Разказ.№ 66. 2020.Valeri. Фантастика.
Няколко дни по- късно трите кораба и кръстосвача, набираха скорост, ориентировъчно към звездата Vega 12. Във един следобед на борда на Volvo, Алекс и Палма слушаха музика и се занимаваха с пултовете си, докато обмисляха дните нататък. Те бяха в добро настроение, но малко сънливи напоследък. Задачите им напоследък се трупаха нерешени, та имаха да наваксват в тези времена. Пренастройката от бизнес към военно дело, до известна степен затрудняваше и Алекс и хората му, но това беше само временно. Вече бяха финансирани от военните от AFJ, конкретно, та не се налагаше да се занимават с бизнес, както преди. Алекс поиска да бъде изчислено- колко дни път имат до звездата, по принцип, та дежурни екипи се заеха с изчисленията веднага. Първоначалната преценка на специалистите, на око, сочеше около 20 дни път, до самата звезда. Тази информация беше достатъчна за Алекс. Имаше достатъчно време за подготовката за намеса във войната срещу извънземните нашественици, нахлули във тази система. Алекс запали цигара и си взе чаша с нес- кафе. Музиката звучеше оптимистично до известна степен.
*
На другия бордови ден, Алекс и Палма се завърнаха в каютата, след разходка из кораба Volvo. Бяха на крака от почти три часа, та щом се прибраха, седнаха да си починат, със по чаша нес- кафе в ръка. Алекс беше намислил разни планове занапред. Военното положение от последните времена, отключваше у него знанията и уменията на войнът- самурай, така да се каже, по принцип. Той си даваше сметка, че не се сполучи плана му, да се занимава с бизнес, вместо със военно дело, та ето, че стана тъкмо наопаки. Разбира се, всичко това, заради нашествениците и заплашените повече от 3 милиона земляни в зоната. Алекс запали цигара с кафето си и погледна да види , как върви полета. По трите кораба и кръстосвача всичко беше нормално, във общи линии. Тази вечер, която идваше скоро, Алекс щеше да прекара в компанията на Палма, Ким и Аш. Те се събраха и си приготвиха трапезата, където се разположиха, докато слушаха музика и обсмисляха нещата от последните времена. Алекс беше навлязъл в нов път във живота си, един нов етап от живота му, когато разбираше много неща от миналото си и не само от миналото си, ами също и от предишните си, минали животи, някои от които бяха из бъдещето. Неговите животи, въобще, биваха над 600 на брой, из различни светове, а най- много на Земята и нейните колонии, сетне, когато бяха изградени постепенно във извънземието. Това беше една вечер, когато Алекс и хората му, във неговата Експедиция, се стягаха за тежки времена, заради новата война във системата Vega 12. Експедицията на Алекс, замислена като предимно бизнес ориентирана, неочаквано ставаше Военна Експедиция... Алекс въздъхна, провери нещо със жезъла си и смени ролката на магнетофона, за да чуят забравена, но хубава музика. Това беше една вечер, когато все още можеха да поспят добре, преди да се е започнало отново...
Край на разказ.№ 66. 2020.Valeri.
Няма коментари:
Публикуване на коментар