събота, 30 ноември 2019 г.
Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 268. Valeri Kolev.
Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 268. Valeri Kolev.
Няколко дни по- късно двата кораба- Volvo и Nissan се готвеха за отлитане от планетата Orixon 72. Във началото на вечерта двата кораба бяха готови за отлитане, а първи започна да набира височина кораба Volvo. Алекс пушеше цигара, седнал зад пулта си и следеше, как върви началото на полета. Във главата му се мотаеха хубави спомени от изминалите дни, докато бяха гостували на тази планета и земляните там. Заредени със положителна енергия и емоции, бяха всички от двата кораба, гостували на планетата. Останалите три кораба ги чакаха горе, на 50,000 км. над планетата. По някое време Алекс се замисли за своите минали животи. Според архивите, неговите предишни животи, вече не бяха такива, каквито той си ги спомняше, а съвсем различни. Тази промяна в Миналото, ужасяваше Алекс. Промяната в Миналото означаваше, че то вече беше преминало по съвсем друг начин, а там вече всичко биваше различно и друго. Заровен в архивите си, Алекс продължаваше да се ужасява. За щастие всичко свързано със неговата Експедиция, биваше нормално. Бордовата вечер напредваше, а в каютата на Алекс беше топло и уютно. При него бяха също Палма, Ким, Аш и Марина. Полетът започваше нормално, а петимата се черпеха с джин и се радваха на добро настроение. Издигането на височина щеше да продължи около 50 часа. В това време дежурни бяха около 40 души. Алекс имаше намерения да бъде буден до ранни зори на другия ден, като планираше да приключи със разни задачи. Той се зае да напише задачи и инструкции за хората в цялата Експедиция. Това му отне около два часа, а сетне той изпрати съобщения до всеки един. Навън вилнееше буря,но в каютата беше топло и уютно. Алекс се беше стегнал в нова униформа, беше избръснат и леко пийнал. Палма тъкмо беше направила топли пици за закуска на петимата, докато обмисляха заедно плановете на експедицията. Те бяха решили да будуват идната нощ заедно с Алекс. Имаха да приключат с много задачи, отлагани от седмици наред.
Бордовата вечер напредваше, а в тези часове нямаше радиовръзка с другите кораби. Алекс се беше замислил по темата за плановете на експедицията нататък. За момента корабите бяха добре заредени със необходимото за дълъг път. Специални екипажи поемаха воденето на корабите, а старите екипажи отиваха да почиват за десетина дни. Междувременно при Алекс пристигнаха Шао, Джейн, Шон и Никита. Заедно щяха да прекарат тази вечер, като умуват по разни теми от последните времена. Те също се настаниха край пултовете в каютата и се настроиха за черпене и работа, а Палма направи още топли пици, хората бяха гладни.
Късно вечерта кораба Volvo изплува над облаците, а над планетата светеше зелената луна на Orixon 72. В каютата беше приятно, а компанията продължаваше да умува по плановете на Експедицията. Алекс беше доволен от свършеното през този ден, а Палма пусна музика. Полетът вървеше нормално. Все още нямаше радиовръзка с останалите кораби, но дежурните се надяваха, в скоро време този проблем да се изчисти. Алекс отвори отново архивите, за да ги изучава. В тази добра компания, той разполагаше всъщност с много време.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 268. Valeri Kolev.
петък, 29 ноември 2019 г.
четвъртък, 28 ноември 2019 г.
Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 267. Valeri Kolev.
Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 267. Valeri Kolev.
Няколко дни по- късно, корабът Volvo се приземи, по обедно бордово време, на планетата Orixon 72, по – точно на космодума на земната колония тук, която имаше четири града със население около петстотин хиляди души- земляни. След приземяването Алекс и Палма отидоха на теарасата на неговата каюта, за да разгледат наоколо от тази височина, към тридесет метра. Тук беше хладно и слънчево, макар й от чужда звезда- чуждо Слънце. Алекс запали цигара, отпи глътка джин и добре разгледа наоколо. Навън по това време пристигна хеликоптер, със десетина военни от базата тук. Те щяха да разговарят със специален екип от Експедицията. Посрещането на Експедицията, тук на тази планета, минаваше нормално.
Следобедът напредваше неусетно, а за вечерта, на празник в кораба Volvo, бяха поканени сто души, от градовете на земляните тук. Готвачите на кораба се постараха да спретнат добро меню за тържествената вечеря. Алекс запали цигара, отпи глътка джин и се замисли за тукашните градове и техните жители. По това време между кораба и градовете беше пусната телевизионна линия, по която хората разговаряха. Очакваше се след около два часа, да се приземи тук и кораба Nissan също.
По някое време Алекс и Палма, заедно със Ким, Аш и Марина, излязоха навън на разходка. Тук беше свежо и хубаво, след като скоро беше валяло дъжд. Петимата разгледаха около кораба и се отправиха към централната сграда на космодрума и близкия търговски център. Те имаха намерения да закупят интересни стоки, за себе си и за подаръци, за приятели. Базата тук предлагаше подобни стоки. Тукашните земляни бяха развили техника, която биваше уникална, по принцип. Интересни бяха техните компютри и роботи, създадени по друг начин, с друга логика и смисъл, както и подобна друга техника. Иконимиката тук до голяма степен зависеше и от туризма тук, а предлаганите стоки от земляните, реализираха големи печалби от туристите, посещаващи тези земни градове. Тук се произвеждаха и пътнически дронове, известни из цялата планета, сред извънземните градове.
По- късно в този следобед, петимата се разхождаха и избираха стоки за закупуване. Със тях имаше и няколко робота, които им носеха покупките със специални колички. Алекс беше доволен от покупките, които самия той направи за себе си и за подръци за приятели, когато има нужда от това, по някакви причини. Във лоши времена, всяко дори и малко подаръче, можеше да зарадва приятел. Така смяташе Алекс, дори включително от своя опит.
Прибраха се в кораба Volvo, към края на следобеда. Алекс запали цигара, докато разглеждаше покупките си, а уловът беше добър. Докато подреждаше нещата си, Алекс слушаше музика и умуваше. Чакаха го задачи, а се усещаше леко мързелив и сънен. Палма тъкмо приготвяше лека закуска за петимата, а Аш разглеждаше списание със предлаганите стоки тук, както и търсени стоки, каквито базата тук изкупуваше, по принцип. За късмет, Експедицията разполагаше със стоки, търсени тук. Докато дежурните екипи умуваха с какви стоки от корабите да се разделят и да предложат на базата и колонията тук, Алекс оставаше доволен от гостуването на Експедицията тук.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 267. Valeri Kolev.
сряда, 27 ноември 2019 г.
Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 266. Valeri Kolev.
Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 266. Valeri Kolev.
Десетина дни по- късно петте кораба наближаваха планетата
Orixon 72. Случи се тъжен ден. Алекс пушеше цигара в поредния сив следобед на борда на кораба Volvo, и умуваше заедно със Палма, по плановете на експедицията за бъдещите дни. От разследването на измами и кражби на средства на експедицията, бяха затворени в карцер още 25 души, като общия брой на измамниците ставаше 70 души. Алекс смяташе да ги изпрати в каторга, но все още не беше решил окончателно. Той беше натъжен от предателството на тези хора, на които беше имал доверие, до този момент. В тези часове Алекс давеше мъката си с джин, докато пишеше нови задачи и инструкции за екипажите, преди петте кораба, да достигнат поредната планета по пътя си- Orixon 72. Междувременно разследването продължаваше.
Сивият и тъжен следобед напредваше, когато при Алекс и Палма пристигнаха Ким, Аш и Марина. На борда на кораба Volvo, никой нямаше добро настроение. Измамите и кражбите на чужди средства, които бяха разкрити, натъжаваха всички останали. Алекс предаде командването на Аш и заби поглед в пулта си. До полунощ Volvo щеше да пристигне до междинната станция над тази планета. Експедицията не се нуждаеше от много запаси, но все пак няколко екипа се готвеха да търгуват на тази станция, когато бъде посетена от корабите. Съдбата на измамниците се решаваше със гласуване от всички членове на експедицията. Самият Алекс, след като предаде командването на Аш, отказваше да говори с когото и да е. Междувременно екипажите водеха спорове, как да постъпят със тези 70 души- крадци, измамници. Имаше някои, които настояваха за тежки наказания. Алекс отказа да даде думата си по въпроса и се оттегли в усамотение в каютата си.
Наближаваше вечерта, когато Алекс се разхождаше из кораба, проверявайки различните машини и възли на кораба. Инспекцията му отне около час, а сетне той отиде в столовата на кораба, където намери към 30 души. Той седна наблизо до един люк и дълго наблюдава гледката навън. Там вече се виждаше междинната станция и планетата под нея. По- късно тук го намери Палма, седна при него и заби поглед навън. Някакво недоверие се усещаше в повечето хора тук. Някои от тях се опасяваха, че измамниците са много повече. Алекс и Палма мълчаха и се черпеха с джин, без да слушат внимателно разговорите в столовата. Сетне тук ги намери и Марина. Нямаше настроение и тя. Тримата помълчаха, помъчаха пък по- късно тръгнаха да се прибират в каютата. Предателството на измамници и крадци, ужасяваше останалите хора от експедицията. Докато се гласуваше съдбата им, Алекс отказа да дава думата си, независимо от решеното наказание на измамниците- предатели.
Аш добре се справяше с командването, без особени проблеми, а няколко екипа се готвеха за търговията със станцията. До нея корабите щяха да достигнат около полунощ, бордово време.
Алекс беше натъжен и угрижен още часове наред. Той неможеше да прости подобно предателство. Въздържайки се от тежка дума, Алекс се зае отново да изучава архивите.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 266. Valeri Kolev.
вторник, 26 ноември 2019 г.
понеделник, 25 ноември 2019 г.
Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 265. Valeri Kolev.
Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 265. Valeri Kolev.
Десетина дни след това, петте кораба летяха в посока към планетата Orixon 72. Това се случваше през декември на 3019- та Земна година, когато Експедицията на Алекс започваше 43- тия си месец, след тръгването си от Земята. Със всеки изминал ден, Експедицията на Алекс се доближаваше все повече към Земята, като се завръщаха от далечен полет. За тези 43 месеца, Експедицията беше гостувала на най- различни планети и междинни станции, гостувайки на земляните пръснати там. Междувременно беше настъпило Пропукване на Миналото, а Историята се беше разпаднала и променила, заличавайки всеки спомен на тези смели 1,700 души, мъже и жени, както и малък брой деца, членовете на Експедицията.
Във един тъжен следобед, Алекс и Палма се бяха усамотили в неговата каюта, слушаха музика и умуваха по плановете на Експедицията за следващите дни и седмици. Двамата се черпеха със джин и тоник, а в каютата беше топло и уютно. Алекс запали цигара, замислен и угрижен във последните времена, когато малък брой измамници във неговата Експедиция, замисляха измами и кражби, макар всичко да беше собственост на Алекс и помощниците му- общо десет души. Във тези дни течеше разследване по темата, а Алекс беше настроен негативно, готов да накаже виновниците със продължително задържане в карцер, както и дори- прокудване от Експедицията. За момента бяха разкрити и изобличени общо 45 души, но разследването продължаваше. Алекс добре знаеше тези 45 души, техните имена и изглед, както и подробности за тях.
Следобедът напредваше, когато Алекс нареди всичките 45 виновници за кражби и измами, със средства на Експедицията, да бъдат затворени в карцера за тридесет дни. Сетне Алекс запали цигара, а заедно със Палма се заеха да изучават архивите си. Освен, че архивите бяха други, различни от техните спомени, то се наблюдаваше, че миналото е променливо. Това угрижи и двамата. Всички хора от тази експедиция, бяха предупредени, че Миналото е различно и променливо. Незнаейки, какво точно да очакват за напред, хората от Експедицията, имаха винаги инструкции от Алекс, внимателно измислени от стратезите на корабите от Експедицията.
Към края на следобеда Алекс и Палма слушаха музика и давеха мъка със джин. Фактите, че тяхното минало е различно и променливо, ги ужасяваха. Но това далече не беше всичко негативно. За лош късмет, Историята на Земята вече не беше същата, каквато я помнеха. Във същото време, със сигурност се знаеше, че това не е друг свят или друго измерение, а абсолютно същото. Като умуваха заедно по темата, стратезите и Алекс се, опитваха да разгадаят, как се е стигнало до Пропукване на миналото. Отговор на този и други въпроси все още нямаше.
Във началото на вечерта Алекс, Палма и Марина приготвяха празнична вечеря за десетимата от Екип Алфа. Празнуваше се годишнината от започването на подготовката за тази Експедиция и нейното организиране. Това беше дело именно на Екип Алфа. Алекс, Палма, Ким, Аш, Шао, Джейн, Шон, Никита, Браун, Мирена и други.
Алекс беше гладко избръснат, стегнат в новичка униформа и леко пийнал. Той се радваше на добрите времена напоследък...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 265. Valeri Kolev.
неделя, 24 ноември 2019 г.
Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 264. Valeri Kolev.
Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 264. Valeri Kolev.
Тежка, сурова зима, затисна трите кораба на Алекс, на космодрума във База 1, на земляните на планетата Orixon 68. Това бяха корабите: Volvo, Nissan, Maserati. Другите два кораба оставаха над планетата на дистанция от 50,000 км. В началото на бордови следобед, Алекс седеше зад пулта си в компанията на Палма и Марина. Навън беше мразовито и страховито време със снежни виелици и силни ветрове. Трите кораба бяха заледени и залепнали към бетоновата площадка на космодрума. В тези часове Алекс се опитваше да разбере прогнозата за времето занапред. Синоптиците от корабите и от базата, опитваха да предскажат прогнозата за времето. Всъщност експедицията не бързаше за никъде, но по- сериозно обледяване, нямаше да може да бъде разтопено принудително, ако корабите трябва да отлитат от базата. По темата Алекс натовари да умуват три от екипите тук. Междувременно двадесет робота, вече подгряваха със горелки, леда под корабите, за да бъдат освободени от ледения капан. Алекс запали цигара, замислен по темата за архивите си, които изучаваше. От тях той разбираше много неща, както за миналото си, така и за настоящето и бъдещето. И трите понятия биваха променливи и нестабилни във времето. Специална програма сигнализираше, когато тези три понятия ставаха опасни за експедицията, нейните кораби и екипажи. При такова положение, дежурните действаха като при непосредствена опасност. Следобеда напредваше, когато Алекс, Палма и Марина си сипаха джин, да се почерпят в този сив и суров ден. Те умуваха по това време, по плановете на експедицията. До този момент трите кораба все още не бяха освободени от ледения капан. Роботите със горелките правеха всичко възможно по въпроса. По някое време Алекс се изправи пред предния люк на каютата и се загледа в сумрака навън. Светлините на базата едва се виждаха, през снежната виелица. Алекс се замисли по някои проблеми напоследък, както и за ледения капан, в който се бяха хванали трите кораба тук.
Към средата на следобеда, корабите бяха до известна степен освободени от леда. Навън бяха изпратени още роботи с горелки, за да се ускори процеса. Алекс запали цигара и се занима да напише задачи и инструкции за хората от експедицията, а сетне ги раздаде по радиото. Корабът Volvo щеше да отлети след около два часа, а след него и другите два кораба. Дежурните екипажи вече бяха готови за напускането на тази планета. В най- скоро време корабите щяха да бъдат освободени от леда и можеха да отлитат.
Алекс се беше замислил, докато тримата се черпеха с джин- тоник. Палма пък пусна хубава музика и се зае да направи топла закуска за тримата. Корабът Volvo щеше да отлети съвсем скоро. Лошото време навън не беше опасно за тези кораби, но все пак дежурните имаха готови и планове, при проблеми със времето навън.
Към началото на вечерта, кораба Volvo започна да се издига над базата и да набира височина. Алекс се беше прихванал с предпазните лостове и наблюдаваше параметрите на полета, който започваше нормално. Палма отвори пък нова бутилка с джин. Очакваха всеки момент да пристигнат Ким и Аш.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 264. Valeri Kolev.
събота, 23 ноември 2019 г.
Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 263. Valeri Kolev.
Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 263. Valeri Kolev.
Няколко дни по- късно, кораба Volvo току- що се беше приземил на космодрума на Земна База № 1, на планетата Orixon 68. Тук в съседство стоеше и кораба Nissan. В началото на следобеда времето навън беше мразовито, валеше и сняг. Алекс запали цигара и излезе на терасата на каютата си, заедно с Палма, Ким и Аш. До Базата и космодрума се издигаха крепостите на град на земляните, чието население наброяваше около осемстотин хиляди души- земляни. Нататък по континента, закупен от земляните, се издигаха още четири подобни бази и градове. Гледката навън беше уникална и вълнуваща. Четиримата разгледаха наоколо, дори със биноклите си. Снегът беше обилен и бързо затрупваше всичко наоколо. Междувременно навън бяха изпратени четири екипа, за да почистят около входовете на двата кораба, и да разгънат временен тунел между тях. Тунел беше разгънат и до единия вход на Базата.
Щом четиримата се прибраха обратно в каютата на Алекс, момичетата се заеха да приготвят обед и да заредят трапезата, като щяха да дойдат и останалите от Екип Алфа, общо десетина души. Всички се почерпиха с джин, докато бъде готова трапезата, умувайки по плановете на експедицията. Екипажите имаха готовност, ако ги нападнат, то да отговорят на атаките и да се отбраняват. В тези часове Алекс написа нови задачи и инструкции за екипажите на петте кораба, а сетне ги изпрати персонално по радиото до всекиго от неговата експедиция.
Следобедът напредваше, а Екип Алфа хапваха и умуваха за бъдещите дни на експедицията. Като научиха какви са цените в Базата, Алекс поръча да пристигне и кораба Maserati. В орбита оставаха корабите Lamborghini и Suzuki. Корабът Maserati щеше да пристигне след около 60 часа. Алекс сетне се занима да изучава архивите си. От тези архиви той научаваше, какво всъщност е било миналото този път. Макар и да беше различно от собствените му спомени, това вече се беше случвало. За късмет нещата около експедицията бяха нормални и законни, както и ситуацията във Агенция AFJ, чиито агенти бяха голяма част от експедицията на Алекс. Екипажите се опасяваха, да не попаднат във битки, които неразбират. Основно се изучаваха новините, както и разказите за това- как се е стигнало до Петата Световна Война на Земята.
Няколко часа по- късно, Алекс запали цигара и отново излезе на терасата, за да подиша свеж въздух и да погледа света наоколо. Гледката беше незабравима, а снегът продължаваше да вали силно и да трупа вече над два метра пелена. Алекс се загледа за няколко минути, а кратка дрямка му донесе хубави видения за бъдещето. Той въздъхна, преди да се прибере в каютата, където беше топло и уютно. Навън бяха заминали четири екипа, за да сключат сделки с базата, а товарите вече се товареха по трюмовете на Volvo и Nissan. Очакваше се да гостуват на Базата, още няколко дни. През това време течаха разговори по видеовръзка. Хората от двете страни, споделяха миналото си, настоящето си и плановете си за бъдещето. Хората от експедицията научиха и разбраха много неща от тукашните земляни. За вечерта беше организирана вечеря на борда на Volvo, където щяха да гостуват около 200 души от базата и града.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 263. Valeri Kolev.
петък, 22 ноември 2019 г.
По темата.
По темата.
По принцип, така да се каже, то става ясно все пак, особено по това време, когато въпреки всичко, но пък все пак, е твърде възможно поне до някъде, но дори да бъде така, то не се знае, но пък е известно, че по принцип, така да се каже, и може би точно затова, особено ако се имат впредвид някои важни особености и подробности, особено във тези времена, когато то се знае, ама дали наистина, като се знае, че това може и да не е точно така, както си го мислим, все пак, но и тогава пък е възможно, ако се знае това някак си предварително, въпреки известни недоразумения и различия от общоприетото, но е особено важно, това да бъде преразгледано в най- общи линии, понеже по това време на годината, като се има впредвид и нещо съвсем друго, то пък от незапомнени времена е известно, но дори и да е така наистина, то по някога се получават известни различия и недоразумения, които на даден етап, могат да бъдат пречка, по принцип, но задължително трябва във такъв случай, да се знае, как именно тези неща, биха ни били на разположения, без да забравяме , че и това отпада, като не дотам завършено добре, по принцип, но пък дори да е всичко точно така, както би трябвало да бъде, по принцип, то въпреки тези принципи, можем да приемем, че не дотам известните параметри в този случай, могат да бъдат и избегнати или заобиколени, поне до известна степен или със няколко пункта по- задълбочено, което пък ни говори, до каква степен, това би могло да бъде вярно, измамвайки основно или допълнително, поне на първо време, със известни ограничения, във тази област, така да се каже, все пак. Благодаря за вниманието и до скоро!
Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 262. Valeri Kolev.
Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 262. Valeri Kolev.
Няколко дни по- късно, експедицията беше достигнала планетата Orixon 68, а петте кораба се намираха в дрейф около междинната станция, над планетата, на около 200,000 км. височина. Това беше 3019- та година, някъде в началото на декември, по бордовото време на тази експедиция. Тази експедиция беше тръгнала от Земята преди 42 месеца. В тези времена експедицията беше посетила много планети, където имаше земни колонии и градове, но вече пътуваше към Земята, обратно.
Във един обикновен бордови следобед, Алекс изучаваше архивите си, а из тях всичко беше съвсем друго и различно, след последните месеци, когато тази ескпедиция беше пътувала и напред из времето, а миналото се беше пропукало, именно заради това. Със риск да попаднат в един непонятен и суров свят, хората във експедицията се колебаеха дали да се завърнат на Земята. За да се предпазят от сериозни проблеми, петте кораба действаха във режим на разузнаване. До момента беше ясно, че на Земята има война, но въпреки това, експедицията биваше неутрална и хората се опасяваха, да не се наложи да воюват. Към момента на тръгването на експедицията от Земята, тогава не беше имало нито война, нито опасения за война. Тези хора бяха неподготвени за такава ситуация.
Започваше вечерта, когато кораба Volvo, беше приет на междинната станция. Навън бяха изпратени два екипа на разузнаване. Алекс в това време умуваше, как ще действат ако обстановката е враждебна. Във тези времена можеха да попаднат и на битки, без да знаят защо. Скоро стана ясно, че на станцията всичко е нормално и спокойно. Алекс изчака да заредят кораба с гориво, вода, въздух и провизии, преди да отлетят от тази станция. Колкото до планетата долу, то там земляните незнаеха почти нищо за войната на Земята, но живееха в постоянно напрежение, някой да не ги изпрати на война...
Вечерта напредваше, когато кораба Volvo беше зареден с необходимото, а по преценка на Алекс, оставаха на мястото си, докато обмислят, дали ще слизат долу, на самата планета. По този въпрос екипажите гласуваха. След редица гласувания, беше решено долу да отиде кораба Nissan. В тези часове екипажите на този кораб, се готвеха за гостуването си на планетата. Петте кораба все още биваха идентифицирани нормално, като експедиция от Земята. Корабът Nissan щеше да започне спускане към Orixon 68, на следващия бордови ден.
По някое време Алекс запали цигара и се зае да напише инструкции и задачи. Два екипа бяха ангажирани да напишат стратегия за действия, ако попаднат на военни битки по пътя си. Междувременно екипажите изучаваха, как се е стигнало до новата война на Земята. Това разтревожи всички. Те бяха обучавани във мирни времена, а новата война ги шокираше. Докато си пушеше цигарата, Алекс отвори бутилка джин без тоник, за да се почерпят десетимата- неговата основна компания. Това бяха неговите помощници и съветници. В тези часове от хората в експедицията будуваха само 35%. Алекс искаше по корабите да има по всяко време свежи сили на разположение. Той гаврътна глътка джин, без тоник, и заби поглед в оперативния екран.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 262. Valeri Kolev.
четвъртък, 21 ноември 2019 г.
сряда, 20 ноември 2019 г.
Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 261. Valeri Kolev.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 261. Valeri Kolev.
Седмица след това петте кораба летяха във посока към планетата Orixon 68. Това беше един тъжен ден. От всичките хора по петте кораба, будуваха само 27% общо. Мнозина спяха, а други просто си почиваха. Във следобеда Алекс се черпеше с компанията си, докато обмисляха какво ще се прави на следващата планета по пътя- Orixon 68. Около петте кораба нямаше почти никаква друга материя, с малки изключения. Алекс се зае да напише нови задачи за хората в експедицията, както и инструкции. Предполагаше се, че преди планетата, някъде по пътя може да намерят и междинна станция. Звездните карти не бяха много точни, та дежурните само предполагаха, какво има нататък. А поради пропукването на Миналото и Историята, след последните пътешествия, беше възможно да има и известни усложнения. Алекс се занимаваше с часове да проверява старите архиви, които вече не бяха същите. Той искаше да разбере, какви са различията. Във следващите времена експедицията на Алекс биваше във разузнавателен режим. Очакваха се всякакви нови проблеми по пътя, а също и като се приберат на Земята. Със новите мерки за разузнаване, Експедицията биваше предпазена от неочаквани проблеми.
Във началото на вечерта корабите преминаваха към специални траектории, за приближаване на Orixon 68. Тази планета имаше земни градове и колонии, разположени на един цял, но неголям континент, със население от няколкостотин хиляди жители- земляни.
Вечерта напредваше, когато десетимата с Алекс, се събраха в каютата на вечеря. Докато мъжете обсъждаха бъдещите планове на Експедицията, момичетата гласяха трапезата. Не се очакваше нищо особено за следващите дни. В тези часове свободните смени се събираха по столовете на корабите, за да поговорят и да вечерят. В тези часове се пазаруваше и за закуските за нощта и сутришните. Малцина имаха възможност да посещават столовете през нощта и сутринта, макар, че през цялото време кухните работеха с дежурни готвачи там. Междувременно в тези часове бяха дошли новини от най- близките радиостанции, като имаше и новини чак от Земята. Алекс и неговата компания дълго обсъждаха тези новини. Имаше големи различия, от реалността, която те си спомняха за Земята. Там беше пламнала Петата Световна Война, а на Марс строяха Четвърти град, докато икономиката на Луната отново вървеше прогресивно, след известни проблеми във предишните години. Нивото на океана беше спаднало със още сто метра.
Вечерта напредваше още повече, когато Алекс и неговата компания, се черпеха и хапваха, докато правеха плановете за следващите десетина дни. По някое време Алекс запали цигара и се загледа в оперативния екран. Корабът Volvo водеше Експедицията, разузнавайки положението напред, чрез дронове. Алекс беше гладко избръснат и леко пийнал, а в каютата беше леко осветено, топло и уютно. Марина беше в добро настроение, а Палма имаше своя изненада за похапване, която раздаде на всички тук в каютата. Във тези часове корабите започваха да водят нова смяна пилоти, които бяха почивали вече десет дни. Запасите на корабите бяха достатъчни за дълъг преход. Алекс се замечта за кратко време, а в съзнанието му премина кратка дрямка с хубави видения за бъдещето им...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 261. Valeri Kolev.
вторник, 19 ноември 2019 г.
понеделник, 18 ноември 2019 г.
Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 260. Valeri Kolev.
Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 260. Valeri Kolev.
Беше една бордова вечер на борда на кораба Volvo. Алекс пушеше цигара и се черпеше с джин, заедно с Палма, Ким, Аш и Марина. Ремонтите на корабите почти привършваха. В тези часове очакваха кораба Nissan да пристигне на орбиталната височина. Неговите ремонти щяха да бъдат последни. Петимата обмисляха как да приемат още 250 души, нови членове на експедицията, които пристигаха заедно с кораба Nissan. Командир Йон ги беше прибрал, почти на юнашко доверие. Новите идваха със експедицията, за да се повозят до Земята. Новините от Orixon 67 бяха добри. Алекс се беше замислил дълбоко, докато пишеха нови задачи и инструкции. Страшният нов вулкан на тази планета, който й беше променил орбитата, не беше опасен за живота на планетата, нито пък за земляните, живеещи в градове там.
Във бордовата вечер петимата се поразходиха до столовата на кораба, където хапнаха набързо. Корабът Nissan, се очакваше да пристигне след полунощ. Алекс лично прегледа списъка на новите, където имаше и снимките им и кратка информация. Сетне той се усамоти, за да провери отново архивите, а те вече не бяха същите. След плетеницата от полети, назад из Времето се беше получила промяна на Историята.
*
Със напредването на вечерта Алекс се поразходи из кораба. Паник- каютата трябваше да бъде проверена и почистена, а той използва за целта няколко робота. Според стратегията, от паник- каютата можеше да се води не само кораба, ами и Експедицията. Алекс избра отново същите четирима души, за тази стратегия, като Марина трябваше да премине специално обучение. Алекс провери малка част от архивите. В този вариант на Историята, на Земята вече беше различно. За късмет, Агенцията AFJ съществуваше, без сериозни разлики в общата й стратегия (Космически сили на Земята и нейните съюзници.).
*
По някое време Алекс отново се събра с другите четирима, а бяха поканени в каютата също- Шао, Джейн, Шон и Никита. Във този подсилен състав, те трябваше да преценяват, дали изобщо да се завръщат на Земята, след като там вече не беше същото. Заедно решиха Експедицията да премине в състояние на тревога и на разузнавателен режим. За късмет намериха инструкции за подобен вариант, когато Историята се е пропукала, така да се каже. Това беше края на 3019- та година, също края на 42- рия месец, от началото на тази експедиция. Алекс и другите осем дълго умуваха и преценяваха, какви са промените на Земята, след цялата бъркотия. Всички новини биваха подробно проверявани.
Късно вечерта корабите пуснаха отбранителните системи, в очакване на проблеми напоследък. Алекс и останалите осем щяха да останат на линия до пристигането на кораба Nissan. Това , чак след полунощ. Алекс запали цигара, отвори нова бутилка джин и се загледа в екрана, вече изморен от трудния ден. Радиовръзките в тези часове биваха нормални. Пристигаха и нови новини.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 260. Valeri Kolev.
неделя, 17 ноември 2019 г.
Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 259. Valeri Kolev.
Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 259. Valeri Kolev.
Десетина дни по- късно експедицията приближаваше планетата Orixon 67. По петте кораба имаше общо 1,600 души, предимно земляни. Корабът Suzuki, все още беше под командването на Алекс и командирите на корабите, както и помощниците им. Този кораб возеше 400 младежи от планетите Orixon 44 и Orixon 88, организирали си посещение на Земята. Експедицията водеше кораба Volvo, където живееше и Алекс, шеф на експедицията. Случи се спокоен ден, когато в един следобед Алекс пишеше нови задачи и инструкции за хората от експедицията, както и за обикновените пътници, приети да бъдат отведени до Земята. Корабите приближаваха планетата Orixon 67, с ниска скорост, опитвайки се да я намерят. Звездните карти на зоната не винаги биваха точни и актуални. Въпреки направените изчисления, на посоченото място планетата я нямаше... Алекс запали цигара, мислейки си. Неможеше току- така да изчезне цяла планета. Бяха изминали часове откакто планетата я нямаше, когато дежурните успяха да се свържат с нея. Оказа се, че поради наскоро изригнал вулкан, траекторията на тази планета беше променена. Мездувременно в новините се съобщаваше, че това няма опасни последици за жителите на тази планета- Orixon 67. Алекс въздъхна и се зае да раздаде по мрежата на корабите, новите задачи и инструкции. Корабът Volvo щеше да бъде край тази планета след броени часове.
*
От няколко дни, петте кораба се намираха в орбита около планетата Orixon 67. В часовете след обеда, Алекс изпрати да се приземи долу, кораба Nissan. Този кораб се измъкна от товарната си част и започна спускане към планетата, в следващите часове. Радиовръзките бяха нормални в тези дни. Дежурните от петте кораба можаха да разговарят по радиото, с Кулата, долу на планетата. Там имаше построен град на земляните, където живееха няколко хиляди души- земляни. На именно този град щеше да гостува кораба Nissan.
Алекс беше имал тежък ден и си почиваше, докато умува. При него в каютата бяха Ким и Аш, както също Палма и Марина. Той вече отговаряше за 1,600 души, сред които случайни пътници, които искаха да се завърнат на Земята. Експедицията все още разполагаше със свободни места и гарантирана прехрана за пътя, но трябваше запасите добре да се изчислят и да се допълват, когато е възможно.
*
В началото на вечерта Алекс и Палма се разхождаха из кораба Volvo. Предстоеше ремонт на корпуса на кораба, за което бяха активирани близо 50 робота. В трюма имаше достатъчно материали за този ремонт. Оператори подготвяха ремонтните работи и програмите за роботите, които щяха да го реализират. Ръководител на ремонта щеше да бъде командир Пиркс. Междувременно се очертаваха ремонти и по другите кораби. Докато изчакваха Nissan да се приземи на планетата, а сетне и да се завърне обратно, плановете за ремонтите бяха готови в най- общ смисъл. Очакваше се експедицията да загуби още пет дни, заради ремонтните работи.
Вечерта наближаваше, а Алекс се беше замислил, докато преглеждаше новините. На кораба Volvo, ремонтите вече бяха в ход.
Корабът се намираше на 50,000 км. от планетата.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 259. Valeri Kolev.
петък, 15 ноември 2019 г.
Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 258. Valeri Kolev.
Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 258. Valeri Kolev.
Няколко дни по- късно петте кораба на Експедицията вече бяха извън атмосферата на Orixon 73. Всичките 1050 души, разпределени по корабите, бяха в добро здраве с малки изключения, някои почиваха, други спяха, а имаше и дежурни. Във тези времена, младежите от кораба Suzuki, общо 200 души, временно бяха под командването на Алекс и неговите помощници, както и командирите на кораби. Това бяха младежи от планетите Orixon 44 и Orixon 88, които си бяха организирали пътуване до Земята.
*
Един бордови следобед, към края на 41- вия месец от началото на Експедицията, във 3019- та година, Алекс се беше усамотил в бокса си и умуваше. Започваше проблем със броя на хората в Експедицията, като твърде много се бяха отписали по пътя към Земята. Тези хора оставаха по чужди планети по земните колонии- градове там. Тези хора бяха до голяма степен опитни във воденето на корабите, а сега те липсваха там. Козът на Алекс беше, че специално обучени екипажи водеха сега корабите, след като други хора бяха водили до този момент.
*
Във вечерта при Алекс пристигнаха Палма, Ким и Аш, а Марина още спеше в една от койките. Във тези дни кораба Volvo водеше по курса, пред останалите четири кораба. Някъде към сутринта се очакваше да намерят поредната междинна станция по пътя, а в тези часове започваше намаляване на скоростта. Алекс беше в лоша форма и през този ден. Това не му пречеше да се чувства добре. Основната грижа на тези времена на неговата експедиция беше, как да намерят повече хора за корабите, като се забелязваше, че хората недостигат. Случваше се точно непредвиденото. Алекс мислеше, че няма да достигат машините, в експедицията, както и корабите. Той тъкмо даде поредните задачи и инструкции на екипажите, когато започнаха умуването, докато се черпят, седнали пред пулта. Поредната станция по принцип беше по- малка, а там се очакваше да има около няколко хиляди души, сред които половината- земляни. Това беше по- скоро пост на земляните в тази посока на космоса.
По някое време дежурните от Volvo се свързаха успешно с дежурните от станцията. Оказа се, че от тази станция има желаещи, да пътуват със експедицията, обратно до Земята. Именно затова корабите намаляваха скоростта, някак си предварително. Дежурните говореха с тези хора по телефона и правеха списък. По- късно командирите щяха да изберат, кои хора от станцията ще бъдат приети по петте кораба.
*
Вечерта напредваше, когато Алекс запали цигара, докато преглеждаше списъка на новоприетите, за да даде последна дума по въпроса. Всъщност място имаше достатъчно за новоприетите, но трябваше да им разреши приемането. Междувременно Алекс прегледа и новините от последните дни. Това му отне около час, преди да вземе да си почине от това и изморителния ден. От станцията се очакваше да пристигнат по- късно общо 400 души.
Алекс се беше замислил дълбоко и умуваше по въпроса.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 258. Valeri Kolev.
сряда, 13 ноември 2019 г.
Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 257. Valeri Kolev.
Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 257. Valeri Kolev.
Няколко дни по- късно петте кораба на Алекс приближаваха планетата Orixon 73. Това бяха корабите: Volvo, Nissan, Maserati, Lamborghini и Suzuki. Във бордовата вечер към средата на 41- вия месец от началото на Експедицията, Алекс се занимаваше със изучаване на архивите си, които беше събирал от години наред. Той се беше изолирал в бокса си, където му правеше компания Палма, докато слушаха музика. Във тези времена Експедицията имаше общо към 1000 души, след поредните трансформации по пътя. Алекс запали цигара, замислен над миналите близо 20 дни, през които бяха пътували из времето, включително. През тези времена той беше научил много нови неща, както и останалите хора от Експедицията. След като бяха съпроводили из времето хората от авариралия кораб Karpaty, ето как Експедицията отново пътуваше обратно към Земята, във своето време: 3019- та година. През изминалите пътешествия, Алекс, а и останалите, научиха много нови неща, за световете и земляните, та и за извънземните хора. Във началото на вечерта Алекс и Палма поканиха Ким и Аш, а сетне пристигна и Марина. Петимата се черпеха, докато умуваха, какво точно ще се прави на планетата Orixon 73.
*
Планетата Orixon 73 беше един хубав свят, който очарова Алекс, та и неговите хора във Експедицията. Петте кораба на Експедицията бяха тук на космодрума край една база на земляните, от пет дни. В следобеда на този ден, навън от кораба Volvo бяха излезли Алекс, Палма, Ким, Аш и Марина, заедно със десет охранителни робота от техния кораб. Времето беше добро, като това беше Сумракът преди Дългата нощ, както им беше обяснено. Базата на земляните тук беше до някъде защитена от извънземната джунгла наоколо. За по- сигурно между корабите и базата, бяха разгънати сгъваеми тунели, за да не се стъпва директно навън.
В началото на вечерта петимата се бяха събрали в каютата на Алекс и умуваха по най- новите проблеми на Ескпедицията. По корабите бяха настанени общо 100 души от тукашната база, които искаха да се върнат на Земята. От Експедицията пък, 50 души решиха да останат на тази планета. Търговията със базата премина успешно, като корабите бяха дозаредени с гориво, вода, въздух и провизии. Затова пък от трюмовете на тези кораби беше продадена стока, произведена във тези кораби, по пътя.
Във часовете преди късната вечер, петте кораба се готвеха за отлитане, заредени за дълъг път и със 1050 души на борда. Алекс беше в добро настроение. Той беше забравил онези тъжни спомени от изминалия месец. По това време петимата отвориха бутилка джин и тоник, от производството на кораба Volvo, за да удавят мъката и се заеха да направят новите планове на Експедицията. Очакваше до бордовата сутрин, петте кораба вече да са напуснали базата на земляните на тази планета. Хората от Експедицията сбогуваха се с този малък земен свят и 500 души земляни, живеещи тук.
По- късно петте кораба бяха в очакване да бъде дадено разрешение за отлитане. Корабът Volvo беше първия, който отлетя от планетата в късната доба на кораба. Останалите го последваха сетне.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 257. Valeri Kolev.
вторник, 12 ноември 2019 г.
неделя, 10 ноември 2019 г.
Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 256. Valeri Kolev.
Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 256. Valeri Kolev.
Това беше 3500 – та година, междинната станция над планетата Orixon 88, където гостуваше кораба Volvo от Експедицията на Алекс. Самия Алекс в този бордови следобед на кораба, умуваше заедно със Палма, Ким, Аш и Марина, по най- новите проблеми на Експедицията. Корабите Nissan и Lamborghini се намираха на около 40,000 км. над планетата и изчакваха нови инструкции. На тези два кораба имаше по 250 души екипажи, а на кораба Volvo имаше общо 300 души. Сред тях бяха специалните госи от Бъдещето, по- точно от 7050- та година.
По специалния календар на Експедицията течеше 40 – ти месец от нейното начало, а тук деня беше около 15- то число. Денят беше труден за Алекс. Той беше изморен и угрижен. В тези часове дежурните на Volvo изчакваха да се приберат няколкото екипа, които бяха излезли из станцията. Алекс давеше мъката си с джин и тоник и се надяваше да дойдат по- добри времена.
Следобедът напредваше на борда на Volvo, когато Алекс излезе из кораба на разходка.
*
Десетина дни по- късно хората от кораба Karpaty , 200 души, си бяха закупили нов кораб за да се прибират към 7050- та година. След като се сбогуваха със хората от експедицията на Алекс те си заминаха от станцията край планетата Orixon 88.
*
Още десет дни по- късно, трите кораба на Алекс завършиха прехвърлянето си във 3019- та година, където бяха останалите кораби от експедицията. След сложни изчисления още десет дни по- късно всичките пет кораба се намериха около една междинна станция във същата година. Това бяха корабите Volvo, Nissan, Maserati, Lamborghini и Suzuki. Последния съпътстваше експедицията, но не беше от нейния състав.
*
Беше следобед, по- късно със няколко дни, когато петте кораба продължиха по пътя си към Земята. Нещата се нормализираха постепенно, но оставаше нерешен въпроса със авариралия кораб от бъдещето- Karpaty, който оставаше край една междинна станция близо до планетата Orixon 44.
В този ден Алекс беше угрижен, не му излизаше от главата спомена за повредения и изоставен кораб Karpaty. Междувременно беше съобщено на службите на AFJ от планетата Orixon 44, да намерят и приберат авариралия кораб. Алекс се зарадва от това, но нямаше да забрави тези времена, когато се случи да бъдат на далеко от Земята.
По курса към звездата Orixon 7, експедицията наближаваше поредната станция, а в тези часове се правеше оглед на щетите от неочакваното пътуване из времето, което вече приключи.
*
Течеше 41- ви месец от началото на експедицията на Алекс. Корабите се приближаваха към поредната станция по пътя си обратно към Земята. Замислен и угрижен Алекс даваше нови инструкции на екипажите от корабите и нещо тъжно го измъчваше в тези дни. Той беше забелязал нещо при изминалите преходи из времето, а това не му даваше спокойствие...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 256. Valeri Kolev.
неделя, 3 ноември 2019 г.
Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 255. Valeri Kolev.
Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 255. Valeri Kolev.
Няколко дни по- късно корабът Volvo наближаваше поредния времеви портал, който водеше към 3500- та година. Това беше само междинен преход по пътя към 7050- та година. Във бордовия следобед и по специален бордови календар, Алекс пушеше цигара и се черпеше с джин, заедно със Палма, Марина, Ким и Аш. По това време компютрите проверяваха как ще мине прехода, който вече беше изчислен. Алекс беше леко сънлив и изморен. Той мислеше за прехода, който щеше да продължи до сутринтта на следващия бордови и относителен ден. Това бяха иначе казано около 15 обикновени часа. Малко се притесняваха и останалите в кораба. До портала оставаха няколко часа път и няколко часа време. Това трябваше така точно да се уцели, та да може да се реализира новия преход, този път към 3500- та година. По пулта на Алекс пиукаха аларми, светеха червени, сини, жълти и зелени лампички, а по екраните течеше оперативна информация. Няколко часовника показваха обратно броене до достигане на портала. Глас на младо момиче обясняваше каква е вероятността да стане прехода във проценти. По общия радиоканал на Експедицията се чуваха гласове, които докладваха проблеми и тяхното разрешаване...
Алекс въздъхна и погледна екрана. До точното уцелване на Време и Координати оставаха към два часа. За момента нямаше сериозни проблеми. Бутилката с джин привършваше, а тоник отдавна нямаше.
Алекс изпрати един от роботите да донесе, каквото трябва и продължи да следи процесите на Машината на времето. От далечна Кула някакъв слаб гласец докладваше, че прехода наближава и няма опасения за проблеми...
Алекс си беше припомнил какво представлява преход във Времето. Всъщност като нещо- да прескочиш трапа. Ако не се засилиш добре и не отскочиш правилно, е възможно да се пребиеш.
*
На излизане от мъглата на портала, корабът Volvo вече беше във 3500- та година, някъде около планетата Orixon 88. Дежурните правеха проверки дали прехода е преминал добре. Алекс пусна радиоприемника, за да преслуша някакви тукашни новини. Със Агенцията AFJ, всичко беше нормално. Можеха спокойно да приближат междинната станция на Orixon 88, Третата Земя, тук и сега във 3500- та година.
*
Алекс беше поспал три часа. Корабът Volvo приближаваше междинната станция над планетата Orixon 88. Тук наближаваше ново нашествие на опасен вид извънземни, временно отблъснати на няколко седмици път от планетата. Тук всъщност разузнавачите от Karpaty трябваше нещо да свършат в станцията. Те изпратиха десет души от своите, а Алекс им осигури охрана от два екипа и бойни роботи. Трябваше да се приберат най- късно след два часа, иначе трябваше да ги търсят и намерят. Алекс запали цигара. Отдавна забравени навици на самурай, се отключиха у него, а на кораба се задействаха отбранителни и охранителни системи, дори камуфлажна система. Алекс се замисли. По всичко изглеждаше, че скоро няма да се прибере у дома- на Земята...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 255. Valeri Kolev.
събота, 2 ноември 2019 г.
Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 254. Valeri Kolev.
Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 254. Valeri Kolev.
Няколко дни по- късно трите кораба на Експедицията на Алекс се готвеха за пътуване из Времето, със 600 души екипажи и три кораба, както също- 200 души, разузнавачи от Бъдещето, но без техния кораб Karpaty, който беше аварирал и нямаше да може да бъде ремонтиран. Корабите Maserati и Suzuki оставаха в това време- 3019- та година и заминаваха към Земята. Във тези часове хората се разделяха и сбогуваха, след като Експедицията беше пътувала вече 40 земни месеца. Алекс пушеше цигара в следобеда, преди да даде заповед за заминаване. Той изчакваше да бъдат готови абсолютно всички, за да тръгнат нататък. Новата, почти неизползвана Машина на Времето на кораба Volvo, се настройваше за далечен преход. Такива Машини имаха също и корабите Nissan и Lamborghini. Пътуването във Времето беше сложна работа. Изискваха се точни изчисления и се уцелваха точно определени координати на Времеви портали и междинни контролни сонди по пътя. На някои места имаше и постове със от по десетина- двадесет души, които прекарваха на тези места по една година време, за да контролират Времевите портали. В тези часове Алекс си припомняше как се пътува във Времето. Той имаше да учи много неща и правила по темата. Тези 200 души, които бяха настанени на кораба Volvo, оказваха помощ за предстоящото пътешествие на Експедицията. Междувременно те се възстановяваха и оздравяваха постепенно от аварията на кораба си, като биваха подхранвани със обилна и разнообразна храна. От техния почти напълно разбит кораб Karpaty, беше пренесено всичко по- ценно по трите кораба на Експедицията. Това бяха предимно специална техника и апаратура, оръжия и боеприпаси, както и лични вещи и багажи. Всичките 800 души, с които тръгваше Алекс на дълъг път, вече се готвеха и за междузвездни войни, като имаше опасения за опасности, дори по пътя до 7050- та година. Към средата на следобеда на този бордови ден, кораба Volvo тръгна напред пръв, по дългия и опасен път.
*
Наближаваше вечерта, а Volvo започваше пътуването без усложнения и съществени проблеми. До първия времеви портал имаше около 20 часа път. В това време Алекс беше в компанията на Палма, Ким и Аш, както и Марина. Той пушеше цигара, докато петимата обмисляха подробностите в новите планове на Експедицията, съветвайки се със няколко души от авариралия кораб Karpaty. Този кораб всъщност оставаше далеко назад, напълно неизползваем. Тези 200 души от същия кораб вече пътуваха със кораба Volvo. Те бяха разузнавачи във Времето от далечната 7050- та година, също агенти на AFJ (Космически сили на Земята). Експедицията на Алекс вече пътуваше натам.
*
По някое време Алекс излезе из кораба на разходка, заедно със Палма. Във столовата имаше 20 души, с които двамата си поговориха. Тук бяха и двама от чуждите хора. Със тях Алекс обсъди пътуването напред. Замислен и малко разсеян, той взе джин за да се почерпят. Пътуването продължаваше нормално.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 254. Valeri Kolev.
петък, 1 ноември 2019 г.
Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 253. Valeri Kolev.
Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 253. Valeri Kolev.
Няколко бордови дни по – късно, Експедицията вече имаше прехвърлени три спасителни екипа на кораба Karpaty, който беше претърпял авария и частична катастрофа. Този кораб беше пристигнал от 7050- та година, а тук беше 3019- та година. На борда на кораба Karpaty намериха 200 души, специален екипаж на AFJ (Космически сили от Земята.). Медицинската помощ, която Експедицията на Алекс им оказваше, беше навреме. Нямаше сериозно пострадали, но кораба Karpaty имаше сериозни поражения.
Междувременно екипите от Експедицията разговаряха дълго със хората от кораба Karpaty. Така научиха и разбраха, че се налага Експедицията на Алекс, да ги последва към 7050- та година. Това се налагаше, защото там имало усложнения при междузвездни войни, а недостигали кораби и военни, за да отбраняват планетата Orixon 88, известна като Третата Земя. Експедицията на Алекс имаше 1,600 души общо, а разполагаше със четири бойни кораба- Volvo, Nissan, Maserati, Laborghini. Със експедицията се движеше и друг кораб- Suzuki, който не беше от състава на Експедицията. Във часовете на утрото, Алекс и неговите съветници и помощници, трябваше да решат- кой ще замине към далечната 7050- та година и кой ще си остане във 3019- та година. Предстоеше да се вземат тежки решения, предстоеше раздяла. Междувременно специални екипи вече лекуваха екипажа на кораба Karpaty, а други екипи правеха оглед на щетите по този кораб и преценяваха- дали той ще може да пътува отново. Алекс беше изморен в часовете преди бордовия обед. Той запали цигара, взе си чаша кафе от автомата и дълго преглежда нещата и проблемите към тези времена. Заедно с него в бокса бяха Палма, Ким и Аш, както и Марина. Петимата дълго умуваха над новото положение, което им се натресе- трябваше да заминават към 7050- та година, за да воюват там... От всички хора в Експедицията на Алекс, избрани хора щяха да бъдат освободени, а беше избран кораба Maserati, да поеме оставащите във 3019- та година, за да се връщат заедно на Земята. Със тях оставаше във 3019- та година и кораба Suzuki. Тези два кораба продължаваха заедно към Земята и то във Настоящето- 3019- та година. Корабите Volvo, Nissan, Laborghini със избрани екипажи, заминаваше към Бъдещето, за да воюват във междужвездни войни там, отбранявайки планетата Orixon 88, така наречената Третата Земя, но във 7050- та година.
*
По някое време Алекс и неговите помощници и съветници избраха общо 600 души, които продължаваха със избраните три кораба на Експедицията, нататък към Бъдещето. В тези часове ставаше ясно, че кораба Karpaty не може да продължи нататък. Алекс и Аш взеха решение, всичко важно от този кораб, да се пренесе по трите кораба на Експедицията, включително и специалната апаратура за пътуване във Времето. Тези избрани 600 души от Експедицията, заедно със тези 200 души- разузнавачи от Бъдещето, предстоеше да продължат заедно нататък към Бъдещето... Общо 800 души.
Алекс беше умислен и угрижен. Предстоеше да командва Експедицията във истински войни и то във Бъдещето...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 253. Valeri Kolev.
Абонамент за:
Публикации (Atom)