място и бяха шокирани от това.
Следобедът напредваше, когато дежурните прихванаха далечен сигнал от планетата Vega 4.125. Според изчисленията, до планетата оставаха около 24 часа поет. Алекс си взе чаша нес кафе от автомата и седна в креслото си за да прегледа новините. Близо два часа той преглеждаше новините от тук и там, всичко свързано със земляните из космоса, та й от старата Земя. Нещата си вървяха независимо от усложненията и проблемите тук- там. Във системата Vega земляните биваха от относително близките времена, по принцип. Бизнес експедицията на Алекс се беше съсредоточила около звездата Vega 4, и нейните планети, луни, междинни станции и т.н. В същото време всеки полет изискваше много подготовка и средства. За една от съставките на горивото за полета, беше водата, която се разграждаше на водород и кислород, чрез електрически ток, произведен от портативни атомни централи. На борда на Volvo, атомните генератори бяха два, а гориво пък за тях имаше достатъчно. На практика тези кораби можеха да летят и просто със известни количества вода...
Наближаваше бордовата вечер, когато Алекс и Палма се усамотиха в неговия почивен бокс, за да си съберат мислите и да си подредят нещата. Определено на другия ден щяха да бъдат много наблизо до планетата Vega 4.125. Леко изморен от това умопомрачително пътешествие без край, Алекс си отдъхна известно време в койката си, преди да стане наново и да се заеме със делата си. Междувременно за вечерта се очакваше десетимата да се съберат отново в каютата, за да умуват по плановете на кораба занапред. Наблизо до двата кораба почти нямаше никаква друга материя, а така щеше да бъде поне още денонощие. Алекс въздъхна и погледна към люка до койката си, пък отвори блиндираната защита на люка, за да погледа навън...
Край на разказ.№ 21. 2020.Valeri.
Няма коментари:
Публикуване на коментар