Роман 2020. Откъс № 7. Valeri. ++

++++++++++++++++++++++
Роман 2020. Откъс № 7. Valeri.  ++
++++++++++++++++++++++

Няколко дни по- късно, двата кораба- Експедицията на Алекс, прибилжаваха една междинна станция, разположена сред астероидно поле, някъде между двете планети- Шестнадесетата и Двадесет и първата. Съветът на Експедицията реши, да бъде посетена междинната станция, а дежурните вече изчисляваха траекториите на приближаване, като тежкотоварните сектори, щяха да бъдат оставени на около пет часа път дистанция до станцията. Беше бордовата сутрин, когато Алекс пушеше цигара, изправен пред оперативния, стенен екран. Той премисляше- какво ще се прави на тази станция, щом се скачат към нея. 
Сутринтта напредваше, а до станцията оставаха още няколко часа път. Алекс и другите трима обмисляха положението и плановете занапред, седнали зад пултовете в дежурната каюта. По това време дежурните вече имаха радиовръзка със Кулата на станцията и изчакваха инструкции. Алекс обърна внимание в тези часове, за повишаване на безопасността и сигурността на двата кораба, екипажите и пасажерите. Бяха подсилени охраняващите екипи със още 40 души за всеки от корабите. Още по 20 дущи, се включваха към екипите на дежурните и пилотите. Във следобеда кораба Volvo се освободи от тежкотоварния си сектор и продължи нататък към междинната станция. Очакваха се инструкции, за достъпа до станцията, а в тези часове имаше три кораба, които вече чакаха реда си за скачване към свободните докове на станцията. Докато чакаха инструкции от Кулата на станцията, Алекс запали цигара, отпи глътка джин и заби поглед в оперативния екран. До него колегите му обмисляха плановете занапред. Освен Палма, Ким и Аш, тук бяха в тези часове също: Шао, Джейн, Шон и Никита, като се очакваха да дойдат още Моника и Манхатън. По някое време дойде реда й на кораба Volvo, да приближи станцията, за да се скачи към указания док. Това щеше да отнеме още няколко часа. Алекс отпи глътка джин и се загледа към доковете на базата, отдалечени на около 50 км. по- нататък. Скачването преключи нормално, макар й да блъснаха дока, до известна степен, без никакви щети и пострадали. Затова пък дежурните от Кулата и нейният Командващ, дадоха глоба на кораба Volvo, заради “Опасни маневри.”. Сумата не беше кой знае колко голяма, но Алекс се разгневи и от своя страна глоби виновниците за удара. Това бяха един от пилотите и двама от дежурните на кораба. Когато погледна през предния люк, Алекс забеляза, че станцията гъмжи от кораби и хора, сред които и извънземни. Алекс запали цигара и даде нови инструкции за екипажите на двата кораба. В тези часове, от пасажерите на двата кораба, пожелаха да останат в тази станция, 97 души общо. Алекс направи проверки, преди да им разреши, да напуснат неговите кораби. Раздялата със тези 97 души, които макар й за малко време, бяха с корабите на Алекс, малко разтревожи останалите хора тук. Алекс се замисли по темата за тази станция. Тук живееха и работеха 4,110 земляни, мнозина от тях – със далечен произход от Земята. Близостта до тези земляни тук, зарадва й екипажите на двата кораба, така й пасажерите пътуващи с тях в тези времена. След като обмислиха всичко, хората на Алекс и хората от станцията, наеха временно голяма зала, където да се срещнат и повеселят. Алекс набързо се разбра с Командира на земляните в тази станция, къде й как да бъде срещата, както й за подробностите около това. Финансирането щеше да бъде както от Алекс, така и от Командира на земляните, а някои неща щяха да бъдат платени от самите хора. Логкиката на финансирането, както й счетоводството на срещата, беше дребна грижа за Алекс. Както обикновено щеше да има й безплатен пакет напитки и храна, за част от пасажерите на двата кораба и част от тукашните земляни. 
За програмата на срещата щяха да свирят музикалните банди на двата кораба и на станцията. Бяха поканени и тукашни извънземни.
++++++++++++++++++++++++++++++++++