Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 283. Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  283.  Valeri Kolev.  

Беше следобеда на следващия ден. Навън беше студено и слънчево. Алекс се разхождаше заедно със Палма, Ким, Аш и Марина. Петимата крачеха из парка на града, а дрона и робота- пилот бяха оставили в  покрайнините на града. Алекс пушеше цигара и разглеждаше наоколо, а имаше и минувачи от града, които почиваха в този неделен ден. Докато се разхождаха, Алекс се беше замислил за проблемите от последните времена.
Смрачаваше се, когато петимата пристигнаха с дрона обратно при кораба Volvo. Те се прибраха в каютата на Алекс, а той се настани зад пулта си, да си почине. Като погледна по навик да види, какво е положението по петте кораба, там всичко беше нормално. Докато си почиваше Алекс се зае да напише новите задачи и инструкции за хората си.
Вечерта напредваше, когато дежурните пуснаха алармените и отбранителни системии на корабите, а всички хора от Експедицията вече се бяха прибрали, без изключения. Входовете на корабите бяха повдигнати на 20 м. височина, за повече безопасност. Тази вечер Алекс и Палма се бяха усамотили в неговия почивен бокс, слушаха музика и се черпеха с джин, а в същото време обмисляха плановете на Експедицията, за бъдещите десетина дни. Временно имаше забрана за излизане от корабите, поне до сутринта. След проверката на състава на корабите, никой не отсъстваше.
По някое време двамата взеха та прегледаха новините от последните дни, прихванати с мощната антена на кораба Volvo. Това каквото забелязаха беше, че вече се говореше за края на войната, но кой да знае, дали скоро щеше да дойде края на войната. Позната като Петата Световна Война, се спореше, каква точно е била причината за започването на тази война. Алекс, колкото и да се ровеше из архивите и из новините, така и не успяваше да разгадае това.
Вечерта напредваше, когато Алекс излезе на терасата, за да погледа около корабите. Гледката към града и джунглата, около него, беше приказна, а въздухът чист и свеж, като отново се сипеше сняг.
За около час, докато двамата постояха на терасата, се усещаше някаква романтика, нещо приказно и магично наоколо, може би, заради наближаващата Коледа, макар и на десет месеца дистанция от Земята. Като се прибраха на топло в бокса, двамата се бяха позамислили за нещо, неусетно. Тъкмо по това време, на вратата се появи Марина. Тя влезе усмихна се, пък се разположи край масичката, където се черпеха Алекс и Палма. Тримата слушаха музика, докато умуваха, за предстоящото пътуване, десет месеца, до Земята. Смяташе се, че тази дистанция, ще отнеме доста повече време. Въпреки това, плановете бяха почти готови. Алекс беше отворил звездните карти на системата Orixon и разглеждаше пътя, по който Експедицията щеше да премине със петте кораба. Междувременно между петте кораба бяха разгънати все още тунелите за връзка, но в тези часове нямаше голямо движение по тях.
Момичетата задремаха в тихата и топла вечер, а Алекс имаше още много работа, та мислеше да будува по нощите, които тук на Orixon 25, бяха дълги и предълги, та човек неможеше да дочака утрото, като в късната извънземна доба, си беше страшно...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  283.   Valeri Kolev.