Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 237. Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  237.  Valeri Kolev.

Няколко дни по- късно трите кораба все още гостуваха на планетата Orixon 44- Втората Земя. Алекс беше болен и се беше усамотил във неговия бокс. Той запали цигара, а в главата му се мотаеше една и съща натрапчива мисъл, по- скоро спомен, картинка от изминалите дни. Това беше едно момиче, което беше срещнал в онзи ресторант. Тя му се беше усмихнала, а той вече й имаше телефонния номер. Омагьосването беше толкова сериозно, че Алекс отказваше да се храни. Във следобеда Алекс отвори бутилка джин и тоник и се загледа в сивата стена край единия люк на бокса си, отъдето се виждаше Град № 1 и базата до космодрума там.
По някое време Алекс се абстрахира от спомена за момичето, оставяйки проблема за по- късно. Имаше да преглежда новини, да пише инструкции и задачи за хората от експедицията и да умува по плановете за полетите на трите кораба, след като напуснат Втората Земя. Неусетно, към средата на следобеда, Алекс успяваше да си върне разсъдъка, почти. Сетне се занима със задачите си, а ума му почти отсъстваше.
Към края на следобеда Алекс се разхождаше из града сам. Беше си оставил дрона с един робот- пилот на площадка към замъка, както му обясниха по телефона. Докато се разхождаше насам- натам ума му беше ангажиран до краен предел. Трябваше да мисли за много неща, а картинката на онова момиче, не го оставяше. Времето беше като есенно в този ден, а по пътеките за разходки имаше тук- там пейки и автомати за напитки и цигари. Алекс седна на една подобна пейка, запали цигара и извади плоска бутилка с джин, за да отпие глътка. Той не смееше да мисли, ако това момиче не беше в състояние да тръгне с неговата експедиция. Не смееше да мисли пък, той самия да изостави всичко и да остане тук на Втората Земя. По пътеките за разходки имаше и хора, които се разхождаха. Алекс всъщност не харесваше да говори много. Иначе би заговорил някого.
Вече се смрачаваше, когато Алекс тръгна да се прибира към дрона си. Не беше взел никакво решение по въпроса за онова момиче. Ако се окажеше, че е невъзможно тя да тръгне с него, накъдето й да е, това щеше да е голяма раздяла за него. Беше го заболяла главата от мислене, а положението изглеждаше безнадеждно. На първо време, той си позволи да я покани на среща, каквото й да му донесе това, каквото й да му струва.
Времето напредваше, а Алекс беше нетърпелив.
Марина пристигна на площадката, където Алекс я чакаше със дрона си. Тя не закъсня много, а беше весела и усмихната. Алекс поразпита, къде да я отведе. Той избегна сложните въпроси, а отчаянието му постепенно избледняваше. Седяха си в дрона, все още там, черпеха се с джин и говореха, а времето напредваше. Алекс искаше да разбере повече неща за нея и живота й. Темата, която го тревожеше, той непосмя да отвори. Започваше да си мисли, че всичко може да се пооправи, ако въобще е възможно.
Късно вечерта Марина заспа в дясното кресло до него в дрона. Алекс остана замислен, позакрепи по- удобно предпазните й колани, преди да реши, накъде да тръгне. Навън валеше проливен дъжд. Дронът със двамата се издигна над града, и отлетя нататък към кораба Volvo.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  237.   Valeri Kolev.