Роман 2020. Откъс № 6. Valeri. ++

++++++++++++++++++++++
Роман 2020. Откъс № 6. Valeri.  ++
++++++++++++++++++++++

Няколко дни по- късно, двата кораба на Алекс- неговата Експедиция, продължаваха полета си към Двадесет и първата планета. Освен екипажите на двата кораба, които имаха 500 души, по корабите имаше и 700 пасажери, както и също тонове стоки и материали за Двадесет и първата планета. Това се случваше през 5020- та Земна Година, на дистанция от Четири Земни Години, от Земята, някъде из звездната система Vega. Към края на следобеда Алекс пушеше цигара, в компанията на Палма, Ким и Аш- неговите съветници и помощници, също така- добри приятели. Алекс се беше загледал през предния люк, напред по курса на корабите. Някъде наляво светеше Синята звезда- Vega 5. Това по някакъв начин радваше Алекс, както и останалите, които наблюдаваха по курса на корабите. Меката светлина на Синята звезда предполагаше, че там някъде кипи от живот, че там живеят милиони земни и извънземни хора. Алекс се замисли дълбоко. От финансова гледна точка, Експедицията беше осигурена. От друга гледна точка, той беше осигурил подходящи занимания на хората си и на пасажерите тук. Работа имаше всякаква по двата кораба, къде- безплатна, къде- срещу заплащане. 
В началото на бордовата вечер, Алекс и другите трима, се разхождаха из кораба Volvo. В тези часове из корабите биваше шумно и оживено. В соловата вечеряха вторите смени от пътниците, както и нощните смени от Експедицията. Четиримата намериха местенце и се разположиха, за да се почерпят и поговорят с тукашните хора. Алекс нагласи компютъра си на масата пред себе си и запали цигара. Предстоеше му много работа в тази идеща вечер.
*
Вечерта напредваше, а четиримата все още бяха в столовата и се черпеха с напитки и лакомства, докато умуват по проблемите теми на корабите и Експедицията. 
Чрез специален екип от 20 души, на всекиго тук беше осигурено занимание, според възможностите му, някои занимания бяха срещу заплащане, други зенимания биваха безплатни. Имаше и хора, които през цялото време си почиваха, спяха и хапваха. Това бяха 37 % от пътниците и 25 % от Експедицията. Междувременно от тези дейности, Експедицията печелеше допълнително, а Алекс добре знаеше- как да си изразходва и управлява печалбата. 
По някое време четиримата се прибраха по каютите си, а Алекс, във усамотение, се зае да си събере мислите и да осмисли тръгването си по нов път, отново. Сетне той по навик се зае да си изучава архивите и да си припомня предишни свои животи, които до момента биваха над 600, предишни животи. Благодарение на информация и архиви на извънземните, Алекс можеше да прочете, за свои предишни животи. 
Вечерта напредваше, когато Алекс поспа малко, пък стана ободрен от койката си, разсъни се и пусна музика. Той очакваше да пристигне Палма, малко по- късно. Докато я чакаше той си подреди вещите и багажа, направи и проверка на запасите си- въздух, вода, гориво за дрона си, храна и т.н. Проверката показваше, че той може да живее изолиран извън кораба, цели 50 дена, без нужда от помощ. Доволен от постигнатото, Алекс запали цигара, взе си чаша кафе от автомата и седна за да си почине, загледан в оперативния екран. Нещата около Експедицията вървяха нормално, а вечерта напредваше. 
+++++++++++++++++++++++++++++++++