Роман 2020. Откъс № 5. Valeri. ++

++++++++++++++++++++++
Роман 2020. Откъс № 5. Valeri.  ++
++++++++++++++++++++++

Във една бордова сутрин, няколко дни по- късно, двата кораба Volvo и Nissan пътуваха към Двадесет и първата планета на Петата звезда. Това беше 5020- та Земна Година, някъде из системата Vega, на дистанция- Четири Земни Години от Земята. Алекс пушеше цигара изправен пред предния люк на дежурната каюта и наблюдаваше напред, в компанията на Палма, Ким и Аш. Освен екипажите от неговата Експедиция, двата кораба носеха още 700 души- пътници и тонове стоки и материали за Двадесет и първата планета. Настроенията из корабите бяха оптимистични. Повечето пътници имаха роднини и приятели на Двадесет и първата планета, където не бяха ходили от години. Пътуването щеше да продължи около 20 дена. 
*
По обедното време, Алекс и другите трима излязоха из кораба Volvo, на разходка. Разходката си, те съчетаха със проверки на някои възли на кораба и корпуса му, от вътрешната страна. Така откриха няколко дефекта по стените, а повредите се заеха да ремонтират няколко от роботите на кораба. Из кораба беше оживено и шумно. Пътниците се вълнуваха от пътешествието, а сред тях имаше и извънземни, от няколко основни раси и видове. Във столовата вече обядваха първите смени от пътниците. Алекс беше запасил корабите със достатъчно храна, та дажбите да бъдат достатъчни. Междувременно по пътя на корабите се задаваше някакъв кораб, който в следващите 4 часа щеше да бъде най- близо до Експедицията, на дистанция от 5 часа. Това щеше да позволи, дежурните да разговарят по радиото. Алекс се беше подготвил за подобна среща, със редица въпроси, които да зададе. Когато по- късно четиримата се прибраха в каютата, Алекс запали цигара и се замисли. Момичетата се заловиха да спретнат обяд, а Аш се занима да провери екипажите и пътниците по телефона.
*
Във следобеда на същия бордови ден, Алекс си полежа около два часа, за да си почине. Щом той стана,  се разсъни с кафе и цигара, а Палма вече беше станала от сън и подреждаше почивния бокс. По това време тъкмо дежурните разговаряха с онзи кораб, който преминаваше наблизо, в посока към звездата Vega 5. Алекс пусна звука от разговорите, за да послуша. Той им изпрати и своите въпроси, на които беше отговорено скоро. 
Следобедът напредваше, когато Алекс се изправи пред предния люк и се загледа напред по курса на кораба. Някъде в ляво блестеше Синята звезда- Vega 5. Пътуването вървеше нормално, при оптималната скорост- на 50 % от максималната тяга на двигателите. Дори тази скорост беше рискована, ако не се ползваше автоматика на пилотирането. 
По някое време Алекс и другите трима излязоха да се разходят из кораба. Във столовата имаше към 60 души, дошли да закусват. Четиримата се разположиха на свободна маса и си взеха напитки и лакомства, докато поговорят с хората тук. Алекс постави компютъра си на масата пред себе си, за да поработи, докато четиримата се почерпят. Военните от Шестнадесетата планета, бяха финансирали добре Алекс и неговата Експедиция. Това даваше свободата на Експедицията, да се занимава с полезна дейност, по време на далечен полет. Някои се завърнаха при поточната линия за роботи, компютри и дронове, а други се заеха да учат наука и техника. По време на дълги полети, време имаше много, дори във излишък. 
Алекс запали цигара и се огледа. Във столовата имаше към 70 души, като 14 от тях бяха извънземни. Миризма на извънземие и химия се усещаше покрай тях. 
Алекс се замисли дълбоко, пък отпи глътка джин с тоник.
Вечерта започваше. 
++++++++++++++++++++++++++++++++++++