Роман 2020. Откъс № 9. Valeri. ++

++++++++++++++++++++++

Роман 2020. Откъс № 9. Valeri.  ++

++++++++++++++++++++++

Във бордовия следобед, няколко дни по- късно, Експедицията все още гостуваше на междинната станция, разположена между Двадесет и първата планета и Шестнадесетата планета. Бяха едни сънливи времена, когато повечето хора, намиращи се във междинната станция, предимно спяха, особено земляните. Сред извънземните пък имаше раси, които не спяха изобщо. Подобно на делфините, тези извънземни видове, имаха две половини на мозъка, работещи на смени, ту едната- ту другата. Алекс се беше събудил след няколко часов сън, пушеше цигара, докато проверяваше хората си и замислено наблюдаваше екрана пред себе си. От екипажите на Експедицията, почиваха или спяха 75 % от хората, а останалите биваха дежурни, или на смени из кораба. Сред пътниците на двата кораба будуваха само 37 % , от които някои се разхождаха из станцията, а други се занимаваха с нещо из корабите. Палма пък все още спеше в койката си, до бюрото на Алекс, а това беше особено приятно за него, в тези часове. Той внимаваше да не я буди и работеше тихо. 

Следобедът напредваше, когато на вратата се появиха Ким и Аш. Алекс ги прие и разговаря кратко с тях. Сетне заедно се хванаха да спретнат трапезата за една ранна вечеря за десетимата- Екип Алфа на Алекс. Останалите трябваше да дойдат по- късно, а в това време се събуди Палма, наплиска се с вода на чешмата и взе да се разсънва.

*

Вечерта започваше, когато командир Йон нареди- всички от двата кораба на Експедицията да се прибират по корабите. Това бяха 52- ма души от кораба Volvo и 61 души от кораба Nissan. Докато изчакваха тези хора да се приберат, дежурните написаха нови инструкции за екипажите и пасажерите на двата кораба. Щом всички се прибраха по корабите, започваше процедурата по отлитане на корабите от станцията, нататък към Двадесет и първата планета. 

*

Докато вечеряха и умуваха десетимата от Екип Алфа на Експедицията, Алекс запали цигара и отвори компютъра си, пред себе си на масата, за да провери- как върви подготовката за отлитането. Всичко беше готово за отлитането, като се чакаха само инструкциите от Кулата на станцията, както и тяхното разрешение. През това време Алекс прегледа плановете за нататък. До Двадесет и първата планета имаха още към десетина дни полет. Време беше да обмислят- какво ще се прави пък там. Алекс отпи глътка джин и се замисли. Това пътешествие беше финансирано до голяма степен предварително. Съществени проблеми не се забелязваха, но тази зона все още не беше достатъчно изучена от земляните, та трябваше да се внимава. 

*

Вечерта напредваше, когато двата кораба се откъснаха от станцията, един след друг и се насочиха към товарните сектори, разположени на около 500 км. по- нататък. Веселбата и веселяшкото настроение постепенно отстъпиха на заден план. 

++++++++++++++++++++++++++++++++++++

       

 

Роман 2020. Откъс № 8. Valeri. ++

++++++++++++++++++++++
Роман 2020. Откъс № 8. Valeri.  ++
++++++++++++++++++++++

Няколко дни по- късно, двата кораба на Експедицията на Алекс, все още гостуваха на междинната станция. През това време станаха размествания сред екипажите на корабите и на пътниците им. Известен брой хора оставаха в тази станция, а други хора се записаха към Ескпедицията или към нейните пътници. Алекс следеше зорко тези размествания, които не се случваха, без неговото съгласие. След няколкодневните празници на земляните, тук на станцията, все още не беше взето решение, кога ще продължат пътя си, нататък към Двадесет и първата планета. Това беше 5020- та Земна Година, някъде из системата Vega, на дистанция от Четири Земни Години от Земята, някъде около Петата звезда на системата Vega. Тази звезда- Vega 5, беше широко известна като Синята звезда. Алекс се беше замислил докато пушеше цигара и наблюдаваше оперативния екран на стената пред него. Нещо не бързаше да определя дата за тръгването на Експедицията, нататък към 25- тата планета. Тук му харесваше, а тук щяха да останат онези близо 4 хиляди земляни, живеещи тук. Тази раздяла притесняваше повечето от хората- и едните и другите. Въпреки неудобствата от бъдещата раздяла, дежурните вече се готвеха за отпътуването и изчисляваха новите траектории за продължаването на пътешествието. 
По някое време Алекс извика Палма, Ким и Аш, за да се разходят из корабите и из станцията. Те тръгнаха придружавани от два робота за охрана и за да носят покупки, на връщане от станцията. За свое удобство четиримата използваха дрона на Алекс, за разходката си из станцията. Това беше възможно и беше предвидено от архитектите. Алекс запали цигара, докато излитаха с дрона, а пилотираше Аш. Алекс се беше замислил, какви подаръци да търси този път, като пазаруват заедно. Той беше забелязал интересни стоки, каквито имаше по рекламните материали на Търговския център на станцията. 
Четиримата останаха доволни от разходката си, като се снабдиха с много нови вещи, напитки и хранителни пакети. Алекс също харесваше да има разнообразие в храната и подаръците. Докато разглеждаше новите си придобивки, той се радваше, също и приятелите му- Палма, Ким и Аш. 
Във остатъка на следобеда, четиримата седнаха да помислят за пътуването на Експедицията нататък. Междувременно в тези часове, при станцията се беше появил още един кораб със земляни на борда. Това бяха около 300 пътешественици, които идваха тук, от Осемнадесетата планета. Това отложи отново заминаването на Експедицията нататък- имаше нови основания за веселба. В началото на вечерта Алекс се беше изправил пред предния люк на дежурната каюта и умуваше. И тази вечер щеше да има веселба за земляните, които се намериха на това място. Както обикновено сред тях бяха поканени и извънземни приятели. По някое време Алекс запали цигара и се загледа в оперативния екран. 
Когато по късно десетимата се събраха отново в каютата, за да поумуват над нещата, Алекс отпи глътка джин, замислен и отвори един от компютрите си, за да поработи по проблемите на Експедицията. В тези дни му беше попаднал оригинален документ от архивите на извънземните, където се описваха времената от 5000- та. До 6000- та Земна Година. Този оригинален архив, описваше събития, които предстоеше да се случат на земляните. Алекс подходи внимателно към тези архиви. Достъп до тях щяха да имат само избрани хора от екипите му, понеже беше опасно, за бъдещето да знаят много хора… 
Вечерта напредваше. Повечето хора вече пълнеха залата, определена за веселбата. Бяха раздадени билети за около 3,000 души. – земляни и около 100 извънземни. 
Алекс си полежа малко, преди да иде на купона, заедно със десетимата си най- приближени. 
+++++++++++++++++++++++++++++++++++

Роман 2020. Откъс № 7. Valeri. ++

++++++++++++++++++++++
Роман 2020. Откъс № 7. Valeri.  ++
++++++++++++++++++++++

Няколко дни по- късно, двата кораба- Експедицията на Алекс, прибилжаваха една междинна станция, разположена сред астероидно поле, някъде между двете планети- Шестнадесетата и Двадесет и първата. Съветът на Експедицията реши, да бъде посетена междинната станция, а дежурните вече изчисляваха траекториите на приближаване, като тежкотоварните сектори, щяха да бъдат оставени на около пет часа път дистанция до станцията. Беше бордовата сутрин, когато Алекс пушеше цигара, изправен пред оперативния, стенен екран. Той премисляше- какво ще се прави на тази станция, щом се скачат към нея. 
Сутринтта напредваше, а до станцията оставаха още няколко часа път. Алекс и другите трима обмисляха положението и плановете занапред, седнали зад пултовете в дежурната каюта. По това време дежурните вече имаха радиовръзка със Кулата на станцията и изчакваха инструкции. Алекс обърна внимание в тези часове, за повишаване на безопасността и сигурността на двата кораба, екипажите и пасажерите. Бяха подсилени охраняващите екипи със още 40 души за всеки от корабите. Още по 20 дущи, се включваха към екипите на дежурните и пилотите. Във следобеда кораба Volvo се освободи от тежкотоварния си сектор и продължи нататък към междинната станция. Очакваха се инструкции, за достъпа до станцията, а в тези часове имаше три кораба, които вече чакаха реда си за скачване към свободните докове на станцията. Докато чакаха инструкции от Кулата на станцията, Алекс запали цигара, отпи глътка джин и заби поглед в оперативния екран. До него колегите му обмисляха плановете занапред. Освен Палма, Ким и Аш, тук бяха в тези часове също: Шао, Джейн, Шон и Никита, като се очакваха да дойдат още Моника и Манхатън. По някое време дойде реда й на кораба Volvo, да приближи станцията, за да се скачи към указания док. Това щеше да отнеме още няколко часа. Алекс отпи глътка джин и се загледа към доковете на базата, отдалечени на около 50 км. по- нататък. Скачването преключи нормално, макар й да блъснаха дока, до известна степен, без никакви щети и пострадали. Затова пък дежурните от Кулата и нейният Командващ, дадоха глоба на кораба Volvo, заради “Опасни маневри.”. Сумата не беше кой знае колко голяма, но Алекс се разгневи и от своя страна глоби виновниците за удара. Това бяха един от пилотите и двама от дежурните на кораба. Когато погледна през предния люк, Алекс забеляза, че станцията гъмжи от кораби и хора, сред които и извънземни. Алекс запали цигара и даде нови инструкции за екипажите на двата кораба. В тези часове, от пасажерите на двата кораба, пожелаха да останат в тази станция, 97 души общо. Алекс направи проверки, преди да им разреши, да напуснат неговите кораби. Раздялата със тези 97 души, които макар й за малко време, бяха с корабите на Алекс, малко разтревожи останалите хора тук. Алекс се замисли по темата за тази станция. Тук живееха и работеха 4,110 земляни, мнозина от тях – със далечен произход от Земята. Близостта до тези земляни тук, зарадва й екипажите на двата кораба, така й пасажерите пътуващи с тях в тези времена. След като обмислиха всичко, хората на Алекс и хората от станцията, наеха временно голяма зала, където да се срещнат и повеселят. Алекс набързо се разбра с Командира на земляните в тази станция, къде й как да бъде срещата, както й за подробностите около това. Финансирането щеше да бъде както от Алекс, така и от Командира на земляните, а някои неща щяха да бъдат платени от самите хора. Логкиката на финансирането, както й счетоводството на срещата, беше дребна грижа за Алекс. Както обикновено щеше да има й безплатен пакет напитки и храна, за част от пасажерите на двата кораба и част от тукашните земляни. 
За програмата на срещата щяха да свирят музикалните банди на двата кораба и на станцията. Бяха поканени и тукашни извънземни.
++++++++++++++++++++++++++++++++++  
                       

Роман 2020. Откъс № 6. Valeri. ++

++++++++++++++++++++++
Роман 2020. Откъс № 6. Valeri.  ++
++++++++++++++++++++++

Няколко дни по- късно, двата кораба на Алекс- неговата Експедиция, продължаваха полета си към Двадесет и първата планета. Освен екипажите на двата кораба, които имаха 500 души, по корабите имаше и 700 пасажери, както и също тонове стоки и материали за Двадесет и първата планета. Това се случваше през 5020- та Земна Година, на дистанция от Четири Земни Години, от Земята, някъде из звездната система Vega. Към края на следобеда Алекс пушеше цигара, в компанията на Палма, Ким и Аш- неговите съветници и помощници, също така- добри приятели. Алекс се беше загледал през предния люк, напред по курса на корабите. Някъде наляво светеше Синята звезда- Vega 5. Това по някакъв начин радваше Алекс, както и останалите, които наблюдаваха по курса на корабите. Меката светлина на Синята звезда предполагаше, че там някъде кипи от живот, че там живеят милиони земни и извънземни хора. Алекс се замисли дълбоко. От финансова гледна точка, Експедицията беше осигурена. От друга гледна точка, той беше осигурил подходящи занимания на хората си и на пасажерите тук. Работа имаше всякаква по двата кораба, къде- безплатна, къде- срещу заплащане. 
В началото на бордовата вечер, Алекс и другите трима, се разхождаха из кораба Volvo. В тези часове из корабите биваше шумно и оживено. В соловата вечеряха вторите смени от пътниците, както и нощните смени от Експедицията. Четиримата намериха местенце и се разположиха, за да се почерпят и поговорят с тукашните хора. Алекс нагласи компютъра си на масата пред себе си и запали цигара. Предстоеше му много работа в тази идеща вечер.
*
Вечерта напредваше, а четиримата все още бяха в столовата и се черпеха с напитки и лакомства, докато умуват по проблемите теми на корабите и Експедицията. 
Чрез специален екип от 20 души, на всекиго тук беше осигурено занимание, според възможностите му, някои занимания бяха срещу заплащане, други зенимания биваха безплатни. Имаше и хора, които през цялото време си почиваха, спяха и хапваха. Това бяха 37 % от пътниците и 25 % от Експедицията. Междувременно от тези дейности, Експедицията печелеше допълнително, а Алекс добре знаеше- как да си изразходва и управлява печалбата. 
По някое време четиримата се прибраха по каютите си, а Алекс, във усамотение, се зае да си събере мислите и да осмисли тръгването си по нов път, отново. Сетне той по навик се зае да си изучава архивите и да си припомня предишни свои животи, които до момента биваха над 600, предишни животи. Благодарение на информация и архиви на извънземните, Алекс можеше да прочете, за свои предишни животи. 
Вечерта напредваше, когато Алекс поспа малко, пък стана ободрен от койката си, разсъни се и пусна музика. Той очакваше да пристигне Палма, малко по- късно. Докато я чакаше той си подреди вещите и багажа, направи и проверка на запасите си- въздух, вода, гориво за дрона си, храна и т.н. Проверката показваше, че той може да живее изолиран извън кораба, цели 50 дена, без нужда от помощ. Доволен от постигнатото, Алекс запали цигара, взе си чаша кафе от автомата и седна за да си почине, загледан в оперативния екран. Нещата около Експедицията вървяха нормално, а вечерта напредваше. 
+++++++++++++++++++++++++++++++++
              

Роман 2020. Откъс № 5. Valeri. ++

++++++++++++++++++++++
Роман 2020. Откъс № 5. Valeri.  ++
++++++++++++++++++++++

Във една бордова сутрин, няколко дни по- късно, двата кораба Volvo и Nissan пътуваха към Двадесет и първата планета на Петата звезда. Това беше 5020- та Земна Година, някъде из системата Vega, на дистанция- Четири Земни Години от Земята. Алекс пушеше цигара изправен пред предния люк на дежурната каюта и наблюдаваше напред, в компанията на Палма, Ким и Аш. Освен екипажите от неговата Експедиция, двата кораба носеха още 700 души- пътници и тонове стоки и материали за Двадесет и първата планета. Настроенията из корабите бяха оптимистични. Повечето пътници имаха роднини и приятели на Двадесет и първата планета, където не бяха ходили от години. Пътуването щеше да продължи около 20 дена. 
*
По обедното време, Алекс и другите трима излязоха из кораба Volvo, на разходка. Разходката си, те съчетаха със проверки на някои възли на кораба и корпуса му, от вътрешната страна. Така откриха няколко дефекта по стените, а повредите се заеха да ремонтират няколко от роботите на кораба. Из кораба беше оживено и шумно. Пътниците се вълнуваха от пътешествието, а сред тях имаше и извънземни, от няколко основни раси и видове. Във столовата вече обядваха първите смени от пътниците. Алекс беше запасил корабите със достатъчно храна, та дажбите да бъдат достатъчни. Междувременно по пътя на корабите се задаваше някакъв кораб, който в следващите 4 часа щеше да бъде най- близо до Експедицията, на дистанция от 5 часа. Това щеше да позволи, дежурните да разговарят по радиото. Алекс се беше подготвил за подобна среща, със редица въпроси, които да зададе. Когато по- късно четиримата се прибраха в каютата, Алекс запали цигара и се замисли. Момичетата се заловиха да спретнат обяд, а Аш се занима да провери екипажите и пътниците по телефона.
*
Във следобеда на същия бордови ден, Алекс си полежа около два часа, за да си почине. Щом той стана,  се разсъни с кафе и цигара, а Палма вече беше станала от сън и подреждаше почивния бокс. По това време тъкмо дежурните разговаряха с онзи кораб, който преминаваше наблизо, в посока към звездата Vega 5. Алекс пусна звука от разговорите, за да послуша. Той им изпрати и своите въпроси, на които беше отговорено скоро. 
Следобедът напредваше, когато Алекс се изправи пред предния люк и се загледа напред по курса на кораба. Някъде в ляво блестеше Синята звезда- Vega 5. Пътуването вървеше нормално, при оптималната скорост- на 50 % от максималната тяга на двигателите. Дори тази скорост беше рискована, ако не се ползваше автоматика на пилотирането. 
По някое време Алекс и другите трима излязоха да се разходят из кораба. Във столовата имаше към 60 души, дошли да закусват. Четиримата се разположиха на свободна маса и си взеха напитки и лакомства, докато поговорят с хората тук. Алекс постави компютъра си на масата пред себе си, за да поработи, докато четиримата се почерпят. Военните от Шестнадесетата планета, бяха финансирали добре Алекс и неговата Експедиция. Това даваше свободата на Експедицията, да се занимава с полезна дейност, по време на далечен полет. Някои се завърнаха при поточната линия за роботи, компютри и дронове, а други се заеха да учат наука и техника. По време на дълги полети, време имаше много, дори във излишък. 
Алекс запали цигара и се огледа. Във столовата имаше към 70 души, като 14 от тях бяха извънземни. Миризма на извънземие и химия се усещаше покрай тях. 
Алекс се замисли дълбоко, пък отпи глътка джин с тоник.
Вечерта започваше. 
++++++++++++++++++++++++++++++++++++