сряда, 29 април 2020 г.
Разказ.№ 71. 2020.Valeri. Фантастика.
Разказ.№ 71. 2020.Valeri. Фантастика.
На другия бордови ден, трите кораба и кръстосвача летяха в посока към планетата Vega 12.10, както бяха решили да направят, екипажите на тези кораби, а командирите одобриха това. Алекс беше в по- добра форма, но пък глупаво се беше контузил, по време на тренировки на бойни изкуства. Доволен, че поне е във добро настроение, Алекс се поразходи из кораба, пък се спря в бордовата оранжерия, на чист въздух. Тук имаше десетина души, които си почиваха по пейките. Алекс си поговори с тях, запали цигара и извади джобна бутилка с джин, пък отпи юнашка глътка, за настроение. Какво се беше наранил и до каква степен, Алекс незнаеше, но след денонощие, беше вероятно белята да се изясни. Въпреки грубата му грешка, все още нямаше никакви симптоми на сериозно нараняване. Следобедът напредваше, когато Алекс се качваше със един асансьор към нивото на мостика. Случи се с него да пътува и едно от новите момичета. Тя се казваше Сюзън, а се занимаваше с навигацията на кораба. Двамата малко поговориха, а сетне отидоха към столовата, за да се почерпят и хапнат. Тук имаше близо 20 души. Двамата се разположиха на една маса, със изглед напред по курса на кораба и се замечтаха. Сюзън беше един от новите стратези на кораба Volvo, а добре се справяше и със навигацията на кораба. Двамата разговаряха за полета, който по идея на четиримата извънземни гости на кораба, ги водеше към планетата Vega 12.10. Доколкото Сюзън знаеше, тази планета беше ключова в зоната, а трябваше да има решаваща роля във отблъскването на нашествието от тази зона. Алекс се съгласи със тези факти, а сетне двамата замълчаха, замислени и забили погледи, напред към пътя на корабите. След почерпката Алекс и момичето се разходиха из кораба още около час време.
Щом се прибра в бокса си, Алекс се усамоти, за размисъл и за да си подреди мислите и нещата. Със това момиче се бяха харесали неусетно, а той се питаше- до къде могат да стигнат нещата със двамата, но нямаше подходящ отговор за това. Като остави тази тема за размисъл, за по- късно, Алекс се върна към обичайните си дела. Междувременно за вечерта беше уговорена следваща среща със четиримата извънземни на малка работна вечеря. Там щяха да идат Алекс, Палма, Ким и Аш. Докато пиеше нес- кафе, Алекс обмисляше, тази работна среща и темите за обсъждане. Готвачите на кораба вече бяха готови със подходящо меню за вечерята. Електронните преводачи, каквито имаха хората на разположение, даваха добър превод на езика на тези четирима извънземни. Разбираемостта и логиката бяха добре изчистени от грешки и неяснотии.
На работната вечеря между земляните и извънземните гости, не се случи нищо особено. Двете страни си поговориха за нашествието, което беше застрашило техните колонии и градове. Тяхното предложение беше, да поканят Експедицията на Алекс, на разузнавателни операции в зоната. Темата беше обмислена и се насрочи гласуване, а Алекс и командирите поискаха 24 часа за размисъл, преди да дадат думата си.
Край на разказ.№ 71. 2020.Valeri.
вторник, 28 април 2020 г.
Разказ.№ 70. 2020.Valeri. Фантастика.
Разказ.№ 70. 2020.Valeri. Фантастика.
Няколко дни по- късно, беше взето решение, трите кораба и кръстосвача, да продължат нататък по пътя си. Във един следобед, корабът Volvo, напусна пръв астероида, а останалите трябваше да го последват на по два часа закъснение. По това време Алекс беше в лошо настроение и не добра форма. Той погледна да разбере какво е положението. Корабът Volvo имаше около четири часа път до неговия тежкотоварен отсек. Дежурните нямаха кой знае какви проблеми, а по това време на борда на този кораб будуваха 50 души. Алекс страдаше през тези дни, без да има обяснения, защо е така. Неясни мисли затрудняваха работата му, която трябваше да свърши всеки ден. Според командир Йон и други хора от състава на кораба, при такова положение, небиваше да се отива по- нататък из зоната Vega 12. Шаманът Джи беше съгласен, че това наистина е проблем.
Следобедът напредваше, когато Алекс се събуди от тежък, мъчителен сън, разсъни се на чешмата с вода и седна на мястото си, събуждайки се. Така го намери Аш, когато двамата с Ким влязоха в каютата. Алекс ги погледна и се изненада, щом видя, че със тях пристига извънземно същество. Той беше виждал най- различни видове, но всеки път се изненадваше от това. За секунди го хвана паразлиза, докато извънземното разбере, че му причинява болка, просто със мисълта си. Извънземното намали хипнозата, която прилагаше и нещата се нормализираха. Беше пристигнало заедно със още три извънземни, във връзка с войната в зоната Vega 12. Самите тези видове, бяха застрашени от новата война...
*
Разговорите със извънземното продължиха близо час. Алекс научи много неща от това, но се оказваше, че извънземните застрашени видове, нямат кой знае каква отбрана, но пък това не беше известно. Във резултат съветниците и помощниците, както и командирите, просто отказаха, да се ходи на война, въпреки, че там живееха милиони застрашени от войната земляни. Алекс пожела да помисли поне няколко дни по темата, преди да даде решението си, а междувременно корабите пътуваха към тежкотоварните си секции, преди каквото и да е друго.
*
Във началото на вечерта, здравето на Алекс се влоши. Ставаше ясно, че той нямаше да успее да води Експедицията, камо ли- на война. От тази идея започваше и той да се отказва, независимо от каузата, да помогнат на земляните, застрашени от новата война във зоната Vega 12. Замислен и със носталгия към миналото, Алекс се усамоти съвсем, забрави дори важни задачи, които трябваше да реши.
Край на разказ.№ 70. 2020.Valeri.
понеделник, 27 април 2020 г.
Разказ.№ 69. 2020.Valeri. Фантастика.
Разказ.№ 69. 2020.Valeri. Фантастика.
Няколко дни корабите се задържаха при този астероид. Беше една бордова вечер, когато Алекс разбра, че един от неговите приятели във Експедицията, замисля измама срещу него. Тази измама беше финансова и със цел да се отнеме воденето на Експедицията от ръцете на Алекс, въпреки, че Алекс беше собственика и на двата кораба на Експедицията. Във заговора срещу Алекс вече бяха замесени около 15 души. Алекс лесно разпозна заговорниците, като същевременно назначи разследване. Във същото време, Алекс активира още десет бойни робота за охраната си.
*
На следващия ден, корабите все още стояха закрепени към астероида. Командир Йон искаше, хората да си починат добре, преди да тръгнат от астероида. Алекс също се беше съгласил на такава обща почивка. Във следобедните часове, Алекс се събуди от няколкочасов сън и взе да се разсънва на чешмата с вода. Сетне си взе чаша студена вода и чаша с нес- кафе, пък запали цигара и погледна какво става из корабите, но там всичко беше нормално. Палма също се размърда в койката си, пък стана и тя от сън. Алекс после си пусна музика и се загледа в оперативния екран на стената. Дежурните нямаха кой знае какви проблеми в тези дни и часове. Мнозина хора от корабите бяха отишли да поспят, щом разбраха, че са в почивка, преди да се тръгне на война. Но имаше и такива, дето го обърнаха на купон, засилиха думкаща музика с мощни усилватели и взеха да се веселят, а между корабите все още имаше свързващи, временни тунели.
По някое време Алекс и Палма, както също Ким и Аш, навлякоха скафандрите си, пък излязоха на разходка по астероида. Това беше един много интересен малък свят. Тук имаше атмосфера, макар и разредена, имаше не лоша вода, флора и фауна, макар и със мини- размери. Четиримата се порадваха на този малък свят, пък извадиха джин да се почерпят, а Алекс запали и цигара. През ума му премина мисълта, какво може да се добие тук, за търговия по- късно, но той се отказа от тази мисъл, понеже отиваха на война. Тук някакви странни животинчета правеха странни неща из храстите с миниатюрните растения, а някои високи до към два метра.
*
Към края на следобеда, четиримата се завърнаха в кораба Volvo. Охраната на кораба, тъкмо си бяха запалили огън, близо до предния вход на кораба и си печаха месо. Освен романтиката, така времето минаваше по- бързо. Четиримата поговориха със стражарите, пък се качиха в кораба със асансьора на предния вход. Щом се прибраха, Алекс свали скфандъра си и се освежи на чешмата, малко сънлив и изморен, пък се настани в креслото си и погледна какво е положението по корабите. Много хора от Експедицията и извън нея, спяха в тези часове. Алекс се замисли над плановете за напред, а Палма отиде да приготви закуска за четиримата.
Край на разказ.№ 69. 2020.Valeri.
събота, 25 април 2020 г.
Разказ.№ 68. 2020.Valeri. Фантастика.
Разказ.№ 68. 2020.Valeri. Фантастика.
Два дни по- късно, във следобеда, корабът Volvo се закачи за един от по- големите астероиди. Пилоните на кораба се забиха на дълбоко във рохкавата материя на астероида, под кораба. Алекс и Палма излязоха на терасата, за да погледнат навън, а два екипа отидоха долу, за да стъпят на астероида. Това беше един малък, автономен свята, със дребна растителсност и дребни животински видове, предимно насекоми. Тук се забелязваше флора и фауна, както също- вода и малко разредена атмосфера. Алекс запали цигара на терасата, без да отварят стъклената стена. Атмосферата не беше проверена все още, дали е годна и безопасна за земляни. Беше се замислил, какво точно да правят тук, на този астероид. Логиката на бизнес интересите, вече не беше актуална. Въпреки това, този малък свят, трябваше да бъде разгледан и изучен, поне набързо. Докато Алекс си пушеше цигарата, двата екипа, изпратени навън, се обадиха, че тук е много интересно, а въздухът е годен за дишане.
Следобедът напредваше, а навън бяха отишли двадесет души, които разглеждаха астероида. Алекс и Палма, както също Ким и Аш, стояха на предния вход на кораба и се радваха на това място. Те отвориха по бутилка бира, да се почерпят, докато разгледат наоколо. Алекс запали и цигара, зарадван от гледката и усещанията тук, на този астероид. По това време, двамата лаборанти от кораба, тъкмо взимаха проби от астероида и неговата флора и фауна. Тези материали щяха да бъдат изследвани по- късно.
Във началото на вечерта, към астероида се закрепи и главния отсек на кораба Lamborghini, а между двата кораба беше разгънат тунел, за временна връзка между тях. Очакваше се скоро да пристигне и третия кораб. На тежкотоварните секции на корабите, бяха останали по 50 души за охрана и разни маневри. Междувременно до астероида приближаваше и главната секция на кръстосвача. За вечерта беше планиран купон по четирите кораба, а до тогава те щяха да бъдат закрепени към астероида и свързани с временни тунели. Във тези часове няколко екипи подреждаха трапезата във столовата на кораба Volvo, а готвачите спретваха подходящо меню. До празничната обща вечеря оставаха броени часове. По това време Алекс се беше усамотил за размисъл в почивния си бокс, за да си събере мислите и да си почине. По някое време той прегледа новините от последните дни. Имаше новини и от войната срещу извънземните нашественици в зоната. Нашествениците бяха отблъснати успешно от планетата Vega 12.17., но само временно. Военните земляни там, се готвеха за отблъскване на второ нападение на нашествениците. Към силите на AFJ се бяха присъединили и сили на местните извънземни цивилизации.
Вечерта напредваше, когато Алекс се зае да напише задачи и инструкции за хората във неговата Експедиция. Това му отне два часа, а сетне той изпрати задачите и инструкциите по локалната мрежа на Експедицията и се замисли, докато си почиваше.
Край на разказ.№ 68. 2020.Valeri.
петък, 24 април 2020 г.
Разказ.№ 67. 2020.Valeri. Фантастика.
Разказ.№ 67. 2020.Valeri. Фантастика.
На следващия бордови ден, Алекс се беше усамотил в бокса си, във следобедното време, за да слуша музика и да умува. По това време трите кораба и кръстосвача, летяха в посока към звездата Vega 12.
Това беше само ориентировъчна посока, а целта беше, планетата № 17. Алекс беше отворил звездните карти на зоната и умуваше, какво ще направят, щом стигнат до тази планета. Информацията за зоната, от последните времена, беше оскъдна. Нашествието се описваше като особено опасно, като нахлуваха в зоната стотици кораби на извъзнемни нашественици. Положението беше критично на планетата Vega 12.9, където обаче не живееха земляни. Съществата, обитаващи тази планета, не бяха добре защитени и нямаха кой знае каква отбранителна мощ. Нашествениците опустошаваха тази планета, като се готвеха да направят същото и със планетата Vega 12.14. Междувременно земляните от планетата Vega 12.17, се стягаха за война, а техния брой беше няколко милиона души. Стотици хиляди земляни живееха и по някои от близките планети. Разузнаването на AFJ съобщаваше също, някои подробности за нашествениците. По някое време Алекс запали цигара и отвори бутилка джин, а във същото време пристигна при него Палма. Двамата седнаха да се почерпят и да умуват.
Към края на следобеда в каютата пристигнаха също Аш и Ким. Междувременно корабите засякоха в далечината астероидно поле. След кратко съвещание на личния състав, Алекс реши- астероидното поле да бъде разгледано. За целта корабите започнаха да намаляват скоростта си, както също и кръстосвача. Астероидното поле се сътоеше от близо 70 различни по големина астероиди. Очакваше се късно вечерта да достигнат най- близките от тях. Докато очакваха да дойде това време, дежурните изчисляваха траектории на полета, а Алекс, Палма, Ким и Аш обмисляха, как ще бъдат разгледани астероидите.
Вечерта започваше, когато командир Йон заповяда напред да бъдат изпратени безпилотни дронове, със камери, за да има картинка от астероидите. Във тези часове Алекс се зае да прегледа последните новини. Това му отне близо два часа. Сетне четиримата се разходиха из кораба, за да си починат от работата седнали, а това им отне още два часа. По коридорите на кораба се срещаха други техни колеги и приятели, както и роботи, тръгнали по работа, както също стражата и патрулните двойки. Щом се прибраха в каютата, тук вече ги чакаха останалите хора от Екип Алфа. Скоро беше получена и картина от дроновете. Определено тези астериди бяха интересни, от известни съображения. Алекс и Палма се разположиха по местата си и си взеха напитки, изморени от разходката. Алекс запали цигара и погледна картината от дроновете, а тези астероиди му харесаха, по някакъв странен начин. Понеже бизнесът вече не беше от първостепенно значение за Експедицията, Алекс погледна тези астероиди от друга гледна точка и със друга логика, според военните стратегии. Докато си пушеше цигарата, той разгледа добре показателите на полета, а скоро основния отсек на Volvo, щеше да се отдели от тежкотоварния отсек, за да наближи астероидите.
Край на разказ.№ 67. 2020.Valeri.
четвъртък, 23 април 2020 г.
Разказ.№ 66. 2020.Valeri. Фантастика.
Разказ.№ 66. 2020.Valeri. Фантастика.
Няколко дни по- късно трите кораба и кръстосвача, набираха скорост, ориентировъчно към звездата Vega 12. Във един следобед на борда на Volvo, Алекс и Палма слушаха музика и се занимаваха с пултовете си, докато обмисляха дните нататък. Те бяха в добро настроение, но малко сънливи напоследък. Задачите им напоследък се трупаха нерешени, та имаха да наваксват в тези времена. Пренастройката от бизнес към военно дело, до известна степен затрудняваше и Алекс и хората му, но това беше само временно. Вече бяха финансирани от военните от AFJ, конкретно, та не се налагаше да се занимават с бизнес, както преди. Алекс поиска да бъде изчислено- колко дни път имат до звездата, по принцип, та дежурни екипи се заеха с изчисленията веднага. Първоначалната преценка на специалистите, на око, сочеше около 20 дни път, до самата звезда. Тази информация беше достатъчна за Алекс. Имаше достатъчно време за подготовката за намеса във войната срещу извънземните нашественици, нахлули във тази система. Алекс запали цигара и си взе чаша с нес- кафе. Музиката звучеше оптимистично до известна степен.
*
На другия бордови ден, Алекс и Палма се завърнаха в каютата, след разходка из кораба Volvo. Бяха на крака от почти три часа, та щом се прибраха, седнаха да си починат, със по чаша нес- кафе в ръка. Алекс беше намислил разни планове занапред. Военното положение от последните времена, отключваше у него знанията и уменията на войнът- самурай, така да се каже, по принцип. Той си даваше сметка, че не се сполучи плана му, да се занимава с бизнес, вместо със военно дело, та ето, че стана тъкмо наопаки. Разбира се, всичко това, заради нашествениците и заплашените повече от 3 милиона земляни в зоната. Алекс запали цигара с кафето си и погледна да види , как върви полета. По трите кораба и кръстосвача всичко беше нормално, във общи линии. Тази вечер, която идваше скоро, Алекс щеше да прекара в компанията на Палма, Ким и Аш. Те се събраха и си приготвиха трапезата, където се разположиха, докато слушаха музика и обсмисляха нещата от последните времена. Алекс беше навлязъл в нов път във живота си, един нов етап от живота му, когато разбираше много неща от миналото си и не само от миналото си, ами също и от предишните си, минали животи, някои от които бяха из бъдещето. Неговите животи, въобще, биваха над 600 на брой, из различни светове, а най- много на Земята и нейните колонии, сетне, когато бяха изградени постепенно във извънземието. Това беше една вечер, когато Алекс и хората му, във неговата Експедиция, се стягаха за тежки времена, заради новата война във системата Vega 12. Експедицията на Алекс, замислена като предимно бизнес ориентирана, неочаквано ставаше Военна Експедиция... Алекс въздъхна, провери нещо със жезъла си и смени ролката на магнетофона, за да чуят забравена, но хубава музика. Това беше една вечер, когато все още можеха да поспят добре, преди да се е започнало отново...
Край на разказ.№ 66. 2020.Valeri.
понеделник, 20 април 2020 г.
Разказ.№ 65. 2020.Valeri. Фантастика.
Разказ.№ 65. 2020.Valeri. Фантастика.
Няколко дни след това, корабът Volvo току- що се беше скачил към станцията, над планетата Vega 12.40. На около 100 км. също към станцията се беше скачил кръстосвачът Paris. Беше към края на следобеда на борда на кораба, когато Алекс и Палма се завърнаха от разходка из станцията, малко изморени, но доволни от разходката. Те си бяха напазарували интересни неща за подаръци, както и храни и напитки. Роботът, който им теглеше количката с покупките, ги подреди по шкафовете в склада, и се оттегли, а двамата се заеха да прегледат покупките и да им се порадват. Повечето от тези вещи, щяха да бъдат дарени като подаръци, за приятели и колеги, разбира се- когато се наложи, особено в тежки времена, разбира се- ако дойдеха подобни времена. Алекс запали цигара, разположи се в креслото си и взе да прегледа новините, докато слушаше музика и пиеше кафе. Палма се захвана да спретне вечерята за десеттимата от Екип Алфа, които скоро щяха да се съберат заедно, за обмисляне на плановете на Експедицията. Междувременно на борда на кораба, бяха пристигнали четирима души, военни от кръстосвача Paris, които също трябваше да участват във обмислянето на плановете. Вечерта напредваше, когато всички се бяха събрали в каютата, за обмислянето на плановете, на работна вечеря. Срещата ръководеше командира на Volvo- Йон. По това време корабът Lamborghini, както и кораба Пиза, се намираха на около 5,000 км. отвъд междинната станция. Те изчакваха там, кораба Volvo и кръстосвача Paris. Повечето от плановете за следващите десетина дни, вече бяха готови. Тези мъже и жени- общо 1,300 души, за този момент, бяха обединени от каузата, да помогнат на земляните от системата Vega 12, във започващата война срещу извънземното нашествие в тази система. Със напредването на вечерта, командир Йон разпореди, корабът Volvo да напусне станцията, за да се скачи сетне със тежкотоварния си отсек. Кръстосвачът Paris трябваше да го последва, със около два часа закъснение. Срещата щеше да продължи дори след полунощ, както решиха тези хора от Екип Алфа и техните гости от кръстосвача. По някое време Алекс се изправи пред предния люк на каютата и заби поглед нататък, по курса на кораба. До тежкотоварния отсек имаха около пет часа полет, с ниска скорост. Радиовръзките бяха нормални, не се забелязваха съществени проблеми.
Късно вечерта Алекс и Палма се разхождаха из кораба, за да си отдъхнат и починат. Из кораба срещаха стражарите и разни роботи, тръгнали по задачите си. Като се спряха двамата до един от външните люкове на кораба, за да погледат навън, Алекс запали цигара и извади джобна бутилка с джин, да се почерпят. Работната среща на екипа щеше да продължи доста след полунощ, като всеки си почиваше, както намери за добре.
Беше малко преди полунощ, когато Алекс и Палма се прибраха в каютата при другите, за да помогнат във обсъждането на плановете занапред. А Алекс провери нещо на часовника си, дълбоко замислен и отвори компютъра си за да поработи.
Край на разказ.№ 65. 2020.Valeri.
неделя, 19 април 2020 г.
Разказ.№ 64. 2020.Valeri. Фантастика.
Разказ.№ 64. 2020.Valeri. Фантастика.
Корабът Volvo набираше височина над планетата Vega 12.40, от почти две денонощия. Във един бордови следобед, Алекс и Палма седнаха, за да поумуват над нещата от последните времена. Корабът скоро щеше да бъде на около 1,000 км. дистанция над планетата, а по това време дежурните опитваха да се свържат със другите кораби и със тежкотоварния отсек на кораба. Връзка за момента липсваше, заради което корабът Volvo остана на тази височина, плувайки с ниска скорост по орбита. Алекс си взе чаша нес- кафе, запали цигара, пък се изправи пред предния люк, за да погледа навън. Палма пък пусна хубава музика, в очакване да пристигнат Аш и Ким. Те всъщност скоро пристигнаха, поздравиха и се разположиха по местата си. Палма сервира лакомства и напитки, за да се почерпят, докато умуват по нещата от последните времена. Алекс се намираше във лош период от живота си, по незнайни причини. Той се замисли по темите, по които четиримата трябваше да умуват, но някак си- не беше същото.
Наближаваше вечерта, когато Алекс се усамоти в бокса си, за да си подреди мислите и нещата, тръгнал отново по нов път на живота си, във следващ етап. Определено Алекс не беше във форма, по- скоро беше болен. Предполагаше се, че това е някаква извънземна треска, което затрудни дори шаманът Джи, щом той се зае да дири лекове за Алекс.
Алекс запали цигара, взе си кафе и се замисли. Неговото неразположение беше дребна грижа, на фона на приближаващата война със вражеската извънземна раса, нахлула във системата Vega 12.
Нашествието наближаваше със повече от сто кораба.
По някое време Алекс се изправи при люка на бокса си и погледна навън, към светлината в далечината- звездата Vega 12. Звездата беше надалеко, светлосиня на цвят, като по някакъв странен начин радваше погледа му. Той усещаше как там живеят милиони земляни, на няколко от удобните за живот нейни планети. Вечерта напредваше, когато Алекс се премести в общата каюта на Екип Алфа. Предстоеше да се съберат отново, за умуване по плановете на Експедицията. Поради забраната на командир Йон, Експедицията нямаше да заминава наникъде, докато не стане ясно- какво е заболяването на Алекс, като Шеф на Експедицията. Самият Алекс беше получил вече лекове и беше лекуван, редовно от шамана Джи и от лекарите на борда на кораба Volvo. Всичко това даде възможност на хората от Експедицията, дълго да умуват по темата за новата война. На оперативните екрани се изписваше всяка нова стъпка на нашествениците. По- късно Алекс се почувства по- добре, но без това да се отрази на плановете. Временно неговата Експедиция щеше да остане на място, във дрейф с ниска скорост. Алекс се зае да преглежда новините, докато пушеше цигара, но неуверен в бъдещето си. По някакви причини, кръстосвачът Paris, също оставаше наблизо, но щеше да посети междинната станция на тази планета. Аш като временен водач на Експедицията обмисляше кораба Volvo, също да гостуват на междинната станция.
Край на разказ.№ 64. 2020.Valeri.
събота, 18 април 2020 г.
Разказ.№ 63. 2020.Valeri. Фантастика.
Разказ.№ 63. 2020.Valeri. Фантастика.
Десети ден корабът Volvo гостуваше на планетата Vega 12.40. Времето над базата на военните, край един град на земляните тук, беше мразовито, снежно и бурно. Към краищата на следобеда, Алекс и Палма стояха изправени на терасата и наблюдаваха гледката през дебелата стена от стъкло, докато се черпеха с джин. Алекс запали цигара и се замисли. Новините от войната носеха нотка на оптимизъм, докато земляните се готвеха да посрещнат нашествениците, за да ги отблъснат. Същевременно Агенцията AFJ призоваваше, всички сили на земляните, намиращи се наблизо из системата Vega 12, да окажат съпротива на нашествениците, които наближаваха неканени, зоната. Пред погледа на Алекс светеше картинката на картата на тази система, а там се виждаше, как стотици кораби на нашествениците приближаваха системата Vega 12, т.е. планетите около звездата № 12 , на зоната: Vega.
По някое време десетимата от Екип Алфа, се събраха в каютата на екипа, за да умуват и вземат решения, преди кораба им да напусне планетата. Междувременно останалите два кораба, както и кръстосвача Paris, ги изчакваха на височина от 2,000 км. над планетата, където плуваха в дрейф със ниска скорост. През цялото време, откакто се научиха за новата война, различните екипи – статези, умуваха как да бъде отблъснато нашествието. Алекс запали нова цигара, докато се черпеха с джин, а се замисли и взе да прегледа новините отново. Синоптиците пък смятаха, че ще може да се отлети в следващите няколко бордови дни. Още от сутринта бяха одобрени още 100 души за Експедицията на Алекс, след като успешно преминаха през тестове и изпити. Със това, Експедицията вече имаше 600 души, членове, вече приети за агенти от AFJ.
Със наближаването на бордовата вечер, Алекс и Палма, както също Ким и Аш, си сложиха скафандрите, за да излязат навън на разходка. Макар и мразовито и ветровито, времето не беше нищо особено. Четиримата обиколиха около кораба, също и из базата на военните, където побъбриха със стражари и патрулни двойки. Така четиримата се разходиха близо два часа, а някъде по пътя попаднаха на павилион за закуски, цигари и напитки, където се поспряха да починат, а си взеха по чаша кафе и отдъхнаха. Щом се завърнаха в кораба си, четиримата се прибраха в каютата, за да свалят скафандрите и да се стоплят и подсушат. Палма пусна музика сетне, а Ким се хвана да приготви закуска за четиримата. По това време Алекс реши да си подреди отново вещите и личните запаси от най- необходимите неща за живота и здравето му. Той остана доволен от състоянието на склада си. Сетне четиримата направиха проверка на финансовото състояние на Експедицията, преди да приемат финансирането от Агенцията AFJ. След като вече не ги занимаваше бизнес- на всяка цена, всички екипи си поеха постовете и новите задачи и инструкции. Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма отидоха на разходка из кораба, хем да видят колеги и приятели. Очакваше със Volvo да напуснат планетата в следващите дни.
Край на разказ.№ 63. 2020.Valeri.
петък, 17 април 2020 г.
Разказ.№ 62. 2020.Valeri. Фантастика.
Разказ.№ 62. 2020.Valeri. Фантастика.
Пет дни по- късно, във един бордови следобед, корабът Volvo се приземи на едно летище, край една военна база на AFJ. Това беше планетата Vega 12.40. Някъде около средата на месец Април, 8020- та Земна Година. Тук се случиха лоши времена, със силни бури, мраз и обилен сняг. Бяха се приземили почти без никаква видимост, предимно по прибори. Корабът беше тук, за да приемат още 100 души към Експедицията на Алекс, а той да получи инструкции, от AFJ (Космически сили на земляните и техните съюзници.), както и списък със опознавателни кодове. Алекс имаше висок чин във Агенцията AFJ. По изключение, се налагаше да вземе участие във новата война, със два собствени кораби, а това му беше разрешено. Преминавйки към военна служба, неговата Експедиция получаваше и финансови права, т.е. не беше необходимо да се занимават с бизнес, оттук- нататък. Алекс разбираше, че се е провалил в бизнеса, щом се налага да го изостави...
Навън беше мраз, със обилен снеговалеж и снегонавявания. Алекс и Палма бяха отишли на терасата, а без да отварят люковете от дебело стъкло, погледнаха навън. Гледката беше забележителна, а Алекс в общо взето нормално настроение. Той запали цигара, докато двамата умуваха по плановете занапред. Предстоеше да приемат още хора към Експедицията, а също така, Алекс щеше да получи специален компютър със инструкции на Агенцията AFJ. Междувременно терминаторът Буун, дошъл от бъдещето, отново се появи, но не каза нищо особено на Алекс. Терминаторът Буун обещаваше, винаги да е наблизо със летящата си чиния, ако е необходимо за нещо да помогне. Сетне Буун се оттегли отново, а Палма и Алекс се замислиха по темата.
Следобедът напредваше, а Алекс и Палма, както също Ким и Аш, се черпеха с джин в бокса на Алекс, докато изчакваха да им бъде донесен и връчен специален компютър от тукашната база на AFJ. Алекс се зае да прегледа списък със желаещите за включване във неговата Експедиция. Тук вече подбора беше сериозен, защото се отиваше на война. Командири от AFJ, дадоха разрешението си на Експедицията на Алекс, да се намесва във войната, при необходимост и бяха признати за бойна единица на Флота на AFJ. Към края на следобеда, четиримата бяха избрали около 200 души, които щяха да преминат тестове, за да бъдат приети известен процент от тях. Според информацията, всичките 200 души имаха добри данни за образованието си, уменията си и подготовката си, в определени насоки и направления. Компютърът от AFJ, беше донесен и връчен по- късно, лично на Алекс, като не беше необходимо никъде да се инсталира и свързва. Всичко около него беше предварително предвидено и направено. Алекс благодари на четиримата военни, които го донесоха, а в следващите часове изслуша техните инструкции за този компютър. Алекс лесно се справи със новия компютър, като имаше връзка между него и жезъла си. Докато се радваха на специални компютър, четиримата поканиха военните на вечеря, а Алекс дълго се радва на новата придобивка, забравил, че не е единственият производител на компютри, на този свят...
Край на разказ.№ 62. 2020.Valeri.
сряда, 15 април 2020 г.
Разказ.№ 61. 2020.Valeri. Фантастика.
Разказ.№ 61. 2020.Valeri. Фантастика.
Към края на следобеда на другия ден, кръстосвача Paris и трите кораба, все още бяха във орбита над планетата. Екипи от корабите и от кръстосвача, обсъждаха започващата война, както и всичко около това. Те трябаше заедно да обмислят намесата си във тази нова, война, започваща около планетата Vega 12.17. Като доброволци- спасители, всички от трите кораба, бяха регистрирани във Агенция AFJ (Космически сили на земляните и техните съюзници.). Алекс всъщност, още преди това, си беше военен- агент от AFJ , но това не трогна никого. Докато екипите от корабите обсъждаха и обмисляха нещата, около новозапочващата война, Алекс запали цигара, загледа се във звездните карти на зоната и си взе чаша нес- кафе. Войната беше започнала със нашествието на далечна извънземна раса, която беше нахлула във звездната система Vega 12. Намеренията на нашествениците, бяха определено- пределно отрицателни. Докато следеше разговорите на екипите, Алекс обмисляше нещата, от своята гледна точка. Отново проблемите тук не бяха финансови, във никакъв случай. Хората от кораба Volvo и кораба Lamborghini, т.е. Експедицията на Алекс, определено искаха да помогнат в тази война. За момента тези хора бяха 500 души- земляни. Отделно други 200 души, предимно учени- земляни, със кораба си – Пиза, също поискаха да помогнат на земляните от системата Vega 12. Хората пък от кръстосвача Paris, случайно бяха попаднали на тези координати, по време на учения.
Започваше бордовата вечер на борда на космическия кораб Volvo. Алекс и Палма, се бяха събрали със Ким и Аш, да се почерпят, докато умуват над решенията и плановете от последните времена. Кръстосвачът Paris и трите кораба плуваха в дрейф, във тези часове, на около 4,000 км. от планетата Vega 12.40. Около 28 % от наличните компютри, проиграваха всяка възможна ситуация, около новата война, според наличната информация. Дежурните имаха готовност да включат още около 15 % от наличните компютърни мощности.
По някое време Алекс, Палма, Ким и Аш, излязоха на разходка из кораба. Командирите бяха решили, нищо да не се предприема, преди достатъчно да бъдат обмислени нещата. Щом се спряха до един външен люк в един коридор, Алекс запали цигара и се загледа във гледката към планетата, а странни мисли се въртяха из ума му. Глътка джин му подейства добре, а сетне се поразходиха още преди да се приберат в каютата на Екип Алфа- където бяха вече всички от екипа- общо 20 души. Тази бордова вечер, трябваше да бъдат взети важни решения.
Вечерта напредваше, а двайсетимата умуваха по плановете, а в това бяха включени дистанционно повечето от екипите заети с това. Междувременно се оказваше, че едва ли не- наоколо няма кой знае какви сили на земляните. Това не изненада никого. Алекс се замисли, до каква степен имат готовност за рискованото занимание. Сетне записа нови задачи и инструкции, като се наблягаше на подготовката на целия наличен състав във симулаторите на корабите...
Край на разказ.№ 61. 2020.Valeri.
вторник, 14 април 2020 г.
Разказ.№ 60. 2020.Valeri. Фантастика.
Разказ.№ 60. 2020.Valeri. Фантастика.
Във следващите пет дни, трите кораба правеха междупланетен преход, със подходяща скорост. Във поредната бордова вечер, корабът Volvo достигаше планетата Vega 12.40. Алекс запали цигара, току- що станал от сън. Сетне погледна да види, какво е положението. До планетета имаха около пет часа път, със намаляване на скоростта. Той се разсъни със вода на чешмата, взе си чаша нес- кафе и заби поглед в предния люк, където вече се виждаше планетата. До него дремеше в креслото си Палма, а Ким и Аш разговаряха със дежурните.
Докато преглеждаше информацията за тази планета, Алекс обмисляше- какво имат да вършат всъщност на тази планета. Една от най- важните задачи тук, беше- да приемат още 100 души за Експедицията. Освен това трябваше да заредят корабите със още оръжия и припаси.
*
На другия ден трите кораба обикаляха около планетата на височина от 120 км. Алекс, Палма, Ким и Аш, тъкмо решаваха- дали ще се слиза долу на планетата, или ще се задоволят само със гостуване на тукашната междинна станция, разположена на около 500 км. над планетата. Алекс запали цигара и си взе чаша с нес- кафе, пък се разположи в креслото си, за да обмисля нещата. За този момент, не се изключваше посещение на планетата долу. Алекс отново не даде свое решение, а се допита до екипажите си, чрез общо гласуване. Резултатът даде 65 % от хората, които искаха да бъде посетена планетата, а други 25 %, нямаха отношение по темата. Щом стана ясно, че ще гостуват на планетата, дежурните се заеха да изчисляват спускането и приземяването, долу на планетата Vega 12.40.
Към средата на следобеда Алекс даде разрешение, да бъде посетена планетата, веднага след като бъде изчислено това. Междувременно наоколо отново забелязаха кръстосвача Paris. Това даде възможност, дежурните да поговорят с тях. Оказа се, че кръстосвача отива към Vega 12.17, където беше започнала войната. По идея на командир Йон, кръстосвача прие да пътуват заедно със трите кораба, нататък, разбира се, след като беше гласувано и по този въпрос.
По някое време Алекс запали цигара и погледна какво става из трите кораба, докато слушаше разговора между дежурните на Volvo и кръстосвача Paris. Хората от кръстосвача знаеха доста неща за новата война, информация, която хората на Алекс започнаха да изучават, веднага щом им беше изпратена от кръстосвача. Алекс също се зае със информацията за новата война. Беше пределно ясно, че земляните нямат кой знае каква отбрана, та всъщност беше важен всеки човек, всяко оръжие и всеки снаряд. За момента земляните там се справяха добре, но повече от това, им беше невъзможно, без външна помощ.
Алекс дълго умува по темата. За момента неговата Експедиция разполагаше със общо 500 души- земляни и два бойни кораба.
Макар и това да беше малко, то съвсем не беше за пренебрегване. Останал замислен близо час, Алекс вече виждаше плановете занапред. Експедицията щеше да оказва предимно медицинска помощ.
Край на разказ.№ 60. 2020.Valeri.
неделя, 12 април 2020 г.
Разказ.№ 59. 2020.Valeri. Фантастика.
Разказ.№ 59. 2020.Valeri. Фантастика.
Беше една бордова сутрин, няколко дни по- късно. Трите кораба все още гостуваха на междузвездната междинна станция. Тук беше и кръстосвачът Париж, със 500 души- земляни, на борда си. Във станцията пък живееха 600 земляни. На двата кораба на Алекс имаше общо 500 души, а на кораба Пиза- 200 души, земляни- предимно учени. Във бордовата сутрин Алекс и Палма се разсънваха с кафе и цигара, проверявайки какво става наоколо из корабите и станцията. Командир Йон беше дал почивка от 10 часа, валидна за всичките 500 души от Експедицията на Алекс. Затова пък беше разрешено всички земляни тук, да си ходят по гости, както из корабите, така и из станцията. Кръстосвачът Париж обаче, беше военен и там нямаше да приемат гости, външни лица. Всички търговски операции на Експедицията, бяха приключени още на предишния ден, което правеше възможно отлитането от станцията, нататък по пътя. Въпреки това командирите бяха решили, да се поостане още време на тази станция.
Сутринтта напредваше, както винаги- много трудна. Алекс запали цигара и погледна архива със плановете за този ден. Очакваше се, до вечерта корабите да са си отишли от тази станция, освен ако не се вземе друго решение. Беше се изправил пред стенния оперативен екран и обмисляше нещо, а Палма тъкмо правеше закуска за двамата. Междувременно два екипа от Volvo разговаряха със дежурните от кръстосвача Париж.
Алекс беше поспал в следобеда, няколко часа, а щом стана от сън се наплиска с вода на чешмата и си взе чаша нес- кафе. Докато се разсънваше той погледна да види, какво става из корабите. До отлитането на първия кораб- Volvo, оставаха към два часа време. Корабът вече беше готов за отлитането, както и дежурните. Два часа след Volvo, щеше да отлети кораба Пиза, а третия след още два часа по- късно- Lamborghini. Алекс направи проверка на хората си, но всички бяха по местата си.
С напредването на следобеда Алекс даде своето последно рарешение за отлитане на кораба Volvo, а сетне това започна да се реализира. Корабът се откачи от дока и започна самостоятелни маневри, около станцията. Тежкотоварния отсек на кораба ги очакваше на около половин час по – нататък. Дежурните съгласуваха маневрите, докато корабът бъде комплектован за далечен преход. В това време Алекс и Палма си пуснаха музика и се почерпиха с кафе, докато дойдат при тях също Ким и Аш. Сетне четиримата отвориха картите на зоната, за да погледнат нагледно- накъде ще летят трите кораба нататък. За по- късно беше уговорена работна среща на Екип Алфа, за да направят плановете за нататък, на Експедицията. До тази работна среща имаше време, а Алекс използваше това, за да напише нови задачи и инаструкции за хората си.
Наближаваше вечерта, когато Алекс се замисли над плановете занапред, докато се събираше Екип Алфа, който се състоеше от десет души.
Край на разказ.№ 59. 2020.Valeri.
събота, 11 април 2020 г.
Разказ.№ 58. 2020.Valeri. Фантастика.
Разказ.№ 58. 2020.Valeri. Фантастика.
Няколко дни по- късно, трите кораба продължаваха полета си, във посока към звездата Vega 12. Във един следобед Алекс и Палма слушаха музика в неговия почивен бокс. Алекс беше тъжен от известно време, а неможеше да разбере защо. Очакваше се към вечерта, корабът Volvo да достигне междузвездна междинна станция. За да бъде готов навреме, Алекс се зае да напише нови задачи и инструкции за хората от неговата Експедиция. В същото време дежурните намаляваха скоростта на кораба, преминавайки към траектория за доближаване към станцията. Щом беше готов със задачите и инструкциите, Алекс ги раздадае на хората, един по един, по мрежата на Експедицията. Сетне разпечата нова бутилка джин, за да се почерпят със Палма, а се очакваше да пристигнат също Ким и Аш.
Следобедът напредваше, а четиримата се черпеха и обмисляха плановете занапред. На междузвездната междинна станция, трите кораба щяха да търгуват, както и да заредят още вода, въздух, провизии и гориво за пътешествието си нататък. Междувременно в тези часове, дежурните вече имаха радиовръзка със станцията.
По някое време Алекс запали цигара и си взе чаша нес- кафе. Беше дошло време, да разгледа новините и да напише хрониките на своята Експедиция, за да бъдат преператени, като новини от Експедицията, до навсякъде. Щом и това беше готово, Алекс се запита, защо напоследък е в лошо настроение. Някаква неясна носталгия по миналото, го тормозеше в тези дни и часове. Той се опитваше да удави мъката си със джин, но не му се получаваше. Палма се отнасяше с разбиране към лошото настроение на Алекс, като се държеше съвсем нормално с него.
Към края на следобеда Ким и Аш се заеха да приготвят топли закуски за четиримата. В това време Алекс разговаря със станцията, за да си поръча рекламните материали- какво се продава там и какво се търси, както и- на какви цени. Сетне четиримата направиха план, за търгуването на Ескпедицията със станцията. Бяха подготвени четири екипа, които щяха да извършат търговските операции, след като кораба пристигне там. А корабът Lamborghini се движеше със около два часа по- късно. На още толкова след него, пристигаше и корабът Пиза.
*
Във началото на вечерта, корабът Volvo приближаваше с малка скорост, междинната станция. Изчакването на ред, за прикачване към станцията, щеше да продължи няколко часа. В това време Алекс, Палма, Ким и Аш се черпеха докато обмисляха нещата. Оказваше се, че на тази междузвездна междинна станция, живеят около 600 земляни. Очакваше се, хората на Алекс, да гостуват на тази малка общност тук.
От друга страна пък, във корабите щяха да бъдат поканени около 200 души, които да гостуват на Експедицията. Неочаквано дойде и новината, че при тази станция е един от кръстосвачите на Агенция AFJ (Космически сили на земляните и техните съюзници.). Кръстосвачът Париж, носеше 500 души екипажи на борда си. Алекс се замисли по тази тема, изненадан не по- малко от останалите си колеги и приятели.
Край на разказ.№ 58. 2020.Valeri.
петък, 10 април 2020 г.
Разказ.№ 57. 2020.Valeri. Фантастика.
Разказ.№ 57. 2020.Valeri. Фантастика.
На другия ден, трите кораба все още гостуваха на междинната станция, по пътя им. В следобеда, Алекс, Палма, Ким и Аш се разхождаха из станцията. Всички търговски операции тук вече бяха приключили, а корабите можеха вече да заминават. Беше насрочен час на отлитането, за началото на вечерта. В тези часове екипажите се готвеха за отлитане, като готвеха и корабите. Четиримата се спряха в едно от кафенетата на станцията, за да поговорят с тукашни хора, както и такива, които просто минаваха оттук. До заминаването имаше около 3- 4 часа. Седнаха на маса със изглед към кораба си, а Алекс запали цигара. Тук имаше около 50 души, от които земляните бяха към 15. Разговорите се въртяха около темата за междинните станциии и космическите пътешествия. Алекс слушаше разговорите наоколо, но пазеше тишина.
Наближаваше вечерта, когато четиримата се прибраха в кораба. Тук дежурните изчакваха още два екипа, излезли из станцията, преди корабите да отлетят. Алекс седна да си почине в креслото си и запали цигара, докато проверяваше всичко, преди да заминат оттук. Той провери хората си по списък, включително и новите общо 100 души, които разпределиха по равно в двата кораба на Експедицията. Всички хора вече бяха по местата си, а дежурните чакаха от Кулата, разрешение за отлитане. Командир Йон вече беше дал своето разрешение, а Алекс изчакваше, преди да даде и своето рарешение.
*
Във началото на бордовата вечер, корабът Volvo напусна междинната станция. На около три часа нататък, го чакаха със тежкотоварния отсек на кораба, за скачване, преди поредния преход, към най- близките станции и планети. Алекс беше сънлив, след кратък сън. Той седеше зад пулта си и умуваше по бъдещите планове, докато се разсънваше с нес- кафе и цигара. До него още дремеше в креслото си Палма, а Ким и Аш похапваха пици. Алекс погледна как върви полета, а сетне си пусна музика. Другите два кораба щяха да ги следват със по два часа дистанция. Междувременно няколко екипа подготвяха едната мини- поточна линия, за да сглобяват нова техника, за продан по- късно, по следващите спирки на корабите. Техниката, която произвеждаха на борда на корабите на Алекс, беше особено търсена, почти навсякъде, където се спираха, за да гостуват и търгуват.
По някое време Алекс се зае да провери, новите 100 души, какви знания и умения имат, за да бъдат включени в работните планове на Експедицията. Алекс остана доволен от тези хора, а сетне им възложи задачи, като им даде и инструкции. Така на борда на Volvo вече имаше 250 души, също толкова на борда на Lamborghini.
Със напредването на бордовата вечер Алекс и Палма се разхождаха из кораба, а предстоеше да се скачат към тежкотоварния отсек, където имаше 20 души дежурни. Алекс се спря до един люк, извади бутилка джин от джоба си и отпи глътка, вперил поглед навън. Сетне се замисли, а им предстоеше преход около три денонощия, в посока към Vega 12.
Край на разказ.№ 57. 2020.Valeri.
четвъртък, 9 април 2020 г.
Разказ.№ 56. 2020.Valeri. Фантастика.
Разказ.№ 56. 2020.Valeri. Фантастика.
Пети ден, трите кораба пътуваха, към звездната система Vega 12. Във една бордова вечер, Алекс и Палма се бяха усамотили в неговия бокс и се черпеха с джин, докато слушаха музика и умуваха за идващите дни. Това беше 8020- та Земна Година, към средата на месец Април, а трите кораба имаха по 200 души на борда си. Двата от тях бяха на Алекс и неговата Експедиция, а се казваха Volvo и Lamborghini. Третият кораб с еказваше Пиза и беше тръгнал първоначално на Научно пътешествие, от което се отказаха тези хора- предимно учени, за да вземат участие във спасителни действия около новата война във системата Vega 12. Всичките 600 души- мъже и жени, почти по равен брой, бяха обединени от каузата, че там някъде живеят милиони земляни, които щяха да бъдат застрашени в скоро време от новата война. Войната беше започната от извънземни нашественици, нахлули неочаквано във тази звездна система. Поради скромните възможности на трите кораба, Алекс наблягаше на евентуални спасителни действия около новата война, като плановете трябваше да бъдат много прецизни и добре изчислени.
Започваше бордовата вечер, когато Алекс и Палма се събраха с останалите хора от Екип Алфа, във тяхната каюта, на обща вечеря, където да обмислят плановете занапред. Междувременно се очакваше по- късно, корабът Volvo, да доближи междинна станция по пътя си. По заповед на командир Йон, корабите трябваше да се спрат при станцията. Дежурните започваха да намаляват скоростта на корабите, като Volvo щеше да достигне станцията в късната бордова нощ.
*
Два дни по- късно, трите кораба гостуваха на поредната междинна станция по пътя си. Във един бордови следобед Алекс и Палма, заедно със Аш и Ким се разхождаха из станцията. Тук беше пълно с хора- земни и извънземни, повечето пътешественици, туристи, търговци и какви ли не, а на станцията гостуваха около 140 различни кораби. На тази станция живееха също 800 земляни. Корабите на Алекс, както и кораба на учените, отвориха вратите на корабите, за да ги посетят хората от станцията, а столовите им бяха празнично украсени за общата веселба. За вечерта беше обявено тържество- вечеря, като от станцията щяха да гостуват около 400 души. Докато всички се готвеха за вечерта и се вълнуваха, Алекс и другарите му, си пазаруваха от тукашните магазини за интересни подаръци. Със тях вървяха два техни робота, които дърпаха кошовете- колички със покупките. Четиримата останаха доволни от пазаруването си, а щом се завърнаха в кораба, внимателно разгледаха новите си придобивки- всичките интересни вещи и предмети. Във оставащото време до вечерното тържество на борда на Volvo, Алекс се зае да напише новите задачи и инструкции за хората си. Той запали цигара, взе си чаша нес- кафе и се отнесе във мислите си, докато умуваше по задачите. Междувременно, част от хората от станцията пожелаха да се запишат в Експедицията на Алекс. Очакваше се, Алекс да приеме около 100 нови хора към Експедицията си.
Край на разказ.№ 56. 2020.Valeri.
вторник, 7 април 2020 г.
Разказ.№ 55. 2020.Valeri. Фантастика.
Разказ.№ 55. 2020.Valeri. Фантастика.
Беше все още началото на месец Април, 8020- та Земна Година, когато трите кораба летяха към далечната звезда Vega 12. Това бяха двата кораба на Алекс, със неговата Ескпедиция, в която имаше общо 400 души, към тези времена, а корабите се казваха: Volvo и Lamborghini. Третият кораб имаше 200 души, предимно учени, които се отказаха от Научното си пътешествие, за да помогнат в започващата война из системата на Vega 12, където живееха около милион земляни. Обединени от каузата, да помогнат на своите земляци в тази система, в условията на извънземна война, тези общо 600 мъже и жени, предимно от планетата Orixon 88, земляни по произход, бяха решили да участват във войната, макар и със скромните си възможности. Системата около звездата Vega 12, беше все още много надалеко, а из корабите всички се обучаваха на военно дело, на пилотиране, бойни изкуства и стрелба, както и други умения, например- оцеляване в лоши обстоятелства.
Случи се един труден ден, когато във бордовия следобед, Алекс седна да си почине в креслото си и запали цигара, изморен до последните степени. Той беше оставил воденето на Експедицията, в ръцете на своя помощник и приятел- Аш, който се зае със задачата със свежи сили и големия си опит. В същото време пък, командир Йон се занима, да напише нови задачи и инструкции за всичките 600 души макар, че 200 от тях не бяха част от Експедицията. Алекс обмисляше бъдещите планове, но в лошо настроение през този ден. Смятаха да се включат във новата война, за да защитават близо милон земляни там, но всъщност там живееха много повече земляни, понеже информацията беше твърде стара. Каузата, да помогнат на земляците си във започващата война около звездната система Vega 12, обедини тези 600 души и им даде сили, за да успеят в рискованото начинание. Ако всичко опираше до бизнес интереси или добър живот, то тези 600 души вече бяха имали подобен избор, а неочаквано избраха труден път- войната в системата Vega 12. Симулаторите на корабите се използваха денонощно, за да бъдат всички добре обучени и подготвени за бъдещите времена. Мнозина пък бяха заети да пишат стратегиите си, за да бъдат използвани по- късно при необходимост. Дежурните на Volvo, изучаваха обектите около корабите, където прелитаха, за да могат да намерят боеприпаси за корабите и хората, както и да съберат поне още 200 души, нови екипи на корабите. Няколко от екипите се занимаваше пък, да изучи системата Vega 12, поне на теория, за да обучи пък всички останали по тази теория и тема. Макар и да беше далеко тази система, то все пак скоро щяха да пристигнат наблизо до нея и трябваше да са подготвени за това. Със всеки изминал час, всеки ден, стратегиите на Експедицията се увеличаваха и трупаха, а компютрите пресмятаха всичко каквото трябваше за да се участва в новата война, където имаше замесени земляни. Нападаше една войнолюбива, извънземна раса, чужда за системата Vega 12, та те се водеха като нашественици в тази система. Замислен Алекс си почиваше и отморяваше в началото на вечерта.
Край на разказ.№ 55. 2020.Valeri.
понеделник, 6 април 2020 г.
Разказ.№ 54. 2020.Valeri. Фантастика.
Разказ.№ 54. 2020.Valeri. Фантастика.
Няколко дни след това, във бордовия следобед, трите кораба летяха един след друг в посока към звездата Vega 6. Къде щяха да гостуват зависеше от това, къде ще попаднат най- напред. Екипажите на корабите бяха в добра форма в тези времена, а в тези часове будуваха около 40 души на кораба Volvo, 60 души на кораба Lamborghini, а на кораба Пиза будуваха 70 души. Алекс тъкмо ставаше от сън, като беше спал около 5- 6 часа. Той се наплиска с вода на чешмата, взе си чаша нес- кафе и запали цигара, докато се разсънваше и проверяваше, какво е положението на трите кораба. Оказваше се, че след около четири часа, щяха да достигнат междинна станция по пътя си. Командир Йон беше заповядал, корабите да посетят тази междинна станция, а дежурните започваха да изчисляват подходящите за целта траектории. Алекс сетне се зае да прегледа новините, които дежурните бяха получили в тези часове. Из тези новини нямаше нищо особено, освен започващата война, край звездата Vega 12. Според информацията от Агенцията AFJ (Космически сили на земляните и техните съюзници.), войната започваше, заради нашествието на чужди войски в системата Vega 12. Алекс незнаеше кой знае колко, за системата Vega 12. Затова той се погрижи, да намери информация за тази система. Предполагаше се, че около звездата № 12, има около 20 планети, също различни, по- съществени обекти- около 40. У Алекс се пробуждаше войнът- самурай, който се беше развълнувал от близостта до война. За около час време, той се чудеше- дали да вземат участие в новата война. Оказваше се, че в системата на звездата № 12, живеят около милион земляни. От тези хора, имаха корени от самата Земя, около 18 %. Останалите бяха родени във извънземието. Милион земляни бяха застрашени от започващата, нова война. Алекс се замисли, дали да се намеси и той, но за целта трябваше, да иска мнението на съветниците и помощниците си, както и волята на екипажите. Никак не беше изключено, Експедицията на Алекс, да вземе участие във войната, макар и незначително, според възможностите на тези 400 души.
Със напредването на следобеда, Алекс се консултира със своите хора от Екип Алфа. Оказа се, че те одобриха намесата във новата война, макар и със скромни възможности. В следващите два часа, се извърши гласуване на всички хора от Експедицията, които бяха общо четиристотин души. Резултатът беше, че 69 % бяха съгласни да се участва във войната, щом там има застрашени милион земляни.
Щом видя резултатите от гласуването, Алекс заповяда- да започнат да решават планове за намеса във войната, на двата негови кораба. Като изключение Алекс разреши на всички, които се абстрахират от войната- да могат да напуснат неговата Експедиция. Обаче се оказа, че нито един не пожела да напусне експедицията. Колкото до кораба Пиза и неговите 200 души учени, то те поискаха едно денонощие за размисъл, преди да решат, ще участват ли във войната.
Алекс запали цигара, замислен над новите проблеми и участието на неговата Експедиция в новата война около звездата Vega 12.
Край на разказ.№ 54. 2020.Valeri.
неделя, 5 април 2020 г.
Разказ.№ 53. 2020.Valeri. Фантастика.
Разказ.№ 53. 2020.Valeri. Фантастика.
През целия ден корабът Volvo правеше маневри заедно със тежкотоварния си отсек, наблизо до междинната станция над планетата Vega 6.17. Корабът Lamborghini, също правеше маневри, а корабът Пиза се беше скачил към един док на станцията и търгуваше там със търговците от станцията. В началото на следобеда, Алекс и Палма, както също Аш и Ким, се разхождаха из станцията. Бяха пристигнали на станцията заедно със другите от Екип Алфа, със дрона на екипа им, който имаше около 15 места. Двата кораба на експедицията на Алекс, нямаше да се скачват към станцията, тъй като всички техни търговски операции, вече бяха приключени и то на голяма печалба за експедицията на Алекс. Четиримата обикаляха заедно из магазините на станцията, а два бойни робота от кораба, ги охраняваха. Бяха намислили да си напазаруват интересни неща, за себе си и за подаръци на колеги и приятели. Другите шестима от техния Екип, бяха някъде наоколо, със също такива цели и намерения.
Към средата на следобеда, всички десетима от Екип Алфа, се завърнаха на дрона си, заедно със роботите и сандъците със покупките. Преди да отлетят от междинната станция, Алекс поиска да изчакат, за да провери нещо. В това време останалите готвеха дрона за заминаване. Алекс запали цигара и се зае да провери, какво е положението на двата му кораба, неговата експедиция. Щом се убеди, че всичко е нормално, той изчака още половин час, а сетне даде заповед за отлитането на дрона от станцията. Имаха няколко часа път до кораба Volvo, а през това време Алекс отвори бутилка джин, за да се почерпят десетимата.
*
Когато по- късно десетимата пристигнаха с дрона на екипа, обратно на кораба Volvo, Алекс и Палма се усамотиха в бокса за почивка, където дълго разглеждаха покупките си от станцията, все интересни подаръци, които можеха да подаряват на колеги и приятели от двата кораба, особено във лоши времена или пък по празници. Двамата останаха доволни от покупките си, пък седнаха да си починат и да поговорят така насаме. Двамата сетне се заеха да обмислят плановете на експедицията занапред, преди да се вземат решения от целия Екип Алфа.
Вечерта наближаваше, когато решиха да съберат Екип Алфа на обща работна вечеря. Докато всички се готвеха за обсъждането на плановете занапред, приготвяха менюто за вечерята и подреждаха трапезата.
В същото време корабът Volvo, във пълен състав, отлиташе нататък в посока към звездата Vega 6. Корабът Lamborghini, щеше да го последва със около четири часа закъснение, а след още четири часа- кораба Пиза. Във тези времена и трите кораба имаха по 200 души за борда си. Корабът Пиза обаче не беше във експедицията на Алекс, а това беше Научно пътешествие, със тези 200 души, предимно учени.
Във вечерта Екип Алфа се бяха събрали в каютата, а Алекс беше умислен, докато преценяваше, какви да бъдат плановете на експедицията му. Той запали цигара и въздъхна. И на трите кораба всичко беше нормално.
Край на разказ.№ 53. 2020.Valeri.
събота, 4 април 2020 г.
Разказ.№ 52. 2020.Valeri. Фантастика.
Разказ.№ 52. 2020.Valeri. Фантастика.
Започваше вечерта, пет дни по- късно, когато трите кораба се готвеха да отлетят от планетата Vega 6.17. Първи щеше да излети корабът Volvo, а другите- със един час, по- късно. Докато се изчакваше да настъпи уговорения час за отлитане, Алекс и Палма бяха излезли на терасата към каютата. Той запали цигара и погледна навън, за сбогуване, преди отлитането. Палма отвори бутилка джин и двамата се почерпиха, на сбогуване с тази планета и земляните, живеещи тук- около 400,000 души. На заминаване и двамата имаха хубави спомени от тази планета. Алекс беше доволен от всичко, направено напоследък, но най- много се радваше, на новия кораб, който закупиха за експедицията. Корабът Lamborghini, наистина беше стабилен, боен кораб, с редица екстри и мощни двигатели. Остваше към половин час, преди отлитането, когато всички екипи на кораба Volvo, бяха готови за заминаване.
*
Корабът Volvo набираше височина, във бордовата вечер, а Алекс седеше в креслото си, затегнат в предпазните, надуваеми колани, докато наблюдаваше как върви отлитането и се черпеше с джин, а компания тук, му правеха Палма, Ким и Аш. Той запали цигара, докато обмисляше остатъка от вечерта си. “Изплуването“ на кораба до орбиталната височина щеше да продължи около две денонощия. През това време четиримата пилоти на кораба и дежурните към тях, нямаше да бъдат сменяни, като те предварително си бяха починали достатъчно. Изключения щеше да има при лепкава дрямка или друго неразположение. Алекс се замисли, какво ще правят по- нататъка, а както беше според първоначалния план, щяха още веднъж да посетят тукашната междинна станция.
*
На третия ден, корабът Volvo изплува над орбиталната височина, където започнаха търсенето на тежкотоварния отсек на кораба. Случи се радиосянка, където нямаше никакви радиовръзки. Това беше само временно положение. В следобеда Алекс запали цигара и погледна оперативния екран. Из кораба всичко беше нормално. До него дремеше в креслото си Палма, а Ким и Аш си приготвяха закуска. Алекс се замисли, докато пушеше цигарата и си взе чаша нес- кафе.
Със напредването на следобеда, Алекс се зае да напише новите задачи и инструкции за хората си. Все още липсваше радиовръзка, но дежурните се надяваха, скоро това да се оправи. В същото време водеха кораба с ниска скорост, към междинната станция над планетата. Някъде наоколо вероятно ги чакаше тежкотоварния им отсек.
По някое време радиовръзките се възстановиха, а дежурните се свързаха с товарния отсек на кораба, който се оказа на около два часа нататък по пътя. Успяха да се свържат и със кораба Lamborghini, който наближаваше, от дистанция- около три часа път.
Към средата на следобеда Алекс и Палма, както също Аш и Ким, излязоха да се разходят из кораба. Алекс беше малко болен, като се усещаше във неразположение.
Край на разказ.№ 52. 2020.Valeri.
Абонамент за:
Публикации (Atom)