Разказ.№ 34. 2020.Valeri.
Фантастика.
Няколко дни по- късно, болестта нападнала двата кораба, вече отминаваше. Екипажите
на двата кораба усилено изучаваха зоната около корабите, на дистанция от 200
км. в радиус, като използваха пътническите си дронове. Шаманът Джи, който беше
и до известна степен пророк и медиум, виждаше, че наоколо има нещо загадъчно и
странно, каквото й да е то. Алекс пушеше цигара в следобеда на кораба и умуваше
около финансовата страна на плановете занапред. Всъщност кораба беше добре
зареден, но това щеше да трае около месец, преди запасите да намалеят до
известна степен.
*
Следобедът напредваше, когато Алекс и Палма се разхождаха около двата кораба. Снегът
под ботушите им беше замръзнал и не се потъваше. Двамата следваха Ким и Аш, докато
оглеждаха корпуса на кораба Volvo. На десетина места корпуса имаше малки пукнатини,
които роботите ремонтираха. На единия вход на кораба имаше запален огън, където
ловците си печаха месо, а някой беше донесъл туби с бира. Наличните десет
четириместни дрона на кораба Volvo се готвеха за обикаляне наоколо. По това време
Говорящият дракон Буун, обясняваше как той и неговите близки, живеят на тази
планета. Никой незнаеше откъде са се зародили тук, но според него, това е било от
хиляди години.
*
Към края на следобеда Алекс беше в компанията на Палма, Ким и Аш. Той седеше
зад пулта си и преглеждаше новините от изминалите дни. В същото време имаше
информация от дроновете, които изучаваха зоната около корабите. Командир Йон
беше заповядал всички екипи да се приберат в кораба, още преди късната бордова
вечер. Това бяха земи и територии, където все още никой не беше идвал. Извънземните
жители на планетата, не смятаха за необходимо да изучават тази планета. Със
тяхното разрешение, експедицията на Алекс имаше уникална възможност да изучи
тези територии, въпреки ниските температури, бури и мраз.
Със наближаването на бордовата вечер, край масата в каютата се събраха
десетимата- Екип алфа. Те се черпеха, докато обмислят плановете занапред. Според
някои хора от корабите, беше най- добре, корабите да си стоят на място, докато
добре си отдъхнат всички, след проблемите напоследък и дългия път до тази
планета. След поредица от гласувания, беше решено, да се почива поне седмица,
но разбира се, някои екипи щяха да разглеждат зоната всеки ден. В тези часове
Говорящият дракон Буун, както му казваха, беше освободен да се прибере в
пещерите на своите близки, със разрешение- да дойде по- късно отново. Щом
драконът си отлетя, всички се натъжиха, по неизвестни причини.
*
По някое време Алекс се усамоти, за да си събере и подреди мислите и нещата,
тръгвайки отново по нов път от живота си...
Край на разказ.№ 34. 2020.Valeri.
Разказ.№ 33. 2020.Valeri.
Фантастика.
Беше края на Февруари месец, 8020- та Земна Година, когато корабите Volvo и
Пиза гостуваха на планетата Vega
4.125. От
известно време двата кораба се намираха на едно широко плато в планините на
планетата. Алекс пушеше цигара изправен пред предния люк на каютата, а компания
му правеха Палма, Ким и Аш. Преди около час се бяха завърнали от разходка
навън, заедно с два екипа от Volvo и два екипа от Пиза. В този бордови ден времето беше
спокойно, със температури около – 15’ C. Доволен от разходката, Алекс умуваше, заедно с
хората си, за следващите дни. На тази планета живееха 0.6 милиона извънземни и
също 50,000 земляни. Самата планета тук, никой не си беше направил труда да
изучава до тези времена. Със разрешението на извънземните, Алекс и двата кораба
бяха започнали да изучават планетата, със сериозни проблеми още в началото. След
отминаването на епидемията, Бизнес Експедицията на Алекс, продължаваше делата
си. Вторият кораб Пиза имаше 200 души, предимно учени, които имаха Научно
пътешествие. На кораба на Алекс живееха 300 души в тези времена, както и един
от местните чудовища- Говорящият дракон, кото казваше, та да се казва- Пси.
*
Започваше бордовата вечер, когато навън нямаше нито един от хората от корабите,
а те бяха свързани с тунел. Десетимата със Алекс- т.н. Екип Алфа се готвеха за
обща вечеря и се топлеха от дългата разходка в този ден. След предица гласуания
беше решено, екипите да изучат наоколо корабите, със диаметър от 200 км.,
използвайки пътническите дронове на корабите. Междувременно навън отново валеше
сняг, а огряваше Зелената Луна на планетата. Тази луна се очакваше да огрява
около 7(седем) дни.
*
Късно във бордовата вечер, Алекс се чудеше какво става. Освен, че някой му
триеше паметта, беше отминала сериозна болест, но той смяташе, че това е само
временно... Сред екипажите на двата кораба имаше известен брой екземпляри-
предатели... Докато специален екип разследваше нещата около скъпоценната руда,
терминаторът Буун имаше свои планове. Той изчезваше понякога по десет дни със
летящата си чиния, без никой да знае, къде е бил, какво е намислил и за какво
става дума изобщо...
*
Наближаваше бордовата нощ. Хората бяха предупредени, че сред тях има известен
брой екземпляри- предатели, омагьосани от планове за лесна печалба със
скъпоценна руда, от онзи астероид. Започваха времена, когато никой на никого и
за нищо е вярваше, около двата кораба... Белята обаче беше много по- голяма- та
на тази планета живееха 0.6 милиона извънземни и 50,000 земляни, които все още
незнаеха за това...
Край на разказ.№ 33. 2020.Valeri.
Разказ.№ 32. 2020.Valeri.
Фантастика.
Няколко дни по- късно корабите се намираха все още на същото място, на
избраното плато в планините на планетата. Беше настъпила вечерта, след труден
ден. Командир Йон даде десет часа почивка на екипажите на кораба, със
изключение на дежурните. Самият той беше изморен, след трудния ден и се оттегли
в каютата си.
Алекс запали цигара, изправен пред предния люк на каютата и погледна навън. Бурята
не стихваше, а епидемията, която мореше хората на двата кораба, все още не беше
отминала. В тези бордови дни бяха възникнали известни разногласия сред хората
от кораба Volvo. Една от групите смятаха, че ще бъде по- добре да се
върнат в града на земляните на тази планета. Други искаха да се завърнат на
планетата Orixon 88, откъдето повечето хора бяха тръгнали. В същото
време трета група поиска да се върнат на астероида, където одеве бяха намерили скъпоценната руда, водени от мисълта за
печалбата от това...
*
Седмица по- късно, времето навън продължаваше да е лошо. Алекс се беше разболял
тежко от лоша болест, депресия. Това не беше свързано със разглеждането на
планетата тук, Vega
4.125. Временно неговите задачи водеше Аш, както и
командира на кораба Volvo- Йон.
*
Във един мрачен следобед, Алекс беше почувствал
облекчение, след големите душевни мъки, които изпита. Екипажите също не бяха
във добра форма. Епидемията отминаваше, но хората от двата кораба трудно се
справяха със дежурствата си. Аш взе решение, да изчакат на това място, до
подобрение на състоянието на болните. А това беше едно широко плато, сред
планините на планетата. Двата кораба имаха помежду си разгънат тунел за връзка.
Във тези дни, учените от кораба Пиза, обмисляха лечение на екипажите на двата
кораба. Със това се занимаваше и шаманът Джи- лечителя на кораба Volvo. Командирът
Йон смяташе да обяви почивка за седмица, за всички освен дежурните. Нещата
започваха да се нормализират постепенно.
*
Във един бордови следобед Алекс си взе кафе и запали цигара, докато обмисляше,
какво да правят екипажите на кораба Volvo по- нататък в следващите дни. Състоянието на Алекс се
нормализираше, а епидемията сред хората от двата кораба, вече утихваше.
На другия ден Алекс усещаше, че белята отминава, а на
двата кораба болестта отминаваше. Това, което шаманът Джи, както и останалите
лечители на двата кораба, смятаха, беше, че епидемията е отражение на неволи на
земляните някъде из космоса. В търсене на новини и причините за някаква беля,
беда, застигнала земляни из космоса, екипажите на корабите очакваха
изясняването на болестта, забелязана в изминалите дни. Във бордовия следобед,
Алекс запали цигара , замислен дълбоко. Лечителите бяха решили проблема с
лекарствата за новата болест, като намериха подходяща формула за тях, със добри
резултати.
Край на разказ.№ 32. 2020.Valeri.
Разказ.№ 31. 2020.Valeri.
Навън вилнееше силна буря, в бордовия следобед на
другия ден. Екипажите на корабите си бяха отпочинали добре, но командира
забрани излизането навън. Между двата кораба техниците разгънаха отново
междинен тунел. Не се знаеше колко ще продължава бурята. Говорящият дракон
смяташе, че до две Зелени луни, бурята ще утихне, а дежурните се заеха да
изчисляват колко часа прави това...
*
Алекс запали цигара, изправен пред един от люковете на каютата, за да види
какви са мащабите на бурята. Двата кораба бяха добре закрепени към повърхността
на платото, но тези ветрове бяха силни. Беше се замислил над новите планове на
неговата Бизнес Експедиция. В тези часове му се струваше добра идеята, да
вземат та да изучат тази планета, и нейните светове, нито виждани до момента,
нито газени от хора или извънземни. Въпреки, че на Vega 4.125
живееха около 0.6 милиона извънземни и 50,000 земляни, неизвестно защо,
планетата още не беше разглеждана и изучавана. Това беше 8020- та Земна Година,
а двата кораба- Volvo и Пиза, стояха закрепени добре, към планинско плато,
избрано одеве от тях, за удобно място за кацането. На кораба Volvo имаше
общо 300 души екипажи, след последното разместване на личния състав, а това
беше Бизнес Ескпедицията на Алекс, организирана и финансирана до голяма степен
от самия него. Вторият кораб Пиза имаше 200 души екипажи, предимно учени от
Земята, които бяха на Научно пътешествие. Екипажите на двата кораба, се бяха
срещнали и запознали по пътя към тази точно планета.
*
Следобедът напредваше, а Алекс се зае да изучава отново архивите, които имаше в
наличност, както и новините, прихванати наспоследък от дежурните на корабите. Той
седеше в креслото си зад пулта, а тук бяха също Палма, Ким и Аш. В същото време
четиримата пишеха нови задачи и инструкции за екипажите на кораба. Това време,
докато бурята им блокираше излизането навън, беше уплътнено с много сън и
почивка, а пуснаха и линията за сглобяване на нови роботи и дронове. Тези стоки
се търсеха навсякъде из космоса. За направата им на борда на кораба се
използваха евтини материали, закупени изгодно по пътя. Екипажите на Volvo
разполагаха със пълната технология за направата им, като използваха специални
машини и Обемни принтери. Тези машини и принтери бяха портативни и със малък
обем и тегло. Цената на робот или на дрон, варираше навсякъде по пътя, където
имаха спиране. Роботите и дроновете имаха по няколко варианта, та до бойни
роботи и до пътнически дронове.
*
По някое време Алекс опита да се свърже по радиото, със града на земляните,
където бяха преди да кацнат на платото. Въпреки бурята навън, радиовръзката
беше добра. Алекс разговаря със Кулата на града, за да разбере поне малко за
синоптичната прогноза занапред. Това което му казаха, не го изненада. Идеха
мързеливи дни...
Край на разказ.№ 31. 2020.Valeri.
Разказ.№ 30. 2020.Valeri.
Наближаваше бордовата вечер, а навън все още биваше синкав сумрак, който нямаше
да се промени съществено и през дългата и трудна бордова нощ. Алекс беше решил
лично да се поразходи до близките пещери, на около два километра, източно от
кораба Volvo.
Междувременно на платото се беше приземил и кораба Пиза, преди около час време.
Докато Алекс и хората му се екипираха за рискованата разходка навън, с тях щеше
да тръгне и втори екип от 20 души. От кораба Пиза, изпратиха със тях още десет
души- учени от Земята.
*
Трите екипа тръгнаха от корабите заедно и със десет робота, които да носят
екипировката. Алекс и Палма вървяха след четиримата водачи на групата. За
момента не се забелязваха опасни зверове и хищници наоколо, а снежните преспи
не поддаваха от тежестта на хората и техните роботи. Над главите им летяха на
автопилот няколко четириместни дрона. Можеха да ги ползват, ако нещо се
провалеше. Алекс изпитваше остра нужда от цигара, но сега не беше удобно да
пали цигара. Той се зарадва при физическия контакт със този див и невиждан
свят. До пещерите имаше много път. На някои места настилката се хлъзгаше, а
шпайковете им опитваха да залепнат в леда. Със Алекс и Палма вървяха също Ким и
Аш, като се движеха всички по двойки, а понякога и един след друг.
*
Входовете на пещерите бяха достъпни за влизане, но вътре бяха изпратени само
екип от десет души, които внимателно надникваха в пещерите- първо едната от
тях. Алекс беше измислил как да изпуши една цигара, а щом го стори, тютюнът го
удари чак до петите. Доволен той раздаде заповеди и инструкции на хората си и
се поспря за да почине от дългия път. Някой запали огън, с намерените в
пещерата съчки и дръвца, които вятър беше издухал до това място, през топлия
сезон, по принцип, кой знае кога точно. Огънят ободри групите, които бяха
пристигнали на това място. Те си позатоплиха закуски и кафе, за да хапнат, след
трудния преход до това място. Командир Йон заповяда на екипа влязъл в първата
пещера, да излязат навън най- късно след един час, каквото са успели да видят
там, за да могат всички да се приберат навреме по корабите, преди наближаващата
буря, както им обясни пък говорящия дракон одеве...
*
Вечерта напредваше, когато всички екипи започнаха да се прибират на борда на
корабите си, като бяха използвани и пътническите дронове. Бурята не успя да ги
изненада. Успяха да се завърнат навреме. Още щом се прибра ва каютата, Алекс
седна да си почине и запали цигара. В каютата на Екип Алфа беше топло и уютно. Командир
Йон заповяда всички екипи да отложат всякакво излизане навън, до обедното време
на следващия ден. Алекс беше доволен от разходката, а момичетата се заловиха да
приготвят вкусна трапеза за вечерята на десетимата от Екип Алфа...
Край на разказ.№ 30. 2020.Valeri.
Разказ.№ 29. 2020.Valeri.
Във следобеда на другия ден, корабът Volvo се приземи успешно на едно избрано плато в планините
на планетата Vega
4.125. Пилоните
за приземяването се забиха на дълбоко в преспите от сняг, замръзнали от месеци
наред. Корабът се закрепи устойчиво на това плато, а Алекс побърза да излезе на
терасата на каютата за да огледа района. Това беше неговата Бизнес Експедиция,
чрез кораба му Volvo, който носеше 300 души на борда си, а годината беше
8020- та Земна Година. Вторият кораб със 200 души, предимно учени от Земята,
придружаваше Експедицията на Алекс, но само временно. Този кораб се казваше
Пиза и беше тръгнал на Научно Пътешествие. Бяха се срещнали около месец по-
рано, по някаква случайност и сетне пътуваха заедно, та чак до тази планета. Намереният
и заловен от хората на Алекс, говорящ дракон, разговаряше с дежурния екип,
изпратен да го разпитва, хранеха го добре, а той знаеше страшно много неща
изобщо...
*
Следобедът напредваше, а Алекс запали цигара и погледна към картината от
външните камери на кораба. Единият вход- асансьор на кораба беше спуснат до
достигане на повърхността под кораба, а навън излязоха десет души, обордувани със
скафандрите си и оръжие, за да огледат наоколо. Скафандрите имаха вътрешно
отопление, та бяха топли, въпреки темературата сега: - 45’ C. Това беше един свят където никой не беше стъпвал до
сега, със изключение на дивите животни и говорящите дракони, въпреки, че на
планетата живееха 0.6 милиона извънземни и 50,000 земляни. Планетата не беше
изучавана, дори и от извънземните, които живееха тук...
*
По някое време Алекс заповяда да изпратят дронове за сканиране наоколо. Според говорящия
дракон, следваше по- топъл период, като маса снежни преспи щели да се топят
интензивно. Но това щяло да бъде само временно... Драконът обясняваше, че има
женска и малки, пет на брой. Той описваше обществото от говорящи дракони, като
общо около 500 екземпляра. Те имали големи проблеми със изхранването, силния
мраз и със размножаването си... Хората, изучаващи драконите и изобщо- този
съвсем невиждан свят, дадоха надежди на дракона, че ще помислят по тези
проблеми, поне докато са тук- на тази планета... Драконът имаше дължина около
три метра и тежеше около 300 кг., но всъщност биваше добряк, относително
казано...
*
Около два часа по- късно, изпратения навън екип от десет души, се завърна на
кораба. Бяха ходили върху преспите, които бяха замръзнали и не поддаваха от
тяхната тежест, при гравитация от + 2,3 G. Тази силна гравитация се регулираше от скафандрите на
хората, та да не им бъде прекалено тежко всичко, та й живота... Това, което този
екип беше видял наоколо, не беше нищо особено. Бяха открили наблизо пещери, все
още със достъпни входове, въпреки силния мраз и преспите от сняг. Предстоеше да
бъде изпратен нов екип, за да изучи пещерите там...
Край на разказ.№ 29. 2020.Valeri.
Разказ.№ 28. 2020.Valeri.
На другия ден екипажите на кораба продължаваха разглеждането на планетата,
докато корабът летеше бавно над повърхността й, над планини и реки. Алекс беше
малко сънлив в тези часове, на следобеда. Той се беше замислил над започващото
разглеждане на планетата, като се питаше, до какво ли ще ги доведе подобно
начинание и дейност. Беше седнал в креслото си, а до него Палма слушаше музика
и разглеждаше параметрите на полета. Ким и Аш се бяха захванали да приготвят
вкусотии за вечерята, макар и да беше далеко до нея. Междувременно специален
екип разговаряше със дракона, уловен одеве. Опитваха се да научат от него
повече неща.
Следобеда на кораба Volvo напредваше, а дежурните малко се одремваха по местата
си, в сивия ден.
*
Бордовата вечер започваше, а кораба плавно плуваше над планини и гори и реки. Навън
беше синкав сумрак, а скоро нямаше да бъде нито по- светло, нито по- топло от
-70’ C. Алекс
беше мрачен, по неизвестни причини. Той запали цигара и отвори нова бутилка с
джин. В каютата бяха също Палма, Ким и Аш. В главата му се въртяха мрачни
мисли. Той си сипа джин с тоник и си взе чаша нес кафе от автомата зад себе си,
погледна в ляво, където имаше външен люк и погледна навън. Този свят наоколо
все още никой не беше виждал, с изключение на дивите животни тук, включително и
говорящите дракони... Мрачното настроение в кораба беше заразно. При шамана
Джи- лечителя на този кораб, се бяха оплакали общо 20 души със мрачно настроение
и неразположение. Шаманът взимаше мерки за тяхното здраве.
Вечерта напредваше по бордовия часовник, когато Алекс се изправи пред предния
люк и заби поглед навън, угрижен и замислен. По принцип нямаше нищо проблемно
за кораба и неговата Бизнес Експедиция. Той се зачуди от къде идва вълната от
мрачно настроение, която вече мореше хората му...
По някое време Алекс заповяда да се търси причината за вълната от лошо
настроение и нераположение на хората от неговата Експедиция, което мореше
хората му в тези дни и започваше да става епидемия...
Междувременно пристигна новина от кораба Пиза- там също имаха проблеми със
здравето на екипажите им... Алекс се позамисли, без да предприема нищо. Той
предположи, че новите здравни проблеми са причинени от някаква алергия към този
извънземен свят, където гостуваха...
По- късно вечерта, Алекс тъкмо пишеше задачи и инструкции за екипажите си,
когато на входа се появи терминаторът Бууна и каза:
-Какво става Алекс?
-Нападна ни неразположение и мрачно настроение...- каза Алекс.
-Спокойно, Алекс! И това ще мине! –каза Буун.- Аз съм винаги наблизо!
Алекс се позамисли, а терминаторът Буун огледа каютата и си отиде.
Във въздуха остана някаква неясна мъглявина след него, но това беше само
илюзия...
Край на разказ.№ 28. 2020.Valeri.
Разказ.№ 27. 2020.Valeri.
Във следобеда на другия ден, корабът Volvo прелиташе над планински масиви, при силна буря,
носеща мраз и сковаваща всичко по пътя си. Дежурните бяха подсилени със още
хора, та дежуряха 50 души. Четиримата пилоти внимаваха да не стане гаф, далеко
от всякаква цивилизация, дето да ти изпрати помощ при необходимост...
Алекс се черпеше с джин и пушеше цигара, а в краката му грееше портативна печка
за отопление. Компания му правеха Палма, Ким и Аш. Картината от близо десет
външни камери, разположени по корпуса на кораба, показваше природа, дори невиждана
от никого до този момент... Температурата под кораба в джунглата там, варираше
около -70’ C. Далечната
синя звезда Vega
4, от
тази си посока грееше съвсем слабо, като в синкав сумрак. Очакваше се в идните
дни, да се увеличи силата й и да стане по- топло, относително казано.
По някое време, както си пушеше цигарата, Алекс подскочи от виковете на Аш.
-Какво става, Аш?- попита Алекс,
поизплашен.
-Някакъв дракон щеше да ни
блъсне! – каза Аш.
-Какъв дракон?!- каза Алекс.
-Да! Дракон!...- каза Палма.-
Дълъг е около три метра и не ни забеляза...
Алекс се озадачи и замисли,
преди да каже:
-Пуснете два дрона, да го
приберат на кораба!
*
Драконът не се беше предал лесно на двата дрона. След едночасова гонитба и преследване,
дроновете го заловиха в мрежите си и прибраха обратно, на борда на кораба Volvo. Вече
в изолатора за чужди същества, на кораба, драконът се позарадва, че все още е
жив, а на това място е доста топло. Той поспа малко от упойката и като се събуди,
час по- късно, се изненада на дар, който намери в клетката. Това бяха плодове.
-А! Банани!- каза си драконът.-
Скоро не съм виждал банани!...
Докато похапваше, драконът се позамисли,
какво става, но не беше много сигурен в това. Той предположи, че е позагазил
май...
Алекс запали нова цигара, докато наблюдаваше дракона.
-Струва ми се, че драконът е
говорящ!- каза Ким.
-Нищо особено, та дори да е говорящ.- каза Палма.
Алекс се поразкърши из коридора при клетката на дракона, а някой забеляза, че
драконът е мъжки екземпляр. Някой допусна, че този дракон би могъл да има
женска, та и малки...
*
Следобедът напредваше. По идея на командир Йон, дракона беше оставен на топло и
му беше дадена още храна. Някой пък му пусна и тиха музика. Временно забравиха
за дракона, понеже изпиука още някаква аларма на пулта на Алекс. Докато умуваха
над двете, вече, загадъчни аларми, на пръв поглед нищо съществено не се
случваше...
Сетне съвсем забравиха за дракона, докато се мъчеха да изключат алармата, а
Алекс си запуши ушите...
Край на разказ.№ 27. 2020.Valeri.
Разказ.№ 26. 2020.Valeri.
Няколко дни по- късно, двата кораба все още гостуваха
на планетата и конкретно – града на земляните тук, които бяха около 50,000
души. Това беше 8020- та Земна Година, а планетата № 125 на звездата Vega 4. На борда на кораба Volvo имаше 300 души, тръгнали със него на Бизнес
Експедиция из космоса. Вторият кораб беше наречен Пиза и ги придружаваше само
временно.Там имаше 200 души учени, тръгнали на Научно Пътешествие. Планетата се
обитаваше от извънземни от няколко основни вида и раси, възлизащи общо на 0.6
милиона екзепляра. Двата кораба се бяха срещнали одеве, около 20 дни по- преди,
край астероид, където се запознаха и си гостуваха, а сетне бяха тръгнали заедно
към точно тази планета, поради съвпадащи планове на двата кораба.
Във един бордови следобед, Алекс взе решение- двата кораба да разгледат
планетата, извън градовете на извънземните и на земляните тук. Това решение
беше одобрено със около 65% от хората на кораба му, като пък не бяха гласували
около 39%. Междувременно хората от Пиза, решиха да участват във това
пътешествие. Разбира се тези кораби имаха и бустери за приземяване без никаква
писта.
Докато десетимата обмисляха начинанието тук, Алекс запали цигара и поиска
картата на планетата, вече заснета при спукането им одеве. Сетне десетимата
разгънаха картата на свободното място, на една от стените и дълго разглеждаха.
Времето напредваше, когато десетимата избраха едно
плато, над океанските брегове, на дистанция от около 12,000 км. от летището на
земляните. Алекс кимна да приготвят кораба за този полет, а от кораба Пиза
заявиха, че вече са готови и заминават натам, само след половин час. Междувременно
тунелът за връзка между двата кораба беше сгънат и прибран, а всички се
прибраха по корабите си, преди отлитането. Корабът Volvo щеше
да излети със два часа закъснение от кораба Пиза.
*
Във началото на вечерта корабът Volvo отлетя от летището на земляните, следвайки кораба
Пиза, на дистанция от два часа. Алекс и другите деветима се бяха събрали в
каютата и умуваха, следейки параметрите на полета, който започваше нормално. Алекс
си взе чаша нес кафе и се загледа към екраните пред себе си. Корабът набираше
височина отдалечавайки се от летището.
Тъкмо се бяха издигнали на 600 м. над земята, когато запиука някаква аларма на
пулта на Алекс, където намигваше лампичка, а под нея пишеше : “Внимание! Неидентифицирана
опасност!“. Алекс се загледа в пулта, а известно време никой не изключваше
алармата. Алекс се зачуди, каква може да е тази опасност. Из ума му се
завъртяха всякакви възможни опасности и възможни беди. Той заповяда да се
действа със повишено внимание, като говори и със дежурните на кораба Пиза, та
да внимават и те също. В същото време, на борда на кораба будуваха около 40
души, а останалите си почиваха. Алекс въздъхна.
Край на разказ.№ 26. 2020.Valeri.
Разказ.№ 25. 2020.Valeri.
Няколко дни по- късно двата кораба се намираха все още
на летището към града на земляните на планетата Vega
4.125. За удобство и заради сериозния мраз навън, между двата кораба имаше разгънат
временен тунел за връзка между тях, за преминаване на хората. Във следобеда
Алекс и Палма седяха зад пултовете си и умуваха по плановете на кораба
занапред. Във тези дни настъпи разместване в личния състав на кораба Volvo. Група
хора напуснаха кораба, а други, новоприети хора постъпха в състава на кораба, като
в резултат, екипажите на кораба вече възлизаха общо на 300 души. Този ден беше
мразовит и мрачен, по неизвестни причини, а това помрачаваше настроението й на
самия Алекс.
Неусетно започна бордовата вечер. Из двата кораба се разхождаха всякакви хора и
от двата кораба, както и земляни от техния град на тази планета, както и групи
от извънземните, жители на планетата. Тази лудница и суматоха не се нравеше на
Алекс. Той заповяда разходките да се ограничат до столовите на корабите, така й
стана, речено- сторено. Освен това Алекс засили охраната, активира й още 20
робота, за подсилване на охраната. По някое време Алекс и неговите девет
помощници и съветници се разположиха в каютата, за да обмислят плановете на
експедицията си, занапред. Взе се решение, корабите да останат на това място още няколко дни. Алекс
запали цигара и отвори бутилка джин с тоник, за да се почерпят десетимата. Междувременно
плановете занапред бяха готови до няколко дни, след бъдещото отлитане от тази
планета. Обаче дойде нова идея- да останат на тази планета, за да я разгледат
повече. Това беше гласувано също и Алекс поиска време за размисъл, преди да
издаде заповед. Идеята да разгледат планетата, като тук живееха само 50,000
земляни, беше малко страшна, до известна степен. Извънземните обаче разрешиха
подобно разглеждане на планетата. Срокът за размисъл, който Алекс поиска беше
24 часа.
Вечерта напредваше на борда на кораба Volvo, който стоеше на летището на земляните на планетата Vega
4.125, до техния град, а годината беше 8020- та Земна Година, някъде към
средата на месец Февруари. На кораба имаше екипажи наброяващи общо 300 души,
към този час, а в града на земляните живееха около 50,000 души. Бизнес
експедицията на Алекс, се съпровождаше временно от кораба Пиза, воден от 200
души земляни- учени, тръгнали на Научно пътешествие. Двата кораба се бяха
срещнали случайно и след като общуваха дълго време, решиха поне временно да
летят заедно, пък посоката им беше една и съща, поне до някъде.
Алекс запали цигара по някое време и стана от креслото си зад пулта, за да се
разходи и разтъпче, като за целта повика Палма със себе си. Двамата излязоха на
терасата за да подишат чист въздух и да разгледат местността около кораба. Алекс
беше в добро настроение и смяташе в тази вечер да остане буден до по- късно,
така като имаше много задачи за вършене.
Край на разказ.№ 25. 2020.Valeri.
Разказ.№ 24. 2020.Valeri.
На следващия ден кораба Volvo се
приземи по обедно време на летището на града на земляните, на тази планета. Навън
беше около – 50‘ С, мраз. Корабът леко се беше хързулнал
из пистата, но се рзмина без проблеми. Затова пък започваха други проблеми. От
силния мраз и бурята навън, трудно щеше да се ходи из града на земляните. Алекс
запали цигара, докато умуваше по проблемите, заедно със Палма, Ким и Аш. Дежурните
успяха по – късно да се свържат с града на земляните, а той беше на около 10
км. дистанция от летището. Планетата Vega 4.125 се оказа мразовита планета. Освен земляните тук
живееха и няколко извънземни вида, като никой не знаеше точния им брой, но той
беше някъде около 0.6 милиона екземпляра. Земляните пък имаха население около
50,000 души. Планетата, колкото й да беше голяма, то тук всичко биваше трудно,
та рядко идваха нови заселници. Тук самите извънземни изхранваха земляните, тъй
като беше нещо като извънземна комуна. Въпреки това пък земляните отглеждаха растения
и дивеч, както и риба, във десетина големи оранжерии, ферми и рибарници, а това
им беше любимото занимание. Имаха си и завод за апарати и машини, съобразено
със нови технологии и със търсенето им по околните планети и междинни станции.
Следобедът напредваше, а свободните хора в кораба на Алекс наблюдаваха
разговорите с хората от града, по специална видеовръзка. Алекс също следеше
разговорите, а навън бяха изгонени 40 робота, за да почистят летището от снега,
който продължаваше да вали във особено големи количества. По- късно беше взето
решение, да бъдат поканени 100 души от града на зеляните тук, за една среща със
похапване на борда на кораба Volvo.
Във следващите часове на борда на кораба започваше
подготовката за срещата, като се задействаха специални менюта от дебелите готварски
книги на кораба. Алекс се черпеше с джин, докато се разхождаше из кухнята на
кораба, за да има понятие какво е менюто. За нула бройки столовата на кораба
беше преобразена на скъп ресторант, само символично. Бяха задействани няколко
мощни отоплителни агрегата на кораба, които рядко се използваха. Алекс по някое
време заповяда да се приготвят опаковани подаръци за гостите. По идея на
командира Йон, бяха поканени и 50 екземпляра от извънземните, жители на тази
планета. Това беше 8020- та Земна Година, към началото на Февруари месец,
планетата № 125, на звездата Vega
4.
Към средата на бордовия следобед, Алекс запали цигара, след като лично беше
дегустирал отделните пера от приложените менюта на бордовата кухня. От
складовете бяха извадени туби с вино, бира, лимонада и др. напитки. По- късно
Алекс и Палма, също Ким и Аш, се разположиха в столовата, където скоро щяха да
пристигнат гостите. Музикалната банда на кораба се готвеше за концерт на живо. Бяха
активирани техните апаратури, а те разполагаха и със двама диджеи, от състава
на кораба... Алекс въздъхна и заби поглед в картинката от външните камери, а
навън беше умопомрачителен мраз...
Край на разказ.№ 24. 2020.Valeri.
Разказ.№ 23. 2020.Valeri.
Няколко дни по- късно двата кораба Volvo и Пиза започнаха спускане към планетата, изоставяйки
товарните си сектори във далечна орбита над планетата Vega 4.125.
Във следобеда Алекс и Палма се бяха закопчали към креслата си пред пулта и се
топлеха с портативни печки и одеала, докато наблюдават спускането на корабите. От
незнайно къде, нахлуваше в кораба мраз. Дежурните предполагаха, че просто
атмосферата на тази планета има много ниски температури. Алекс запали цигара,
докато умуваше- какво ще направят долу на планетата, щом се приземят. Бяха си
пуснали музика, а Ким и Аш все още спяха в боксовете си. На борда на кораба
будуваха само 40 души. Междувременно бяха приети още 50 души към състава на
кораба. В тези часове Алекс проверяваше на какво са способни тези хора, за да
знае как да ги включи към работата на борда на кораба. Няколко души от тези
нови хора, бордовата музикална банда, прие към себе си. Да има производство на
нова музика на борда на кораба, беше от изключително значение и важност за
екипажите тук, а се печелеха пари и от продажба на музика... Други десет души
от новоприетите се заеха да помагат в оранжерията, рибарника и фермата за дивеч
на кораба. Други десет веднага започнаха да изучават пилотиране на този кораб,
във специалния симулатор. Други започнаха да помагат във призводството на
роботи, които бяха търсени навсякъде из космоса.
По някое време Алекс отвори бутилка джин и тоник, за да се почерпят с Палма.
Към края на следобеда Алекс се беше одремал на мястото си, а спускането щеше да продължи някъде до
сутринтта. Той се поразсъни със вода и нес кафе, погледна какво става из кораба
и се прозина. До него дремеше и Палма, а Ким и Аш приготвяха извънредни закуски
за четиримата, като бяха пропуснали обяда, по неизвестни причини. Докато се
разсънваше Алекс, взе че се събуди и Палма. Алекс пусна музика, а вече се беше
стоплил в мраза, който вилнееше около кораба. Във каютата беше топло и уютно, а
спускането вървеше нормално със пилотите Джони и Джими, както й техните
резервни пилоти- Манхатън и Сюзън, в тези часове. Със спускането бяха
ангажирани още десет души от дежурните в тези часове.
Това беше 8020- та Земна Година, в началото на Февруари месец, някъде из атмосферата на планетата Vega 4.125.
Корабът на Алекс летеше на Бизнес експедиция, организирана от самия него. На
борда на неговия кораб Volvo в тези времена имаше 230 души. Вторият кораб, който
ги придружаваше от почти месец, се казваше Пиза и на борда му имаше 200 учени
от Земята, тръгнали из космоса на Научно пътешествие. Двата кораба и техните
екипажи пътуваха заедно съвсем случайно, като се очакваше, скоро да им се
разделят пътищата, а това вече се явяваше голям проблем...
Алекс въздъхна и се замисли хаотично, забил поглед към картината от външните
камери на кораба. Някъде долу на планетата, живееха около 20,000 души
земляни...
Край на разказ.№ 23. 2020.Valeri.
ЧОВЕКЪТ И ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ.
откъс № 1. 8.II.2020.
Бих искал в тази публикация да обърна внимание на някои факти, свързани със Изкуствения интелект, както и със новите технологии и опасностите, които възникват като последствие от тях. Във най- общи линии, по принцип, как би могъл да бъде създаден подобен Изкуствен интелект. В най- обикновен вид, подобен Изкуствен интелект би могъл да се създаде примерно по такава подобна логика и схема. Да речем, че нашият Изкуствен интелект може да приемa текст от нас и да ни написва текст, нещо като диалог, чат със хората. Този Изкуствения интелект би могъл да има в паметта си най- различна информация, примерно цял тълковен речник, в който да може да изучава, чрез анализ, значението на думите и понятията, както значението и смисъла на изрази, на изречения, на текстове със определена дължина, както и цели книги и учебници. Анализирането на текстове би могло да се случва със най- различни програми, със които нашия Изкуствения интелект може да има на разположение. Във резулат от анализирането на тесктове, Изкуствения интелект би могъл да си създава изводи, поуки, заключения и т.н. Освен основните цифрови, изчислителни схеми на Изкуствения интелект , той би могъл да има голям брой програми на разположение, които биха могли да работят една по една или едновременно до някаква степен. Изкуствения интелект би могъл да има на разположение не само основните си цифрови, логически схеми, но да разполага и със някакъв брой готови компютри, може би свързани в локална мрежа на негово разположение.
(следва продължение... )
Разказ.№ 22. 2020.Valeri.
Няколко дни по- късно двата кораба достигнаха междинна станция над планетата Vega 4.125.
Докато корабите изчакваха реда си за да се скачат към станцията и нейните докове,
Алекс и Палма седяха зад пултовете си на по чаша нес кафе. Той беше малко
сънлив, а Палма пусна музика и двамата забиха поглед в екраните пред себе си. Станцията
изглеждаше както повечето подобни станции из космоса. В зоната имаше стотици
малки и големи кораби и други машини. Междувременно по това време от станцията
им изпратиха новини, които дежурните записаха и изпратиха на Алекс, а той се
зае да ги разглежда. Това бяха новини от различни места, където живееха
земляни, колкото й да е далеко от старата Зема. Алекс и Палма забелязаха, че
повечето от проблемите на земляните, са почти еднакви навсякъде. Следобедът
напредваше, когато при тях пристигнаха също Ким и Аш. Четиримата отвориха
бутилка джин и тоник, за да се почерпят, докато обмислят нещата от последните
времена. Скоро от Кулата на станцията приеха кораба Volvo, на
един от свободните докове с тунел към станцията. В същото време товарния отсек
на Volvo, беше
оставен на дистанция извън станцията, с него не можеше да се приземява и скачва
никъде. Навън първо излязоха два екипа от Volvo, за да проверят какво има из тази станция. В същото
време Алекс и Палма, както също Ким и Аш, се подготвяха за разходка из
станцията.
А когато четиримата излязоха из станцията, всичко им изглеждаше интересно,
омаяни от някакво омайване, докато крачеха по тунелите на станцията. По пътя
научиха, че всъщност на тази станция живеят близо 1,000 земляни, повечето- със
далечен произход от старата Земя. Щом научиха това, четиримата тръгнаха да
намерят къде са тези земляни- земляци. Намериха ги лесно в тяхното общежитие. Хората
тук им се зарадваха, а като научиха, че са пристигнали почти 380 души- земляци,
те решиха да организират празнична вечеря. Алекс им обясни, че на кораба си
могат да приемат за вечеря около 500 души от станцията, но те започнаха да
спорят къде да бъде срещата и празника, като искаха срещата да бъде в столовата
им на станцията. Докато спореха, тук пристигнаха и екип от учените от кораба
Пиза. След обсъждане се реши, наистина срещата да стане във столовата на
земляните на самата станция. Щом и Алекс се съгласи, той заповяда три екипа от
кораба му, да приготвят подаръци, лакомства и напитки за празничната вечеря на
станцията.
Вечерта наближаваше неусетно, а в столовата на земляните от станцията кипяха
приготовления. Роботи от Volvo вече бяха донесли храна, лакомства и напитки за
празничната среща- вечеря, както и специални подаръци. Докато очакваха
вечерята, в столовата започнаха да пристигат хора от станцията и двата кораба. Алекс
предпочете да се усамоти в каютата си на борда на кораба Volvo, заедно със Палма.
Край на разказ.№ 22. 2020.Valeri.
Разказ.№ 21. 2020.Valeri.
Няколко дни по- късно корабите Volvo и
Пиза, си заминаха от астероидното и газово поле, нататък към планетата Vega
4.125. Във един следобед Алекс беше в лошо настроение. Той запали цигара,
изправен пред предния люк на каютата и се замисли над плановете на кораба
занапред, докато наблюдаваше нататък из космоса. Усещането за неприятности,
които приближаваха, го караше да изпада в това лошо настроение. Това беше 8020-
та Земна Година, а корабът Volvo беше във Бизнес експедиция, организаирана именно от
Алекс. Корабът Пиза пък беше на научна експедиция, като там имаше 200 души,
предимно учени. Двата кораба и техните екипажи, се бяха срещнали из космоса, а
сетне се бяха сприятелили. Смяташе се, че скоро ще тръгнат по различни пътища,
а това вече ставаше проблем за екипажите. На всеки от двата кораба имаше по
няколко екипажа, които се редуваха на дежурства за воденето на корабите им. Алекс
въздъхна тежко и си спомни за няколкото животинчета- коали, които взеха от един
астероид по пътя. Те се бяха оказали говорящи и вече изучава земни езици, за да
могат да общуват с хората от кораба. Малките коали се намираха до известна
степен на чуждо място и бяха шокирани от това.
Следобедът напредваше, когато дежурните прихванаха далечен сигнал от планетата Vega
4.125. Според изчисленията, до планетата оставаха около 24 часа поет. Алекс си
взе чаша нес кафе от автомата и седна в креслото си за да прегледа новините. Близо
два часа той преглеждаше новините от тук и там, всичко свързано със земляните
из космоса, та й от старата Земя. Нещата си вървяха независимо от усложненията
и проблемите тук- там. Във системата Vega земляните биваха от относително близките времена, по
принцип. Бизнес експедицията на Алекс се беше съсредоточила около звездата Vega 4, и нейните планети, луни, междинни станции и т.н. В
същото време всеки полет изискваше много подготовка и средства. За една от
съставките на горивото за полета, беше водата, която се разграждаше на водород
и кислород, чрез електрически ток, произведен от портативни атомни централи. На
борда на Volvo, атомните генератори бяха два, а гориво пък за тях
имаше достатъчно. На практика тези кораби можеха да летят и просто със известни
количества вода...
Наближаваше бордовата вечер, когато Алекс и Палма се усамотиха в неговия
почивен бокс, за да си съберат мислите и да си подредят нещата. Определено на
другия ден щяха да бъдат много наблизо до планетата Vega 4.125. Леко изморен от това умопомрачително пътешествие без
край, Алекс си отдъхна известно време в койката си, преди да стане наново и да
се заеме със делата си. Междувременно за вечерта се очакваше десетимата да се
съберат отново в каютата, за да умуват по плановете на кораба занапред. Наблизо
до двата кораба почти нямаше никаква друга материя, а така щеше да бъде поне
още денонощие. Алекс въздъхна и погледна към люка до койката си, пък отвори
блиндираната защита на люка, за да погледа навън...
Край на разказ.№ 21. 2020.Valeri.
Разказ.№ 20. 2020.Valeri.
Няколко дни двата кораба добиваха въздух с добро
качество из газовите облаци, които намериха край малко астероидно поле, което
всъщност обикаляше около звездата Vega
4. Нагнетиха
новия въздух навсякъде, където беше възможно, защото цената му обикновено беше
висока из космоса. Това бяха малки и по- големи бутилки, контейнери и цистерни,
както и помещения, които рядко се използваха. На петия ден, всичкото място беше
ангажирано със новия въздух и се налагаше, да спрат добива, поради липса на
свободно място по корабите.
Във един бордови следобед Алекс и Палма седяха зад пултовете си и следяха
параметрите на полета, който беше възобновен след края на добива на въздух от
газовото поле. Командирът Йон искаше да разгледат десетте астероида, около
които намериха въздух. До първия астероид имаше няколко часа полет, без да се
бърза. Напред дежурните пуснаха няколко разузнавателни дронове, а скоро
получиха и картинка от тях. По всичко се виждаше, че там освен специфичната,
локална атмосфера, има също й някаква флора и фауна. Дежурните изчакваха по- близки
картинки, със нетърпение. Формите на живот и растителност на първия астероид,
бяха любопитни за дежурните, както й за онези от екипажите, които бяха на линия
в тези часове. А Алекс запали цигара, взе си чаша с нес кафе и се загледа в
първите картинки от астероида, макар й снимани от далеко. Товарната част на
кораба Volvo,
почти нямаше свободно място за каквото й да е. Въпреки това, Алекс искаше да
разгледат астероидите, както беше казал й командира Йон.
Следобедът напредваше неусетно, а при Алекс бяха всичките девет най- приближени
хора на кораба. Обедът беше закъснял, та си спретнаха трапеза, хем да
разглеждат астероида и неговите вълшебства от флора и фауна. Те си пуснаха и
музика, а някакво такова празнично настроение, не им липсваше. Междувременно в
тези часове на кораба будуваха 100 души, а 80 предимно спяха. Отделни индивиди
си ходеха на гости.
Растителният и животински свят на първия от астероидите малко шокира
наблюдаващите хора от кораба. Това беше една такава джунгла, разположена на
астероид със дължини 3,000 км. и 1,500 км. Тук се намериха едни симпатични
животинки, които ги наблюдаваха с любопитство. В следващите часове специален
екип отлетя от кораба към астероида със десетместен дрон, със универсални
реактивни дюзи, позволяващи да лети дори без налична атмосфера. Алекс се
занимаваше с делата си, докато наблюдаваше картината от дрона на хората,
изпратени там. По искане на командир Йон, обратно щяха да бъдат доведени
отделни екземпляри от животинския и растителен свят там.
По някое време Алекс се изправи пред предния люк на каютата, откъдето се
виждаше добре астероида, дори с просто около, а със телескопите се виждаха
добре и животинките. Нещо като панди, по- скоро коали. Изненадващо- животинките
се оказаха... говорящи...
Край на разказ.№ 20. 2020.Valeri.
Разказ.№ 19. 2020.Valeri.
Няколко дни по- късно, двата кораба се бяха скачили помежду си, по време на
полета. Разгънатия тунел между тях давеше възможност екипажите да си гостуват. Това
бяха кораба на Алекс- Volvo, както и чуждия кораб- Пиза, с който се бяха срещнали
някъде по пътя към планетата Vega
4.125. Това беше 8020- та Земна Година. Екипажите на
двата кораба вече се познаваха до голяма степен. Докато обаче кораба на Алекс
беше негов и се занимаваше с бизнес, предимно, то кораба Пиза се водеше от
учени от Земята, тръгнали на пътешествие със научни цели. На кораба Volvo имаше
180 души, а на кораба Пиза имаше 200 души, към тези времена.
В следобеда на този бордови ден Алекс седеше сам зад пулта си, а до него Палма
седеше и дремеше във креслото си. Алекс тъкмо изпробваше нова програма за
роботите си, която той беше създал.
Към края на следобеда във каютата се събраха десетимата, за да обмислят нещата
занапред и да се почерпят. Алекс беше малко замислен, до известна степен и
угрижен до някъде. Той умуваше заедно с другарите си, по плановете занапред. Вече
се бяха появили известни разногласия сред екипажите на кораба Volvo. Някои
от хората искаха да се върне кораба на онзи астероид, за да добиват още руда,
за да припечелят от това. Други поискаха да тръгнат обратно към планетата Orixon 88, тъй като скоро не бяха ходили там. Алекс се беше
замислил по въпроса. Той позволяваше да се гласува сред хората от кораба, но
този път имаше други планове за бъдещето. Тези екипажи, с които той разполагаше,
имаха с него сключени договори и спогодби. На първо време, Алекс им обеща да
освободи всеки, който има други планове за себе си, извън кораба му и бизнеса
му. По това време, Алекс си спомни и подходящите дума за неговата работа-
Бизнес експедиция. Въпреки всичко, нищо не застрашаваше Бизнес екпедицията на
Алекс, като по принцип той би загубил около 60 души от екипажите си, но не
повече от това и нищо друго. За да се предпази от бунтове, Алекс активира десет
бойни робота, с които разполагаше... Около бизнеса му и неговото пътешествие из
космоса, нямаше нищо незаконно, а това му даваше известни права...
Вечерта напредваше, а из корабите се срещаха хората, ходеха си на гости, през
временния тунел- връзка. Алекс и другите деветима все още обмисляха нещата, а
момичетата спретнаха трапезата за вечерта, която вече напредваше. Наблизо до
двата, скачени един към друг кораба, нямаше почти никаква близка материя. Точно
в тези часове дежурните забелязаха наблизо газови облаци, зад които не се
забелязваше дали има някакав материя. Сканирането даде резултат, че сред
облаците има отделни зони, с доста добра чистота на кислород и други съставки,
на обикновения въздух. Това откритие наложи на дежурните веднага да започнат
намаляване на скоростта, за да се установят сред облаците и да добиват въздух,
така да се каже. Новината зарадва всички. Въздуха беше сериозно ценен из
космоса...
Алекс се беше замислил нещо, проверявайки за колко човекодни- въздух, биха
могли да нагнетят в наличните цистерни на кораба...
Край на разказ.№ 19. 2020.Valeri.
Разказ.№ 18. 2020.Valeri.
На сутринтта кораба Volvo
отлетя от станцията, нататък към планетата Vega
4.125, а кораба Пиза ги следваше на дистанция от два
часа път. Алекс беше поспал известно време, а в ранния следобед седна зад пулта
си и се замисли. Корабът набираше скорост за междупланетен преход. Скоро в
каютата пристигнаха един подир друг Палма, Ким и Аш. Те пуснаха музика и се
разположиха по пултовете, за да се почерпят, първо- с кафе. Корабът напредваше
по курса си и набираше още скорост. Алекс си пусна да види новините от
последните времена и дълго ги преглежда и изучава. Сред новините той намери и
за Vega 4.125.
Там нищо особено не се случваше.
Следобедът напредваше, когато Алекс запали цигара и стана за да се изправи пред
предния люк на каютата, за да забие поглед напред по курса, където наблизо
нямаше почти никаква материя, но пък се виждаха звездите. Алекс се замисли,
накъде ли ще заминат пък след планетата Vega
4.125. Повечето фактори важни за решенията, се взимаха
според обстоятелствата и до някъде- случайно, но до известна степен всичко зависеше
от правилата на бизнеса и търговията. В тези часове Алекс се замечта за новия
кораб, който беше решил да купи, в блзиките времена. Според елементарните
изчиления, с повече хора беше по- сигурно из космоса, а производството даваше
по- големи резултати и печалба, в най- общ смисъл. В този час Алекс се свърза с
дежурните и им заръча- да търсят информация за продавани нови, универсални
кораби от същия тип, като Volvo, както и необходимото оборудване и стягане за дълъг
път. Деветимата най- близки до Алекс, прегърнаха идеята, сякаш нищо ново. Само
до един час, дежурните доставиха информация за продаваните наоколо кораби от
този тип. Получиха и пълна информация по радиото, дори със снимки и чертежи. Според
предлаганите цени, то Алекс можеше да купи дори два нови кораби, та й да му
останат достатъчно пари, във валути, злато и диаманти. Иначе казано, цените на
новите кораби от този тип, не бяха кой знае колко високи...
Наближаваше бордовата вечер, когато в каютата се събраха и десетимата, като
бяха планирали да вечерят заедно, а момичетата се заеха да спретнат хубава
трапеза. Това бяха: Алекс и Палма, Ким и Аш, Шао и Джейн, Шон и Никита, Браун и
Моника. Разбира се понякога при тях идваха и други хора от кораба. Терминаторът
Буун известно време се почива, а сетне от време на време посещаваше Алекс, като
разполагаше навсякъде собствени машинки за наблюдение и охрана.
Алекс не беше много на ясно, защо пък някой би искал да му навреди, но си
мълчеше, защото терминаторите бяха едни сериозни и сурови хора. Междувременно
от кораба Пиза, предложиха двата кораба да се скачат, за общ полет нататък, а
Алекс и хората му взеха да обмислят идеята им, преди да се вземе решение.
Във началото на вечерта Алекс и неговите побратими седнаха на трапезата и се
замислиха по плановете занапред. Алекс пък избираше кораб, достатъчно добър за
целта. Сетне той направи списък за оборудването на бъдещия, нов кораб.
Край на разказ.№ 18. 2020.Valeri.
Разказ.№ 17. 2020.Valeri.
Започваше бордовата нощ, когато Алекс стана от няколкочасов сън. Той се
разсънваше с кафе и цигара, докато проверяваше положението. Корабът Volvo все
още беше при междинната станция. След разговор със онзи терминатор, на
сутринта, се бяха разбрали Алекс да го изчака на същото място, където по- късно
той ще дойде със неговата летяща чиния. По- късно Палма също стана от сън и
попита какво става. Алекс очакваше терминатора да пристигне скоро. Дежурните на
кораба наблюдаваха откъде ще се появи терминатора със летящата си чиния. Алекс
и Палма си пуснаха музика и скоро се бяха разсънили добре.
Наближаваше късната доба по бордовото време на кораба Volvo. Из
станцията кипеше живот, като всички общности тук бяха по собствен часовник и
календар. На борда на кораба будуваха около 30 души, сред които и охраната. Бяха
изминали около два часа време, когато дежурните на кораба приеха летяща чиния,
разполагаща със кодовете на AFJ, което я легитимираше и идентифицираше напълно. Пристигаше
специален терминатор на Агенцията AFJ, със специални разрешителни. Скоро чинията се прикачи
над кораба, а два робота от охраната посрещнаха терминатора. Алекс прие
терминатора в каютата за специални цели. Със него бяха Палма, Ким и Аш, както и
техните охранителни роботи.
-Alex
Maxell!- каза
Терминаторът и погледна наоколо, а той беше специално оборудван за всякакви
специални цели.
-Да, това съм аз именно.- каза
Алекс.
-Можете да ме наричате Буун!-
каза Терминаторът, огледа се отново и постави раницата си и оръжието до
стената. – Ето този апарат нося специално за вас, Алекс, от 9020- та Година! Трябва
да го изучите основно и да го криете и пазите! А аз трябва да ви охранявам
известно време, може да отиде и цяла година време!... Накратко- това са
времената, когато вие сте в опасност, а животът ви е важен за нас... Не ни
подценявайте. Трябва да бъда със вашия кораб дълго време нататък, не се
безпокойте. Ще бъда винаги наблизо! Все пак се пазете!
Алекс погледна апарата и се
усмихна- това беше жезъл, но жезъл със уникални възможности. Алекс си спомняше
какво се прави със такъв жезъл, както беше чел и учил от архивите. Той прие
жезъла и опита да провери неговото тегло. Жезълът добре пасваше на тялото и
силата на Алекс. Сетне той закрепи жезъла в колана, на гърба си и погледна
щастливо другите.
-Мога да ви благодаря.- каза
Алекс.- Аз всъщност знам какво се прави със такъв жезъл и за какво служи!...
Терминаторът Буун кимна и се
оттегли към изхода на каютата:
-До скоро! Ще бъда наблизо!
Ако има проблеми- тук съм!
*
Остатъка от нощта Алекс
основно изучаваше жезъла си- подарък от Бъдещето, със 1000 години напред... Това
нещо струваше луди пари, дори като музейна ценност, без да се смята, че е
всъщност- супероръжие и суперкомпютър...
Край на разказ.№ 17. 2020.Valeri.
Добро утро и спокоен ден!
Разказ.№ 16. 2020.Valeri.
Към края на следобеда на другия ден, двата кораба все още бяха при междинната
станция. Алекс и Палма, заедно със Ким и Аш, слушаха музика седнали зад
пултовете в каютата, черпеха се с джин и тоник, докато обмисляха плановете за
напред. По някое време Алекс се замисли по въпроса за терминатора от AFJ
(Космически сили на Земята). Терминаторът не се беше обадил и в този ден. Доколкото
разбираше, Алекс смяташе, че той е изпратен от 9020- та Земна Година, за нещо
важно, но какво- Алекс само можеше да гадае. В тези времена годината беше 8020-
та Земна Година. Какво би накарало да изпратят този терминатор, 1000 години
назад. Освен всичко това, ставаше въпрос за нещо важно и то свързано със Алекс.
Алекс беше обезпокоен и озадачен, но нищо неможеше да направи по въпроса, освен
да чака онзи терминатор да се обади отново.
Във началото на вечерта Алекс стана от мястото си, за да се разтъпче из кораба.
Навън нямаше нито един от неговите хора, а се изчакваше подходящото време, за
да напуснат междинната станция със кораба си. Алекс беше заповядал да се
изчака, за да може да се разбере със терминатора от AFJ, за
какво е пристигнал и за какво става дума изобщо. Докато се разхождаше из
коридорите на кораба си, Алекс беше запалил цигара и по навик проверяваше
различните възли по пътя си. Беше се замислил дълбоко, когато се спря до един
от външните люкове и се загледа навън. Станцията беше особено оживена в тези
часове, като бяха пристигнали цели два пътнически кораба.
Щом се прибра обратно в каютата, Алекс погледна хората си тук, а те бяха и
деветимата, събрали се за вечерята заедно. Момичетата бяха приготвили всичко за
вечерта. На трапезата имаше всякакви вкусотии и напитки. През това време
десетимата щяха да обмислят отново нещата за следващите дни. Алекс по навик се
зае да прегледа новините, приети през последните няколко дни от дежурните на
кораба. Из новините нямаше нищо особено. Земляните, заселили далечни планети,
се бореха за живота и щастието си. Повечето им проблеми постепенно се решаваха.
Агенцията AFJ (Космически сили на Земята), помагаха за всичко на
земляните, където й да се намираха те. Флотилията на AFJ
успяваше да стигне навсякъде, а освен всичко това, откриваше нови и нови
планети, които щяха да бъдат заселвани по- късно.
Със напредването на бордовата вечер, кораба Volvo се готвеше за нощуване, като бяха включени алармените
системи, отбранителните системи и подислена охраната. Из кораба се движеха и
патрулни двойки, които наглеждаха по- важните места. Десетимата взеха решение,
на другия ден, кораба да отлита от станцията, нататък по пътя си. Дежурните се
заеха да подготвят всичко за отлитането. На два от екипите беше дадено да минат
към принудителна почивка, за да са бодри по време на отлитането.
Вечерта на борда на кораба напредваше, а Алекс запали нова цигара, заби поглед
в оперативния екран и се замисли.
Край на разказ.№ 16. 2020.Valeri.
Разказ.№ 15. 2020.Valeri.
Във средата на следобеда, на същия бордови ден на кораба Volvo, а
годината тук беше 8020- та Земна Година, като кораба се намираше някъде по пътя
към планетата Vega 4.125, на една междинна станция. Тук беше и кораба
Пиза, с който се бяха срещнали по пътя насам, по- точно на един голям астероид,
където екипажите си бяха спретнали веселба, та няколко дни наред. Във часовете
преди вечерта в този изморителен ден, Алекс и другите деветима, се бяха събрали
в каютата, за да се почерпят и да обмислят плановете занапред. По това време
всички търговски операции на кораба и станцията, вече бяха приключили, а
товаренето беше завършено. Алекс си почиваше, докато разговаряха по плановете
занапред. Той запали цигара и се загледа през люка в ляво от него. От тази
позиция той виждаше голяма част от станцията. Междувременно навън бяха все още
90 души от състава на кораба Volvo, а те си прекарваха добре из станцията, но до два
часа най- късно, трябваше всички да са се прибрали в кораба, както Алекс беше
заповядал. С това Алекс искаше да бъде спокоен за хората си, че са в
безопасност, и на борда на кораба. Времето напредваше, когато Алекс се зае да
изучава отново архивите, там докъдето беше стигнал през вчерашния ден. Той
гледаше на тези архиви, като на учебник, от където научаваше много неща, припомняше
си много неща и много неща разбираше. По някое време десетимата си пуснаха
хубава музика и вдигнаха наздравица, за добрите времена и за добрите приятели. За
вечерта на борда на кораба бяха поканени 100 души от кораба Пиза. Междувременно
кухнята работеше по специалното меню за скъпи гости. Два екипа пък приготвяха
столовата, където се очакваше да се съберат във вечерта, близо 300 души. Столовата
беше празнично украсена и спретната, като скъп ресторант. В очакване на
събитието най- нетърпеливите бече бяха пристигнали. Алекс се беше замислил за
нещо само свое, когато часовника на
лявата му ръка, неочаквано изсвири някаква аларма, а щом той погледна,
забеляза, че това е повикване по радиочестота, използвана от специалните космически
сили- AFJ. Алекс
прие повикването и се заслуша. Чу се сравнително с добро качество, мъжки глас:
-Здравейте! Търся господин Alex Maxell, кораба Volvo!
-Да,
това съм аз!- каза Алекс.- А вие кой сте?
-Аз съм специален терминатор от AFJ. Пристигам
от 9020- та Година, за да ви охранявам известно време и да ви донеса един
апарат. Работата е на живот и смърт!
-Разбирам,
но какви гаранции давате, че не сте просто някаква откачалка?- каза Алекс.
-Разполагам със кодове за
идентификация!
-Какво мога да направя за вас?-
попита Алекс.
-Не е необходимо.- каза гласът.-
Скоро ще се обадя отново. До скоро, аз много бързам!
Алекс затвори телефона и заби поглед в люка до себе си, видимо озадачен от
странното обаждане.
Край на разказ.№ 15. 2020.Valeri.
