Роман 2020. Откъс № 11. Valeri. ++

 

++++++++++++++++++++++

Роман 2020. Откъс № 11. Valeri.  ++

++++++++++++++++++++++

Някъде през Септември, 5020- та Година, двата кораба на Експедицията, приближаваха междинната станция, разположена ориентировъчно- между двете планети. Алекс пушеше цигара и наблюдаваше, как ще приближат станцията, няколко часа по- сетне, за да се скачат към нея, основните корпуси на двата кораба, а тежкотоварните сектори щяха да останат настрани, във изчакване и дрейф.

*

На следващия бордови ден, във следобеда, Алекс и тримата му помощници, се разхождаха из станцията, охранявани от два бойни робота от кораба Volvo. Под куполите на станцията беше оживено и със сравнително добър въздух. Алекс си позволи да запали цигара във движение, докато оглеждаха наоколо. До тях достигаха разговорите на земни и извънземни, разхождащи се наоколо. Настроенията под куполите на станцията бяха оптимистични, предимно. Именно тук Алекс и другарите му, узнаха, че отвъд Петата звезда е започнала война срещу нашественици. Тази новина, не им се хареса, а Алекс се позамисли над това. Неочаквано му хрумна, че неговата Експедиция би могла да се включи във защитата на системата на Петата звезда и нейните планети. Угрижиха се и другите хора, от двата кораба, щом научиха новината. 

Четиримата се завърнаха на кораба Volvo, със един техен дрон, а щом се завърнаха в каютата на Алекс, той седна за да обмисли новината за новата война в системата тук. Договорът му, за пътуването от 21- та планета до 16- тата планета и обратно, беше със възможност за промяна и прекратяване, при нужда. Алекс запали цигара, изправен пред един от люковете. Мислите му сновяха около проблема със новата война. Той беше готов за пътуване на Експедицията му, към военните зони. 

*

Със настъпването на бордовата вечер, Алекс отвори бутилка джин и се отпусна в креслото си, със своите размисли. В тези часове се товареха стоки към корабите му, а се продаваха стоки за тази станция. Също така, около 80 души от пътниците, оставаха тук на станцията, а други 100 души, се настаняваха по корабите на Алекс, за да пътуват до Шестнадесетата  планета. Сетне Алекс се замисли по въпросите за предишните свои животи, които изучаваше, чрез специален компютър, наброяващи около 600 броя.

*

Във следобеда на другия ден, Алекс и другарите му тъкмо обмисляха въпроса- дали да участва Експедицията във новата война. Според информацията, получена от двата кораба, нашествениците бяха нападнали вече Четвъртата планета. На тази планета земляните имаха около 70,000 души, живеещи в град- колония. След като гласуваха, екипажите на двата кораба, Експедицията на Алекс, се взе решение- да изчакат няколко дни, преди да реши каквото й да е. Междувременно двата кораба бяха напълно готови, да отпътуват нататък към Шестнадесетата планета. Алекс насрочи заминаването за сутринтта. 

В началото на вечерта Алекс и другите трима, се разхождаха из корабите. Трябваше да бъдат проверени много възли на корабите, както и екипажите. Алекс запали цигара, докато вървяха по коридорите на кораба Volvo, следвани от два бойни- охранителни робота. Той беше намислил- да умува до късно, по въпроса за войната и Четвъртата планета. 

Щом се прибраха в каютата, Алекс хапна набързо и се разположи зад пулта си. На стената пред него изплува картата на звездната зона тук, във обемна, висококачествена картинка. Около Четвъртата планета се виждаха стотина червени точки- корабите на нашествениците. Същевременно корабите на Агенция AFJ, все още бяха надалеко от там. Това бяха космическите сили на земляните и техните съюзници. Алекс оставаше замислен, забил поглед във картите. 

++++++++++++++++++++++++++++++++

                   

Роман 2020. Откъс № 10. Valeri. ++

++++++++++++++++++++++
Роман 2020. Откъс № 10. Valeri.  ++
++++++++++++++++++++++
Това беше Двадесет и първата планета на Петата звезда, някъде през Август на 5020- тата Земна Година. Току- що на летището се беше приземил кораба Volvo, от Експедицията на Алекс, а тук вече беше от няколко часа и кораба Nissan. Това беше бордови следобед, а навън беше жегата, преди сумрака. Алекс се изправи пред един люк и погледна навън. Летището изглеждаше оживено и препълнено. Той запали цигара, пък сетне отиде на терасата към каютата и отвори прозореца, за да опита тукашния въздух. До него се появи и Палма и мълчаливо погледна навън. 
Следобедът напредваше, а навън заминаха пътниците, които щяха да останат на тази планета. Това бяха около 600 души, предимно земляни. Пред двата входа на кораба Volvo, хората се сбогуваха помежду си. Алекс се беше замислил над тази раздяла, след прекараните заедно стотици часове. Той беше подписал освобождаването на тези 600 души, които оставаха тук- на Двадесет и първата планета. Междувременно други 800 души очакваха да бъдат приети, като пътници, обратно към Шестнадесетата планета. Промени имаше и сред екипажите на двата кораба на Експедицията. В тези часове пък започваше разтоварването на стоките, които бяха транспортирани за тази планета. 
По някое време, Алекс извика Палма, Ким и Аш, за да излязат заедно на разходка навън, придружени от два бойни робота на Експедицията. Докато вървяха по тротоарите на летището, четиримата срещаха земляни и извънземни от различни раси и видове. Тук имаше десетки големи и стотици по- малки кораби. Във далечината се виждаха кулите на замъци и крепости в колонията на земляните.
*
Във началото на Септември месец ( Земно, относително време), двата кораба все още гостуваха на Двадесет и първата планета. Във един дъждовен следобед Алекс пушеше на терасата на каютата си, в компанията на Палма, Ким и Аш. Бяха прекарали почти двадесет дни на тази планета, забавяйки пътуването си обратно до Шестнадесетата планета, поради забелязана повреда в един от двигателите на кораба Volvo. Това се беше случило при тестването на всички двигатели, профилактично преди отлитането. Това беше един от по- малко използваните резервни двигатели, чийто ремонт забави завръщането. Докато пушеше цигарата си, Алекс отпиваше джин и умуваше- за кога да бъде насрочено отлитането. 
*
Към края на следобеда на другия ден, Алекс и другите трима се разхождаха из базата, край летището. Времето беше прохладно, след дъжда, който скоро беше спрял да вали. Четиримата крачеха през парковете на базата, следвани от два бойни робота. Сетне те се спряха при един параклис със автомат за цигари и напитки, където постояха и се почерпиха, преди да продължат нататък. Беше започнала вечерта, когато четиримата се прибраха в кораба Volvo, доволни от разходката. 
Алекс запали цигара, изправен на терасата на каютата си и се загледа в далечината, където се издигаха крепостите на земния град. По това време беше взето решението- двата кораба на Експедицията, да отлетят на другия ден. Междувременно на борда бяха натоварени всички стоки и товари, за транспортирането до Шестнадесетата планета, също бяха настанени всичките 900 души- пътуващи за тази планета. В очакване на сутринта, за часа на отлитането, екипажите на двата кораба, както й пасажерите им, си почиваха, в тези последни часове, тук на Двадесет и първата планета. Това беше 5020- та Земна Година, началото на Септември. 
Вечерта напредваше, а Алекс седеше зад пулта си и обмисляше предстоящото пътуване до Шестнадесетата планета, на Петата звезда от системата Vega. Двата кораба на Експедицията бяха напълно готови за пътуването.
*
*
Към средата на месец Септември, 5020- та година, двата кораба на Експедицията, пътуваха към Шестнадесетата планета на Петата Звезда на системата Vega. Двата кораба имаха общо 500 души екипажи и 800 пътници, също много тонове товари и стоки. Алекс, като Шеф на Експедицията се беше договорил, известно време да свързва с двата си кораба, Шестнадесетата планета и Двадесет и първата планета, които имаха дистанция помежду си около двадесет дни път. Във един следобед, Алекс седеше зад пулта си, в компанията на Палма, Ким и Аш. Те обмисляха в тези часове, какво ще се прави по пътя до Шестнадесетата планета, в следващите десетина дни. По двата кораба беше спокойно и известен мързел цареше из тях. Мнозина от екипажите и пасажерите, си почиваха или спяха. 
Бордовият следобед напредваше, когато Алекс се изправи пред единия люк и погледна навън към звездите. Нещата около Експедицията вървяха нормално. Пътуването напред, също вървеше нормално. От финансова гледна точка, не се забелязваха някакви съществени проблеми. Алекс се беше замислил в тези часове, над темата- какво да започнат да произвеждат отново със малката, универсална поточна линия на кораба Volvo. Така намираха работа за повечето хора в кораба, а се очертаваше и печалба. Обикновено по пътя се сглобяваха роботи, компютри, пътнически дронове и друга техника.
+++++++++++++++++++++++++++++++++