Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 282. Valeri Kolev.
На следващия ден Алекс и Палма се разхождаха из града, заедно със Аш, Ким и Марина. Покрай замъците и крепостите на града, се виеха утъпкани пътеки в снега, които водеха из парковете и до няколкото ресторанта- дискотеки на този град. Петимата бяха изоставили дрона си и робота- пилот, на едно утъпкано място в покрайнините на града. Алекс пушеше цигара и се радваше на хубавия ден, а сняг всъщност продължаваше да вали. Разминаваха се с земляните от този град, а понякога и със извънземни, живеещи също тук, а тяхната бройка беше около 1,000 в този град, където живееха около 150,000 души- земляни. На хубавия ден се радваше и Палма, която беше весела в този ден и преливаше от щастие. Със известна доза завист я наблюдаваше Марина, а Ким и Аш крачеха след тях и си говореха. Докато вървяха по утъпканите в снега пътеки, неусетно дойде и следобедното време, а те бяха прегладнели. Докато избираха точно кой от ресторантите да посетят, Алекс се беше замислил по твърде лични теми. В ресторанта имаше около 150 души, а на дансинга танцуваха двойки. В другия край пък се кълчеха стрийптийзьорки. Още щом нахълтаха в този ресторант, Алекс забеляза тези подробности и се загледа натам, но Палма не беше твърде съгласна с това и се начумери. Избраха си хубаво местенце до външен прозорец, а оттам се виждаше и дансингът. Алекс запали цигара, докато петимата си избираха хапване и напитки, а сервитьорката послушно си записваше на тефтерче. Сетне Аш взе та се заговори със съседите наблизо. Докато ги разпитваше за нещо, поръчката беше сервирана, а петимата бяха не само жадни, ами и гладни. Алекс по навик си записваше разни неща по едни листи хартия, а петимата заедно обмисляха, къде ще ходят сетне в този ден. Алекс предполагаше да хвърлят тук котвата за няколко часа, но до гласуване не се стигна.
Когато няколко часа по- късно излязоха от ресторанта, леко пийнали, те се заклатушкаха по утъпканите пътеки, а снегът продължаваше да се сипе. Някаква магия, някаква романтика имаше в този следобеден час. Смяташе се за твърде вероятно, че отново хубави времена бяха застигнали земляните, въпреки дистанцията до Земята, възлизаща на 10 месеца път, без много- много да се бърза. Алекс запали цигара, а сетне пообърка Марина вместо Палма, но по това време никой не забеляза. А Аш по някое време предположи да извикат дрона, та да не се клатушкат с часове по разни утъпкани пътеки. До гласуване отново не се наложи, но пък роботът- пилот, снабден с доза телепатия, до няколко пункта, малко след това приземи дрона в пряспата, наблизо до петимата. Докато спореха дали да се поклатушкат още малко по- нататък, или да вземат та пък да се качат на дрона, и този път не се наложи гласуване. А пък роботът- пилот най- тържествено им обясни, че май са пили малко повечко вино, та пък си предложи услугите на пилот- спасител, който ще ги стовари до кораба Volvo, но само ако имат желание.
Скоро след това дронът се издигна над града, а до кораба имаше около час във полет. През цялото това време Аш се караше с робота- пилот. Той го заплаши, да го разглоби на части, или да му източи горивото, а роботът твърдеше, че то всъщност си има “права на роботите“... Как да е, петимата се дотътриха до каютата на Алекс, пък се тръшнаха по койките там, поизморени до известна степен...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 282. Valeri Kolev.
Няма коментари:
Публикуване на коментар