Разказ.№ 74. 2020.Valeri.
Фантастика.
Следващият бордови ден вървеше в сумрак и силна буря със валежи. На борда на
кораба Volvo
екипажите общо 300 души, си почиваха и се готвеха за далечно разузнаване. Това
беше Експедицията на Алекс, състояща се от два бойни кораба, а това вече беше
признато за бойна единица на AFJ (Космически сили на земляните и техните
съюзници.). Това беше 8020- та Земна Година, към края на Земен Месец Май,
някъде надалеко от Земята, на около 5 години полет- дистанция. На тази планета-
Vega 12.10,
календара беше различен, но по принцип това бяха Времената на Дългия Скучен
Сумрак.
Алекс се беше изправил пред предния люк на каютата и наблюдаваше бурята в
сумрака навън. Хали вееха из кораба, особено там където уплътненията имаха
пропуски. Палма седеше на мястото си и слушаше музика със мощен усилвател и
тонколони. Тук бяха също Ким и Аш, които приготвяха ранна вечеря за четиримата.
Алекс направи проверка на хората си в кораба и извън него. Радиовръзката със
другия кораб- Lamborghini, кораба Пиза и кръстосвача Paris
биваше влошена във тези бури. От Щаба на Агенция AFJ,
който временно се намираше именно тук, предоставиха на Volvo
последните данни за войната, а Алекс и няколко специални екипи умуваха, какво
ще се прави в близките времена.
Вечертта напредваше.
*
Още няколко дни, корабът престоя на същото летище на тази планета. Случи се
време на бури и проливен дъжд, във времената на Дългия Скучен Сумрак. Към края
на бордовия следобед, Алекс и Палма се разхождаха из кораба с не- добро
настроение. Току- що бяха получили информация за налични известен процент
предатели, може би и на кораба Volvo. А пък за извънземни предатели беше трудно въобще да
се говори- те имаха по- различна логика. Алекс се ужаси от тези данни. Той
запали цигара и се загледа през един люк навън. Предателството не беше
предвидено...
Във началото на бордовата вечер Алекс се беше усамотил в бокса си и с часове
разглежда данните за хората си. Той изпрати информация за новата беда, до
другите кораби, както и до самия Щаб на AFJ, който се намираше точно при това летище. Със
извънземните съюзници, това съобщение се разбираше по- трудно- те не можеха да
разберат смисъла на това понятие... Алекс отвори бутилка с джин и тоник и се
занима със най- съмнителните хора, както от кораба, така и извън него. Тестовете
на Алекс по радио- връзката, биваха записвани на лента. Известно време по-
късно, компютъра определи около 30 души, сред най- съмнителните агенти от
Експедицията и извън нея. Със средно добро настроение, Алекс реши да си остане
насаме и да размисли новите обстоятелства. Когато по- късно при него пристигна
Палма, тя просто си легна да поспи в койката си, а той взе да прегледа
новините. Водеха се някакви преговори, а стотиците кораби на нашествениците се
пренасочваха.
Край на разказ.№ 74. 2020.Valeri.
Разказ.№ 73. 2020.Valeri.
Фантастика.
Във един следобед, няколко дни по- късно, корабът Volvo се
намираше на док на междинната станция над планетата Vega
12.10. Тежкотоварната секция на кораба, беше оставена на около 5,000 км. във
страни от станцията, със охрана и дежурни общо 50 души, а другите кораби
изчакваха някъде наоколо, без да доближават станцията. Както беше по плана, на
станцията щеше да гостува единствено кораба Volvo.
Към края на следобеда Алекс и Палма, заедно със Аш и Ким, се разхождаха из
станцията. Тук живееха близо 500 земляни, със които екипажите на кораба имаха
среща, след броени часове. Това щеше да бъде на борда на кораба, в неговата
столова. Четиримата бяха заети да си напазаруват интересни стоки, както също
храна и напитки. Във края на двучасовата разходка, те се спряха в едно кафене,
където Алекс запали цигара и провери как са нещата, чрез часовника си.
Щом се прибраха в кораба, Алекс се усамоти в бокса си и пусна музика, докато си
разглеждаше покупките от този ден. Той беше доволен от улова си на интересни
стоки, храни и напитки, от това пазаруване.
По- късно, стегнат в нова униформа, избръснат и леко пийнал, той се появи в
каютата на Екип Алфа.
*
Няколко дни по- късно, във един следобед корабът Volvo тъкмо се беше приземил долу на планетата Vega 12.10, на едно летище, наблизо до земна колония и база на AFJ
(Космическите сили на земляните и техните съюзници.). Алекс излезе на терасата
към каютата, малко след това и разгледа наоколо оттам. Тук беше мразовито време
и валеше подобие на сняг, а светлината недостигаше. Той запали цигара и се
замисли. Новините от последните дни, около новата война, не бяха добри. Нашествениците
бяха нападнали отново планетата Vega
12.17.От
информацията се виждаше как е организирано поредното нашествие. Според
стратезите от Експедицията на Алекс, нямаше да могат да пристигнат скоро до
планетата Vega
12.17.
въпреки, че бързаха за натам. Като самостоятелна единица към AFJ,
Експедицията на Алекс не разполагаше със кой знае какви сили. Идеята на извънземните
съюзници пък беше- да разузнават заедно по пределите на нашествието. Палма беше
излезнала тихо на терасата при Алекс, но той не й обърна внимание, зает със
мислите си. Във най- добрия случай, щяха да могат да разузнават във опасната
близост до нашествениците, едва след 10 дни.
Във началото на вечерта навън снегът се обърна в подобие на проливен дъжд. Във
колонията на земляните живееха 20,000 души, а в базата имаше военни земляни към
1,000 души и 400 извънземни съюзници. Във временният Щаб на AFJ,
който беше именно на това място, десетки екипи обмисляха войната. Не биваше да
се изоставят няколко милиона земляни и хиляди извънземни, във ръцете на още по-
извънземни нашественици. Алекс се беше усамотил и изолирал в началото на тази
бордова вечер, а навън валеше и съвсем се мръкваше. Той смяташе първо да спи.
Край на разказ.№ 73. 2020.Valeri.
Разказ.№ 72. 2020.Valeri.
Фантастика.
Десетина дни по- късно, във края на един следобед, трите кораба и кръстосвача
продължаваха полета си към планетата Vega 12.10. Те бяха водени от кораб на
извънземни от една приятелска цивилизация. Алекс и командирите се бяха
съгласили да отидат със корабите заедно, на разузнаване, наблизо до
нашествениците, но на безопасна дистанция.
Това беше 8020- та Земна Година, началото на месец Май. Алекс пушеше цигара,
седнал зад пулта си, докато наблюдава как върви полета. Корабите вече навлизаха
в зоната във близост до силите на нашествениците. Тук вече трябваше да се
внимава, за евентуални срещи със силите на нашествениците и евентуални битки с
тях. Междувременно и трите кораба, както и кръстосвача бяха
готови за евентуални битки.
*
Към края на следобеда, на другия ден, Алекс и Палма се
разхождаха из кораба Volvo. Трябваше да бъдат проверени повечето от възлите на
кораба. До планетата Vega
12.10
оставаха няколко часа път. Напред бяха изстреляни няколко безпилотни дронове,
от които се получаваше добра картина напред от корабите. Корабът Volvo
летеше пред останалите кораби, а междувременно дежурните ровеха из радиоефира,
за да получат контакт със своите и някаква информация за войната. За момента
нямаше никакъв контакт по радиоефира. Алекс и Палма се спряха пред един от
външните люкове и погледнаха навън, а той запали цигара замислен, пък извади от
един джоб бутилка джин, да се почерпят. Според стара карта на зоната, преди
планетата трябваше да има междинна станция. Алекс и Палма обмисляха действията
на Експедицията занапред. В същото време с това се занимаваха още три екипа от
кораба. По общия радиоканал на Експедицията, течаха разговори по тази и други
теми.
Щом се прибраха двамата в бокса на Алекс, той седна да си отдъхне и пусна
музика. Обсъжданията по плановете занапред, вървяха през цялото време, а 37% от
компютрите на кораба, бяха ангажирани със произиграване на бъдещето. Алекс
запали цигара, а пред него бяха разгънати звездните карти на зоната. Там той
виждаше, как стотиците кораби на нашествениците навлизат в системата на
звездата Vega
12. За
този момент не беше известно, дали нашествениците имат и втора вълна от стотици
кораби, но това изглеждаше вероятно. Сред членовете на Експедицията, имаше
някои хора, които вече се страхуваха от новата война. Шаманът Джи и останалите
медици на корабите, взеха мерки, да не се наблюдава подобен страх, но за този
момент неизвестността беше голяма и стряскаща.
Наближаваше вечерта, когато Екип Алфа, в това число- Алекс и Палма, се събраха
в каютата си, за да умуват заедно по плановете за бъдещето на Експедицията. Очертаваше
се скоро да гостуват на междинната станция, над планетата Vega 12.10.
Междувременно корабите бяха добре заредени, като за продължителна война.
Късно вечерта Volvo намаляваше скоростта си, преди дотигането до
междинната станция. Алекс беше в подходяща форма.
Край на разказ.№ 72. 2020.Valeri.
