Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 277. Valeri Kolev.
Няколко дни по- късно, петте кораба на Експедицията, все още гостуваха на град № 1, на земляните от планетата Orixon 25. В този ден Алекс беше тъжен и угрижен. Избледнели спомени за Земята изплуваха в съзнанието му. Той искаше някак си, по- скоро да се приберат на Земята. За съжаление в тези времена там отново имаше война, а това правеше опасно завръщането на Експедицията, обратно на Земята. Съветниците на Алекс препоръчваха, Експедицията да изчака със завръщането си на Земята, чак след края на тази нова война. Като се поразмисли повече, Алекс разбра, че неговите съветници са прави и се съгласи със тяхната препоръка. Въпреки това носталгия по Земята и меланхолия, завладяваха ума му. Младостта си Алекс беше оставил със тази Експедиция. Вече на такава зряла възраст, той си даваше сметка, че Земята започваше да му липсва. Нямаше статистика и прогнози, кога ще приключи Петата Световна Война, та да може Експедицията да се завърне спокойно обратно на Земята. Алекс се зае да търси информация по темата, лично заинтересован от края на войната, за да може да прибере Експедицията си обратно на Земята. Използвайки сравнително големия си чин във Агенцията AFJ, той получаваше информация директно от Агенция AFJ , (Космически сили на Земята и нейните съюзнически цивилизации.). Според най- новите прогнози, Петата Световна Война, можеше да продължи още между 5 и 10 години. Това довеждаше до отчаяние Алекс. Изглежда нямаше скоро да види родната си планета. За негов късмет обаче, нещата около неговата Експедиция, вървяха успешно и благополучно, нормален беше и неговия личен живот. Алекс и неговата компания на практика живееха в лукс, непостижим дори у дома, на Земята. Със ясното съзнание, че живеят в лукс, Алекс започна да ревизира желанието си, да се приберат по- скоро на Земята. Той нямаше намерения да се отказва от този, трудно постигнат лукс. Алекс запали цигара, замислен. Намираха се на около 10 месеца дистанция от Земята. Твърде възможно беше, докато изминат тази дистанция, току- виж и войната да е приключила. Със такава надежда, Алекс се зае да подготви основната програма за следващите десетина месеца, по обратния път към Земята. Това беше 3019- та Земна Година, а Експедицията правеше 44 месеца откакто беше тръгнала от Земята. Много път бяха изминали за тези 44 месеца, много планети и междинни станции бяха посетили и разгледали, много хора- земляни и извънземни бяха срещнали и разговаряли с тях. И докато умуваше, на Алекс изведнъж му хрумна нова идея- да се приберат на Земята, да обновят и ремонтират корабите си, пък отново да тръгнат на път, отново Експедиция, пък дори и същата...
Следобедът напредваше, когато Алекс се оживи и зарадва. Той разпечата нова бутилка джин, за да се почерпят десетимата- Екип Алфа. Това бяха неговите помощници- съветници, сред които най- добрите му приятели и неговите момичета. Разбира се, че след известен престой на Земята, тяхната Експедиция щеше да ремонтира и обнови корабите си, за да тръгне отново на далечен път...
Със тази мисъл в главата, Алекс преосмисляше всичко, за кой ли път. Вече нямаше нужда да се бърза. Петте кораба имаха ресурси, да приберат Експедицията до Земята. А сетне отново на път...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 277. Valeri Kolev.
Няма коментари:
Публикуване на коментар