Времето сега:
неделя, 19 април 2020 г.
Разказ.№ 64. 2020.Valeri. Фантастика.
Разказ.№ 64. 2020.Valeri. Фантастика.
Корабът Volvo набираше височина над планетата Vega 12.40, от почти две денонощия. Във един бордови следобед, Алекс и Палма седнаха, за да поумуват над нещата от последните времена. Корабът скоро щеше да бъде на около 1,000 км. дистанция над планетата, а по това време дежурните опитваха да се свържат със другите кораби и със тежкотоварния отсек на кораба. Връзка за момента липсваше, заради което корабът Volvo остана на тази височина, плувайки с ниска скорост по орбита. Алекс си взе чаша нес- кафе, запали цигара, пък се изправи пред предния люк, за да погледа навън. Палма пък пусна хубава музика, в очакване да пристигнат Аш и Ким. Те всъщност скоро пристигнаха, поздравиха и се разположиха по местата си. Палма сервира лакомства и напитки, за да се почерпят, докато умуват по нещата от последните времена. Алекс се намираше във лош период от живота си, по незнайни причини. Той се замисли по темите, по които четиримата трябваше да умуват, но някак си- не беше същото.
Наближаваше вечерта, когато Алекс се усамоти в бокса си, за да си подреди мислите и нещата, тръгнал отново по нов път на живота си, във следващ етап. Определено Алекс не беше във форма, по- скоро беше болен. Предполагаше се, че това е някаква извънземна треска, което затрудни дори шаманът Джи, щом той се зае да дири лекове за Алекс.
Алекс запали цигара, взе си кафе и се замисли. Неговото неразположение беше дребна грижа, на фона на приближаващата война със вражеската извънземна раса, нахлула във системата Vega 12.
Нашествието наближаваше със повече от сто кораба.
По някое време Алекс се изправи при люка на бокса си и погледна навън, към светлината в далечината- звездата Vega 12. Звездата беше надалеко, светлосиня на цвят, като по някакъв странен начин радваше погледа му. Той усещаше как там живеят милиони земляни, на няколко от удобните за живот нейни планети. Вечерта напредваше, когато Алекс се премести в общата каюта на Екип Алфа. Предстоеше да се съберат отново, за умуване по плановете на Експедицията. Поради забраната на командир Йон, Експедицията нямаше да заминава наникъде, докато не стане ясно- какво е заболяването на Алекс, като Шеф на Експедицията. Самият Алекс беше получил вече лекове и беше лекуван, редовно от шамана Джи и от лекарите на борда на кораба Volvo. Всичко това даде възможност на хората от Експедицията, дълго да умуват по темата за новата война. На оперативните екрани се изписваше всяка нова стъпка на нашествениците. По- късно Алекс се почувства по- добре, но без това да се отрази на плановете. Временно неговата Експедиция щеше да остане на място, във дрейф с ниска скорост. Алекс се зае да преглежда новините, докато пушеше цигара, но неуверен в бъдещето си. По някакви причини, кръстосвачът Paris, също оставаше наблизо, но щеше да посети междинната станция на тази планета. Аш като временен водач на Експедицията обмисляше кораба Volvo, също да гостуват на междинната станция.
Край на разказ.№ 64. 2020.Valeri.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар