Разказ.№ 18. 2020.Valeri.
На сутринтта кораба Volvo отлетя от станцията, нататък към планетата Vega 4.125, а кораба Пиза ги следваше на дистанция от два часа път. Алекс беше поспал известно време, а в ранния следобед седна зад пулта си и се замисли. Корабът набираше скорост за междупланетен преход. Скоро в каютата пристигнаха един подир друг Палма, Ким и Аш. Те пуснаха музика и се разположиха по пултовете, за да се почерпят, първо- с кафе. Корабът напредваше по курса си и набираше още скорост. Алекс си пусна да види новините от последните времена и дълго ги преглежда и изучава. Сред новините той намери и за Vega 4.125. Там нищо особено не се случваше.
Следобедът напредваше, когато Алекс запали цигара и стана за да се изправи пред предния люк на каютата, за да забие поглед напред по курса, където наблизо нямаше почти никаква материя, но пък се виждаха звездите. Алекс се замисли, накъде ли ще заминат пък след планетата Vega 4.125. Повечето фактори важни за решенията, се взимаха според обстоятелствата и до някъде- случайно, но до известна степен всичко зависеше от правилата на бизнеса и търговията. В тези часове Алекс се замечта за новия кораб, който беше решил да купи, в блзиките времена. Според елементарните изчиления, с повече хора беше по- сигурно из космоса, а производството даваше по- големи резултати и печалба, в най- общ смисъл. В този час Алекс се свърза с дежурните и им заръча- да търсят информация за продавани нови, универсални кораби от същия тип, като Volvo, както и необходимото оборудване и стягане за дълъг път. Деветимата най- близки до Алекс, прегърнаха идеята, сякаш нищо ново. Само до един час, дежурните доставиха информация за продаваните наоколо кораби от този тип. Получиха и пълна информация по радиото, дори със снимки и чертежи. Според предлаганите цени, то Алекс можеше да купи дори два нови кораби, та й да му останат достатъчно пари, във валути, злато и диаманти. Иначе казано, цените на новите кораби от този тип, не бяха кой знае колко високи...
Наближаваше бордовата вечер, когато в каютата се събраха и десетимата, като бяха планирали да вечерят заедно, а момичетата се заеха да спретнат хубава трапеза. Това бяха: Алекс и Палма, Ким и Аш, Шао и Джейн, Шон и Никита, Браун и Моника. Разбира се понякога при тях идваха и други хора от кораба. Терминаторът Буун известно време се почива, а сетне от време на време посещаваше Алекс, като разполагаше навсякъде собствени машинки за наблюдение и охрана.
Алекс не беше много на ясно, защо пък някой би искал да му навреди, но си мълчеше, защото терминаторите бяха едни сериозни и сурови хора. Междувременно от кораба Пиза, предложиха двата кораба да се скачат, за общ полет нататък, а Алекс и хората му взеха да обмислят идеята им, преди да се вземе решение.
Във началото на вечерта Алекс и неговите побратими седнаха на трапезата и се замислиха по плановете занапред. Алекс пък избираше кораб, достатъчно добър за целта. Сетне той направи списък за оборудването на бъдещия, нов кораб.
Край на разказ.№ 18. 2020.Valeri.
Няма коментари:
Публикуване на коментар