Разказ.№ 65. 2020.Valeri. Фантастика.

Разказ.№ 65. 2020.Valeri. Фантастика.   

Няколко дни след това, корабът Volvo току- що се беше скачил към станцията, над планетата Vega 12.40. На около 100 км. също към станцията се беше скачил кръстосвачът Paris. Беше към края на  следобеда на борда на кораба, когато Алекс и Палма се завърнаха от разходка из станцията, малко изморени, но доволни от разходката. Те си бяха напазарували интересни неща за подаръци, както и храни и напитки. Роботът, който им теглеше количката с покупките, ги подреди по шкафовете в склада, и се оттегли, а двамата се заеха да прегледат покупките и да им се порадват. Повечето от тези вещи, щяха да бъдат дарени като подаръци, за приятели и колеги, разбира се- когато се наложи, особено в тежки времена, разбира се- ако дойдеха подобни времена. Алекс запали цигара, разположи се в креслото си и взе да прегледа новините, докато слушаше музика и пиеше кафе. Палма се захвана да спретне вечерята за десеттимата от Екип Алфа, които скоро щяха да се съберат заедно, за обмисляне на плановете на Експедицията. Междувременно на борда на кораба, бяха пристигнали четирима души, военни от кръстосвача Paris, които също трябваше да участват във обмислянето на плановете. Вечерта напредваше, когато всички се бяха събрали в каютата, за обмислянето на плановете, на работна вечеря. Срещата ръководеше командира на Volvo-  Йон. По това време корабът Lamborghini, както и кораба Пиза, се намираха на около 5,000 км. отвъд междинната станция. Те изчакваха там, кораба Volvo и кръстосвача Paris. Повечето от плановете за следващите десетина дни, вече бяха готови. Тези мъже и жени- общо 1,300 души, за този момент, бяха обединени от каузата, да помогнат на земляните от системата Vega 12, във започващата война срещу извънземното нашествие в тази система. Със напредването на вечерта, командир Йон разпореди, корабът Volvo да напусне станцията, за да се скачи сетне със тежкотоварния си отсек. Кръстосвачът Paris трябваше да го последва, със около два часа закъснение. Срещата щеше да продължи дори след полунощ, както решиха тези хора от Екип Алфа и техните гости от кръстосвача. По някое време Алекс се изправи пред предния люк на каютата и заби поглед нататък, по курса на кораба. До тежкотоварния отсек имаха около пет часа полет, с ниска скорост. Радиовръзките бяха нормални, не се забелязваха съществени проблеми.
Късно вечерта Алекс и Палма се разхождаха из кораба, за да си отдъхнат и починат. Из кораба срещаха стражарите и разни роботи, тръгнали по задачите си. Като се спряха двамата до един от външните люкове на кораба, за да погледат навън, Алекс запали цигара и извади джобна бутилка с джин, да се почерпят. Работната среща на екипа щеше да продължи доста след полунощ, като всеки си почиваше, както намери за добре.
Беше малко преди полунощ, когато Алекс и Палма се прибраха в  каютата при другите, за да помогнат във обсъждането на плановете занапред. А Алекс провери нещо на часовника си, дълбоко замислен и отвори компютъра си за да поработи.
Край на разказ.№ 65. 2020.Valeri.