Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 235. Valeri Kolev.
Десетина дни, по- късно трите кораба започнаха да намаляват скоростта си, защото наближаваха планетата Orixon 44. Все още не беше решено колко от корабите ще се приземяват на тази планета.
Алекс пушеше цигара, усамотен в бокса си, седнал зад пулта. Това беше 3019- та Земна Година, а експедицията на Алекс пътуваше вече 18 месеца, като вече се завръщаше към Земята, по нов обратен път. Алекс се беше замислил по теорията на измеренията. Никой не знаеше колко измерения съществуват, но беше пределно ясно, че не се връщат на същата Земя, от която са излетели преди 18 месеца. Първо: Земята вече биваше на съвсем други координати. Според инструкциите, които имаше самия Шеф на експедицията- Алекс, трябваше да се уцели каквото й да е измерение на Земята, откъдето щяха да ги пренасочат специалните сили на Агенция AFJ. (Космически сили на земляните и техните съюзи цивилизации.). Самият Алекс беше специален агент във AFJ, вече във няколко свои животи, но във редица различни времена- години. Замислен по теорията на измеренията, той беше наясно, че без специалните машини на AFJ, е невъзможно да уцелят едно и също измерение от което са тръгнали на тази луда експедиция.
Започваше следобеда на борда на кораба Volvo. Току- що при Алекс беше пристигнала Палма. Тя беше угрижена и пусна музика, докато подреждаше из бокса на Алекс, а нейният бокса беше съседен със междинна врата между боксовете. До боксовете се намираше специално помещене, където бяха техните лични, универсални дронове, със които можеха да се евакуират при необходимост, но разбира се- чак последни, поради поста на Алекс, като Шеф на експедицията, а Палма- негов съветник и психолог.
Времето се забърза от музиката, а следобеда напредваше. Двамата гледаха картата на звездната зона. Приземяването на Orixon 44 си имаше тънкости- трябваше да се уцели временен портал за приближаване, а това ставаше със точни изчисления и разрешение от планетата, със специални кодове, каквито експедицията имаше предварително.
По някое време Алекс и Палма взеха да прегледат новините, прихванати от ефира напоследък. Това им отне цели два часа. Какво бяха разбрали и научили от тези новини, те си знаеха, но се умълчаха и замислиха. Междувременно Volvo приближаваше първия от временните портали, за приближаване на планетата. Алекс запали цигара и отвори бутилка джин и тоник, за да се почерпят двамата, а Палма продължаваше да е угрижена.
Отвъд временния портал, кораба Volvo започваше спускане към планетата, а другите два кораба го следваха със известно закъснение. Преходът беше преминал без затруднения. Алекс се беше заел да напише инструкции за всички екипажи на експедицията, като на всеки от корабите си имаше по няколко екипажа и екипи. Общо в експедицията в тези дни имаше около 1,700 души, сред които имаше и обикновени хора- просто пътници, на които биваха намирани занимания и задачи, за да не изпадат в комплекси за малоценност, а също биваха заемани да сглобяват роботи и дронове.
Алекс се замисли дълбоко, леко пийнал в тези часове...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 235. Valeri Kolev.