Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 280. Valeri Kolev.
Беше следобеда на другия ден. Алекс и Палма се бяха усамотили в неговия бокс. Той умуваше над архивите си, а тя спеше в една от койките. Навън беше около нула градуса по Целзий, малко мъгливо и студено време. Екипажите на корабите на Експедицията, си почиваха в тези часове. На космодрума беше се приземил преди около час, още един кораб с бежанци, преселници от Земята, избягали от войната. Очакваше се до полунощ, да пристигнат още три такива кораби от Земята. Алекс запали цигара, заровен в архивите, където изучаваше както минали, така и бъдещи събития, свързани със земляните. Това бяха пророчески текстове, диктувани от извънземни и писани от летописци в миналото. Следобедът напредваше, когато Алекс излезе на терасата на каютата си, за да погледа навън и да подиша чист и свеж въздух. Той отпи глътка джин и запали цигара, а навън отново валеше сняг. Там Алекс постоя около час, докато се радваше на снега и разглеждаше наоколо, преди да се прибере на топло вътре. По това време от сън стана Палма, тя се разсъни на чешмата и седна зад пулта, още сънена. По- късно в следобеда, Алекс се залови да прегледа новините. Това му отне времето до края на следобеда, а Палма приготвяше трапезата за вечерта, когато отново екипа се събираше при Алекс. По това време пристигнаха Аш, Ким и Марина, които й помогнаха с приготовленията.
В началото на вечерта, при Алекс се събра целия Екип Алфа, за да се почерпят, да вечерят и да обмислят бъдещите дни. Това време Алекс използва, за да си припомни някои свои, други животи, описани в неговите архиви. Колкото и да беше странно, Алекс добре помнеше някои от предишните си животи. Един такъв живот, той беше имал през далечната 7019- та Година. Извънземният, който беше разказал и описал този живот, за да бъде написан от хроникьорите, още преди 100 години, беше имал подробен поглед върху нещата, тогава. Алекс си припомняше далечната 7019- та Година, времена на междупланетни войни, когато той отново беше бил агент от AFJ, изпратен на война с няколко бойни кораба и верни другари. Заровен из тези текстове и хроники, Алекс забрави дори настоящето. Той не се изненада, че добре помни тези времена. Разбира се, това беше на хиляди години след сегашното настояще- 3019- та Година, т.е. около 4,000 по- късно. Всичко това обясняваше, защо Алекс знае толкова много неща и откъде има такова образование и опит. Той обаче не се възгордя от всичко това. Да, верно- той знаеше и можеше прекалено много, дори за най- добрите. Алекс прие като дар, всичките си знания и умения. Беше си дал дума, да използва знанията и уменията си за добро.
Вечерта напредваше, а Алекс и Палма тъкмо пишеха задачи и инструкции за хората си, за идните дни. Той имаше поглед и върху управлението на земната колония на тази планета. Затова не пестеше сили, да даде нови и нови идеи за развитието на тази земна колония и нейните шест града. Нещата, които той им предлагаше, бяха удивително прости и елементарни, а даваха невероятни резултати. Алекс не се възгордяваше дори и от това. Той беше човек, който можеше да даде разцвет на всяка цивилизация, можеше да изобрети техника и компютри, направо от нула. Замислен и замечтан за бъдещето, Алекс запали цигара и се загледа в момичетата наоколо.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 280. Valeri Kolev.
Няма коментари:
Публикуване на коментар